ОТ МОЯ ПРОЗОРЕЦ
Фотографка предлага интимен поглед към живота на градските жители
Въпреки че "От моя прозорец" на Гейл Албърт Халабан изглежда като воайорска фотосесия на пръв поглед, на практика е далеч от това
Редактор : / 629 Прочита 0 Коментара

Гейл Албърт Халабан фотографира жителите на жилищни сгради през техните прозорци. Със своята серия "От моя прозорец" запечатва градски апартаменти по целия свят, с особен акцент върху хората, които живеят в тях.
Снимките на Албърт Халабан не са чисто архитектурни, а са повече интимни погледи към апартаментите на хората и към техния личен живот.
Въпреки че "От моя прозорец" определено изглежда воайорска фотосесия на пръв поглед, на практика е далеч от това.
Албърт Халабан работи в тясно сътрудничество с жителите на апартаментите, търсейки тяхното разрешение и участие в подготвянето на сцените, които впоследствие ще снима.
В тези сцени хората се наслаждават на непринудени вечери, играят с деца, танцуват, гледат телевизия и всичко между това, демонстрирайки широк спектър от преживявания в градска среда.
Първоначално почти се чувстваме като натрапници, когато гледаме тези снимки. Кои са тези хора и защо сме поканени да станем свидетели на ежедневието им? Това любопитство обаче е точно това, което Албърт Халабан се надява да предизвика.
Очаква се да размишляваме не само върху обектите на Албърт Халабан, но и върху собствените си съседи и богатия живот, който те водят.
"Ако си представите живота на съседите си, когато гледате в прозорците на моите снимки", обяснява Албърт Халабан пред My Modern Met, "мисля, че ще осъзнаете, че имаме повече неща, които ни свързват, отколкото ни разделят."
Избрани произведения от "От моя прозорец" в момента се представят в Galerie XII в Лос Анджелис. Изложбата, която може да се разгледа до 26 април 2025 г., проследява "връзката" на Албърт Халабан с нейните обекти в няколко града, включително Ню Йорк, Париж, Рим, Буенос Айрес и Венеция.
Разговор с Гейл Албърт Халабан за нейния фотографски процес и развитието на серията й "От моя прозорец" - прочетете ексклузивното интервю на My Modern Met с фотографката за нейния фотографски процес и развитието на серията й "От моя прозорец".
- Какво първоначално Ви привлече към фотографията?
- Обичам фотографията от малка. Майка ми ми помогна да си направя фотоапарат с дупка в първи клас. Имаше тъмна стая в нашето мазе и там имах възможност да уча и да си играя с химикалите и хартиите.
- Какво Ви заинтригува в градската среда, прозорците и апартаментите като фотографски обекти?
- Хората често казват, че в града си самотен, защото не познаваш съседите си. Всъщност аз чувствам нещо различно. Мисля, че в града никога не можеш да бъдеш самотен, никога не си сам. Ако погледнеш в прозореца на съседа, винаги имаш усещане за общност.
- Как решавате кои жилищни сгради да включите в своите снимки?
- Начинът, по който решавам кои сгради да включа в снимките си, винаги е различен. Любимият ми е просто, когато някой ме покани да споделя гледката от прозореца си, която обича. Заедно след това отиваме да се срещнем със съседите и да поискаме разрешение.
Така че, ако някой от вашите читатели има страхотни гледки от прозореца си, надявам се да ги споделят с мен. Избирам и сгради, на които харесвам архитектурата или ме привличат по някаква друга причина. Например, ако често минавам покрай сграда и се чудя кой живее там, може да оставя бележка за жителите, за да попитам дали мога да направя снимка.
- Какъв е процесът на създаване на една Ваша "воайорска" снимки и как Вие и обектите Ви си сътрудничите по време на създаването й?
- Процесът на създаване на моите снимки е трудоемък. Първо определям от коя сграда ще снимам. След това трябва да разбера как да се срещна със съседите и да поискам разрешение.
Ако това е сграда с много съседи, които се опитвам да снимам, трябва да изберем дата, която е удобна за всички. Това е лудо изживяване в градове, където хората са много заети, като Ню Йорк, Париж или Рим.
След като изберем дата, отивам в апартамента, от който снимам, и настройвам камерата. След това отивам в отсрещната сграда и настройвам светлините, които се задействат, когато правя снимката. Започвам да се обаждам на всички участващи, за да направим снимката.
- Как Вашите снимки са променили възприятието Ви за съседите и градските взаимоотношения?
- Нищо не е по-увлекателно от това, да си представяш живота отсреща. В свят, изпълнен със самота, прозорецът, през който можеш да надникнеш, се превръща в балсам за душата.
- Контрастът между външната архитектура и вътрешността на апартаментите е основна тема във Вашата работа. Какво Ви привлича в това?
- Чувствам, че архитектурата задава сцената за историята в живота на всеки. Всяка сграда сякаш "позволява" да се разгърне различна история, а архитектурата е като декор на пиеса или филм.
- Как са се развили Вашите градски снимки през кариерата Ви?
- Работата ми стана много по-мащабна. Снимам много съседи едновременно. Също така увеличиха се локациите, снимам по целия свят. Наскоро започнах да събирам аудио истории за това какво хората си представят за своите съседи.
- Какво се надявате хората да получат от Вашето изкуство?
- Надявам се, че в това време, когато изглеждаме доста разделени, моята работа може да свърже хората. Ако си представите живота на съседите си, когато гледате в прозорците на моите снимки, мисля, че ще осъзнаете, че имаме повече неща, които ни свързват, отколкото ни разделят.