Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

9 септември 1944-а - въстание, революция или преврат?

О ВРЕМЕНА, О НРАВИ

9 септември 1944-а - въстание, революция или преврат?

75 години от знаменателната дата

Снимки: "Изгубената България"

Българите отдавна вече гледат на празниците като на почивни дни. Само дето вече 9-и септември не е нито празник, а пък тази година дори не е и почивен ден. Жените не си шият нови костюмчета за манифестацията, мъжете не водят синовете и внуците си да гледат военния парад, защото армия няма, но ще имаме F-16, а повечето от живите, които помнят "онези мрачни 45 години" след "онзи" Девети септември, изпитват неистова носталгия по времето след него. Парадоксално, нали?! Като живота ни.

Партизани разбиват вратите на варненския окръжен затвор, за да освободят политзатворниците, Варна, 7 септември 1944 г.

Преди си знаехме, че Девети септември е Денят на социалистическата революция, а сега като отворите всичкознаещата Уикипедия, ще прочетете, че "революцията", "народното въстание" и прочее героични названия, не са били нищо друго, освен "Деветосептемврийски преврат". Всъщност, той и Левски за мнозина от младите е "отбор", турското робство - "културно присъствие", а Денят над победата над хитлерофашизма - "репресия на Червената армия". Сменяме лексиката така, че да "уйдисва" на новите времена и новите ни господари. И така, каква е новата дефиниция:

Още

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

"Деветосептемврийският преврат е успешно насилствено завземане на държавната и местната власт в България с въоръжени сили, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година. Превратът е осъществен при положение на частична окупация на територията на страната от части на Червената армия. В резултат на преврата е свалено законното правителство на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев.

ОФ завзема властта в България с помощта на въоръжени сили - формирования на Българската армия начело с поддържащи го офицери и силите на българската партизанска Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Страната сключва примирие със Съюзниците и променя геополитическата си ориентация, като започва участие на тяхна страна във Втората световна война. След това важно събитие България попада в съветската сфера на влияние и настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото", пише в справочника днес.

И още: "Паметна плоча в Банкя за заседание на ОФ на 8 септември 1944 г., взело решение за завземане на властта".

Очевидно Банкя и преди е играело огромна роля в историята на България.

На монета от 1 лев от 1969-а пък пише: "25 години социалистическа революция".

Тази година се навършват "75 години "Деветосептемврийски преврат". Възпоменателна монета няма, но пък възпоменанията и спомените стават все повече, и все по-носталгични относно периода между "преврата" и демокрацията.

Партизаните от Търговищкия и Шуменско-преславския партизански отряди, заснети преди слизането си в село Кочово (Шуменско) на 8 септември 1944 г.

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

"Държавният преврат" на практика се осъществява не в една нощ, а чак до 12-и септември. Най-късно от българските градове - в Хасково. Намеренията на новото правителство за възстановяване на демократичния режим и на Търновската конституция, така и не се реализират. По-късно това се отчита като грешка, създаваща условия за възникването и утвърждаването на тоталитаризма. Управлението, в разрез с Конституцията, продължава.

Забележката е важна, защото същото се случи и след Десети ноември. Намеренията не се сбъднаха, и грешките се повториха...

София, партизански отряди преминават по булевард “Цар Освободител“ след нощта на преврата, 9 септември 1944 г.

Още

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

В края на 1944-а се провежда Народният съд. Обвиняемите са над 11 000, а осъдените - 9 000, една-трета от които - на смърт. На 20-и декември са създадени т.нар. трудово-възпитателни лагери. По официална статистика броят на убитите и безследно изчезналите за един кратък период от време е близо 40 000 души.

След Десети ноември, за останалите живи "врагове" и наследниците им, се проведе реституция, а за роднините на лошите партизани - приватизация. Но, за мъртвите - нито добро, нито лошо, освен статистика: В настъплението срещу немската армия, България дава близо 13 000 жертви и голям брой ранени. Тези хора са цената, срещу която Парижкият мирен договор ни опрощава греховете и ни признава заслугата, че обявяваме война на Германия, и така ни намаляват част от репарациите.

Младежи от РМС (Работнически младежки съюз) и членове на ОФ (Отечествен фронт), позират за снимка, София, 9 септември 1944 г.

Още

1 май през годините - от боевете с камъни до марша на труда

1 май през годините - от боевете с камъни до марша на труда

Ако направим разбор на всички тези събития пред децата си, ще ги побъркаме от парадокси: България е имала цар, който е бил на страната на Хитлер, но Хитлер май го е отровил?... България първо е с Германия, после й обявява война, под влияние на "тиранина СССР". Така страната попаднала под "съветска репресия". Героят от Лайпциг Георги Димитров само за кратко е бил национална гордост, след което се разбира, че е "диктатор". И той май е бил отровен, а мавзолеят му е съборен с бомби в мирно време, по демократичен начин.

Девети септември престава да бъде празник, за сметка на Десети ноември. През 1989-а настава демокрация, която отрича всички предишни празници и герои, и създава свои такива. И сега, най-важното, мили наши деца, е да запомните, че дори в училище да почнат отново да наричат "турското културно присъствие" робство, и ромите отново да станат цигани, то Девети септември по никакъв начин не бива да бъде честван, защото не е редно да се чества държавен преврат. Това е равносилно на разврат. Десети ноември, за разлика от Девети септември, е "тиха революция" - културна работа. И затова е празник, макар и все по-"тих".

Партизанка чете прокламация пред партизани и войници, Кочериново, 9 септември 1944 г.

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Остава само да обясним, защо на 8-и срещу 9-и септември в много градове в страната от балконите ежегодно се чува пукот от китайски пиратки, тук-там проблясва и заря.

Какво празнуваме, ще ни питат децата ни? Ами, преврата, е верният отговор. Останалото е написано в Уикипедия.

Партизани в Горна Джумая (днес Благоевград), вероятно от отряд “Никола Калъпчиев“, 9 септември 1944 г.

Партизани от ловешко-троянския отряд “Христо Кърпачев“ с командир Минко Ц. Найденов - Христо и политкомисар Марин П. Грашнов - Владо влизат в село Врабево - Троянска околия на 9 септември 1944 г.

Партизанският отряд на Славчо Трънски навлиза в Кюстендил, 9 септември 1944 г.

Режисирана снимка: митинг на трудещите се в столицата по случай народната победа, 10 септември 1944 г.

Пеко Таков, секретар на окръжния комитет на БКП - Червен бряг, държи реч на гарата в Червен бряг, 10 септември 1944 г.

Влизането на Рило-пиринския отряд в Дупница на 11 септември 1944 г.

Партизани от Килифаревската и Еленската чета на Горнооряховския отряд слизат в Търново, около 9 септември 1944 г.

Партизански отряд минава през града, слизайки от гората, Велико Търново, около 9 септември 1944 г.

Младеж на пост в партизански кордон за посрещането на РККА (Рабоче-крестьянская красная армия), известна като Червената армия в Пловдив, около 9 септември 1944 г.

Партизански патрул по улиците на Пловдив, на заден план тържествена арка, издигната за посрещането в града на РККА (Рабоче-крестьянская красная армия), известна като Червената армия, около 9 септември 1944 г.

София, армейски части манифестират в подкрепа на новото Отечественофронтовско правителство, около 9 септември 1944 г.

София, площад “Св. Неделя“, манифестация на армейските части в подкрепа на новото Отечественофронтовско правителство, около 9 септември 1944 г.

София, войската се завръща от фронта след 9 септември 1944 г., бул. “Цар Освободител“

Въоръжена млада жена, патрул на ОФ, охранява почетната арка, издигната за посрещането на съветските войски от Трети Украински фронт в София, 15 септември 1944 г.

София, посрещане на съветската армия на площад “Народно събрание“, септември 1944 г.

София, студенти посрещат съветските войски, септември 1944 г.

Пропаганден фото-монтаж, показващ “радушното посрещане“ на съветската армия - “освободител“ в София през септември 1944 г.

Пропагандна снимка: посрещане на съветската армия, септември 1944 г.

Патрул на Отечествения фронт след деветосептемврийския преврат на улица “Московска” в София, септември 1944 г.

Сваляне на хитлеристкия герб от представителството на Германските държавни железници, София около 9 септември 1944 г.

София, 1954 г., манифестация по случай 10 години от 9 септември

Манифестация по случай 10 години от 9 септември, София 1954 г.

Торта, посветена на Вълко Червенков по повод 10 години от 9 септември 1944 г., изработена в “Сладкооп”, София, 1954 г.

Манифестация по случай “15 години от победата на народната власт”, София 9 септември 1959 г.

Добри Терпешев (дясно) на манифестация на 9 септември, фотографията е надписана лично от него: “В редицата на манифестацията по случай 15 години от народната победа, на 9 септември 1944 г. От снимката се вижда колко съм щастлив, че вместо на трибуната на мавзолея, аз съм с народа в манифестацията - 9. 9. 1959 г. София.” Три години преди това Терпешев е изключен от БКП, а по-късно изселен.

Снимки: "Изгубената България"

Още

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

Още

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Още

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Още

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

Още

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Още

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментирай 165

1/1

Снимки: "Изгубената България"

Партизани разбиват вратите на варненския окръжен затвор, за да освободят политзатворниците, Варна, 7 септември 1944 г.

Партизаните от Търговищкия и Шуменско-преславския партизански отряди, заснети преди слизането си в село Кочово (Шуменско) на 8 септември 1944 г.

София, партизански отряди преминават по булевард “Цар Освободител“ след нощта на преврата, 9 септември 1944 г.

Младежи от РМС (Работнически младежки съюз) и членове на ОФ (Отечествен фронт), позират за снимка, София, 9 септември 1944 г.

Партизанка чете прокламация пред партизани и войници, Кочериново, 9 септември 1944 г.

Партизани в Горна Джумая (днес Благоевград), вероятно от отряд “Никола Калъпчиев“, 9 септември 1944 г.

Партизани от ловешко-троянския отряд “Христо Кърпачев“ с командир Минко Ц. Найденов - Христо и политкомисар Марин П. Грашнов - Владо влизат в село Врабево - Троянска околия на 9 септември 1944 г.

Партизанският отряд на Славчо Трънски навлиза в Кюстендил, 9 септември 1944 г.

Режисирана снимка: митинг на трудещите се в столицата по случай народната победа, 10 септември 1944 г.

Пеко Таков, секретар на окръжния комитет на БКП - Червен бряг, държи реч на гарата в Червен бряг, 10 септември 1944 г.

Влизането на Рило-пиринския отряд в Дупница на 11 септември 1944 г.

Партизани от Килифаревската и Еленската чета на Горнооряховския отряд слизат в Търново, около 9 септември 1944 г.

Партизански отряд минава през града, слизайки от гората, Велико Търново, около 9 септември 1944 г.

Младеж на пост в партизански кордон за посрещането на РККА (Рабоче-крестьянская красная армия), известна като Червената армия в Пловдив, около 9 септември 1944 г.

Партизански патрул по улиците на Пловдив, на заден план тържествена арка, издигната за посрещането в града на РККА (Рабоче-крестьянская красная армия), известна като Червената армия, около 9 септември 1944 г.

София, армейски части манифестират в подкрепа на новото Отечественофронтовско правителство, около 9 септември 1944 г.

София, площад “Св. Неделя“, манифестация на армейските части в подкрепа на новото Отечественофронтовско правителство, около 9 септември 1944 г.

София, войската се завръща от фронта след 9 септември 1944 г., бул. “Цар Освободител“

Въоръжена млада жена, патрул на ОФ, охранява почетната арка, издигната за посрещането на съветските войски от Трети Украински фронт в София, 15 септември 1944 г.

София, посрещане на съветската армия на площад “Народно събрание“, септември 1944 г.

София, студенти посрещат съветските войски, септември 1944 г.

Пропаганден фото-монтаж, показващ “радушното посрещане“ на съветската армия - “освободител“ в София през септември 1944 г.

Пропагандна снимка: посрещане на съветската армия, септември 1944 г.

Патрул на Отечествения фронт след деветосептемврийския преврат на улица “Московска” в София, септември 1944 г.

Сваляне на хитлеристкия герб от представителството на Германските държавни железници, София около 9 септември 1944 г.

София, 1954 г., манифестация по случай 10 години от 9 септември

Манифестация по случай 10 години от 9 септември, София 1954 г.

Торта, посветена на Вълко Червенков по повод 10 години от 9 септември 1944 г., изработена в “Сладкооп”, София, 1954 г.

Манифестация по случай “15 години от победата на народната власт”, София 9 септември 1959 г.

Добри Терпешев (дясно) на манифестация на 9 септември, фотографията е надписана лично от него: “В редицата на манифестацията по случай 15 години от народната победа, на 9 септември 1944 г. От снимката се вижда колко съм щастлив, че вместо на трибуната на мавзолея, аз съм с народа в манифестацията - 9. 9. 1959 г. София.” Три години преди това Терпешев е изключен от БКП, а по-късно изселен.

Календар

Препоръчваме ви

140 години столица на България - история в снимки

На 3 април (22 март ст. ст.) 1879 г. Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на България

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

"Тържественият звук на големите камбани на храма на "Александър Невски" отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град", разказва Иван Николаев, 50 години след Освобождението на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

"Още отвечер (понеделника) забумтяха удари на брадва и уплашиха всичко живо в махалата - ковяха и пристягаха бесилката", разказва съвременничка на Васил Левски, станала свидетелка на обесването му

Съвременници на Левски в София

През 1938 г., по случай 65-годишнината от обесването на Васил Левски, Бончо Хаджи Бонев – внук на видния общественик, един от най-заможните и влиятелни хора в София около Освобождението и съратник на Левски Хаджи Боне Петров, споделя част от дневника на дядо си и спомени на друг съвременник и очевидец на дейността и трагичния край на Апостола.