ВЕЛИКИ ДАТИ
Който си позволи насилие на жена, грабеж, убиване на мирни турци, предателство... се застрелва с 6 куршума
На Оборище е решено кога и как да се вдигне Априлското въстание
Редактор : / 7209 Прочита 9 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
След неуспеха на Старозагорското въстание от 1875 г., започва подготовката на нов бунт. Главен организатор е Гюргевският революционен комитет, създаден в края на същата година. Предварителният план предвижда територията на страната да бъде разделена на пет революционни окръга: I - Търновски, II - Сливенски, III - Врачански, IV - Пловдивски (Панагюрски), V - Софийски (той на практика не функционира). Най-успешно подготовката за въстанието протича в Панагюрския революционен окръг.
От 14 до 16 април (ст.ст.) 1876 г. в местността Оборище, на 11 км северозападно от Панагюрище, е свикано събрание на представители на всички комитети от този революционен окръг. Целта на провеждането му е да се обсъдят състоянието на извършеното до момента и да се решат някои важни въпроси за това, което предстои.
Определена е датата на въстанието - 1 май. 50 години по-късно, Никола Станев описва това събитие в книгата си "Народни въстания през 1876 година". Част от нея е публикувана на страниците на "Вестник на вестниците" през май 1926 г.
Паметникът в местността Оборище с имената на участниците в събранието, 1930 г.
"Приготовлението за въстание трескаво се извършваше, ала и нетърпението на мнозина порастна.
Бенковски бързаше и искаше да изпревари другите окръзи. Панагюрският комитет, съставен от хора умни и предвидливи, какъвто беше образованият учител Павел Бобеков, настояваше да се не бърза, докато хората не се въоръжат и здраво не се приготвят. Въстанието не е играчка. Турската империя не е тъй слаба. Херцеговските въстаници са далеч и не могат да дойдат на помощ.
Според това водачите на въстанието се разделиха на две групи: Бенковски с хората си поддържаше въстанието да се вдигне на 1 май, или поне на народния празник Св. Кирил и Методий (11 май). Панагюрци пък искаха друга дата, но по-късно от 1 или 11 май. От Търново, Сливен и Враца пристигнаха известия, какво там няма нищо още готово.
Гъстото турско население там даваше ухо, та трябваше да се работи бавно и предпазливо. По тия места българите бяха наплашени, та не разчитаха на успех ако прибързат. Апостолите от другите окръзи настояваха да се чака намесата на Сърбия.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Ала Бенковски беше нетърпелив. Някои го убеждаваха да почака, поне докато се върнат пратените за оръжие в Одрин и Цариград. Бенковски остана непоколебим. Той реши да свика народно събрание, по един представител от всеки комитет на Панагюрския революционен окръг.
Представителите почнаха да пристигат един по един уж за пазаря в Панагюрище и от там тайно се измъкваха и потъваха в пазвата на Раслатица планина (северно от града) до с. Мечка, дето се събираха в едно затулено, твърде красиво и живописно кътче, между високи дървета. В това именно скривалище беше свикано от Бенковски първото народно събрание в България, с гореща вяра в близката свобода на народа.
Присъстваха от 58 села пратеници. На събранието беше повикан от Бенковски сливенският апостол Георги Икономов, за да види настроението.
Мястото и пътищата за Оборище, като сборно гнездо, бяха запазени от 400 верни въстаници под командата на техните началници. Близо до рекичката къкреха големи казани, в които опитни готвачи приготвяха ядене за народното събрание. Спиртните питиета бяха забравени.
Пристигнаха апостолите Волов и Г. Икономов. Най-сетне пристигна Бенковски с щаба си, двама писари и буйния свещеник поп Грую от с. Баня. Каблешков по болест остана в Копривщица. Вместо него дойде копривщенският хилядник учителят Найден поп Стоянов.
Бенковски, посрещнат на крака с викове "Да живее!", гордо отседна от коня. Няколко пушки изгърмяха в знак на поздрав. Бенковски откри събранието на 13 април.
Поп Грую, облечен във въстаническа форма, въоръжен със сабя и два хубави пищова на пояс, закле присъстващите, като ги караше подред да целуват кръста и сабята му. Въодушевлението беше голямо.
Събранието заседава три дни между вековните букови дървета. Обсъжданията ставаха бурно и възбудено. Всички бяха добри българи, добри родолюбци и всеки загрижено мислеше за успеха на делото. Големи препирни станаха за това дали подготовката на въстанието е достатъчна и кога да се вдигне народът.
Панагюрските представители пак поддържаха, да се не бърза, защото въоръжението на народа било слабо. Да се чакат и другите окръзи.
Оцелели участници в Априлското въстание, на честване в местността Оборище през 1907 г.
Нека се узнае кога Сърбия ще обяви война. За начина на въстанието имаше разни мнения. Едни предлагаха въоръжените въстаници да излязат в планината, там да се организират в здрава дисциплинирана бойна сила и като опрат гърба си на планината, да почнат борбата. Втори поддържаха обратното.
Всяко село да дигне хората си, да се обяви свободно и да се пази от турците, като съседните села си помагат според нуждата. Трети настояваха да се дигне цялото население от окръга и да се събере в няколко укрепени места, под защита на въстаниците. Изпразнените села да се запалят.
Най-после събранието даде пълномощно на Бенковски, по силата на което той стана главен разпоредник и главнокомандващ с неограничени права.
Щом получи главатарството, Бенковски поиска събранието да реши:
а) Да се побърза ли с въстанието, или да се чакат другите окръзи и Сърбия?
б) Кой има право да обяви въстанието?
в) Кой да изработи план на въстанието?
Участници в Априлското въстание при откриването на паметника на Оборище през 1928 г.
Тези въпроси бяха много важни и мъчни за бързо разрешение. Затова събранието избра една дванадесеточленна комисия, която трябвало да обмисли и реши поставените въпроси. По въпроса кой има право да обяви въстанието, всички се съгласиха, че това е работа на апостолите, а най-вече на Бенковски, като началник. Ала Бенковски разясни какво нуждата може да поиска бунтът да се дигне всяка минута. Съгласиха се върху следното: комитетите в градовете и селата ще чакат писмено съобщение от апостолите и главната комисия в Панагюрище.
Денят, в който ще се дигне въстанието, ще се яви на време с червено-кърваво мастило.
След закриването на събранието в Оборище, всички представители се разотидоха. Избраната комисия от 12 души се събра в Панагюрище на скрито място да извърши работата, която ѝ възложи събранието. Тя се преименува на "Временно правителство".
Правителството реши:
1. Въстанието да се дигне на 1 май.
2. То ще обема 6 центрове: Панагюрище, Копривщица, Карлово, Перущица, Брацигово, Батак и гарата Еледжик.
3. Да се скъса железопътната линия Белово-Пловдив и да се съборят важните мостове.
4. Да се подпалят главните градове, дето можело да се събере много турска войска.
5. Забранява се убиването и подпалването къщите на мирните турци, както и ограбването на имота им.
6. Който си позволи насилие на жена, грабеж, убиване на мирни турци, предателство, незачитане на Временното правителство, се застрелва с 6 куршума."
"Вестник на вестниците", май 1926 г.;
по книгата на Никола Станев "Народни въстания през 1876 година"
Честване годишнина от въстанието
Но както често се случва в историята, нещата не вървят по план. Осведомени за подготвяното въстание, властите изпращат заптиета в Копривщица и Панагюрище, за да арестуват ръководителите му. Като следва взетите на Оборище решения, Тодор Каблешков свиква комитета в Копривщица на извънредно заседание и обявява въстанието преждевременно - на 20 април 1876 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}