Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

На 23 ноември се навършват 88 години от смъртта на генерал Янко Драганов – участник в пет войни и преминал през всички стъпала на военната йерархия

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

На 23 ноември се навършват 88 години от смъртта на генерал Янко Драганов - участник в пет войни, преминал през всички стъпала на военната йерархия, вкусил от бойната слава при победите на Българската армия като командир и пълководец, в последните си години той е почти забравен. Повален от болести, уморен и огорчен, генералът сам слага край на живота си.

Младият Янко Драганов, Цариград, 1876 г.

Още

Храбър и достоен, тънещ в забрава: Генерал Алекси Попов - героят от Каймакчалан

Храбър и достоен, тънещ в забрава: Генерал Алекси Попов - героят от Каймакчалан

Генерал-лейтенант Янко Драганов е роден на 29 март 1859 г. в Тулча (Северна Добруджа).

По време на Руско-турската война първоначално постъпва като доброволец в конна чета в родния си град, а по-късно се включва като опълченец в 1-ва рота на 12-а дружина на Българското опълчение. През 1880 г. завършва Одеското военно училище и е причислен към II випуск на нашето Военно училище, в пехотата.

Семеен портрет на подпоручик Янко Драганов (бъдещ генерал) майка му Петра и баща му Драган Железов Драганов, Тулча, 1880 г.

През Сръбско-българската война (1885 г.), като поручик, е началник на общия резерв (част от Северния отряд, създаден за отбрана на Северозападна България) по време на отбраната на Видин. Бил е началник и на Бреговския отряд.

Още

Спомен за Донка Комитката - единствената българка, сражавала се в три войни

Спомен за Донка Комитката - единствената българка, сражавала се в три войни

В периода 1887-1908 г. последователно е командир на Трети пехотен Бдински полк (1887 г.; като капитан), на 24-и пехотен Черноморски полк (1889 г.), на юнкерската дружина във Военното училище (1895-1897 г.; подполковник), на Шести пехотен Търновски полк (1903-1905 г.; полковник) и на 2-ра бригада на Първа пехотна дивизия (1905-1908 г.).

В началото на 1912 г. е произведен в чин генерал-майор. През Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913 г.) е във военната свита на Цар Фердинанд I и е хофмаршал на Двора в главната квартира. Участва в Първата световна война като началник на Първа пехотна Софийска дивизия. В кампанията срещу Сърбия тя е включена в състава на Първа армия и води сражения при Пирот, Бела Паланка, Лесковац и др. В началото на 1916 г. дивизията е включена в състава на Трета армия, съсредоточена на румънската граница. Ген. Драганов се отличава в сраженията при Тутракан, Силистра, Сарсанлар.

Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 г. по искане на германския генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен, ген. Янко Драганов е сменен. Малко преди това е повишен в чин генерал-лейтенант.

Като подпоручик, Свищов, 1880 г.

Още

Гробът на генерал-майор Георги Тановски, убит жестоко, остава загадка

Гробът на генерал-майор Георги Тановски, убит жестоко, остава загадка

През 1917 г. е назначен за началник на Главното интендантство при Министерство на войната. След края на войната преминава в запаса.

Кавалер е на Ордена за храброст II, III и IV степен, Ордена "Св.Александър" IV и V ст. без мечове, народния орден "За военна заслуга" III ст. на военна лента и много други отличия.

Със съпругата си Анастасия имат четири деца - дъщеря Каменка и синове Асен, Борис и Георги.

След продължително боледуване генерал Янко Драганов се самоубива на 23 ноември 1932 г. в дома си на ул. "Шейново" № 12 в София. В съобщението за смъртта му, публикувано във вестник "Отечество" (орган на Съюза на запасните офицери)се казва следното:

"Той загина усамотен. Тази вест изненада всички. За мнозина трагичният край на генерал Драганов ще предизвика учудване. Но за нас, запасните офицери, не е първи случаят на преживян трагизъм от един бивш български пълководец. Не е първият генерал Драганов, който свършва дните си изоставен и забравен от българското общество. Не е първият генерал Драганов, чиято служба на честно изпълнен дълг да се отминава с престъпно равнодушие и без най-малък признак за наистина заслужена почит.

Всеки ден е свидетел на тежка болест и изоставеност на не един български запасен офицер, без разлика на чин.

Генерал Янко Драганов

Още

Изгубената България: Помнете падналите!

Изгубената България: Помнете падналите!

Смъртта на генерал Драганов подчертава колко е чувствителна душата на българския офицер, колко е голямо огорчението и разочарованието от днешната духовна поквара, която руши всичко свято и чисто като идея и съзнание за възвишен граждански и отечествен дълг.

Единственото прибежище на генерал Драганов бе Военният клуб. В определени часове той дохождаше с бавни старчески крачки, сядаше в един кът на кафенето или на верандата и тихо разговаряше с някой седнал при него. В повечето дни той седеше дълго време само с вярната си другарка г-жа Драганова. Нито един звук на негодувание, но нито един и на възторг, не издаваше бившият командир на Шести пехотен Търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк и бойния дивизионер на славните полкове от Софийската дивизия при Тутракан и Сарсанлар в Добруджа. Скромен служител на Царя и Отечеството бе генерал Драганов.

Скромен човек, но със скрита гордост и чувство на достойнство. Всеки, който е служил под неговото началство, не може да не промълви с болка:

Вечна му памят!"

Портрет на Драганов като полковник

Ст. Спасов, служил под командването на ген. Драганов през 1916 г., си спомня:

"Тутракан бе паднал. Ромъните бяха разбити и при с. Сарсанлар от 3-та бригада на Софийската дивизия. Бяхме преминали и край Силистра, преследвахме ромъните към север. Към 17 и 18 септемврий, точно не помня, бе дадена заповед на една от дружините на 6 пехотен Търновски полк веднага, бързо, да се премести в участъка на 16 Ловчански полк, който действуваше на няколко километра източно от нашата 1-ва бригада. Ловчанци се бяха увлекли напред и бяха изненадани от появата на сборната дивизия, съставена от сърби из Америка и други страни на света. Дружината на 6 пехотен полк пристигна към обед при щаба на 2-ра бригада. На север, на около 5-6 км., едва се забелязваха групи от 16 пехотен полк, който все пак запази духа и положението си в боя.

Още

Гробно мълчание: 95 години от атентата в "Света Неделя"

Гробно мълчание: 95 години от атентата в "Света Неделя"

В това време пристигна и дивизионния началник, генерал Драганов. Той се яви почти едновременно с нас на застрашения боен участък.

Ние бяхме свидетели на изразите на голямо възмущение от страна на инак тихия и спокоен генерал Драганов. С всичката необходима сериозност и строгост, той гласно и пред всички изобличи командира на 2-ра бригада и неговия щаб за изгубената връзка с 16 пехотен полк и изоставянето му сам толкова напред.

Личната намеса на генерал Драганов и дадените бързи и разумни заповеди оказаха благотворно въздействие върху действията на застрашения участък.

Противникът бе отново разбит и преследван в целия участък на Първа пехотна Софийска дивизия.

В манастира „Св. Преображение“, Велико Търново, 22 септември 1909 г. Цар Фердинанд, правителството на Александър Малинов и генералитетът след тържествен обяд по повод една година от обявяването на Независимостта на Царство България. От дясно на ляво, първи ред: Цар Фердинанд, Царица Елеонора, Принц Кирил, Княз Борис, ген. Стефан Паприков; от ляво на дясно, втори ред: Михаил Такев, Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Никола Мушанов; трети ред от ляво - Димитър Станчов. Генерал Янко Драганов е най-вдясно на кадъра

Още

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Аз отбелязвам само този случай, когато бях свидетел на гореописаното. Онези, които са били по-близо до генерала, може би биха посочили по-силна проява на генерал Драганов при командването на бойната Първа дивизия в Сърбия през 1915 г. и в Добруджа през 1916 г. Но за мене е достатъчно това, което посочих, защото да си спомням и сега след 16 години, как генерал Драганов пристига на кон при нас, поздрави ни с внушителен глас и войниците му отговориха бодро и с готовност за изпълнение на неговите заповеди, всичко това трябва да е направило тогава безспорно много силно впечатление не само на мене.

Случката при щаба на 2-ра бригада предизвика у мене безспорно чувство на уважение към един от славните бойни водачи на българските победни войски. С това уважение аз се присъединявам към всички, които могат да кажат с чувство на болка:

- Отиде си още един честен човек и един доблестен воин. Бог да прости генерал Янко Драганов!"

Генерал Янко Драганов като командир на Първа пехотна Софийска, наричана Желязната, дивизия, 1916 г.

В. "Отечество", ноември 1932 г.

Още

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

Някога славният командир все пак е изпратен подобаващо. В последния му земен път, генералът е съпроводен от почетна рота, на погребението му присъстват много действащи и запасни офицери, представители на добруджанската организация, всички военни чинове и всички военни части от Софийския гарнизон, много граждани. Положени са венци от името на царското семейство, от служителите на Двореца и мн. др. Надгробни слова произнасят полковник Никола Хаджипетков (командир на 6-а пехотна дружина) и Аспарух Айдемирски - от добруджанската организация.

Днес за съжаление името на генерал Янко Драганов отново е потънало под дебел пласт забрава, а хора като него трябва да се помнят.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"

Още

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

Още

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Още

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Още

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Още

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Още

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

Коментирай 17

Календар

Препоръчваме ви

Пред Новата година: Народни обичаи, честитки и пожелания

"Ако си весел на Нова година, ще бъдеш весел през цялата година"

Пред Коледа: Празник на душата, празник на човещината

Нека забравим за малко страданията и сълзите

Първият полет над България трае само пет минути

Мястото е полето в местността "Лагера" край София, където днес е едноименният квартал

В Деня на народните будители: Откриват паметника на Патриарх Евтимий в София

Като върховен глава на българската независима църква в продължение на около 18 години (1375–1393 г.), патриарх Евтимий е имал рядкото щастие да види идеите на своето подвижничество напълно осъществени, както и трагичната участ да преживее разгрома на българския народ и да умре отвлечен в неизвестност

На Димитровден се спазаряват новите слугини

Не само господарите подбирали обаче. Слугините също имали претенции, особено в годините на войните, когато мъжете били на фронта, жените трябвало да стоят на село да работят на полето и в града имало недостиг на работна ръка

С пушки при нозе: Преди 105 години влизаме в Първата световна война

По величието на саможертвата и трагизма на резултатите си, участието ни в Първата световна война няма аналог в нашата нова история