Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

140 години столица на България - история в снимки

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

140 години столица на България - история в снимки

На 3 април (22 март ст. ст.) 1879 г. Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на България

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев

След Освобождението на България на преден план излиза и въпросът за определяне на столица. След сключването на Санстефанския мирен договор, княз Александър Дондуков-Корсаков, оглавяващ Временното руско управление на новоосвободената държава, установява седалището си в Пловдив. След подписването на Берлинския договор обаче, Източна Румелия, чийто главен град е Пловдив, е обявена за провинция с административна автономия, васална на Турция. Това принуждава князът да се премести в София. Така градът де факто става политически и административен център на България, но не и де юре.

Още

Дежавю от паралелен свят: Вижте София някога, но от същия ъгъл

Дежавю от паралелен свят: Вижте София някога, но от същия ъгъл

Различни видни личности дават и други предложения за столица - старопрестолният Търново, Пловдив - като най-голям град по това време, дори Русе. Скоро обаче надделява мнението, че главен град трябва да стане София. Голяма роля за този избор изиграва проф. Марин Дринов - управляващ отдела за народното просвещение и духовните дела във Временното руско управление. Той поддържа тезата, че София се намира в центъра на българските етнографски предели, обединяващи Македония, Тракия, Мизия, Добруджа, а също и че лежи на пътя, свързващ Европа с Азия. С тези доводи се съгласяват и редица изтъкнати общественици като Драган Цанков, Григор Начович, Марко Балабанов, Петко Каравелов и др. Решаването на проблема обаче зависи и от Русия. Проф. Дринов успява да убеди и княз Дондуков-Корсаков в предимствата на град София.

При приемането на Конституцията във Великото народно събрание в Търново, по време на заседанието от 22 март (3 април) 1879 г. с пълно единодушие е взето решение - за столица на България е обявен град София.

До 1900 г.: 

Руски военни музиканти и уличен търговец пред църквата “Св. София” след освобождението на столицата, София, 1878 г.

София през 1879 г., в дясно е Шареният мост, днес Лъвов мост

Скоро след Освобождението, улица “Самоковска”, която днес се нарича “Граф Игнатиев”, а в дъното се вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша), която днес е църквата “Свети Седмочисленици”

София в края на XIX век, Джамията Баня Баши, в дъното се вижда църквата “Свети Крал”, на чието място днес е църквата “Св.Неделя”

Изглед към Княжеския дворец и Градската градина, София, края на XIX век

 

1900-1910 г.:

Панорамен изглед на София с поглед към Перловската река (днешният бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”), в центъра се вижда църквата “Св. Седмочисленици”, началото на ХХ век

Сградата на Народното събрание и площадът преди поставянето на “жълтите павета”, началото на ХХ век

Селянчета на Орлов мост, началото на ХХ век

Сградата на Държавната (Придворна) печатница, вдясно отзад е сградата на Царския манеж (на чието място днес е Народната библиотека), вляво - контура на паметника на Васил Левски. Началото на ХХ век

Градината пред Народния театър, началото на ХХ век

Старата сграда на Централна гара - София (разрушена през 1974 г.), началото на ХХ век

Лъвов мост - павиране на бул. “Мария Луиза”, началото на ХХ век

Изглед към улица и площад “Александър I”, 1902 г.

Старата сграда на Централната поща, открита през 1904 г. и съборена в края на 30-те години на ХХ век

Борисовата градина - островът с кръчмата в езерото “Ариана”, заснето около 1907 г.

Откриването на паметника на Цар Освободител, 30 август 1907 г.

 

 1910-1920 г.:

Булевард “Цар Освободител” (”Царя”), вдясно - Италианската легация (сега - посолство на Австрия), в дъното - Военният клуб, около 1910 г.

Бирената фабрика на братя Прошек (построена през 1884-1885г., разрушена през 2005 г.)

Строежът на Руската църква, завършена и осветена през 1914 г.

Наводненият изкоп, предвиден за основи на бъдещия Народен музей и на Народна библиотека на братя Евлоги и Христо Георгиеви, пред Офицерския клуб, около 1916-18 г.

 

1920-1930 г.:

Окръжната палата - днес Министерство на земеделието, 20-те години на ХХ век

Началото на улица “Московска” от площад “Александър”, вдясно - несъществуваща сега сграда от комплекса на Двореца, 20-те години на ХХ век

Улица “Търговска”, 20-те години на ХХ век

Ъгълът на ул. “Търговска” и булевард “Дондуков”, 20-те години на ХХ век

Улица “Александър I”, София 20-те години на ХХ век

Църквата “Свети Крал” (днес “Св. Неделя”) преди атентата от 16 април 1925 г., София 20-те години на ХХ век

Църквата “Света Неделя” след комунистическия атентат на 16 април 1925г.

Въздушна фотография на централната част на София: храм-паметник “Ал. Невски”, Народното събрание, Министерство на външните работи (днес БАН), легациите на Италия и Австрия, църквата “Света София”, Държавната печатница, Първа мъжка гимназия, Художествената академия и др., 1926 г.

Панорамен изглед към бул. “Евлоги Георгиев” и пресечката с ул. “6-ти септември”, река “Перловска” и Унгарската легация (сградата срещу моста), София, 1927 г.

Централната баня и градината пред нея, края на 20-те години на ХХ век

Ъгълът на ул. “Г. С. Раковски” и бул.“Цар Освободител”, Военният клуб и градината пред него, края на 20-те години на ХХ век

Улица “Леге” в края на 20-те години на ХХ век

 

1930-1940 г.:

Изглед от площад “Бански”, към бул. “Княгиня Мария Луиза”, началото на 30-те години на XX век

Площад “Народно събрание”, началото на 30-те години на ХХ век

Сградата на Ректората на Софийския университет, 30-те години на ХХ век

Царският дворец, 30-те години на ХХ век

Движението между джамията “Баня баши” и Халите, бул. “Мария Луиза”, 30-те години на ХХ век

Панорама към бул. “Дондуков”, сградата на застрахователно дружество “Феникс” и хотел “Юнион”, около 1935 г.

Въздушна фотография на централната част на София, бул. Васил Левски и бул. Цар Освободител, Софийския университет и университетската библиотека - зад нея Царския манеж, Художествената академия и градината до нея, Княжеската градина и др., средата на 30-те години на ХХ век

Градината пред Офицерския клуб към кръстовището на ул. “Раковски” с бул. “Цар Освободител” и ъгъла с “Писателското кафене”, 30-те години на ХХ век

Лятната къпалня “Мария Луиза” в Борисовата градина, 30-те години на ХХ век

 

1940-1950 г.:

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: площад “Александър Батенберг”

Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация на 10 януари 1944 г.: бул. “Дондуков” - ъгълът с улица “Веслец”

Червената армия преминава през центъра на София

 

 1950-1960 г.:

Строежът на Партийния дом, ЦУМ и хотел „Балкан“, началото на 50-те години на ХХ век

Строежът на Ларгото пред Партийния дом, Министерски съвет и Президентството, около 1954-55 г.

Манифестация по случай 10 години от 9 септември, 1954 г.

Почетна стража с бутафорни шмайзери пред паметника на Васил Коларов, по времето, когато Народната библиотека “Св.Св Кирил и Методий” е била прекръстена “Васил Коларов”, 50-те години на ХХ век

Централният универсален магазин - ЦУМ, 1958 г.

 

1960-1970 г.:

„Площадът на властта“ - мавзолеят, БНБ, Партийният дом, художествената галерия (бившият Царски дворец), 60-те години на ХХ век

Софийският университет, 1960 г.

“Парк на свободата” (Борисовата градина): езерото с водните лилии, в дъното чешмата с мечката и паметникът “Братската могила”, 60-те години на ХХ век

Кръстовището на ул. “Граф Игнатиев” с бул. “Патриарх Евтимий” с паметника и кино “Дружба”, София 60-те години на ХХ век

 

1970-1980 г.:

70-те години на ХХ век, сградата на Софийския държавен цирк, изгоряла в 1983 г.

Улица “Граф Игнатиев”, 70-те години на ХХ век

Булевард “Георги Димитров” („Княгиня Мария-Луиза“), края на 70-те години на ХХ век

Подлезът между ЦУМ и хотел “Балкан” с църквата “Света Петка Самарджийска“, 70-те години на ХХ век

Шадраван пред Народния театър “Иван Вазов”, около 1974 г.

Паметникът на Ленин, на чието място сега се намира статуята на София, 1975 г.

 

1980-1990 г.:

Жилищен комплекс “Младост”, 1981 г.

Народният дворец на културата - НДК, в годината на откриването си, 1981 г.

Градинката пред НДК с паметника “1300 години България“, края на 80-те години на ХХ век

Мавзолеят на Георги Димитров на площад “Девети септември” (“Княз Александър I Батенберг”), 80-те години на ХХ век

Разрушаването на мавзолея, август 1999 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 41

Календар

Препоръчваме ви

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

Силистренец пази първомартенска картичка на повече от 100 години

Картичката е част от дълга кореспонденция от годините на Първата световна война между млада учителка от силистренското село Айдемир и войник-картечар от 31-ви Пехотен полк

Долу алкохолът! Да живее трезвеността!

Въздържателните дружества в Търговищкия край или кога да не пиеш алкохол е било модерно, разказва Тоня Любенова от Регионалния исторически музей

Новогодишна картичка на повече от 110 години пази филателното дружество в Силистра

С тази картичка пощальонът поздравявал клиентите си с настъпващата Нова година

Кой не познава очарованието на Бъдната вечер? (галерия)

Коледа! Това не са само три празнични дни, през които повече се похапва, по-дълго се поспива, или пък безгрижно се веселим. Не, Коледа е празник на душата, празник на мечтаните желания, на изненадите!