Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

ВЪРВИ, НАРОДЕ...

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

По улиците на града се трупаха множества от турци, евреи, гърци и какви ли не още...

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

За празника на светите братя в родното им място в началото на ХХ век и как се е отбелязвал от българите там, разказва в спомените си Кръстьо Велянов - писател, публицист, журналист, революционер, деец на ВМРО.

"Като че спомените приличат на броеница: речеш да пуснеш едно зърно, а след него се заредят и другите, та до последното! Ето, аз искам да ви разкажа как в онова време празнувахме деня на нашите равноапостоли в техния град, а в паметта ми бързат да се събуждат спомените от ранното ми детство - най-силните, най-светлите, най-трайните, най-вълнуващите...

Солун, началото на ХХ век

Още

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

Във втората половина на април 1903 г., през паметните дни на Солунския атентат, който всъщност беше увод на Илинденското въстание, над Солун, а след това над Македония мина буря и огънят на нейните светкавици се бе оказал в много отношения безкрайно полезен. Народният дух се бе калил в жестоките изпитания и бе тръгнал напред с нов устрем и с нова жажда за по-нататъшни завоевания по всички посоки.

За македонските българи настъпиха години на упорити борби, но едновременно и на неуморен градеж и на културни и икономически успехи.

Манифестиращи български ученици в Солун на празника на светите братя Кирил и Методий, 24 май 1934 г.

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Помня какви всенародни тържества ставаха през тези дни особено след младотурския преврат от 1908 г. В Солун имаше вече три гимназии, първоначални училища, забавачници и две черкви. Патрони на една от черквите бяха светите братя, а също на мъжката реална гимназия и на едно от първоначалните училища.

Пристанището на Солун, 1913 г.

Няколко дни преди 11/24 май истинска треска обземаше българите в града, а най-много учениците, които се надпреварваха да окичват училищните сгради с цветя и зеленина, като на балконите им поставяха сред венци иконите на светите равноапостоли.

През май в Солун е вече доста топло и на самия празник времето обикновено биваше много хубаво, ясно, слънчево и дори горещо. Понякога, за малко само, след пладне над града надвисваха дъждовни облаци, поръсваха колкото да го освежат и се изгубваха.

Изглед към Солун и гарата, началото на ХХ век

Още

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

Сутрин тържеството започваше с бляскава служба в църквата "Св. св. Кирил и Методий". Тя беше малка църква, но скъпа поради историческите спомени, свързани с нея. На нейно място през 1867 г. солунските българи открили свой параклис, след като им било отказано поне в празнични дни, в някоя от гръцките църкви в града, Апостолът или Евангелието да се четат на славянски. До параклиса било открито първото българско общинско училище, което се помещавало в една стая. За управата на параклиса и училището било избрано църковно-училищно настоятелство и така се създала първата българска община в Солун.

Затова тази църквица солунските българи тачеха като народна светиня. На тържествената служба присъстваха българите от града и учениците от всички български училища. Понеже църквата не можеше да побере многобройния народ, околните улици също се изпълваха с граждани и ученици.

Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, 1891 г.

След църковната служба се образуваше шествие: начело се понасяше от ученици иконата на нашите просветители, винаги окичена с великолепен венец от живи цветя. След нея се нареждаше духовенството в одеждите си, следвано от смесен хор от ученички и ученици от гимназиите. През целия път се пееха съответните за случая духовни песни. Зад хора вървяха първенците - общинари, настоятели и пр., и безкрайните редици на народа.

Тържеството за Деня на славянските просветители в двора на Българското основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун, 24 май 1942 г.

Още

(Не)изживени спомени: Народът иска козунаци и зрелища

(Не)изживени спомени: Народът иска козунаци и зрелища

От двете страни на шествието образуваха подвижен шпалир учениците от всички училища, като се почне от забавачниците и се свърши с гимназиите. Ученичките от гимназията биваха облечени в униформеното си облекло: сиви рокли с черни престилки, а гимназистите със сини и черни униформи и с червени фесове на главите.

Когато шествието завиваше покрай първоначалното училище "Св. св. Кирил и Методий", от прозорците му почваха щедро да се изсипват цветя. По-горе шествието минаваше покрай девическата гимназия "Св. Благовещение", откъдето отново заваляваше цветен дъжд. Най-после множеството се събираше в широкия двор на мъжката реална гимназия "Св. св. Кирил и Методий" около приготвения аналой и веднага почваше тържествен молебен, който завършваше с реч от директора или някой учител за значението на празника.

Учители от Солунската българска девическа гимназия „Свето Благовещение“, 1896 г.

Така се приключваше с първата, официалната, част на празника. След това всички се разотиваха, за да се подкрепят и съберат сили за втората, неофициалната част на тържеството.

Вън от града, по посока на гарата, имаше една градина с вековни яворови дървета, наречена "Бешчинар" ("Пет явора"). Тая градина бе доста голяма, разположена край морето, с много бюфети и с развлеченията на един малък виенски "Пратер": въртележки, люлки, стрелбища и пр. Сенките ѝ бяха незаменими в солунските горещини през май.

Ученици от Солунската мъжка гимназия с учителя си, 1911 г.

След обяд на деня на Св. св. Кирил и Методий солунските българи се събираха в тази градина на народно веселие. Всички отиваха там - от най-бедните до най-богатите, и сред възторга, който ги обземаше, скоро този безброен народ се превръщаше в едно ликуващо цяло, движено от една мисъл и едни чувства. Учениците от най-малките до най-големите и тук идваха в стройни редици и с песни и маршове на уста.

Постепенно градината се изпълваше. Всичките ѝ кътове се заемаха от празнуващи българи. На разни места свиреха музики, чуваха се песни, смях, ликуващи викове. Във въздуха се носеше безграничната радост, носеха се възторзите на хиляди люде, у които като че туптеше едно сърце и се вълнуваше една душа!

Музикалният хор на Българската девическа гимназия в Солун, 1911 г.

Още

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Късно привечер, когато над града се спускаше вече летният здрач, учениците първи даваха знак за разотиване - нареждаха се по училища и тръгваха за града с бодра стъпка, непрекъснато марширувайки и пеейки предимно песните на Ботйова. Тогава по улиците на големия град се трупаха множества от турци, евреи, гърци и какви ли не още и, въодушевени от тази здрава, дисциплинирана и родолюбива младеж, започваха да ръкопляскат и с викове да изказват възхитата си.

Тези народни тържества в деня на Св. св. Кирил и Методий в Солун нямаха значение само за българите в града, които на тоя празник се стремяха по най-бляскав начин да дадат израз на високото си съзнание и на безпределната си преданост към делото на българските просветители.

Тържеството за Деня на славянските просветители в двора на Българското основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун, 24 май 1942 г.

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Тези тържества, в които най-силно се проявяваше родолюбието и здравото единство на солунските българи, имаха значение преди всичко за другите народности и за чужденците в града. На този ден те биваха зрители на много бляскави прояви, по които съдеха не само за българите в Македония, но и за всички българи. И чужденците най-вече си правеха полезни заключения за българските права и въжделения.

Така продължи до 1913 г., когато денят на солунските равноапостоли бе отпразнуван само с един молебен в двора на мъжката реална гимназия под защитата на страшните български войнишки ножове. Във въздуха се носеше вече електричеството на бурята, която идваше. И тя се разрази три седмици по-късно, когато единствената дружина от славния 14 пехотен Македонски полк, която бе оставена в Солун на гарнизон, дни наред трябваше да се брани против цели дивизии, които я унищожаваха с артилерия в самия град. Тогава, пред смаяните погледи на чужденците, славните ветерани от 14 пехотен Македонски полк написаха нова епопея в страниците на българската военна история.

Ето, нови спомени се надигат в моята памет! Но тях нека оставим за друг път."
Кръстьо Велянов, май 1937 г.

Тържеството за Деня на славянските просветители в двора на Българското основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун, 24 май 1942 г.

Тържеството за Деня на славянските просветители в двора на Българското основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун, 24 май 1942 г.

Празникът на светите братя Кирил и Методий в гр. Сяр (Серес), 1905 г.

Честване на деня на Св. св. Кирил и Методий, 20-те години на ХХ век

Граждани от Добрич празнуват деня на светите братя Кирил и Методий, 11 май 1935 г.

Ученическо шествие по повод 24 май в Бургас, 30-те години на ХХ век

Празникът на солунските братя, просветата и писмеността, София, 1939 г.

Ученици от IV-то отделение преминават през Орлов мост на деня на българската писменост, София, 24 май, 40-те години на ХХ век

На 24 май в края на 40-те години на ХХ век

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg  

Коментирай 15

Календар

Препоръчваме ви

Фотографът Симон Варсано отваря ново пространство за култура

"Като фотограф, снимал еднакво дълго аналогово и дигитално, смятам, че е важно да не развиваме консуматорство в начина, по който снимаме.", казва фотографът

Световноизвестната фотографка Кристина де Мидел гостува в София

На 25 януари, в Националната художествена галерия - Двореца, се открива изложбата "По ръба на реалността"

Конкурс за фотография и рисунка "Божурът среща розата"

Поводът на конкурса е годишнината от установяването на българо-китайските отношения

Атанас Миланов: Вечерно пътуване с трамвай 22 - Прага

Откриването е на 16 януари от 18:00 часа в Чешкия център в София

Изложбите "Мигове от живота" и "Безкрайност" съпътстват фестивала Sofia MENAR

Фотографиите на тандема Мая Дойчинова-Сапунджиева и Ивайло Сапунджиев са заснети в Мароко, Тунис, Египет, Турция, Узбекистан, Индия и Иран. Изложбата се открива на 9 януари

Документална изложба "Лица между паузите" на Беатрис Бочева и Spam Studios

Събитието ще се открие на 11 декември в 19 ч. в I Am Studio (ул. Г. Раковски 149), като ще остане там до 14 декември включително