След Освобождението на България на преден план излиза и въпросът за определяне на столица. След сключването на Санстефанския мирен договор, княз Александър Дондуков-Корсаков, оглавяващ Временното руско управление на новоосвободената държава, установява седалището си в Пловдив. След подписването на Берлинския договор обаче, Източна Румелия, чийто главен град е Пловдив, е обявена за провинция с административна автономия, васална на Турция. Това принуждава князът да се премести в София. Така градът де факто става политически и административен център на България, но не и де юре.

Още

Дежавю от паралелен свят: Вижте София някога, но от същия ъгъл

Различни видни личности дават и други предложения за столица - старопрестолният Търново, Пловдив - като най-голям град по това време, дори Русе. Скоро обаче надделява мнението, че главен град трябва да стане София. Голяма роля за този избор изиграва проф. Марин Дринов - управляващ отдела за народното просвещение и духовните дела във Временното руско управление. Той поддържа тезата, че София се намира в центъра на българските етнографски предели, обединяващи Македония, Тракия, Мизия, Добруджа, а също и че лежи на пътя, свързващ Европа с Азия. С тези доводи се съгласяват и редица изтъкнати общественици като Драган Цанков, Григор Начович, Марко Балабанов, Петко Каравелов и др. Решаването на проблема обаче зависи и от Русия. Проф. Дринов успява да убеди и княз Дондуков-Корсаков в предимствата на град София.

При приемането на Конституцията във Великото народно събрание в Търново, по време на заседанието от 22 март (3 април) 1879 г. с пълно единодушие е взето решение - за столица на България е обявен град София.

До 1900 г.: 

Руски военни музиканти и уличен търговец пред църквата “Св. София” след освобождението на столицата, София, 1878 г.

София през 1879 г., в дясно е Шареният мост, днес Лъвов мост

Скоро след Освобождението, улица “Самоковска”, която днес се нарича “Граф Игнатиев”, а в дъното се вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша), която днес е църквата “Свети Седмочисленици”

София в края на XIX век, Джамията Баня Баши, в дъното се вижда църквата “Свети Крал”, на чието място днес е църквата “Св.Неделя”

Изглед към Княжеския дворец и Градската градина, София, края на XIX век

1900-1910 г.:

Панорамен изглед на София с поглед към Перловската река (днешният бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”), в центъра се вижда църквата “Св. Седмочисленици”, началото на ХХ век

Сградата на Народното събрание и площадът преди поставянето на “жълтите павета”, началото на ХХ век

Селянчета на Орлов мост, началото на ХХ век

Сградата на Държавната (Придворна) печатница, вдясно отзад е сградата на Царския манеж (на чието място днес е Народната библиотека), вляво - контура на паметника на Васил Левски. Началото на ХХ век

Градината пред Народния театър, началото на ХХ век

Старата сграда на Централна гара - София (разрушена през 1974 г.), началото на ХХ век

Лъвов мост - павиране на бул. “Мария Луиза”, началото на ХХ век

Изглед към улица и площад “Александър I”, 1902 г.

Старата сграда на Централната поща, открита през 1904 г. и съборена в края на 30-те години на ХХ век

Борисовата градина - островът с кръчмата в езерото “Ариана”, заснето около 1907 г.

Откриването на паметника на Цар Освободител, 30 август 1907 г.

 1910-1920 г.:

Булевард “Цар Освободител” (”Царя”), вдясно - Италианската легация (сега - посолство на Австрия), в дъното - Военният клуб, около 1910 г.

Бирената фабрика на братя Прошек (построена през 1884-1885г., разрушена през 2005 г.)

Строежът на Руската църква, завършена и осветена през 1914 г.

Наводненият изкоп, предвиден за основи на бъдещия Народен музей и на Народна библиотека на братя Евлоги и Христо Георгиеви, пред Офицерския клуб, около 1916-18 г.

1920-1930 г.:

Окръжната палата - днес Министерство на земеделието, 20-те години на ХХ век

Началото на улица “Московска” от площад “Александър”, вдясно - несъществуваща сега сграда от комплекса на Двореца, 20-те години на ХХ век

Улица “Търговска”, 20-те години на ХХ век

Ъгълът на ул. “Търговска” и булевард “Дондуков”, 20-те години на ХХ век

Улица “Александър I”, София 20-те години на ХХ век

Църквата “Свети Крал” (днес “Св. Неделя”) преди атентата от 16 април 1925 г., София 20-те години на ХХ век

Църквата “Света Неделя” след комунистическия атентат на 16 април 1925г.

Въздушна фотография на централната част на София: храм-паметник “Ал. Невски”, Народното събрание, Министерство на външните работи (днес БАН), легациите на Италия и Австрия, църквата “Света София”, Държавната печатница, Първа мъжка гимназия, Художествената академия и др., 1926 г.

Панорамен изглед към бул. “Евлоги Георгиев” и пресечката с ул. “6-ти септември”, река “Перловска” и Унгарската легация (сградата срещу моста), София, 1927 г.

Централната баня и градината пред нея, края на 20-те години на ХХ век

Ъгълът на ул. “Г. С. Раковски” и бул.“Цар Освободител”, Военният клуб и градината пред него, края на 20-те години на ХХ век

Улица “Леге” в края на 20-те години на ХХ век

1930-1940 г.:

Изглед от площад “Бански”, към бул. “Княгиня Мария Луиза”, началото на 30-те години на XX век

Площад “Народно събрание”, началото на 30-те години на ХХ век

Сградата на Ректората на Софийския университет, 30-те години на ХХ век

Царският дворец, 30-те години на ХХ век

Движението между джамията “Баня баши” и Халите, бул. “Мария Луиза”, 30-те години на ХХ век

Панорама към бул. “Дондуков”, сградата на застрахователно дружество “Феникс” и хотел “Юнион”, около 1935 г.

Въздушна фотография на централната част на София, бул. Васил Левски и бул. Цар Освободител, Софийския университет и университетската библиотека - зад нея Царския манеж, Художествената академия и градината до нея, Княжеската градина и др., средата на 30-те години на ХХ век

Градината пред Офицерския клуб към кръстовището на ул. “Раковски” с бул. “Цар Освободител” и ъгъла с “Писателското кафене”, 30-те години на ХХ век

Лятната къпалня “Мария Луиза” в Борисовата градина, 30-те години на ХХ век

1940-1950 г.:

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: площад “Александър Батенберг”

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: бул. “Дондуков” - ъгълът с улица “Веслец”

Червената армия преминава през центъра на София

 1950-1960 г.:

Строежът на Партийния дом, ЦУМ и хотел „Балкан“, началото на 50-те години на ХХ век

Строежът на Ларгото пред Партийния дом, Министерски съвет и Президентството, около 1954-55 г.

Манифестация по случай 10 години от 9 септември, 1954 г.

Почетна стража с бутафорни шмайзери пред паметника на Васил Коларов, по времето, когато Народната библиотека “Св.Св Кирил и Методий” е била прекръстена “Васил Коларов”, 50-те години на ХХ век

Централният универсален магазин - ЦУМ, 1958 г.

1960-1970 г.:

„Площадът на властта“ - мавзолеят, БНБ, Партийният дом, художествената галерия (бившият Царски дворец), 60-те години на ХХ век

Софийският университет, 1960 г.

“Парк на свободата” (Борисовата градина): езерото с водните лилии, в дъното чешмата с мечката и паметникът “Братската могила”, 60-те години на ХХ век

Кръстовището на ул. “Граф Игнатиев” с бул. “Патриарх Евтимий” с паметника и кино “Дружба”, София 60-те години на ХХ век

1970-1980 г.:

70-те години на ХХ век, сградата на Софийския държавен цирк, изгоряла в 1983 г.

Улица “Граф Игнатиев”, 70-те години на ХХ век

Булевард “Георги Димитров” („Княгиня Мария-Луиза“), края на 70-те години на ХХ век

Подлезът между ЦУМ и хотел “Балкан” с църквата “Света Петка Самарджийска“, 70-те години на ХХ век

Шадраван пред Народния театър “Иван Вазов”, около 1974 г.

Паметникът на Ленин, на чието място сега се намира статуята на София, 1975 г.

1980-1990 г.:

Жилищен комплекс “Младост”, 1981 г.

Народният дворец на културата - НДК, в годината на откриването си, 1981 г.

Градинката пред НДК с паметника “1300 години България“, края на 80-те години на ХХ век

Мавзолеят на Георги Димитров на площад “Девети септември” (“Княз Александър I Батенберг”), 80-те години на ХХ век

Разрушаването на мавзолея, август 1999 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев

Снимки: "Изгубената България"