МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Денят на великите българи: Да си спомним с благоговение за хилядите погинали и призовем неспокойните им духове
Нека живият им дух грее в душите ни и тупти в сърцата ни
Редактор : / 3931 Прочита 2 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
В статия от 1937 г. писателят Атанас Душков отдава почитта и преклонението си пред редица велики българи, заслужили с родолюбивите си дела и безстрашните си подвизи да бъдат наречени народни будители.
За да събуди всред подрастващите поколения любов и култ към дейците на нашето минало, към просветните, политически и културни дейци на нашия национален живот, 1 ноември, деня на Св. Иван Рилски бе определен от Министерството на просветата за празник на българските будители.
Това е празникът на великите българи, родени и откърмени в пазвата на родния Балкан, празникът на ония първични стихии, които избухнаха с нетленна сила в душата на народа, опожариха там всичката кротост и рабско смирение и дадоха плод: свободата, на която се радва по-голямата част от българския народ.
От този празник ние трябва да създадем култ към българския народен гений и да възвеличим в неуведаеща слава техния чутовен подвиг. Чрез по-честото споменуване техните имена и техните дела, ние държим будно съзнанието на подрастващите поколения, та те, окрилени от техния подвиг и идеали, да вървят стремително напред, до осъществяване идеалите на народа ни. Ето моралните подбуди на Министерството на просветата, да въведе този празник у нас на 1 ноември 1922 г.
Оттогава всяка година ние празнуваме тоя голям празник. За голяма жал, трябва да си признаем, че тоя ден минува съвсем безшумно, негли само учащата младеж е най-дейна в неговото отпразнуване с едночасова беседа в училищата и манифестация по улиците. Колцина могат да назоват имената на наши будители, да ви кажат нещо за тях, за дейността им? Нека в този ден да си спомним с благоговение за хилядите погинали за род и чест и нека призовем техните неспокойни духове с благоговение.
Паисий Хилендарски
Точно 175 години (статията е писана през 1937 г. - бел.ред.) от неговото епохално дело, от делото, за което навеки, докато звучи българска реч под слънцето, ще му бъдем признателни. Тогава той написа своята "История славяноболгарская". Неговата книга е свещена за българщината от онова време, свещена е и днес.
"Ти, болгарине, знай свой род и язик и учися по своему язику! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин?"
Тези думи изиграха велика роля и направиха пълен прелом в душите на нашите деди.
Софроний, епископ Врачански
Предишният поп Стойко Владиславов от Котел. Първият, който осъзнава епохалното значение на Паисиевата история и първият, който започна да я преписва и разпространява из народа, за да я четат, да се поучават и не се срамуват да се наричат българи.
Неофит Бозвели
Ученик на поп Стойко, от когото научава за Паисия и за неговата българска история. Горещ защитник на българщината в ония тъмни времена на робство и гнет. Истински будител против упоителната наркоза на коварните гърци, които откриват гръцки училища на мястото на българските килийни училища, изгарят българските книги, гърчеят невръстни българчета. Насърчавал със слово, с писма и книги за опазване българската народност, език и име.
Василий Априлов
Роден в Габрово, до 12-та си година той бил българин, а по-късно, отишъл при брата си в Москва и под влиянието на гръцка среда, отишъл в гръцко училище и се погърчил. Дълги години той странствувал, учил се, търгувал и живял със съзнанието, че е грък. Случайно прочитане книгата на Юрий Венелин "Старите и днешни българи", му отворило очите и едва тогава разбрал, че е българин. Години подир това, той, наедно с Н. Палаузов, открива през 1835 г. първата българска гимназия в родния им град Габрово. Писал вестници "Български книжици", "Денница" и др.
Неофит Рилски
е първият учител в Габровското училище. Баща и родоначалник на българските учители. Преподавал по взаимната метода. Написал и издал няколко учебници. Отворил с помощта на чорбаджи Вълко Чалъков училище и в Копривщица през 1837 г. Достигнал да преподава славянобългарска история в гръцката семинария в Халки. Бил и рисувач. Гробът на този именит българин се намира в Рилския манастир.
Д-р Петър Берон
Написал и напечатал през 1824 г. първа учебна книга за българските деца, с руски печатни букви, наречена "Рибният буквар", поради образа на делфин върху корицата. Новото в него било, че буквите не били черковни (аз, буки, веди), а печатни и се четяли като днешната българска азбука. Четивата били както в днешните читанки: късове от история, стопанство, граматика, естествознание, стихове, смятане, здравословие и пр., написани на простонароден език. Със средствата на д-р Берон са съградени българската болница в Цариград и българската гимназия в Одрин.
Бачо Киро Петров
Безстрашен революционер. Едновременно учител, писател, театрален и читалищен деец. Увиснал на въжето през 1876 г. в Търново. Пред съда се държал безстрашно и гордо.
Георги Бенковски
Истинското му име е Гаврил Г. Хлътев от Копривщица. Една демонична сила и един неспокоен дух. Предводител на Средногорското въстание, обезсмъртил името си със своята хвърковата чета. Убит из засада в Тетевенския балкан.
Димитър и Константин Миладинови
Димитър и Константин Миладинови
Двама упорити българи, предани събирачи на български народни песни из Македония. Интригите и клеветите на гърците пред турското правителство ги пратили в цариградските зандани, където заболели от тифус и се поминали.
Малко преди смъртта си те едва успели да се познаят. Константин все пак успял в предсмъртния час да зарадва брата си, че делото им е дало плод: с помощта на хърватина Щросмайер, Константин издал Сборника си народни песни от Македония.
Д-р Иван Богоров
Първият български журналист, издател и редактор на първия български вестник "Български орел" през 1846 г. в Лайпциг. Издавал и други вестници, книги, граматики. Издал "Селски лекар" и първи отпечатал картата на Санстефанска България. Богоров е един от чистачите и обновителите на българския език. Роден е в Карлово през 1818 г. и умрял в 1892 г.
Иларион Макариополски
Най-безстрашният борец за църковната ни независимост цели 20 години. Борил се наедно с Неофит Бозвелията против гръцките фанариоти, няколко пъти заточаван за това. На 1860 г. провъзгласи отцепването на българската църква, като навръх Великден изхвърли името на гръцкия патриарх от църковната служба. Той основал Св. Синод и "Смесения съвет", който провъзгласи свободната българска екзархия. Основател и на първото българско богословско училище в Лясковския манастир, вече като търновски митрополит.
Дончо Ватахът
Родом от Копривщица. Легендарен герой, покровител на всички угнетени през време на кърджалийските нашествия и походите на еничарите. В 1848 г. против него били изпратени 200 низами, но само "шейсетина донесли главите си". Юначеството му всявало неописуем страх всред турските аскери, а той и другарите му били обявени за дяволи и магесници.
Добри Желязков Фабрикаджията
Родоначалник на българската промишленост. Основал е в Сливен първата българска платнарска фабрика през 1834 г., като сетне станал доставчик на турската армия. Фабрикант цели 19 години, с 500 души работници по онова време. Докато султан Махмуд му дал ферман за правдини, по-късно султан Меджид, подтикнат от безчестни турци и българи, му отнел фабриката. От мъка Фабрикаджията се разболял и 10 години лежал парализиран, след което умрял.
Константин Фотинов
Завършил образованието си в Атина, започнал учителствуване в Самоков, зарязва го и става търговец в Смирна. Пропада и се залавя с книжовна дейност. Тук започва първото българско периодично списание "Любословие" през 1842 г., което се разпространило неимоверно бързо. Фотинов е родоначалник на периодичния печат у нас. Роден е в Самоков около 1800 г. и умира в Цариград през 1858 г.
Д-р Стоян Чомаков
Един от отявлените борци срещу гръцкото духовенство и гръцкия език в българските училища. Бил е депутат и министър на просветата след Освобождението. Родом е от Копривщица.
Ботьо Петков
е баща на най-великия син на племето ни, ненадминатия и до днес поет-революционер Христо Ботйов. Учител, написал и множество статии в цариградските вестници, превел "Критически издирвания за българската история" от Юрий Венелин.
Георги Сава Раковски
Един рядък, гениален българин. Поет, революционер, организатор и журналист. Изработил план за освобождението на България, организира българска легия и привременно правителство. Издава "Горски пътник" и "Българска денница".
Христо Г. Данов
Първият български книгоиздател, с големи заслуги в нашето книжовно дело. Родом е от Клисура, където е бил и учител. Открива книжарница в Пловдив, а сетне клонове в Свищов и Велес, които скоро стават огнища на просвета и за цяло Българско.
Петко Р. Славейков
Всепознат български поет и писател, революционер, учител и борец за църковната свобода, а след Освобождението народен представител и министър на просветата. Баща е на именития роет Пенчо Славейков.
Найден Геров
Именит български книжовник и учител. Взимал деятелно участие в църковните борби.
Пръв е въвел празнуването на деня на светите равноапостоли Кирил и Методий през 1858 г. Бил 20 години руски вицеконсул в Пловдив, с което е указал неоценими заслуги на българските училища, бунтовници и учители. През целия си живот е работил върху речник на българския език. Роден е през 1823 г. в Копривщица и починал през 1900 г.
Райна Княгиня
Жената, която изработи знамето на Априлското въстание. Цели 7 месеца е везала със сърма надписа "Свобода или смърт". Първата директорка на Търновската девическа гимназия след Освобождението.
Христо Ботйов, Любен Каравелов и Васил Левски
Христо Ботйов, Любен Каравелов и Васил Левски
Трима великани на духа, чиито имена знаят и пеленачетата у нас и пред чийто величав подвиг се прекланят всички българи, заради тяхната неустрашимост, всеотдайност и величавото им дело.
Стефан Караджа и Хаджи Димитър
Двама легендарни български хайдути, с чийто дух са закърмени редица поколения.
Цанко Дюстабанов
Даровит и способен габровец. Войвода на Габровската чета, станала легендарна по своята неустрашима борба срещу черкези и башибозук.
Капитан Петко войвода
Осуетил въстанието в Родопа, подбудено от турците и водено то англичанина Синклер с цел да се въздействува на Берлинския конгрес за осуетяване на Санстефанска България. Цели 20 години държал в страх и трепет турските власти със своята чета, достигаща 500 души.
Никола Живков
Автор на първоначалния текст на "Шуми Марица" - нашият народен химн. Бил учител и журналист, като с Христо Ботйов редактирал първия брой на в "Нова България".
Панайот Волов
Един от най-големите наши революционни дейци от преди Освобождението, силен характер, голям ум и даровит оратор. Ръководител на Пловдивския революционен комитет.
Захарий Стоянов
Неграмотен до 18-та си година, сам се самообразовал и става по-късно един от нашите най-добри книжовници. Благодарение нему, до наши дни са оцелели ценни документи по освободителните борби. Неговите "Записки по българските въстания" и сега са неизчерпаем източник за историците.
Тодор Каблешков
Първият, който обяви Средногорското въстание в Копривщица на 20 април 1876 г., десет дни по-рано. Един рядък по своята величавост и безстрашие образ на българския революционер. След залавянето му от турците, затворен бил в габровския затвор, където успява сам да сложи край на живота си, застрелвайки се и така не се оставя на турците да се подиграват с него и с тялото му като го обесят.
Константин Величков
Революционер, поет и учител. Едва се спасил след избухването на Априлското въстание. След Освобождението бил директор на народното просвещение. Редактирал ведно с Иван Вазов няколко вестника "Народни глас" и сп. "Наука" и "Зора". Бил е министър на просветата. Основал Рисувалното училище, днешната Художествена академия.
Райко Жинзифов
Голям за времето си журналист и писател, много образован. До края на живота си е поддържал интереса на руското общество към съдбата на поробения български народ. Има големи заслуги към нашата книжнина.
Марин Дринов
Един от най-големите слависти. 30 години професор в Харковския университет, написал множество трудове върху българския език. Бил е вицегубернатор на София и министър на просветата след Освобождението. Ревнител за общ правопис и език.
Васил Друмев
Написал първата българска повест "Нещастна фамилия" и драмата "Иванко". Книжовник и духовно лице, той е оставил завидно име в нашата културна общественост.
Панайот Хитов
Най-яркият представител на хайдутството у нас.
Филип Тотю
Безпримерно храбър и безстрашен, който е всявал трепет и ужас у турските пълчища.
Празникът на народните будители се отбелязва и в Скопие, 40-те години на ХХ век
Хилядите безименни герои и народни будители не свършват дотук. Това е една много малка част от ония неизброими великани на духа и на делото, които с безпримерна самоотверженост и безстрашие работиха и мряха за българския народ, докато не извоюваха с потоци кръв неговата свобода. И в този ден - ден на всенародно преклонение пред тяхното величаво дело и подвига им, нямащ равен в историята, нека благоговейно отдадем дан на гореща признателност и почит към живия им дух, който грее в душите на техните синове и тупти в нашите гърди и сърца.
Атанас Душков,
в. "Вестник на вестниците", ноември 1937 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}