МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Изгубената България: Помнете падналите!
В Деня на храбростта ще ви разкажем не за някоя от славните победи, записали златни страници в бойната ни история, а за подвига на един обикновен войник
Редактор : / 5334 Прочита 22 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да разтваря повехналите страници, за да ви предложи думи и истории, съхранени в хербария на времето. В деня на храбростта и празник на Българската армия ще ви разкажем не за някоя от славните победи, записали златни страници в бойната ни история, не за някой велик военачалник, а за подвига на един обикновен войник. За редник Слави Митов, от софийското село Свидня, който със своята геройска смърт в Първата световна война изпълва със смисъл понятия като смелост, сърцатост, саможертва, дълг и любов към Отечеството.
Денят на българската храброст
Една от най-висшите добродетели е храбростта - храбростта, проявена на бойното поле! И затова героите, които падат в полето на честта, остават да живеят вечно в мисълта на народа. Те стават светци и тяхното име се носи от уста на уста, като скъпа легенда. Българският народ е проявил най-светла храброст през време на войните, които е водил за своето обединение. Простите селяни и скромните граждани се превръщаха в герои, които умираха без страх за величието на Родината. Българските войскари прекосиха надлъж и нашир Балканския полуостров и прославиха българското име по цял свят. Храбростта за нашия народ е най-висока добродетел, затова и героите са облечени в одеждите на прославени борци за свободата и безсмъртието на Родината.
Гергьовден - това е денят на българската храброст. На този ден се празнува вековечната воля на българския народ да живее и се бори за своето свободно съществувание. Свободата на нашия народ бе извоювана с кръвни и скъпи жертви; за обединението си ние водихме тежки и съдбоносни войни; за бъдещето си ние сме готови да дадем и живота си. Корав във всекидневния си живот, трудолюбив и постоянен, във време на война, българският народ е проявявал нечувана храброст.
Всяка година на Гергьовден ние честваме тая храброст, и всяка година с това даваме израз на огнената си воля да продължим и да овековечим делото на безсмъртните, даже и с най-голямата жертва, която може да даде човекът за своето Отечество - живота си!
Владимир Верилов, 1943 г.
Стрелба от окоп с газова маска. Южния фронт, 1917 г.
Геройската смърт на редник Слави Митов
Втора дружина от 81 полк през април 1918 г. беше под немско командване - на генерал фон Ройтер, и заемаше най-важния и най-високия връх на планинския масив между Преспанското и Охридското езеро, носещ названието "Малък Томорос". Разстоянието между нашата окопна линия и тая на французите на някои места достигаше до 50-60 крачки.
Наши по-силни духом войници, когато искаха да раздразнят французите, често запращаха бухалките си в телените им мрежи и окопи.
"Малкият Томорос" е планински скалист варовик и до късна пролет е покрит със сняг. Местността е безводна и вода за пиене и готвене получавахме чрез топене на сняг, а когато последният се свърши, вода се пренасяше отзад, от 6-7 километра с товарни коне и мулета.
Между водарите бе и редникът от 7-а рота Слави Митов от с. Свидня, Софийско. Назначен на тая работа поради голямото му кривогледство, въпреки тоя си недостатък, водоносната служба той изпълняваше най-предано, акуратно и никога не оставяше войниците от ротата без прясна вода, често пъти донасяна при най-големи трудности на похода и боя, както в случая и на "Малкия Томорос". И защото Слави беше несменяемият ротен водар, другарите му го наричаха Слави Обозлията.
Войници се хранят на позиция в окопите, 1918 г.
Към втората половина на април, от щаба на генерал фон Ройтер се получи заповед, да се избере един пункт на неприятелската окопна линия, да се атакува и залови пленник. При огледа на линията, за целта се избра един изходящ тъп ъгъл, в който ъгъл, като най-близък до нашата окопна линия французите бяха поставили една картечница, която с огъня си постоянно безпокоеше окопната ни линия, като не даваше никой от нас да се покаже на бруствера. Войниците се сърдеха на това картечно фатално гнездо и често му се заканваха да го унищожат.
Български картечни гнезда пред Чаталджа, 1912 г.
На поканата за доброволци, които да изпълнят горната заповед, от дружината се явиха три пъти повече охотници, отколкото бяха нужни, затова се нареди от това голямо число желаещи, да се изберат най-силните и най-смелите.
Образуваната щурмова команда, начело с подпоручик Стоян Цветанов, се оттегли на 3-4 километра зад бойната линия на местност подобна на тая, на която ще се произведе нападението. Там се построи същото по размери и препятствия картечно гнездо, загради се с телена мрежа, така както в действителност беше оградено, и всеки ден по няколко пъти се атакуваше гнездото, отначало с учебни бомби, а после и с бойни. Това се правеше с цел да привикнат войниците към бързо и смело действие, което им предстоеше да извършат. Две-три подобни упражнения се извършиха и нощя.
Преглед на щурмова команда, 1917 г., Южния фронт
Три дни преди да се извърши нападението от щурмовата команда, на самото място на обучението проверихме подготовката и начина за изпълнението на задачата. При проверката на войниците, вниманието ни се спря на един кривоглед войник. От подпоручика разбрах, че бил водарят на 7-а рота Слави Митов. Пред подпоручика, под чиято команда щеше да се извърши нападението, изказах опасението си, че при толкова много охотници, е избрал кривоглед войник, освен това и ротен водар - несвикнал добре на бойните условия. Подпоручикът ми обясни, че Слави Митов със сълзи на очи го е молил да го вземат в щурмовата команда, защото му омръзнали задявките на другарите, че е в обозната служба и че той искал да им докаже, че има войнишко сърце, като тях, и може юнашки да се бие и то при изпълнението на една много тежка и рискована задача, която предстоеше. Повиках Слави и той ми изповяда мъката си, така както бе ми вече предадена преди малко от неговите непосредствени началници. Разреших да се остави Слави в щурмовата команда, още повече затова, че той беше назначен да застане на прореза на неприятелската телена мрежа, отдето да насочва войниците, когато ще почнат да се връщат обратно в нашите окопи.
Българска войскова част пред телени заграждения
Патрулното нападение трябваше да се извърши на съмване, преди утринната зора. Нощта беше ясна и звездна. Половин час преди почване на нападението, командата се приближи и зае изходното си място, и тихо и незабелязано отвори нашата телена мрежа. Минутата за започване огъня на приготвените наши осем батареи се очакваше с нетърпение. И тя не закъсня. Най първо се чу само един топовен изстрел, който послужи за сигнал на батареите. Последва силен ураганен огън, артилерийски и минен, който се изсипа по картечното гнездо и телената му мрежа.
Оръдейна стрелба, Южния фронт 1917 г.
Огънят трая само една минута и веднага се прехвърли зад неприятелските окопи, за да се попречи на тия, които биха се осмелили да се притекат на помощ на войниците си от картечното гнездо.
След това щурмуващата команда бързо изскочи от нашите окопи и смело се нахвърли на неприятелското картечно гнездо, прегази телената ограда, унищожи омразната французка картечница и след три минути щурмоваците се завърнаха на малки групи с трима заловени французки войници от 176 полк, от които двамата леко ранени.
Българска войскова част минава през телени заграждения.
След това успешно нападение, първата наша грижа беше да се проверят хората от командата - дали всички са се завърнали и в какво състояние, защото беше още тъмно и освен това неприятелската артилерия много раздразнено биеше нашата окопна линия и нищо не можеше да се види напред, между окопните линии.
Френски военнопленници, включително от колониалните войски, Първата световна война
Запитани войниците, които бяха много възбудени от преживяното, отговаряха, че всички са се завърнали, но имало шестима леко ранени. Никой не подозираше за отсъствието на Слави.
Зарадвахме се всички за постигнатия резултат, а още повече за ценните сведения, които можахме да съберем на първо време от пленените французи. Но това не бе задълго. По телефона се донесе, че след разсъмването, нашите постове забелязали войнишки труп, в наше войнишко облекло, да лежи до прореза на неприятелската телена мрежа. Разбра се, че това ще е Слави Митов, който за да изпълни докрай дълга си, като вратар на прореза на неприятелската телена мрежа, останал най-подир, чакайки да насочи и последните хора да се завърнат и като закъснял, станал жертва на неприятелския огън.
Погребение на загинал боен другар - последно сбогом
Редник Слави Митов загина достойно, като голям храбрец, изпълнявайки отечествения си дълг, като остави да тъжат по него най-много младата му съпруга и малкото му детенце.
За проявения героизъм на войниците от щурмовата команда се отпуснаха за награда български, германски и турски ордени за храброст.
Генерал фон Ройтер със заповед изказа задоволството си от резултата на патрулната команда и благодари на всички взели участие в това нападение.
Редник Слави Митов получи най-голямата награда - войнишкият златен кръст за храброст първа степен. Орденът се изпрати на жена му, за да го има като светъл спомен за геройски загиналия ѝ за Родината съпруг.
О.з. полковник Константин Шингаров,
в. "Отечество", март 1942 г.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}