ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ
Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен
На 23 ноември се навършват 88 години от смъртта на генерал Янко Драганов – участник в пет войни и преминал през всички стъпала на военната йерархия
Редактор : / 14620 Прочита 17 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bgНа 23 ноември се навършват 88 години от смъртта на генерал Янко Драганов - участник в пет войни, преминал през всички стъпала на военната йерархия, вкусил от бойната слава при победите на Българската армия като командир и пълководец, в последните си години той е почти забравен. Повален от болести, уморен и огорчен, генералът сам слага край на живота си.
Младият Янко Драганов, Цариград, 1876 г.
Генерал-лейтенант Янко Драганов е роден на 29 март 1859 г. в Тулча (Северна Добруджа).
По време на Руско-турската война първоначално постъпва като доброволец в конна чета в родния си град, а по-късно се включва като опълченец в 1-ва рота на 12-а дружина на Българското опълчение. През 1880 г. завършва Одеското военно училище и е причислен към II випуск на нашето Военно училище, в пехотата.
През Сръбско-българската война (1885 г.), като поручик, е началник на общия резерв (част от Северния отряд, създаден за отбрана на Северозападна България) по време на отбраната на Видин. Бил е началник и на Бреговския отряд.
В периода 1887-1908 г. последователно е командир на Трети пехотен Бдински полк (1887 г.; като капитан), на 24-и пехотен Черноморски полк (1889 г.), на юнкерската дружина във Военното училище (1895-1897 г.; подполковник), на Шести пехотен Търновски полк (1903-1905 г.; полковник) и на 2-ра бригада на Първа пехотна дивизия (1905-1908 г.).
В началото на 1912 г. е произведен в чин генерал-майор. През Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913 г.) е във военната свита на Цар Фердинанд I и е хофмаршал на Двора в главната квартира. Участва в Първата световна война като началник на Първа пехотна Софийска дивизия. В кампанията срещу Сърбия тя е включена в състава на Първа армия и води сражения при Пирот, Бела Паланка, Лесковац и др. В началото на 1916 г. дивизията е включена в състава на Трета армия, съсредоточена на румънската граница. Ген. Драганов се отличава в сраженията при Тутракан, Силистра, Сарсанлар.
Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 г. по искане на германския генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен, ген. Янко Драганов е сменен. Малко преди това е повишен в чин генерал-лейтенант.
Като подпоручик, Свищов, 1880 г.
През 1917 г. е назначен за началник на Главното интендантство при Министерство на войната. След края на войната преминава в запаса.
Кавалер е на Ордена за храброст II, III и IV степен, Ордена "Св.Александър" IV и V ст. без мечове, народния орден "За военна заслуга" III ст. на военна лента и много други отличия.
Със съпругата си Анастасия имат четири деца - дъщеря Каменка и синове Асен, Борис и Георги.
След продължително боледуване генерал Янко Драганов се самоубива на 23 ноември 1932 г. в дома си на ул. "Шейново" № 12 в София. В съобщението за смъртта му, публикувано във вестник "Отечество" (орган на Съюза на запасните офицери)се казва следното:
"Той загина усамотен. Тази вест изненада всички. За мнозина трагичният край на генерал Драганов ще предизвика учудване. Но за нас, запасните офицери, не е първи случаят на преживян трагизъм от един бивш български пълководец. Не е първият генерал Драганов, който свършва дните си изоставен и забравен от българското общество. Не е първият генерал Драганов, чиято служба на честно изпълнен дълг да се отминава с престъпно равнодушие и без най-малък признак за наистина заслужена почит.
Всеки ден е свидетел на тежка болест и изоставеност на не един български запасен офицер, без разлика на чин.
Смъртта на генерал Драганов подчертава колко е чувствителна душата на българския офицер, колко е голямо огорчението и разочарованието от днешната духовна поквара, която руши всичко свято и чисто като идея и съзнание за възвишен граждански и отечествен дълг.
Единственото прибежище на генерал Драганов бе Военният клуб. В определени часове той дохождаше с бавни старчески крачки, сядаше в един кът на кафенето или на верандата и тихо разговаряше с някой седнал при него. В повечето дни той седеше дълго време само с вярната си другарка г-жа Драганова. Нито един звук на негодувание, но нито един и на възторг, не издаваше бившият командир на Шести пехотен Търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк и бойния дивизионер на славните полкове от Софийската дивизия при Тутракан и Сарсанлар в Добруджа. Скромен служител на Царя и Отечеството бе генерал Драганов.
Скромен човек, но със скрита гордост и чувство на достойнство. Всеки, който е служил под неговото началство, не може да не промълви с болка:
Вечна му памят!"
Портрет на Драганов като полковник
Ст. Спасов, служил под командването на ген. Драганов през 1916 г., си спомня:
"Тутракан бе паднал. Ромъните бяха разбити и при с. Сарсанлар от 3-та бригада на Софийската дивизия. Бяхме преминали и край Силистра, преследвахме ромъните към север. Към 17 и 18 септемврий, точно не помня, бе дадена заповед на една от дружините на 6 пехотен Търновски полк веднага, бързо, да се премести в участъка на 16 Ловчански полк, който действуваше на няколко километра източно от нашата 1-ва бригада. Ловчанци се бяха увлекли напред и бяха изненадани от появата на сборната дивизия, съставена от сърби из Америка и други страни на света. Дружината на 6 пехотен полк пристигна към обед при щаба на 2-ра бригада. На север, на около 5-6 км., едва се забелязваха групи от 16 пехотен полк, който все пак запази духа и положението си в боя.
В това време пристигна и дивизионния началник, генерал Драганов. Той се яви почти едновременно с нас на застрашения боен участък.
Ние бяхме свидетели на изразите на голямо възмущение от страна на инак тихия и спокоен генерал Драганов. С всичката необходима сериозност и строгост, той гласно и пред всички изобличи командира на 2-ра бригада и неговия щаб за изгубената връзка с 16 пехотен полк и изоставянето му сам толкова напред.
Личната намеса на генерал Драганов и дадените бързи и разумни заповеди оказаха благотворно въздействие върху действията на застрашения участък.
Противникът бе отново разбит и преследван в целия участък на Първа пехотна Софийска дивизия.
Аз отбелязвам само този случай, когато бях свидетел на гореописаното. Онези, които са били по-близо до генерала, може би биха посочили по-силна проява на генерал Драганов при командването на бойната Първа дивизия в Сърбия през 1915 г. и в Добруджа през 1916 г. Но за мене е достатъчно това, което посочих, защото да си спомням и сега след 16 години, как генерал Драганов пристига на кон при нас, поздрави ни с внушителен глас и войниците му отговориха бодро и с готовност за изпълнение на неговите заповеди, всичко това трябва да е направило тогава безспорно много силно впечатление не само на мене.
Случката при щаба на 2-ра бригада предизвика у мене безспорно чувство на уважение към един от славните бойни водачи на българските победни войски. С това уважение аз се присъединявам към всички, които могат да кажат с чувство на болка:
- Отиде си още един честен човек и един доблестен воин. Бог да прости генерал Янко Драганов!"
Генерал Янко Драганов като командир на Първа пехотна Софийска, наричана Желязната, дивизия, 1916 г.
В. "Отечество", ноември 1932 г.
Някога славният командир все пак е изпратен подобаващо. В последния му земен път, генералът е съпроводен от почетна рота, на погребението му присъстват много действащи и запасни офицери, представители на добруджанската организация, всички военни чинове и всички военни части от Софийския гарнизон, много граждани. Положени са венци от името на царското семейство, от служителите на Двореца и мн. др. Надгробни слова произнасят полковник Никола Хаджипетков (командир на 6-а пехотна дружина) и Аспарух Айдемирски - от добруджанската организация.
Днес за съжаление името на генерал Янко Драганов отново е потънало под дебел пласт забрава, а хора като него трябва да се помнят.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"