ВЪРВИ, НАРОДЕ...
Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)
По улиците на града се трупаха множества от турци, евреи, гърци и какви ли не още...
Редактор : / 8277 Прочита 15 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg
За празника на светите братя в родното им място в началото на ХХ век и как се е отбелязвал от българите там, разказва в спомените си Кръстьо Велянов - писател, публицист, журналист, революционер, деец на ВМРО.
"Като че спомените приличат на броеница: речеш да пуснеш едно зърно, а след него се заредят и другите, та до последното! Ето, аз искам да ви разкажа как в онова време празнувахме деня на нашите равноапостоли в техния град, а в паметта ми бързат да се събуждат спомените от ранното ми детство - най-силните, най-светлите, най-трайните, най-вълнуващите...
Във втората половина на април 1903 г., през паметните дни на Солунския атентат, който всъщност беше увод на Илинденското въстание, над Солун, а след това над Македония мина буря и огънят на нейните светкавици се бе оказал в много отношения безкрайно полезен. Народният дух се бе калил в жестоките изпитания и бе тръгнал напред с нов устрем и с нова жажда за по-нататъшни завоевания по всички посоки.
За македонските българи настъпиха години на упорити борби, но едновременно и на неуморен градеж и на културни и икономически успехи.
Манифестиращи български ученици в Солун на празника на светите братя Кирил и Методий, 24 май 1934 г.
Помня какви всенародни тържества ставаха през тези дни особено след младотурския преврат от 1908 г. В Солун имаше вече три гимназии, първоначални училища, забавачници и две черкви. Патрони на една от черквите бяха светите братя, а също на мъжката реална гимназия и на едно от първоначалните училища.
Пристанището на Солун, 1913 г.
Няколко дни преди 11/24 май истинска треска обземаше българите в града, а най-много учениците, които се надпреварваха да окичват училищните сгради с цветя и зеленина, като на балконите им поставяха сред венци иконите на светите равноапостоли.
През май в Солун е вече доста топло и на самия празник времето обикновено биваше много хубаво, ясно, слънчево и дори горещо. Понякога, за малко само, след пладне над града надвисваха дъждовни облаци, поръсваха колкото да го освежат и се изгубваха.
Изглед към Солун и гарата, началото на ХХ век
Сутрин тържеството започваше с бляскава служба в църквата "Св. св. Кирил и Методий". Тя беше малка църква, но скъпа поради историческите спомени, свързани с нея. На нейно място през 1867 г. солунските българи открили свой параклис, след като им било отказано поне в празнични дни, в някоя от гръцките църкви в града, Апостолът или Евангелието да се четат на славянски. До параклиса било открито първото българско общинско училище, което се помещавало в една стая. За управата на параклиса и училището било избрано църковно-училищно настоятелство и така се създала първата българска община в Солун.
Затова тази църквица солунските българи тачеха като народна светиня. На тържествената служба присъстваха българите от града и учениците от всички български училища. Понеже църквата не можеше да побере многобройния народ, околните улици също се изпълваха с граждани и ученици.
Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, 1891 г.
След църковната служба се образуваше шествие: начело се понасяше от ученици иконата на нашите просветители, винаги окичена с великолепен венец от живи цветя. След нея се нареждаше духовенството в одеждите си, следвано от смесен хор от ученички и ученици от гимназиите. През целия път се пееха съответните за случая духовни песни. Зад хора вървяха първенците - общинари, настоятели и пр., и безкрайните редици на народа.
От двете страни на шествието образуваха подвижен шпалир учениците от всички училища, като се почне от забавачниците и се свърши с гимназиите. Ученичките от гимназията биваха облечени в униформеното си облекло: сиви рокли с черни престилки, а гимназистите със сини и черни униформи и с червени фесове на главите.
Когато шествието завиваше покрай първоначалното училище "Св. св. Кирил и Методий", от прозорците му почваха щедро да се изсипват цветя. По-горе шествието минаваше покрай девическата гимназия "Св. Благовещение", откъдето отново заваляваше цветен дъжд. Най-после множеството се събираше в широкия двор на мъжката реална гимназия "Св. св. Кирил и Методий" около приготвения аналой и веднага почваше тържествен молебен, който завършваше с реч от директора или някой учител за значението на празника.
Учители от Солунската българска девическа гимназия „Свето Благовещение“, 1896 г.
Така се приключваше с първата, официалната, част на празника. След това всички се разотиваха, за да се подкрепят и съберат сили за втората, неофициалната част на тържеството.
Вън от града, по посока на гарата, имаше една градина с вековни яворови дървета, наречена "Бешчинар" ("Пет явора"). Тая градина бе доста голяма, разположена край морето, с много бюфети и с развлеченията на един малък виенски "Пратер": въртележки, люлки, стрелбища и пр. Сенките ѝ бяха незаменими в солунските горещини през май.
Ученици от Солунската мъжка гимназия с учителя си, 1911 г.
След обяд на деня на Св. св. Кирил и Методий солунските българи се събираха в тази градина на народно веселие. Всички отиваха там - от най-бедните до най-богатите, и сред възторга, който ги обземаше, скоро този безброен народ се превръщаше в едно ликуващо цяло, движено от една мисъл и едни чувства. Учениците от най-малките до най-големите и тук идваха в стройни редици и с песни и маршове на уста.
Постепенно градината се изпълваше. Всичките ѝ кътове се заемаха от празнуващи българи. На разни места свиреха музики, чуваха се песни, смях, ликуващи викове. Във въздуха се носеше безграничната радост, носеха се възторзите на хиляди люде, у които като че туптеше едно сърце и се вълнуваше една душа!
Музикалният хор на Българската девическа гимназия в Солун, 1911 г.
Късно привечер, когато над града се спускаше вече летният здрач, учениците първи даваха знак за разотиване - нареждаха се по училища и тръгваха за града с бодра стъпка, непрекъснато марширувайки и пеейки предимно песните на Ботйова. Тогава по улиците на големия град се трупаха множества от турци, евреи, гърци и какви ли не още и, въодушевени от тази здрава, дисциплинирана и родолюбива младеж, започваха да ръкопляскат и с викове да изказват възхитата си.
Тези народни тържества в деня на Св. св. Кирил и Методий в Солун нямаха значение само за българите в града, които на тоя празник се стремяха по най-бляскав начин да дадат израз на високото си съзнание и на безпределната си преданост към делото на българските просветители.
Тези тържества, в които най-силно се проявяваше родолюбието и здравото единство на солунските българи, имаха значение преди всичко за другите народности и за чужденците в града. На този ден те биваха зрители на много бляскави прояви, по които съдеха не само за българите в Македония, но и за всички българи. И чужденците най-вече си правеха полезни заключения за българските права и въжделения.
Така продължи до 1913 г., когато денят на солунските равноапостоли бе отпразнуван само с един молебен в двора на мъжката реална гимназия под защитата на страшните български войнишки ножове. Във въздуха се носеше вече електричеството на бурята, която идваше. И тя се разрази три седмици по-късно, когато единствената дружина от славния 14 пехотен Македонски полк, която бе оставена в Солун на гарнизон, дни наред трябваше да се брани против цели дивизии, които я унищожаваха с артилерия в самия град. Тогава, пред смаяните погледи на чужденците, славните ветерани от 14 пехотен Македонски полк написаха нова епопея в страниците на българската военна история.
Ето, нови спомени се надигат в моята памет! Но тях нека оставим за друг път."
Кръстьо Велянов, май 1937 г.
Празникът на светите братя Кирил и Методий в гр. Сяр (Серес), 1905 г.
Честване на деня на Св. св. Кирил и Методий, 20-те години на ХХ век
Граждани от Добрич празнуват деня на светите братя Кирил и Методий, 11 май 1935 г.
Ученическо шествие по повод 24 май в Бургас, 30-те години на ХХ век
Празникът на солунските братя, просветата и писмеността, София, 1939 г.
Остани с
;void(0);){kind=link}
', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}