На 16 април 1925 г. е извършен най-кървавият терористичен акт в нашата история - атентатът в катедралата "Св. Неделя" в София. Убити са над 150 души, ранените са повече от 500. По-късно от раните си умират още хора и броят на жертвите надхвърля 200. Сред тях е част от елита на нацията - военни, политици, общественици, но и много невинни жени и деца.

Разчистването на отломките от разрушената църква “Света Неделя” след бомбения атентат от 16 април 1925 г., извършен по време на опелото на ген. Коста Георгиев, застрелян предишния ден

След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. БКП е забранена от Върховния касационен съд, но продължава дейността си в нелегалност. Срещу активистите на партията се извършват страхотни гонения. Ултралявото крило в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие и изпълнявайки указанията на Коминтерна, решава да се извърши подготовка за ново въоръжено въстание. Като част от този план се предвижда да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Така властта ще бъде обезглавена и в страната ще се създаде критична обстановка, от която да се възползва комунистическата партия. Набелязаната жертва е запасният генерал Константин Георгиев, председател на Демократическия сговор в София, депутат, човек с добро име в обществото. Вечерта на 14 април 1925 г. трима непознати го прострелват смъртоносно в градинката при църквата "Св. Седмочисленици", близо до дома му. 

Генерал Коста Георгиев

Същия ден сутринта в прохода Арабаконак покушение е извършено и срещу цар Борис III. Той успява да се спаси, но загиват двама от неговите спътници - ентомологът проф. Делчо Илчев и дворцовият ловец Петър Котев. Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април. Поканени са висши военни, министър-председателят Александър Цанков, всички министри, самият цар Борис. Той обаче предпочита да отиде на погребението на Котев в с. Бели Искър, Самоковско, и така само за няколко дни се разминава на косъм от смъртта два пъти. Има и версия, че царят е бил предупреден в последния момент за готвения в "Св. Неделя" атентат. 

Министър-председателят проф. Александър Цанков поздравява Н.В.Цар Борис III за оцеляването му в атентата при Арабаконак, извършен на 14 април 1925 г., в който са убити спътниците на царя ентомологът Делчо Илчев и ловецът Петър Котев, София 15 април 1925 г.

На 16 април, Велики четвъртък, в 3 ч. и 20 мин. следобед по време на опелото, когато Софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието на Йоан, адска експлозия разтърсва Божия храм.

За този изключително жесток акт, останал дълго време като един от най-кървавите в световната история, е писано много - за подготовката, извършването, последвалите го събития. Днес обаче ще погледнем през ужасените очи на един от пострадалите и оцелял по чудо, генерал Иван Шишков. Разтърсващият му разказ е публикуван във вестник "Пряпорец" дни след огромната трагедия:

"Какъв хубав пролетен ден, как приветливите лъчи на дневното светило, през ведро небе, топлеха, а над столицата за първи път след дългата зима, се ширеше красиво и необятно синьо небе!...

Камбаните на софийската катедрала тъжно разнасяха своя печален тризвон. Богомолци от всички слоеве на софийското гражданство пристигаха на групи. Цветът на софийското общество с посърнали от скръб лица и с наведени глави, безмълвно се редеше около Божия храм и чакаше пристигането на погребалната процесия с тленните останки на мъченически загиналия запасен генерал Коста Георгиев...

Църквата "Света Неделя" преди атентата, 20-те години на XX век

Като всички, бързах и аз, придружен от жена си да отида в храма "Св. Неделя" и да кажа на мъченика своето последно "Прости!". Стражари пазеха около храма и не ни пуснаха да влезем преди да пристигне погребалната процесия. Аз се спрях до сквера, който е от дясната страна на входните стълби на храма.

Не след дълго камбаненият звън се засили и пред просълзените очи на хилядното множество мина ковчегът с тялото на генерала, носено от стари воини, минали през огън и кръв, запасни и действащи генерали, офицери, депутати и кой ли не! Военният министър генерал Иван Русев, потънал в тъга, като всички, с наведено чело поддържаше ковчега.

Заредиха се министрите с министър-председателя начело, депутати, професори, учени, цялото запасно офицерство от столицата, офицерите от софийския гарнизон, граждани, госпожи и госпожици, познати и непознати.

Храмът след реконструкцията, 30-те години на ХХ век

Запасният генерал Васил Златаров ме покани да влезем в църквата.

- Къде ще идем? Сега е вече късно, мъчно ще можем да си пробием път...

Унесен в тъжни мисли, аз не забелязах кога се е отделил от мен боевият генерал. Госпожа Момера Новоселец покани мен и жена ми да влезем. Аз пак отказах, а жена ми и тя ме оставиха при сквера и отидоха... да станат жертва на едно нечувано злодеяние!

Не изминаха и десет секунди и един адски оглушителен трясък, като гръм от хиляди оръдия, се разнесе над Божия храм, земята потрепери, парченца от стъкло ме удариха в лицето, храмът се изгуби от очите ми, всичко мигновено замря...

Несъзнателно, по инстинкт за самосъхранение, аз съм бил с вдигнати над главата ръце. Тежък удар по ръцете ме свести от минутната забрава. Обърнах се към черквата и, Боже мой, сърцето ми се сви от ужасното разрушение! Всичко беше в развалини, а под развалините загина цветът на столичното общество...

Камбанарията на църквата Света Неделя, разрушена след атентата на 16 април 1925 г.

- Стой, стой! - извика някой около мене.

Върнат към действителността, аз видях, че от църквата излизат неузнаваеми човешки същества, с разкървавени лица и с дрехи, плътно покрити с пепелява пелена. Отидох към входа на храма. Едва тук си спомних, че жена ми е вътре! Тръпки побиха тялото ми, като видях живи картини, наподобяващи Ада на Данте Алигиери... Полупогребани и неузнаваеми живи същества, затрупани под развалините, потънали в прах, безмълвно протягат прашливи ръце за помощ и спасение от явна смърт. Картината на гибелта и разрушението не се поддава на описание - смърт и ужас витаеше в храма. Спасените като луди се втурваха към вратите, мачкаха лежащите и ги доубиваха.

Залових се да помагам на първия попаднал ми страдалец и - о, чудо, гледам, че човекоподобното същество, което безмълвно и кротко се доверяваше на моите усилия, е жена, облечена в палтото на моята съпруга!... Полагам всички усилия да я измъкна от тухлената грамада, но чувствам остри болки в дясната си ръка. Набързо разчиствам грамадни купчини от камъни, тухли и циментови откъслеци, извличам я из ноктите на злодейския гроб. По същия начин измъкнах от гробната тухлена камара и г-жа М. Новоселец. Тя, горката, беше притисната до самия праг на църквата и лежеше по средата на входните врати, и всички спасили се по чудо в църквата, са стъпвали по гърдите, главата и ръцете ѝ.

Вътрешността на църквата след атентата. Виждат се отломките от купола в близост до олтара, където е бил ковчегът с тленните останки на ген. Коста Георгиев. Бомбата е била поставена в централния купол на катедралата.

Заведох жена си в квартирата на д-р Давидов, където ѝ дадоха първа медицинска помощ. Той ѝ направи първите промивки и ми препоръча да я отведа за по-щателен преглед в някоя болница.

Обходих с болната всички болници. Навсякъде бе препълнено с ранени и убити - лекари, студенти, болнични служители, всички бяха в услуга на пострадалите.

Накратко описвам случилото се с мен, а това бе със стотици. Отделни хора, тичащи по болниците, тичащи за своите близки, чупят ръце и бягат в други болници, в други отделения, безнадеждно се връщат в града, отново нахълтват в разрушения храм, ровят се из неговите развалини... Ужас, неописуем ужас и отчаяние бяха обхванали целия град!

Вековете, историята на народите от всички крайнини на Божия свят, от най-дълбока древност до кървавия 16 април 1925 г., не помнят такова сатанинско дело!"

Запасен генерал Иван Шишков

Храмът в първите дни след жестокия акт

Сред убитите са 13 генерали - повече, отколкото във всички войни, които България е водила преди това, 13 полковници, 6 подполковници, много други офицери, столичният кмет Паскал Паскалев, видни общественици и много обикновени граждани, включително жени и деца.

Храмът в първите дни след жестокия акт. Виждат се част от венците в памет на жертвите.

През следващите дни в страната е обявено военно положение, въведен е полицейски час, напускането и влизането в София става само след специално разрешение от властите, всички великденски тържества и забави са отменени, държавата е в национален траур. Започва интензивно следствие, извършени са множество арести и обиски на съмнителни лица. Само дни след атентата всички участници в заговора и изпълнението на пъкленото дело са разкрити.

Малка част от загубилите живота си в терористичния акт

Погребението на жертвите

Непосредствени извършители са Петър Абаджиев (техник) и Петър Задгорски (клисар), а организатори - Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Никола Петрини. Задгорски, Фридман и Георги Коев са осъдени на смърт и публично обесени на 27 май 1925 г. Коста Янков и Иван Минков са убити по време на полицейски акции по залавянето им. Неколцина намират убежище в Съветския съюз, включително главният организатор Петър Абаджиев.

Панихида за жертвите, вероятно 1925 г.

Мощният взрив разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена на катедралата "Св. Неделя". Храмът е възстановен по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Осветен е официално на 7 април 1933 г. Днес за смъртта на стотиците невинни жертви напомня само една паметна плоча, поставена на стената на църквата.

Извършителите на атентата на излизане от съда, след изслушване на присъдите, май 1925 г.

Последна изповед преди изпълнение на присъдата - смърт чрез обесване, 27 май 1925 г.

Обесването на атентаторите от ляво на дясно: Петър Задгорски (клисарят) - обесен, в средата бесят Георги Коев, Марко Фридман очаква да бъде обесен, София, при еврейските гробища зад игрище "Славия", 27 май 1925 г.

Бомбата за атентата в "Св. Неделя" е сглобена в самата църква

Как протича подготовката и извършването на този чудовищен нечовешки акт, разказва в показанията си един от виновниците, клисарят на църквата Петър Задгорски. Осъзнал деянието си, той се предава на полицията още на 18 април. Думите му, заедно с установеното от незабавното разследване, са предадени в доклад на вътрешния министър ген. Иван Русев пред Народното събрание на 21 април 1925 г.

Църквата "Св. Неделя" след атентата

"Авторите на злодеянието в църквата "Св. Неделя" на 16 т.м., са напълно разкрити от органите на Обществената безопасност. Атентатът е обмислен от председателя на централния комитет на Комунистическата партия и такъв на военния център, Коста Янков, подготвен и непосредствено изпълнен от неговия помощник и член от военния център, Иван Минков, с участието на клисаря на църквата Петър Задгорски и един младеж.

Съучастникът-клисар Петър Задгорски, разкаян за извършеното нечувано престъпление, се предаде доброволно на съдебните власти на 18 т.м. От следственото по тоя повод дело на военния следовател извличаме следните данни и обстоятелства, които дават една ясна и точна представа за подготовката и извършването на тоя атентат.

Взетото решение

През месец декември 1924 г., военният център на Комунистическата партия, начело с гореспоменатите лица, заедно с всичките членове на централния комитет, са взели решение да извършат атентат срещу Царя и ако излезе сполучлив, на погребението му, да се повтори втори атентат, който да засегне министрите, магистратите, висшите военачалници, депутати, общественици, с една дума всички видни представители на държавата. Датата на атентата щяла да се определи от Москва, според стечението на обстоятелствата и ще служи, ако атентатът излезе сполучлив, като знак за обявяването на революцията от единния фронт и за вземането на властта.

Огледите на "Св. Неделя"

В показанията си клисарят Петър казва, че първият оглед на църквата "Св. Неделя" е извършена от Иван. (Клисарят не знае имената на своите вдъхновители, освен под псевдоним. От досегашните разследвания, обаче, има основание да се заключи, че Иван е Иван Минков, главният организатор и изпълнител на атентата)(бел. ред. - При по-нататъшното разледване става ясно, че това предположение е грешно и зад името Иван стои Петър Абаджиев). Тоя оглед е извършен между 10-15 януари т.г. вечерта. Клисарят Петър, като стар комунист, после дружбаш, се познавал отдавна с Димитър х. Димитров(Митрето), член от терористическата група на Никола Желязков и Яко Доросиев. Митрето запознал клисаря с Иван Минков само под името Иван, в началото на м. февруари т.г. При първия оглед на църквата Иван казал на клисаря:

- Аз съм член от централния комитет на тайната нелегална комунистическа организация. Ние разполагаме с много пари и взривни материали, които получаваме от Русия. Ние имаме в София много взривни материали и за да не бъдат разкрити от властта намерихме за най-добре да ги скрием в църквата горе на тавана, дето никой няма да се съмнява. Избрахме тебе, като верен другар, да ги укриеш и помогнеш за великото дело на революцията. За тая услуга ще те възнаградим много щедро.

Иван дал на клисаря 1000 лева и си отишъл.

Църквата "Св. Неделя" след атентата

Складирането на взривните вещества

На 18 януари т.г., Иван донесъл първия пакет, около 6 кг мелинит, и след това всеки 5-6 дена до 3 март т.г., носил по един пакет, всичко 8 пакета по 6 кг, или всичко 50 кг мелинит, които клисарят Петър отнасял на тавана на църквата и ги поставял отдясно над входната вратичка на същия таван. При всяко донасяне на пакет Иван давал на клисаря по 1000 лева и на 2-3 пъти по 2000 лв. До извършването на атентата Петър получил всичко 11 хил. лв.

"Голямата работа"

Към средата на м. март т.г., Иван, който идвал в църквата вечер, когато няма богослужение и църквата е затворена, казал на Петър:

- Бай Петре, ние от Централния комитет сме намислили да извършим една голяма работа: ще убием едно голямо лице, след което ще дойдат на погребението, разбира се, всички министри, депутати, офицери и др., ще поставим пакетите до голямото кубе, дето стоят обикновено Царят, министрите, генералите, ще ги запалим и от взрива ще бъдат избити всички. Това ще бъде сигнал да се обяви революцията и вземем властта. В случай, че не успеем да я вземем, ще избягаме в Русия с автомобил и там за признателност ще бъдеш богато възнаграден, като ти дадем една къща като палат, а на семейството ти, до пристигането му в Русия, ще дадем 200 хил. лв.

"Васко"

Към 20 март т.г. Иван довежда в църквата, по обикновеното време, един младеж под псевдонима Васко, който е следвал пиротехника в Русия и го запознава с Петър.

Приготовляване адската машина

Няколко дена след 20 март, Иван дохожда в църквата, качва се на тавана заедно с клисаря, събира всички пакети, казва на Петър да излезе и започва да приготовлява адската машина. От всичките пакети образува един общ пакет, дълъг 60 см, широк 50 и висок 40, обвит в зебло и обвързан с дебело въже. От него излизали 5 черно-сивкави фитили, с дължина около 1,5 до 2 метра. Краищата на фитилите били поставени над една тенекиена празна кутийка на големина колкото една цигарена кутия. До кутийката е поставено едно шише с около 150 г спирт за горене.

Адската машина, от огледа, който е направил Петър, след излизането на Иван, е била поставена на тавана над първия стълб в централното кубе, който е срещу южната голяма врата. Между адската машина и кубето е поставена една бутилка с димяща сярна киселина, която имала предназначение след като се запали да изтрови останалите живи в църквата, понеже разпръсквала отровен задушителен газ. Фитилите са били пет, за да стане сигурно запалването на машината. Отдолу на пакета е бил поставен сух пироксилин, който да извърши разрушението надолу върху църквата, а горната част да се разрази навън.

Очистването на "голямото лице"

В края на м. март Иван, срещайки на улицата клисаря Петър, му казал:

- Приготвяме хората, за да очистим голямото лице.

На 13 април т.г. Васко, предназначен да запали фитила, се е явил в обикновеното време в църквата и е казал на Петър:

- Научи ли за атентата против Царя? Това беше наша работа. Пратиха ме да търся четата, с която сме в свръзка, занесох им пари, но за жалост не можаха да убият Царя. Сега ще търсим лицето, което ще ги събере всички в църквата, той е виден човек и организатор на Демократическия сговор в София.

14 април

На 14 април Васко се среща с клисаря и му казва:

- Тая вечер имаме поставени хора, за да очистят онова лице, за което ти говорих. Ако го очистим, ще гледаме некролога и аз тоя ден ще дойда сутринта рано, ще се кача на тавана и когато ти видиш, че всички министри, цар и големци, влязат, ще дойдеш да ми обадиш, за да запаля фитилите, след което ще слезем долу - ти ще излезеш от малката северна врата, а аз от малката южна.

В деня на злодеянието

На 16 април, в 7,30 ч., Васко влиза в църквата, запалва една свещ, отива при царския трон, дето се молил (?!) няколко минути и се качва на тавана, дето престоял до 3 ч. следобед , в който момент клисарят Петър се качва горе на тавана, съобщава му, че всичко е готово, всички министри били на мястото, с изключение на Царя, и слиза долу, за да чака завръщането на Васко. В същото време Васко подпалва спирта, слиза веднага долу, среща се с Петър и двамата излизат от църквата, както е било уговорено. След 12 минути взривът избухва.

Васко закривява и се изгубва по улица "Ломска", а клисарят Петър отива на кьошето на "Клементина" и "Леге", дето мислел да намери обещания автомобил за бягане, обаче такъв нямало. На ул. "Софроний4 го посреща Иван и го завежда в една къща на същата улица, дето му казал да почака 7-7,5 часа, когато ще дойдат да го вземат, за да отидат в сръбската легация, за да му извадят паспорт.

Отде са се получавали взривните вещества

От заловените членове на терористическата организация се установи, че една група от около 8 души, заедно с една госпожица, са получавали от комисията по въоръжението при централния комитет оръжие и взривни материали. Пироксилина, който е употребен за атентата в църквата "Св. Неделя", се е пренасял в един магазин близо до "Св. Неделя", прикриван от въпросната госпожица. От тоя магазин Иван е взимал пакетите и ги е носил в църквата. От друг един магазин на ул. "Витошка", Коста Янков и Иван Минков, чрез същата тая група от терористи, са криели взривни материали и бомби, които се заловиха вчера.

Това е, господа, описанието на злодеянието, това са данните, които досега може да се изнесат публично."

Ген. Иван Русев, министър на вътрешните работи, 21 април 1925 г.

Полицията действа бързо. Само дни след атентата по-голямата част от заговорниците и извършителите са разкрити. Коста Янков е открит и обграден в дома на Христо Коджейков в София. След престрелка двамата загиват в горящата къща, която се оказва пълна с бомби и боеприпаси. Иван Минков е обграден от полиция в квартира на улица "Искър", където се самоубива.

Къщата на Христо Коджейков, в която се укрива Коста Янков, напълно унищожена след престрелка и пожар.

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май. Обвинени са 10 души, някои от които вече мъртви. В последна сметка всички са осъдени, като на трима от виновниците - Петър Задгорски, Марко Фридман и Георги Коев е постановена смъртна присъда чрез обесване. Изпълнена е на 27 май 1925 г.

Последните мигове на осъдените на смърт

Снимки: "Изгубената България"