ВЕЛИКИ ДАТИ
Който си позволи насилие на жена, грабеж, убиване на мирни турци, предателство... се застрелва с 6 куршума
На Оборище е решено кога и как да се вдигне Априлското въстание
Редактор : / 7115 Прочита 9 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
След неуспеха на Старозагорското въстание от 1875 г., започва подготовката на нов бунт. Главен организатор е Гюргевският революционен комитет, създаден в края на същата година. Предварителният план предвижда територията на страната да бъде разделена на пет революционни окръга: I - Търновски, II - Сливенски, III - Врачански, IV - Пловдивски (Панагюрски), V - Софийски (той на практика не функционира). Най-успешно подготовката за въстанието протича в Панагюрския революционен окръг.
От 14 до 16 април (ст.ст.) 1876 г. в местността Оборище, на 11 км северозападно от Панагюрище, е свикано събрание на представители на всички комитети от този революционен окръг. Целта на провеждането му е да се обсъдят състоянието на извършеното до момента и да се решат някои важни въпроси за това, което предстои.
Определена е датата на въстанието - 1 май. 50 години по-късно, Никола Станев описва това събитие в книгата си "Народни въстания през 1876 година". Част от нея е публикувана на страниците на "Вестник на вестниците" през май 1926 г.
Паметникът в местността Оборище с имената на участниците в събранието, 1930 г.
"Приготовлението за въстание трескаво се извършваше, ала и нетърпението на мнозина порастна.
Бенковски бързаше и искаше да изпревари другите окръзи. Панагюрският комитет, съставен от хора умни и предвидливи, какъвто беше образованият учител Павел Бобеков, настояваше да се не бърза, докато хората не се въоръжат и здраво не се приготвят. Въстанието не е играчка. Турската империя не е тъй слаба. Херцеговските въстаници са далеч и не могат да дойдат на помощ.
Според това водачите на въстанието се разделиха на две групи: Бенковски с хората си поддържаше въстанието да се вдигне на 1 май, или поне на народния празник Св. Кирил и Методий (11 май). Панагюрци пък искаха друга дата, но по-късно от 1 или 11 май. От Търново, Сливен и Враца пристигнаха известия, какво там няма нищо още готово.
Гъстото турско население там даваше ухо, та трябваше да се работи бавно и предпазливо. По тия места българите бяха наплашени, та не разчитаха на успех ако прибързат. Апостолите от другите окръзи настояваха да се чака намесата на Сърбия.
Ала Бенковски беше нетърпелив. Някои го убеждаваха да почака, поне докато се върнат пратените за оръжие в Одрин и Цариград. Бенковски остана непоколебим. Той реши да свика народно събрание, по един представител от всеки комитет на Панагюрския революционен окръг.
Представителите почнаха да пристигат един по един уж за пазаря в Панагюрище и от там тайно се измъкваха и потъваха в пазвата на Раслатица планина (северно от града) до с. Мечка, дето се събираха в едно затулено, твърде красиво и живописно кътче, между високи дървета. В това именно скривалище беше свикано от Бенковски първото народно събрание в България, с гореща вяра в близката свобода на народа.
Присъстваха от 58 села пратеници. На събранието беше повикан от Бенковски сливенският апостол Георги Икономов, за да види настроението.
Мястото и пътищата за Оборище, като сборно гнездо, бяха запазени от 400 верни въстаници под командата на техните началници. Близо до рекичката къкреха големи казани, в които опитни готвачи приготвяха ядене за народното събрание. Спиртните питиета бяха забравени.
Пристигнаха апостолите Волов и Г. Икономов. Най-сетне пристигна Бенковски с щаба си, двама писари и буйния свещеник поп Грую от с. Баня. Каблешков по болест остана в Копривщица. Вместо него дойде копривщенският хилядник учителят Найден поп Стоянов.
Бенковски, посрещнат на крака с викове "Да живее!", гордо отседна от коня. Няколко пушки изгърмяха в знак на поздрав. Бенковски откри събранието на 13 април.
Поп Грую, облечен във въстаническа форма, въоръжен със сабя и два хубави пищова на пояс, закле присъстващите, като ги караше подред да целуват кръста и сабята му. Въодушевлението беше голямо.
Събранието заседава три дни между вековните букови дървета. Обсъжданията ставаха бурно и възбудено. Всички бяха добри българи, добри родолюбци и всеки загрижено мислеше за успеха на делото. Големи препирни станаха за това дали подготовката на въстанието е достатъчна и кога да се вдигне народът.
Панагюрските представители пак поддържаха, да се не бърза, защото въоръжението на народа било слабо. Да се чакат и другите окръзи.
Оцелели участници в Априлското въстание, на честване в местността Оборище през 1907 г.
Нека се узнае кога Сърбия ще обяви война. За начина на въстанието имаше разни мнения. Едни предлагаха въоръжените въстаници да излязат в планината, там да се организират в здрава дисциплинирана бойна сила и като опрат гърба си на планината, да почнат борбата. Втори поддържаха обратното.
Всяко село да дигне хората си, да се обяви свободно и да се пази от турците, като съседните села си помагат според нуждата. Трети настояваха да се дигне цялото население от окръга и да се събере в няколко укрепени места, под защита на въстаниците. Изпразнените села да се запалят.
Най-после събранието даде пълномощно на Бенковски, по силата на което той стана главен разпоредник и главнокомандващ с неограничени права.
Щом получи главатарството, Бенковски поиска събранието да реши:
а) Да се побърза ли с въстанието, или да се чакат другите окръзи и Сърбия?
б) Кой има право да обяви въстанието?
в) Кой да изработи план на въстанието?
Участници в Априлското въстание при откриването на паметника на Оборище през 1928 г.
Тези въпроси бяха много важни и мъчни за бързо разрешение. Затова събранието избра една дванадесеточленна комисия, която трябвало да обмисли и реши поставените въпроси. По въпроса кой има право да обяви въстанието, всички се съгласиха, че това е работа на апостолите, а най-вече на Бенковски, като началник. Ала Бенковски разясни какво нуждата може да поиска бунтът да се дигне всяка минута. Съгласиха се върху следното: комитетите в градовете и селата ще чакат писмено съобщение от апостолите и главната комисия в Панагюрище.
Денят, в който ще се дигне въстанието, ще се яви на време с червено-кърваво мастило.
След закриването на събранието в Оборище, всички представители се разотидоха. Избраната комисия от 12 души се събра в Панагюрище на скрито място да извърши работата, която ѝ възложи събранието. Тя се преименува на "Временно правителство".
Правителството реши:
1. Въстанието да се дигне на 1 май.
2. То ще обема 6 центрове: Панагюрище, Копривщица, Карлово, Перущица, Брацигово, Батак и гарата Еледжик.
3. Да се скъса железопътната линия Белово-Пловдив и да се съборят важните мостове.
4. Да се подпалят главните градове, дето можело да се събере много турска войска.
5. Забранява се убиването и подпалването къщите на мирните турци, както и ограбването на имота им.
6. Който си позволи насилие на жена, грабеж, убиване на мирни турци, предателство, незачитане на Временното правителство, се застрелва с 6 куршума."
"Вестник на вестниците", май 1926 г.;
по книгата на Никола Станев "Народни въстания през 1876 година"
Честване годишнина от въстанието
Но както често се случва в историята, нещата не вървят по план. Осведомени за подготвяното въстание, властите изпращат заптиета в Копривщица и Панагюрище, за да арестуват ръководителите му. Като следва взетите на Оборище решения, Тодор Каблешков свиква комитета в Копривщица на извънредно заседание и обявява въстанието преждевременно - на 20 април 1876 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}