В годините, когато България е била предимно земеделска страна, едни от най-почитаните светци са тези, свързани с поминъка на хората. Празникът на свети Трифон е един от най-хубавите и тачени празници, защото е свързан с лозарството. На този ден, 14 февруари, се извършва зарязването на лозята и се организират всенародни тържества.

Празненство за Трифон Зарезан в градска пивница, 1928 г. Снимка: "Изгубената България"

Вестник "Аз знам всичко" от февруари 1932 г. разказва за обичаите в деня на свети Трифон:

" На тоя ден лозарите ходят да зарязват лозята си, в чест на св. Трифон, за когото казват, че бил лозар и сам ходел да си подрязва лозето. Затова го наричат и "Зарезан". На старите икони той е изобразен с косер, какъвто употребяват лозарите за обрязване на лозята си.

Св. Трифон обичал да си посръбва, за доказателство на което изтъкват, че той в нетрезво състояние си е прерязал носа с лозарския си косер, от което носът му е останал чепат, та така получил и друго прозвище - Чепия. Поради грижата му за лозето и пристрастието към виното, вижда се, и кръчмарите да са го избрали за свой покровител. Но покровител е той също и на градинарите.

На свети Трифон "трифонясват" безплодните дръвчета. Затова домакинята дава брадва на едно 7-8-годишно момче, което отива при подобно дърво, вдига брадвата уж да го пресече, викайки: "Ще раждаш ли или ще те пресека!" Стопанката, бранейки дървото, казва на момчето: "Недей, хала, недей. Аз знам, че то ще роди лятос". Като повторят и потретят това, те се връщат и домакинята дарява нещо на момчето.

В Ахъчелебийско (дн. Смолянско - бел.ред.) комуто се не раждат деца, на свети Трифон, бръснарят като го бръсне, резнува го с бръснача на три места по шията, за да му се родяло дете през годината.

На други места пък, след зарязването на лозята и преливането им с вино, за да се подчертае народното трудолюбие, се уреждат и състезания, кой от стопаните ще стигне най-бързо в селото. В Горнооряховско например стопанинът, който пръв стигне в село, бива посрещнат от най-хубавата мома, и той пръв напива котела с виното."

Софиянци празнуват Трифон Зарезан, 30-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

През 30-те и 40-те години на миналия век в родната хумористична преса се поместват различни шеги и закачки, свързани с празника на св. Трифон и празнуващите го. Ето какво откриваме по пожълтелите страници:

"Днес на свети Трифон празнуват винарите и кръчмарите. Софийското водопроводно отделение е било поканено да присъства на празника със свой представител."

"На свети Трифон празнуваха патронния си празник всички питиепродавци и кръчмари. Празненството обаче, биде бойкотирано от населението, защото то смята, че по-логично е кръчмарският бранш да празнува на Водици, а не сега.

По случай празника си софийските кръчмари са провъзгласили столичния кмет инж. Иван Иванов за почетен член на сдружението, поради огромните му лични заслуги по прокарването на Рилския водопровод."

в. "Щурец", февруари 1944 г.

Вестник „Щурец“, февруари 1944 г.

Мисли и недомислия около Трифон Зарезан

По лозето се познава колко чини лозарят.

И малко лозе може да даде много, стига лозарят да мисли как да го работи, а не как да му пие виното.

Плашило лозе пази, но мъдрост народ брани.

И политиката, свате, е като лозарството. И малко лозе може да даде добро грозде, стига човек да знае как да го работи, а не само как да му пие виното...

От много пиене и от много големство глава се замайва.

В стари бъчви новото вино по-добре става, но в стари табиети нови идеи нищо не чинат.

И лозата и властта трябва да имат дълбоки корени долу и здрави подпорки горе.

Добро вино и добра управа сами хвалят майстора си." 

в-к "Щурец", февруари 1944 г.

Вестник „Щурец“, февруари 1944 г.

Правят се и следните забавни сравнения:

"Жената на 20 години е газирана вода. Шуми и изхвърля тапата.

На 30 години - малинов сироп със сода - утолява жаждата.

На 40 години - безалкохолно вино. Пие се за разнообразие.

На 50 години - боза.

От 50 нагоре - тиха водица.

Мъжът на 20 години е неутаен резняк. Създава главоболия.

На 30 години - северно тънко винце - пие се по много, но не е за гуляй.

На 40 години - отлежало карабунарско - колкото пиеш, по́ ти се пие.

На 50 години - шампанско. Пие се рядко, но с ефект.

На 60 години - изветрял вермут.

От 60 нагоре - оцет. Служи за кухнята."

в-к "Щурец", 1933 г.

Пловдив, 1924 г. – откриване конгрес на въздържателите от цяла България. Снимка: "Изгубената България"

И една любопитна действителна случка.

През 1933 г. е учреден Винен комитет, който обявява, че между 12 и 19 февруари ще проведе винена седмица. Въздържателните дружества, които по това време са много разпространени в цялата страна, настояват за спиране на дейността на комитета. Те заподозират, че покрай професионалната работа за регламентиране и типизиране виненото производство, Виненият комитет ще пропагандира усилената консумация на вино. Като ответна реакция противниците на алкохола решават да организират по същото време обща за страната противовинена седмица. Идеята е навсякъде да бъдат организирани общоградски комитети срещу винената пропаганда, които ще организират повсеместни протестни събрания, сказки, диспути, да бъде разпространена подходяща литература, афиши, вестници и пр.

Ученици от въздържателно дружество „Бистър ум“ в с. Бобошево, Дупнишко, 1933 г. Снимка: "Изгубената България"

В подкрепа на въздържателното движение се обявява и ученият и общественик проф. д-р Асен Златаров:

"Ако беше се обявила и организирала една търговска изложба и реклама на нашите вина, това е в реда на нещата: виненият капитал, като всеки капитал в нашето стоково общество, има свободата да брани своите интереси. Но недоразумението и печалното е там, че "винената седмица" се подема с лозунги и положения, които не могат да не будят протест и отпор. Защото възгласите "Пийте вино!", "Виното е храна!", "Виното е необходимост за организма ни!", или пък тия: "Въздържателното движение е опасност за държавата ни!", "Въздържателите са купени от Ал Капоне!", "Въздържателите са врагове на лозарите!" и тем подобни, които охотно се носят от нашата полуинтелигенция и печатат във вестниците с голям тираж, са недостойни за нормален и неподкупен човек.

Аз зная, че мощта на алкохолния капитал е голяма: разполага се с милиони и милиони парични средства, за да се бранят фалшиви тези, да се купуват вестници и съвести, да се организират шумни паради в чест на царя алкохол..."

Тържествен обяд на празника Трифон Зарезан. Щабът на II армия, Свети Врач, 14 февруари 1917 г. Снимка: "Изгубената България"

В типичния си стил в-к "Щурец" обобщава резултата от двете проведени акции така:

"Седмицата за пропаганда на виното върви добре. Добре не могат да вървят само участващите в пропагандата.

Седмицата на въздържанието също има успех. Няма успех само самото въздържание."

Отпразнуване на Трифон Зарезан с цялата селска духова музика в с. Дойренци, Ловешко, 1940 г. Снимка: "Изгубената България"

Дори и такъв вестник, като "Литературен глас" - вестник за литература и култура, взима отношение по въпроса и публикува официална статистика за консумацията на вино в първите десетилетия на 20 век:

"През годините 1908-1912 средногодишно имаме консумирани 23 литра на глава от населението, през 1922-1926 имаме вече 32,85 литра, а през периода 1926-1930 консумацията на вино достига вече 44 литра на човек, възрастен или малък. Това говори за едно силно и прогресивно нарастване на винената консумация у нас. Особено тази година (1933 - бел.ред.) при изобилна реколта, която поради липса на просветно ръководство, бе налята по традиция във вино, което се продава на извънредно ниска цена, народът ни е подхвърлен на поголовно опиянчване. При това положение пропагандирането на виното е формено престъпление."

Празник на лозаря, 50-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

50-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg