Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Не е страшно да паднем, страшно е да не знаем да станем...

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Не е страшно да паднем, страшно е да не знаем да станем...

157 години от рождението на генерал-лейтенант Кръстю Златарев

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Кръстю Христов Златарев е роден на 23 февруари 1864 г. в Охрид. През 1884 г. завършва Военното училище в София и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Зачислен е в 13 пехотен Рилски полк. 

Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на III рота на запасната дружина на Втори пехотен Струмски полк. Сражава се при село Баня, Трънско, при Врабча и Сливница (5-7 ноември). В боевете при Келташ на 15 ноември е ранен, но продължава да се бие, като не позволява да бъде отнесен в лазарета.

Награден е с орден "За храброст" IV степен.

Генерал-лейтенант Кръстю Златарев (1864-1925)

Още

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик, на 1 януари 1889 - капитан, а от 25 февруари 1900 г. е майор.

Назначен е за командир на дружина в Девети пехотен резервен полк и остава на тази служба до 1907 г., като междувременно, на 27 септември 1904 г. е повишен в чин подполковник.

През 1907 г. е назначен за помощник-командир на 12 пехотен Балкански полк в Стара Загора. От 27 март 1910 г. е командир на 29 пехотен Ямболски полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в полковник.

През Балканската война, начело на полка си, участва в боевете и превземането на Лозенград и в щурма на Чаталджа на 4 и 5 ноември 1912 г.

Българската пехота на позиция преди щурм, Чаталджа, 1912 г.

Още

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

Полкът му показва чудеса от героизъм и заема форта Иллери табия на Чаталджанската позиция. Полкът не получава подкрепа и е принуден да се оттегли на позицията си. Командирът полк. Златарев е ранен.

Участва и в овладяването на Одринската крепост, като на 13 март 1913 г. полкът му превзема форта Илдъз табия. За проявената храброст при сраженията полковникът е награден с орден "За храброст" III степен.

Входът на форт от системата на одринските укрепления, превзет от българската войска и използван за подслоняването на бежанци и оръжеен склад, 7 юни 1913 г.

По време на Междусъюзническата война 29 пехотен Ямболски полк и 32 пехотен Загорски полк удържат настъплението на 5 гръцки дивизии по направлението Кукуш-Лахана. Героизмът на българските войници и офицери дава възможност на населението да се изтегли към България.

Още

Храбър и достоен, тънещ в забрава: Генерал Алекси Попов - героят от Каймакчалан

Храбър и достоен, тънещ в забрава: Генерал Алекси Попов - героят от Каймакчалан

След превземането на Кукуш от гърците, градът е унищожен. Полкът на полк. Златарев воюва срещу гръцките войски и при Злетовска река, Щип, Брегалница, в Кресненското дефиле, Горна Джумая, село Церово.

След войните, през 1914 г. Златарев поема командването на I бригада от Седма пехотна Рилска дивизия.

Десет дни преди мобилизацията за Първата световна война, през септември 1915 г., е назначен за командир на новосформираната 11 пехотна Македонска дивизия, съставена от българи от Македония и Одринско - доброволци бежанци, неслужили в българската армия, както и дезертьори от сръбската и гръцката армия.

Част от 11-та пехотна Македонска дивизия

Още

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

Общият брой на войниците и офицерите е над 33 хиляди. Началник-щаб на дивизията е полк. Петър

Дървингов от Кукуш, командир на II пехотна бригада е полк. Григор Кюркчиев от Прилеп, командир на III пехотна бригада е полк. Александър Протогеров от Охрид, а командир на Пети пехотен Македонски полк, който също е в състава на дивизията, е назначен легендарният подполковник Борис Дрангов.

Част от командването на 11 пехотна Македонска дивизия. От ляво надясно: майор Борис Стрезов (началник-щаб на I пехотна бригада), подполк. Петър Дървингов (началник-щаб на дивизията), полк. Александър Протогеров (командир на III пехотна бригада), полк. Кръстю Златарев (командир на 11 пехотна Македонска дивизия) и полк. Пею Банов, 1915/1916 г.

Още

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Под командването на полк. Златарев през есента на 1915 г. полковете на Македонската дивизия побеждават сърбите и французите при Криволак на 21 ноември, където македонските полкове атакуват главната позиция на френските войски, удържала на атаки повече от месец, при Струмица, Градско, гара Удово, където е разбита дивизията на генерал Сарай, при Бистренци, Богданци, Валандово, Неготино и Кавадарци.

На 1 януари 1916 г. Кръстю Златарев е произведен в звание генерал-майор.

Генерал-майор Кръстю Златарев (вляво) и подполковник Петър Дървингов

Още

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

През 1916-1917 г. неговата дивизия заема позиции по южните склонове на Беласица планина, а част от нея е включена в подкрепа на българските части край Дойранското езеро. Полковете на генерала воюват срещу англичани и гърци, като отразяват всичките им офанзиви без да отстъпят нито педя земя.

Заедно с дивизиите от Първа армия спират настъплението на Съглашението през септември 1918 г. на Дойранския участък на Македонския фронт. Генерал Златарев никога не се поколебава да бъде в първата линия на бойците и да ги окуражава.

Командирът на 11 пехотна Македонска дивизия генерал-майор Кръстю Златарев с офицери и войници от дивизията

След подписването на Солунското примирие в края на септември 1918 г. дивизията се оттегля по посока на Горна Джумая, където е демобилизирана, а през април 1919 г. е разформирована.

Още

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

На 25 юни 1919 г. Кръстю Златарев е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

Участникът в четири войни, блестящият командир, сражавал се наравно с войниците си и неколкократно раняван, успява да избегне смъртта. Тя обаче го застига далеч от бойното поле, съвсем неочаквано и немислимо, в мирно време. Ген. Златарев загива при атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г.

Разчистване на отломките от разрушената църква “Света Неделя” след бомбения атентат от 16 април 1925 г., извършен по време на опелото на ген. Коста Георгиев, застрелян предишния ден, София, април 1925 г.

Дни след трагичната гибел на генерала, служил при него офицер разказва своите спомени за забележителния пълководец:

"Чух първи път за него през нощта в атаката на Чаталджанската позиция в 1912 г.

" - Кръстю Златарев, полковник Златарев, командир на 29 пехотен полк, превзел с полка си посоченото му в заповедта за атаката на тази позиция укрепление; ранен тежко, недостигнал целта. Жалко, че заповядаха да се оттеглим".

Още

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Това беше новината, която се носеше от уста на уста на войници и офицери в паметната нощ, когато атакувахме укрепената чаталджанска позиция.

Тогава узнах, че той е раняван и в Сръбско-българската война в 1885 г., че е охридски българин, и къпан в тамкашните езера, милван от лъчите на палещото македонско слънце, слушайки легендите за Цар Самуил.

Ако само неколцина храбри и упорити началници биха достигнали същия успех преди да се получи заповедта за оттегляне от тази позиция, картата на нашата държава днес би включвала, може би, родния град на Златарев, столицата на Самуил - в една с тези на Симеон и Асен.

Тогава чух за него.

Генерал-майор Кръстю Златарев като командир на 11 пехотна Македонска дивизия, 1916 г.

Още

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

Видях го през лятото в 1915 г., на едни маневри около Дупница. Той командваше едната бригада от 7 пехотна Рилска дивизия, аз бях командир на дружина в един от полковете на другата бригада от същата дивизия.

Войниците от мирновременните големи войскови единици бяха сведени за маневрите в по-малки части, но във военен състав. На освободените по този начин от командване висши офицери се възлагаше ролята на "посредници" - да следят действията на някои от маневриращите части и да ги подлагат на критика при разбора на маньовъра, след завършека му.

При мен, при командваната от мен дружина, бе назначен за посредник полковник Златарев.

Това беше един строен полковник, който носеше гордо красивата си и усмихната глава върху прави и широки плещи.

Още

С пушки при нозе: Преди 105 години влизаме в Първата световна война

С пушки при нозе: Преди 105 години влизаме в Първата световна война

В началото, при задаване задачата от началника на дивизията, аз влязох в спор със Златарев върху смисъла на задачата, с едно малко предубеждение, че зная повече от старите.

През всичкото време докато аз действувах, той се държа достойно и се ограничаваше само да наблюдава.

При разбора той не се постара да търси и критикува дребнави грешки, за да блесне със знанието си. Държа се удивително безпристрастно. Сам честолюбив, той се мъчеше да не изпусне една обидна дума. Говореше отривисто, малко, и като че се стараеше да измерва казаното от него да не би да произнесе макар и една лоша дума.

Тогава разбрах, че имам работа не само с един храбър и строен началник, но и с един знаещ, вещ и със здрава мисъл офицер; един човек умен и характерен, на когото охотно и драговолно се подчиняваш.

В голямата война служех в неговата дивизия.

Генерал-майор Кръстю Златарев като командир на 11 пехотна Македонска дивизия (трети отляво надясно) и началникът на щаба подполковник Петър Дървингов (четвърти) сред германски офицери, 1916 г.

Още

Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България

Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България

Видях го във вихъра на борбата при Криволак и при известието за отнесения крак на Кюркчиев, един от бригадните му командири, който загина заедно с него на Велики Четвъртък в "Св. Неделя". Беше все така горд, красив и спокоен.

Видях го да проверява лично успехите ми в боя, на самото място, с риск за живота си - да види лично, преди да ти благодари за успеха. И когато противникът ни съзря и откри усилена артилерийска стрелба срещу нас, понеже нямаше где да се прикрие, седна, но не легна, и запуши цигара, като се стараеше да бъде тъй спокоен пред смъртта, както бе спокоен и при разбора на маневрите.

Видях го и при неуспеха ми в боя - когато англичаните биха една моя изнесена много напред застава. Пак дойде да провери лично, преди да упрекне.

"Ще водите Вие, ще бъдем на коне" ми каза той.

Още

Гробът на генерал-майор Георги Тановски, убит жестоко, остава загадка

Гробът на генерал-майор Георги Тановски, убит жестоко, остава загадка

Аз знаех какво значи това - знам ли лично аз в подробности местността, на която съм пратил заставата да мре. Поведох го с малката му свита. Той отиваше в едно място много рисковно за един началник на дивизия - три километра пред бойната линия. Не се опитах да го отклоня, защото заповедта му не търпеше възражение. Провери на самото място от мнозина войници и офицери.

Решението му бе, че поема отговорността за случилото се върху си.

Той умееше и не се боеше да поема отговорности.

Войскова част от 11 пехотна Македонска дивизия. Най-отпред в средата са генерал-майор Кръстю Златарев и подполковник Петър Дървингов

Още

Спомен за Донка Комитката - единствената българка, сражавала се в три войни

Спомен за Донка Комитката - единствената българка, сражавала се в три войни

След войната, през 1921 г., когато се върнах от плен, той дойде да ме види. Бях отслабнал и болен. Преживял бях с коравост цялата трагедия на нашето отечество, но когато видях този човек, облечен в балтон прекроен и боядисан от офицерския му шинел; когато видях вместо познатото ми жизнерадостно лице образа на един изтощен човек, с черти по него на аскет, сърцето ми се сви от болка и едва задържах сълзите си.

В него като че съзрях в този момент олицетворение на унизена и оскърбена България.

- Много сте отслабнали, господин генерал, му казах аз.

Той се наведе към ухото ми, за да не го чуят присъствуващите и ми каза:

- От един месец почти гладувам и жена ми е болна."

След това продължи гласно:

- Гледай да се оправиш, че може да потрябваме. Светът е колело. Не е страшно да паднем, страшно е да не знаем да станем".

В деня, когато софиянци манифестираха радостта си за избавлението на Царя при Арабаконак, той ми каза:

- Много подлеци има тук в София. Трябва бързо и решително да се справи властта с тях, инак ще ни кълнат идните поколения.

На Великия Четвъртък видях този самоотвержен и храбър войник в черквата "Св. Неделя" где бе дошъл да се прости с покойния зап. генерал Константин Георгиев. Там загина той, пощаденият в толкова боеве и войни от вражеските куршуми и снаряди. Загина от адското злодеяние на тия подлеци, за които той много пъти казваше, че трябва да се обезвредят.

Мир на праха му.

Л. Стоянчов (зап. полковник), 
в. "Отечество", май 1925 г.

Генерал-майор Кръстю Златарев

Още

Изгубената България: Помнете падналите!

Изгубената България: Помнете падналите!

По-малкият брат на генерала, Андон Златарев, е революционер от ВМОРО, убит с цялата си чета при сражение с турски аскер на 26 март 1902 г. край винишкото село Гърляни.

На името на Кръстю Златарев е кръстен Гранично контролно-пропускателният пункт "Златарево", разположен на границата между България и Република Македония на мястото, където в годините 1915-1918 е бил щабът на 11-а пехотна Македонска дивизия. На 31 юли 2014 г. на ГКПП "Златарево" с официална церемония е открита паметна плоча в чест на военачалника. Събитието съвпада със 150-годишнината от рождението му и 55 години от разкриването на пункта.

Снимки: "Изгубената България"

Още

Гробно мълчание: 95 години от атентата в "Света Неделя"

Гробно мълчание: 95 години от атентата в "Света Неделя"

Още

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

Още

Преди век България е жестоко наказана с Ньойския договор

Преди век България е жестоко наказана с Ньойския договор

Още

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Още

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Още

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Коментирай 23

Календар

Препоръчваме ви

Извинително е за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава

Отново избираме парламент. Днес ви предлагаме размисли за "народното водачество" от 1936-а и галерия на Народното събрание през годините

Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

Горко на тия личности, които са родени в копнеж, които чуват в своята самотност шум от крилата на надежди и мечти, към които е обърнат погледът на цял народ! Те са не само мъченици на своя дълг, но и на страха да не бъде изгубена вярата в тях.

100 г. от смъртта на Марко Балабанов: Един от последните възрожденци умира в немотия

Видният общественик, юрист, политик, дипломат и публицист остава в историята като един от най-активните дейци на църковното и националноосвободителното движение и е първият външен министър в следосвобожденска България

Цанко Дюстабанов: Бесилката не е позорна за мене!

На 15 юни се навършват 145 години от смъртта на габровския революционер, просветител и обществен деец

Не забравяй миналото си! Нов живот за Бузлуджа

Арх. Дора Иванова: Ще опазим паметника с минимална намеса, бъдещите поколения ще решат, дали да го възстановят в предишния му вид