Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

ГЕРГЬОВДЕН

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Празникът на храбростта е празник на българския дух

Снимки: "Изгубената България"

От древни времена християните почитат Свети великомъченик Георги Кападокийски на само като покровител на скотовъдството, но и на войската

Още от XVII век в редица европейски страни образът на победоносния светец-воин се появява върху бойни знамена и военни отличия за проявена храброст. Първото наше знаме с изображение на светеца е принадлежало на българските доброволци, сражавали се на страната на руската армия през Кримската война. Днес то се пази в Ермитажа в Санкт Петербург.

Н.В.Цар Борис III на празника на войската и Ордена за храброст, зад него от ляво надясно подполк. Първан Драганов, майор Константин Панов, капитан Коста Скутунов и генерал Иван Вълков, Гергьовден - 6 май, София, 1926 г.

Още

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" по подобие на руския "Свети Георги".

С първия роден орден се удостояват проявилите мъжество и героизъм само на бойното поле, той не може да бъде получен в мирно време.

Още на 9 януари същата година с указ № 5 се постановява честване на празник на ордена. Определена е датата 23 април - денят на Свети Георги Победоносец (от 1916 г. поради промяната в календара, денят на светеца започва да се отбелязва на 6 май). Така Гергьовден става Ден на храбростта. Започва да се чества тържествено, но предимно в гарнизоните и поделенията. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на празненствата.

Н.В.Цар Борис III и генералитета пристигат на парада за празника на войската и Ордена за храброст, Гергьовден - 6 май, края на 20-те години на ХХ век

Съществувал е и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден - 27 ноември, денят на победата на българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г. Подписаният през 1919 г. точно на тази дата позорен Ньойски договор обаче го обезмисля като ден на тържество. Двата празника се обединяват в един през 20-те години.

София, парад с бойното знаме на полка, 6 май 1930 г.

Започват да се правят големите гергьовденски паради, като най-впечатляващ е този в столицата - на него винаги присъстват царят, висшите офицери, кавалерите на ордена "За храброст", военните аташета, акредитирани у нас, хиляди обикновени граждани.

От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.

Н.В.Цар Борис III и Н.В.Царица Йоанна с автомобилен кортеж на път към парада за празника на войската и Ордена за храброст, Гергьовден - 6 май 1933 г.

Още

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Особено паметен е парадът на 6 май 1937 г., когато при изключително тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове. Под звуците на "Шуми Марица" старите знамена-светини, обгорени и прокъсани от стотици куршуми, обикалят в прощално шествие потъналия в хора и зеленина площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите са осветени от Софийския митрополит Стефан, след което царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Лично той връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Тържественият парад е предвождан от кавалерите на ордена "За храброст".

Н.В.Цар Борис III, Н.В.Царица Йоанна, Княгиня Евдокия, Княз Кирил, Никола Мушанов, полк. Константин Панов, Александър Малинов и министърът на войната ген. Александър Кисьов по време на служба за празника на войската и Ордена за храброст, София, Гергьовден - 6 май, 1934 г.

За това впечатляващо събитие разказва на страниците си сп. "Сердика".

"Всяка година на Гергьовден - денят на храбростта - българската войска гордо развява своите бойни знамена, за да отдаде почит към падналите за Родината, да възвеличи подвига на живите, да изрази верността си към своя Цар и да припомни на гражданина дълга му към България. Тази година празникът на българската храброст бе още по-тържествено отпразнуван, защото, осветени от благословията на родната църква и предадени от ръката на Царя, войската ни получи тоя ден нови бойни знамена - залог на нейната непобедима мощ в бъдеще.

Войската, строена за парада по случай Гергьовден, София, 30-те години на ХХ век

Още

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

В навечерието на големия празник, столицата е в трескаво напрежение. Къщите, улиците и площадите са украсени с народния трицвет и тънат в зеленина и цветни гирлянди. Кръстният знак на Ордена за храброст, поставен на видни места из града, припомня за горди подвизи на българския дух.

Свечерява се. Тих дъжд ръми. Столичани - хилядно множество - заливат улиците около площад "Александър I". Стройните редици на младите воини изпълват площада и будят възторг и надежда. Заря с церемонии. Пристига Негово Величество Царят, придружен от княз Кирил, Савойската принцеса Мария, княгиня Евдокия и цялата военна и цивилна свита. Тук са министрите, начело с министър-председателя г-н д-р Георги Кьосеиванов, тук е кметът г-н инж. Иван Иванов, помощник- кметовете, висшите военни и хиляден народ.

Н.В.Цар Борис ІІІ прави преглед на войската и бойните знамена на парада по случай Гергьовден, София, 30-те години на ХХ век

Почит към знамената - бойни светини. Върховният вожд поздравлява войските. Заупокойка. Проверка на частите. Редят се имената на загинали Софийци (бел. ред. - воини от Софийските полкове). Множеството, Царят, войската - всички на колене се прекланят пред саможертвата на тия, които истински са обичали Родината: "Покойници, вий в други полк минахте"... Възвишени моменти на безкрайна благодарност към героите-светци. Военният министър говори. Слова на скръб, гордост, надежда.

Н.В.Цар Борис ІІІ, Царица Йоанна и други официални лица приемат парада по случай Гергьовден - празника на войската, преминаването на Лейбгвардейския на Н.В. корпус, София, 30-те години на ХХ век

Още

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Но живите идват да изпълнят завета на загиналите. Стихийно "Ура!". "Шуми Марица" и "Химнът на Царя" проехтяват тържествено. Разноцветни ракети озаряват небето на българската столица. Мощни прожектори чертаят по небосклона символа на беззаветната любов към Родината - кръстът за храброст. Вензелите на Царя и Царицата, в обилна светлина, господстват над гледката.

Гергьовден. Слънцето обилно залива с лъчи хубавата столица.

От ранно утро градът е в пълно оживление. Тръбят тръби, бият барабани, победни маршове се извиват. Днес е велик ден за родната войска - тя чества славните победи на българския народ.

Генералитетът, Царят, правителство, депутати и други в очакване на преминаването на войските за парада на Гергьовден, София, 30-те години на ХХ век

Още

Свободата остава завинаги на Шипка!

Свободата остава завинаги на Шипка!

Площадът "Александър Невски" е изпълнен с войска. Този път той се оказа малък за стройните редици на Софийци. Повечето от войсковите части заеха изходно положение по Цариградското шосе. Очерта се дълга колона, чийто външен вид наистина е великолепен: дълга стройна колона воини в красива форма, стегнати и мощни, с весел и приятен израз на лицето, като всеки от тях чувствува, че към него са обърнати хиляди погледи - погледите на цял народ, който с вълнение очаква да види своята войска такава, каквато той наистина заслужава, след толкова усилия и толкова много жертви.

Цялата столица е на крак. От четвъртия километър до Лъвовия мост в шпалир се люшка хиляден народ.

Приемането на строените войски от Н.В.Цар Борис III и генералитета за Гергьовския парад на 6 май 1936 г.

Марширува българската войска. Стройни колони на младост и буйна мощ. Колони на народна надежда. Устремът на вихрени конници, желязната стъпка на пехотинците, тътнежът на оръдията. А в небето пеят моторите на стоманени птици.

Но най-възвишен, най-тържествен бе моментът, когато под звука на тръбите се зададе, на път за Царския дворец, колоната на старите бойни знамена, носени от калени в стотици боеве юнаци. От гънките на тия горди знамена цялото гражданство бе облъхнато от величието на бойните подвизи и един луд възторг и нестихващо "Ура!" се понесе из гърдите на това море от хора, повечето от които са целували диплите на тия знамена със сладката надежда да сложат кости под тях за величието на Родината.

Приемането на строените гвардейски части от Н.В.Цар Борис III и генералитета за Гергьовския парад на 6 май 1936 г. на площада до Народното събрание

Празникът на храбростта е празник на българския дух. Столицата на България отдаде своя възторг на храбрата ни и доблестна войска, защото тя го заслужи."

Сп. "Сердика", бр. 3, 1937 г.

Н.В.Цар Борис III, Н.В.Принц Кирил, депутати, членове на правителството и генералитета на Гергьовския парад на 6 май 1936 г. пред Народното събрание  

Вестник "Мир" допълва описанието на празника:

"На Гергьовден тържествата започнаха в 9 ч. на пл. "Александър Невски". Народът обаче, още от ранни зори заливаше улиците.

Точно в 9 ч. Н.В. Царят дойде на площада, следван от Н.Ц.В. Княз Кирил и посрещнат с гръмко "Ура!" от строените военни части и гражданството.

На аналоя заеха място Царят, Князът, военният министър и ген. Никола Жеков, министрите и царската свита. След молебена знаменосци занесоха при аналоя новите знамена, където Н.В.Пр. Софийския митрополит Стефан ги поръси и благослови.

Празник на войската и Ордена за храброст - Гергьовден, Н.В. Цар Борис ІІІ разговаря с генералите Васил Кутинчев, Никола Жеков и Никола Иванов, с гръб ген. Данаил Николаев, в дясно са Княз Кирил и ген. Христо Луков, в ляво се различава ген. Георги Марков Тотев, София, 6 май 1936 г.

По това време пристигна Княгиня Евдокия и принцеса Мария Савойска.

Н.В. Царят лично предаде знамената на съответните началници на части с по няколко напътствени слова. Началниците, кръстейки се, целуваха знамената и ги предаваха на знаменосците, които повтаряха същото.

Тук Н.В. Царят произнесе прочувствена реч. Тя бе изслушана с благоговейно мълчание, което се разрази в края в стихийно "Ура!", носещо се далеч извън площада.

Знаменосците ветерани със старите бойни знамена-светини пред храм-паметника “Александър Невски” на парада за празника на войската и Ордена за храброст, София 6 май, 1937 г.

Последва отдаването на почит на старите знамена, покрити с толкова слава и подвизи. Разходени край всички военни части, старите знамена на българската военна слава бяха почетени от войската и гражданството с възторжени поздрави.

Когато това рядко и трогателно тържество се привърши, Н.В. Царят се отправи за Двореца, за да покани Нейно Величество на парада.

Н.В.Цар Борис ІІІ държи полкови щандарт на тържествена клетва пред бойните знамена на Гергьовден - празника на войската, София, 1937 г.

Още

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

През цялото времетраене на церемонията със знамената, гражданството бе застинало по местата си, заемащо всички плочници и прозорци от Орловия до Лъвовия мост.

На трибуната пред Народното събрание, украсена скромно, но внушително, с борова зеленина, бяха заели места всички служебни лица - наши и чужди. Пъстра картина представляваха чуждите военни аташета със своите разнообразни униформи. Фотографи и кинооператори от цяла Европа бяха нагласили своите апарати и заедно с целия народ, трепетно очакваха задаването на първите военни колони. Под паметника на Цар Освободител бе заела място гвардейската музика, а на пл. "Ал. Невски" стоеше гордата гвардейска конница.

В 10,45 ч. се зададе с автомобил Н.В. Царят с Царицата, Княза и Княгините.

Вече всичко бе готово за пристъпване към тъй дълго очаквания миг на тържеството.

Н.В. Цар Борис III наблюдава гергьовденския парад, 1937 г.

Началото на марша на българската военна мощ бе дадено от ято аероплани. Хиляден народ обърна глави към небето, като за молитва Богу. Леталата в строен ред преминаха точно над булеварда, извиквайки възхищението на народа.

В строен ред мина офицерското тяло, последвано от храброто запасно войнство.

Започна шествието на войсковите части, водени от Гвардейския на Негово Величество конен полк. Хилядите граждани с вътрешно вълнение наблюдаваха рядката картина на гордост и красота, която представляваха гвардейците.

Парадът преминава по бул. „Цар Освободител“, 1937 г.

Последва преминаването на старите знамена, посрещнати със смирение и почит от многохилядното множество.

След това вече започна преминаването на различните родове оръжие: юнкерите, пехотните дружини, софийската окръжна жандармерия, пограничната стража, планинската артилерия, свързочните части, пионерите, прожекторното отделение, инженерните части, речната и морската полицейски служби, трудоваците.

Моторизираните войски преминават по време на парада през 1939 г.

На поздравите на Н.В. Царя всички отговаряха бодро и с "Ура!". В стегнати редици, като едно цяло, войските извикваха чувства на възторг и гордост.

След преминаването на части от съюзите на бойците, ловците, македоно-одринското опълчение, юнаците, колоездачи, шофьори, железничари, пернишки миньори, скаути и гимназисти, последва преминаването на моторизираните части, посрещнати от народа със същия възторг. Накрая премина в хубав ред и пожарната команда с всичките ѝ спасителни служби.

Н.В.Цар Борис ІІІ приема парада по случай Гергьовден - празника на войската, преминаването на медицинския корпус, София, площад “Народно събрание”, 40-те години на ХХ век

Още

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

От ранна утрин докъм 13 ч. софиянци се радваха на едно рядко по своята величественост тържество, покровителствано и от небето - по изключение, през тия часове не валя дъжд.

След парада Н.В. Царят с Царицата се отправиха за Двореца всред поздравите на гражданството.

Вечерта министърът на войната ген. Луков даде в царския салон на Военния клуб вечеря на чуждите военни аташета, на брой 12. Представени бяха: Германия, Съединените щати, Англия, Съветска Русия, Франция, Италия, Гърция, Румъния, Чехословашко и Турция. Военният министър произнесе реч. Аташетата изказаха възторга си от шествието на българската войска.

Н.В.Цар Борис ІІІ приема поздравления от представителите на чуждите военни мисии на парада по случай Гергьовден - празника на войската, София, 40-те години на ХХ век

В провинцията

От всякъде съобщават за тържествено отпразнуване на деня на храбростта и победите."

В-к "Мир", 7 май 1937 г.

Полувековната традиция на гергьовденските паради е отменена на 2 май 1947 г. с постановление на Министерския съвет. За празник на войската е определен 9 септември, а няколко години по-късно - 23 септември, в чест на Септемврийското въстание.

На 27 януари 1993 г., отново с постановление на кабинета, 6 май е възстановен в календара като Ден на храбростта и празник на българската армия.

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 29

1/1

Снимки: "Изгубената България"

Н.В.Цар Борис III на празника на войската и Ордена за храброст, зад него от ляво надясно подполк. Първан Драганов, майор Константин Панов, капитан Коста Скутунов и генерал Иван Вълков, Гергьовден - 6 май, София, 1926 г.

Н.В.Цар Борис III и генералитета пристигат на парада за празника на войската и Ордена за храброст, Гергьовден - 6 май, края на 20-те години на ХХ век

София, парад с бойното знаме на полка, 6 май 1930 г.

Н.В.Цар Борис III и Н.В.Царица Йоанна с автомобилен кортеж на път към парада за празника на войската и Ордена за храброст, Гергьовден - 6 май 1933 г.

Н.В.Цар Борис III, Н.В.Царица Йоанна, Княгиня Евдокия, Княз Кирил, Никола Мушанов, полк. Константин Панов, Александър Малинов и министърът на войната ген. Александър Кисьов по време на служба за празника на войската и Ордена за храброст, София, Гергьовден - 6 май, 1934 г.

Войската, строена за парада по случай Гергьовден, София, 30-те години на ХХ век

Н.В.Цар Борис ІІІ прави преглед на войската и бойните знамена на парада по случай Гергьовден, София, 30-те години на ХХ век

Н.В.Цар Борис ІІІ, Царица Йоанна и други официални лица приемат парада по случай Гергьовден - празника на войската, преминаването на Лейбгвардейския на Н.В. корпус, София, 30-те години на ХХ век

Генералитетът, Царят, правителство, депутати и други в очакване на преминаването на войските за парада на Гергьовден, София, 30-те години на ХХ век

Приемането на строените войски от Н.В.Цар Борис III и генералитета за Гергьовския парад на 6 май 1936 г.

Приемането на строените гвардейски части от Н.В.Цар Борис III и генералитета за Гергьовския парад на 6 май 1936 г. на площада до Народното събрание

Н.В.Цар Борис III, Н.В.Принц Кирил, депутати, членове на правителството и генералитета на Гергьовския парад на 6 май 1936 г. пред Народното събрание

Празник на войската и Ордена за храброст - Гергьовден, Н.В. Цар Борис ІІІ разговаря с генералите Васил Кутинчев, Никола Жеков и Никола Иванов, с гръб ген. Данаил Николаев, в дясно са Княз Кирил и ген. Христо Луков, в ляво се различава ген. Георги Марков Тотев, София, 6 май 1936 г.

Знаменосците ветерани със старите бойни знамена-светини пред храм-паметника “Александър Невски” на парада за празника на войската и Ордена за храброст, София 6 май, 1937 г.

Н.В.Цар Борис ІІІ държи полкови щандарт на тържествена клетва пред бойните знамена на Гергьовден - празника на войската, София, 1937 г.

Н.В. Цар Борис III наблюдава гергьовденския парад, 1937 г.

Парадът преминава по бул. „Цар Освободител“, 1937 г.

Моторизираните войски преминават по време на парада през 1939 г.

Н.В.Цар Борис ІІІ приема парада по случай Гергьовден - празника на войската, преминаването на медицинския корпус, София, площад “Народно събрание”, 40-те години на ХХ век

Н.В.Цар Борис ІІІ приема поздравления от представителите на чуждите военни мисии на парада по случай Гергьовден - празника на войската, София, 40-те години на ХХ век

Календар

Препоръчваме ви

Въздушни пейзажи, които приличат на картини на абстракционист

Фотографът Милан Радисич снима с дрон сухи рекички и запусетли земеделски земи

Мистерия и чудо, заснети с дрон и LED светлини

Фотографът Рубен Ву издаде каталог със снимки от Боливия

Старинен Пловдив ще бъде сцена на артистичната фотография

Фестивалът "Международни фотографски срещи" VISAGES - IMAGES се открива на 18-и октомври

Фотограф влезе тайно в света на Дисни

Луиджи Кемо Воло съжителства с любимите си анимационни герои

Калифорнийски увеселителен парк вдъхновява въображението

Фотографът Лудвиг Фавре създава почти сюрреалистична визия на героите

Остров Бурано, с пулсиращите му цветове и сенки

Фотографът Мирко Савиане създава един призрачен свят, наситен с много емоции