Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

10 януари 1944 г. Около 12 часа по обед сирените възвестяват за предстоящо въздушно нападение. Половин час по-късно столицата ни е атакувана от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

На 10 януари се навършват 75 години от една от най-зловещите и кръвопролитни бомбардировки на София. Тогава е извършена първата комбинирана, т.е. дневно-нощна атака над столицата. Загиват 750 и са ранени 710 души, от които 222 тежко - предимно цивилни, мирни граждани и много по-малко военни. Нанесени са удари на около 3300 сгради, от които над 3200 частни и над 90 държавни. Пуснати са общо 1784 бомби, от които 54 не се взривяват.  

Още

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

На 13 декември 1941 г., десет месеца след като България се присъединява към Тристранния пакт, Народното събрание в София обявява война на Великобритания и САЩ. Това е по-скоро символичен акт, а не намерение за конкретни военни действия от наша страна. България така и не предприема такива. Но това не спира британския премиер Чърчил и американския президент Рузвелт да предприемат ответни действия. Идеята за бомбардировките официално възниква на Конференцията в Казабланка (14 - 24 януари 1943 г.), като Съюзниците приемат програма за авиационно настъпление срещу Оста, известно като "Point Blank" ("Прицел от упор"). Тя определя обектите за бомбардиране и ги класифицира по значимост. Програмата е окончателно одобрена от англо-американските началник-щабове през месец май 1943 г. По това време Германия вече е претърпяла доста щети, свила е много фронтове. Капитулирала е в Африка, а сериозни поражения търпи и на Източния фронт. Румъния започва да опипва почвата за тайни преговори със Съюзниците, Унгария също, а най-сериозният удар е свалянето на фашистите в Италия през юли 1943 г. Бомбардировките над германските съюзници целят да ги накарат да напуснат Оста. Окончателното решение за бомбардировките идва на срещата на министрите на външните работи на СССР, Англия и САЩ в Москва (19-30 октомври 1943 г.). Там се разискват мерки за съкращаване времето на войната и установяване на следвоенен мир. Британският външен министър информира Сталин и Молотов за нещо, което отдавна им е ясно - че в много скоро време ще бъде бомбардирана и София. Сталин е "учудващо любезен".  

Доброволци от "Въздушна защита" разчистват отломки от разрушената сграда на Народното събрание, 10 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Започват системни бомбардировки. Сравнително леки сили атакуват Скопие и гара Генерал Жостово на 18 октомври. На 20 октомври е ударен Ниш, а на 21-и и 25-и - отново Скопие. На 6 ноември няколко бомби са хвърлени над Пловдив, но съвсем напосоки, без разрушения и жертви. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения, като тези на 10 януари и 30 март са двойни - дневни и нощни.

Първата масирана въздушна атака на столицата е на 14 ноември 1943 г. 91 вражески самолета разрушават 47 сгради, загиват около 60 души, близо 200 са ранени. Следват бомбардировки почти през десет дни - на 24 ноември, 10-и и 20-и декември.

Булевард "Витоша" и разрушените жилищни сгради след англо-американските бомбардировки над София, 10 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Още

Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление

Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление

Настъпва 10 януари 1944 г. Около 12 ч. по обед сирените възвестяват за предстоящо въздушно нападение. Половин час по-късно столицата ни е атакувана от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу тях противовъздушната отбрана на София изпраща 39 прихващача и 20 германски изтребители от Враждебна. България губи само два самолета, и то при инциденти, а не в бой. Широко разпространено е твърдението, че американските загуби възлизат на 31 свалени бомбардировача, но според техните собствени доклади са само два и един изтребител.  

Истинският ужас за софиянци настъпва през нощта на 10 срещу 11 януари.

Извън сухите числа и статистика, най-красноречиви са спомените на свидетелите и снимките, които остават да напомнят за преживения кошмар от бомбардировките.

Народното събрание и Министерство на външните работи, сега БАН, площад "Александър Невски" (Снимка: "Изгубената България")

Един от защитниците на София, военният летец генерал Стоян Стоянов, който участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети, сваля 3 бомбардировача и 2 изтребителя и нанася сериозни повреди на още 4 самолета, пише в спомените си:

"На 10 януари на софиянци бе съдено да преживеят ужаса на една варварска бомбардировка. В този зимен ден нашата столица беше жестоко ударена на два пъти - през деня и през нощта. Тази бомбардировка бе добре запомнена от жителите на столицата, защото тя не бе "слаба", както се казваше за всички досегашни бомбардировки. При тази бяха ударени не само крайните квартали, а бе засегнат и силно разрушен и центърът на града. До това нападение правителството не бе помислило за евакуирането на държавни учреждения и индустриални предприятия, нито на част от населението, но след този ден настана такава паника, която не се поддава на описание. Градът сам доброволно се евакуираше, без заповед, без принуда.

Особено тежко бе преживяна нощната бомбардировка. Такава досега не бяха виждали. А нощем изобщо човек е по-впечатлителен. В града бе настъпил хаос, ад. Разрушени къщи и разорани улици, димящи пожари и развалини, повредена електрическа мрежа и водопровод, студ и дезорганизация, изплашени граждани, които плахо се завръщат към домовете си - това бе София вечерта към 22 часа. Те търсеха изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената нощ, когато изведнъж, неочаквано за всички и без предупреждение от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в същото време над главите им падат отново бомби и прелитат самолети на противника със силния рев на моторите и с грохот на стрелба от оръдия и картечници. Целият град бе осветен от пуснатите с парашути, бавно падащи лампиони и от причинените пожари. Всеки от нас се бе прикрил, където го бе заварила бомбардировката.

На сутринта още от тъмни зори по пътищата и шосетата, излизащи от София, във всички посоки тръгнаха кервани от хора, напуснали своите топли огнища, за да се спасяват кой където може, само да не останат в града. Мнозина от тях не знаеха къде отиват, но тяхното желание бе преди всичко да бъдат далеч от хаоса".

Войници разчистват отломките на старата сграда на Софийска община, намирала се на ул. "Гурко", пресечката с ул. "Дякон Игнатий" след бомбардировките на англо-американската авиация в нощта на 10 срещу 11 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Равносметката от изминалото денонощие е 1800 бомби, изсипани над София, с обща тежест от 450 тона, 750 загинали и още толкова ранени, стотици напълно сринати или полуразрушени сгради. 

Актьорът Коста Цонев разказва:

"След първите бомбардировки цяла София се опразни, всички се изселиха, но ние нямахме пари и си седяхме в Красно село, в Добруджанския квартал. Когато свиреше тревога, като луд търчах, трамваите спираха, а аз търчах по улиците. Беше забранено, от противовъздушна защита веднага ми свиркаха, заплашваха ме, но аз бягах, защото исках, ако стане нещо, поне да си умра в Красно село, у дома.

Площад "Александър Батенберг" (Снимка: "Изгубената България")

Още

Изгубената България: Тамя, руси плитки и огромни сини очи

Изгубената България: Тамя, руси плитки и огромни сини очи

На 10 януари бръснарницата (бел.ред. - По това време К. Цонев чиракува в бръснарница "Лада" на ул. "Сердика") беше срината до основи. Беше най-голямата бомбардировка над София. Като засвириха сирените, пак хукнах като луд през площад "Св. Неделя", през тази улица, дето сега се казва "Стамболийски". Търчах като побъркан, свиркаха ми: "Ела тук, момче, ела тук!" Търчах и само чувах как свирят сирените.Гледах нагоре как някакви чужди самолети правят осморки. Срещаха се, разминаваха се и правеха бели кръгове осморки точно над София. Сърцето ми щеше да се пръсне. Стигнах най-сетне до новооткритата къпалня "Мария-Луиза", долу в Коньовица, и в това време започнаха да падат бомбите. Викам си: "Явно не мога да стигна до къщи, ами да се скрия под терасата на "Мария-Луиза", за да не ме удари някой шрапнел." Скрих се под терасата, която беше една козирка от два метра.

Доброволец от Въздушна защита пред трамвай №1 на ул. "Александър I" (пресечката с ул. "Алабинска"), вляво е ул. "Граф Игнатиев" с банката на Атанас Буров (Снимка: "Изгубената България")

Още

Студентите от всички времена се веселят подобаващо на празника си

Студентите от всички времена се веселят подобаващо на празника си

Бомбите затрещяха. Огромните самолети летяха и пускаха бомбите. Умрях от страх! Трясъкът беше непоносим. По едно време, гледам, пред мен, на около един километър, изригна фонтан, висок като топола. "Я, бомба!" След него веднага изригна друг фонтан, ама по права линия към мен. Трета бомба изригна като фонтан вече към 500 метра пред мен и аз си викам: "Край, умирам! Бомбата пада!" По едно време чувам едно "Ажжж! Буммм!" - на 100 или на 50 метра от мен. Паднах на земята, закрих си очите и извиках: "Господи, помогни ми ако те има! Господи, помогни ми! Господи, спаси ме някак да не умра! Господи!" Нищо! Тишина! Какво? Бомба ли е това? Гледам, няма. Викам си: "Боже, бомба със закъснител!" Гледам - басейнът празен, никаква дупка и се питам: "Ама какво беше това нещо?" Пристъпих леко до басейна, погледнах и видях на дъното, в най-дълбокото, забит един огромен бордюр. Значи тази бомба, която бе паднала на 500 метра, е вдигнала някакъв бордюр, който бе излетял и се бе забил в басейна.Боже, Боже, изсмях се, прекръстих се, заплаках от радост (вълната вече беше отминала) и хукнах към Красно село.

Сградата на Държавна печатница, възстановена изцяло по оригиналните планове през 1980-те год. (сега Национална галерия за чуждестранно изкуство). Снимка: "Изгубената България"

Още

Емигранти - изгубените мечти

Емигранти - изгубените мечти

Това ме разтърси. Да падне бомба пред теб, и нищо да не ти се случи. Е, пред мен, пред мен, на 500 метра. Но от ударната вълна гърдите ми направо се разкъсаха. И това, че вдигна бордюр и го заби пред мен, не беше чудо. По време на бомбардировките имаше невероятни случаи. Точно пред Народната банка беше забита в бордюра на тротоара една релса, откъсната от трамвайната линия, и бе потънала може би на 10 метра в земята. Друг куриозен случай - една бомба беше вдигнала цяла линейка върху покрива на сегашното Министерство на вътрешните работи. Цяла линейка "Бърза помощ" качена върху това осем или девететажно здание. Дълго време стоя там, и релсата стоя. Според мен трябваше да ги оставят, за да си спомняме какво е било през тези бомбардировки.

Художествено-занаятчийската изложбена зала, построена през 1937 г. Снимка: "Изгубената България"

Още

Ако авиаторите нямаха криле, щяха да бъдат джазмени - една история за първия саксофон в България

Ако авиаторите нямаха криле, щяха да бъдат джазмени - една история за първия саксофон в България

Под нас имаше баир от пръстница, 20-30 метра висок, който ни разделяше от Земляне. В брега бяха изровени скривалища, дълбоки по 200, по 300 метра, и от целия квартал, а и от София идваха да се крият. Не съм стъпвал в тези скривалища. Някаква интуиция ми подсказваше, че и там не е сигурно.

При едно вечерно нападение цяла София беше осветена с огромни лампи като с прожектори. До нас никога не беше падала бомба, но случайно една изтървана бомба падна на 500-600 метра от входовете на скривалищата. И стана страшно! Всички, които били при входовете, се юрнали навътре в скривалищата, а онези вътре се юрнали навън. Представете си какво е било! По-силните от напиращите навътре са поваляли идващите насреща им, искали са през тях да влязат вътре. Други, по-силни от устремените навън поваляли идващите насреща им и на входовете се натрупали пластове от хора, от трупове. Може би 25-30 души загинаха задушени в тези скривалища.На другия ден ги изложиха в черквата, оваляни в глина, с измъчени лица, с отворени, пълни с пясък уста. Беше страшно, по-страшно, отколкото да ги видиш убити на улицата или паднали в някоя бомбена яма.

Министерство на вътрешните работи на ул. "6-ти септември" (Снимка: "Изгубената България")

На другия ден всички изходни артерии на София се бяха устремили върволици хора, натоварили на обърнатите железни пружини от леглата си най-необходимото. Пътуваха към околните софийски села, за да търсят закрила и храна, за да могат да преживеят. Аз, разбира се, останах в София. Веднага слязох долу, в центъра, с надеждата моята бръснарница да е оцеляла. Уви! Пряко бомбено попадение я беше разбило. Тръгнах между развалините. Виждах и трупове на убити мародери, използвали вечерната бомбардировка, за да ограбят разрушените апартаменти. Тогава имаше закон мародерите да бъдат застрелвани на място. Доста трупове бяха разхвърляни по улиците на София. Гледката беше неописуема."

(откъс от книгата на Коста Цонев, "Дон Кихот от Красно село", изд. "Труд", 2001 г.)

Централна баня (Снимка: "Изгубената България")

Още

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

По време на бомбардировките е въведен комендантски час, след който е забранено свободното придвижване, в сила са всевъзможни ограничения, чието нарушаване е могло да доведе дори до разстрел. Извън София са евакуирани почти всички министерства, цялата държавна администрация, членовете на парламента, Царското семейство и регентите. Учебната година е прекратена. Градският транспорт не функционира заради осеяните с кратери улици, в повечето части на града няма електро и водоснабдяване, чиито трасета също са поразени. Поради липса на вода повечето от пожарите не могат да бъдат изгасени и обхващат близките, незасегнати пряко сгради, изгаряйки цели квартали. Освен всичко, тежка зима е, настъпва глад, защото снабдяването с хранителни продукти е спряло, пазарите не работят, а магазини и дюкяни са разрушени. Въведена е купонна система, но срещу купоните за храна не е възможно да получиш каквито и да било продоволствия, просто защото такива няма.

Александровска болница (Снимка: "Изгубената България")

Въздушните удари продължават на 24 януари. Българското правителство започва тайни преговори с англо-американските съюзници в Истанбул и Анкара. Временно атаките са спрени. Но след провала на разговорите бомбардировките над България са подновени на 16 март. Атаки има и на 17 и 24 март. На 30 март е най-тежката от тях. Извършената евакуация на София обаче проваля плановете на нападателите да убият голяма част от населението - жертвите и ранените са значително по-малко. Но над 3500 сгради са напълно унищожени.

Руската църква отвътре (Снимка: "Изгубената България")

В идните месеци следват още няколко въздушни атаки над София и други български селища - Дупница, Враца, Първомай, Пловдив, Перущица, Асеновград, Калофер, Велико Търново, Лясковец, Шабла, Алфатар, Сопот, Лом, Оряхово, Свищов.

В първите дни на септември 1944 г. България излиза от Тристранния пакт и въздушните нападения над страната са прекратени.

Църквата "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" на ул. "Цар Калоян". Единственото нещо от храма, което оцелява като по чудо, е иконата на светеца. Снимка: "Изгубената България"

Още

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

По време на бомбардировките от 1943-1944 г. в София загиват най-малко 1136 души, а са ранени над 1100. Столицата се превръща в призрачен град. Разрушени са 12 567 сгради, сред тях: 10 002 жилища (общият брой на жилищните сгради към 1934 г. е 31 102), 1684 магазини и складове, 369 работилници, 248 държавни и обществени учреждения , 128 индустриални постройки, 40 учебни заведения, 39 фурни, 24 болници и казарми, 19 театри и хотели , 14 черкви и 11 моста. Напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, театър "Одеон", Художествена и занаятчийска изложбена зала, училище "Св. Седмочисленици", Италианската кралска гимназия, Еврейското централно училище, Юнион клуб, Домът на културата и печата, Градското казино, Артилерийските казарми, католическата катедрала "Свети Йосиф", Германската евангелска църква и мн. др. Те не са възстановени. Силно засегнати са Народният театър, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала "България", къщата музей "Иван Вазов", сградата на БАН, Централна баня, Александровска болница.

Къщата-музей на Иван Вазов на улица "Иван Вазов" и улица "Г.С.Раковски", построена почти наново след това (Снимка: "Изгубената България")

Унищожени са 50% от трамвайния парк, релсовия път и електроразпределителната мрежа. Разрушен е и главният воден резервоар при Семинарията. Успешните бомбени попадения в града са минимум 1530. Канализационната и водопроводната системи са прекъснати на повече от 3 000 места.

Предполага се, че общо над България са хвърлени около 50 000 бомби, повече от половината, от които над София. Обикновено дневните бомбардировки са провеждани от американските ВВС, а нощните от британските. Използвани са различни видове бомби - разрушителни, запалителни, за живи цели и др. Теглото им варира от 12-13 кг запалителни, до 2-тонни, като тази, открита невзривена до входа на старата Зоологическа градина след бомбардировките на 10 януари 1944 г., превърнала се в атракция за фотографиране с невижданите си размери. В следвоенните години при изкопни и строителни дейности многократно са откривани невзривени бомби. 

Снимка от борда на американски бомбардировач от бомбардировките на София (ясно се вижда храм "Св. Александър Невски). Снимка: "Изгубената България"

Boeing B-24 Liberator от 376-та бомбардировъчна група на американските въздушни сили (376th Bombardment Group) в небето над София, след осъществени бомбени удари срещу града, долу в ляво се виждат стадион "Юнак", езерото "Ариана" и колодрума, вероятно на 17 април 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Интериор в сградата на ул. "Върбица" №1 в София, квартира на аташето на Луфтвафе полковник Карл-Аугуст фон Шьонебек (Carl-August von Schonebeck). Лявата фотография е заснета на 8 януари, дясната след бомбардировките на англо-американската авиация в нощта на 10 срещу 11 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Улица "Леге", вдясно - Археологическият музей, 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Сградата на кино-театър "Одеон", намирал се на улица "Цар Симеон", днес не съществува. Снимка: "Изгубената България"

Пасажът "Свети Никола" (намирал се е на мястото на днешната сграда на Министерски съвет и ЦУМ), вляво е изходът към бул. "Мария Луиза". Снимка: "Изгубената България"

Бул. "Дондуков" - ъгълът с улица "Веслец" (Снимка: "Изгубената България")

Улица "Леге" откъм ъгъла с бул. "Клементина" (сега ул. "Съборна"). Снимка: "Изгубената България"

Мъж, понесъл на рамо най-необходимото, минава сред разрушени жилищни сгради на улица "Граф Игнатиев" след англо-американските бомбардировки над София, 10 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Булевард "Патриарх Евтимий" с разрушени жилищни сгради след англо-американските бомбардировки над София, 10 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Доброволци от Въздушна защита разчистват отломките на жилищна сграда, срутена от бомбардировките на англо-американската авиация в нощта на 10 срещу 11 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Бомбардировките на 10 януари 1944 г.: запалителна бомба пада върху сграда на ъгъла на булевард "Витоша" и улица "Денкоглу". Снимка: "Изгубената България"

Булевард "Дондуков", 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Сградата на ъгъла на булевард "Левски" и улица "Граф Игнатиев", зимата на 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Бомбардирана София - улица "Шар планина", март 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Бомбардирана София - улица "Стефан Караджа", март 1944 г. Снимка: "Изгубената България"  

Коментирай 20

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Булевард "Витоша" и разрушените жилищни сгради след англо-американските бомбардировки над София, 10 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Доброволци от "Въздушна защита" разчистват отломки от разрушената сграда на Народното събрание, 10 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Народното събрание и Министерство на външните работи, сега БАН, площад "Александър Невски" (Снимка: "Изгубената България")

Войници разчистват отломките на старата сграда на Софийска община, намирала се на ул. "Гурко", пресечката с ул. "Дякон Игнатий" след бомбардировките на англо-американската авиация в нощта на 10 срещу 11 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Площад "Александър Батенберг" (Снимка: "Изгубената България")

Доброволец от Въздушна защита пред трамвай №1 на ул. "Александър I" (пресечката с ул. "Алабинска"), вляво е ул. "Граф Игнатиев" с банката на Атанас Буров (Снимка: "Изгубената България")

Сградата на Държавна печатница, възстановена изцяло по оригиналните планове през 1980-те год. (сега Национална галерия за чуждестранно изкуство). Снимка: "Изгубената България"

Художествено-занаятчийската изложбена зала, построена през 1937 г. Снимка: "Изгубената България"

Министерство на вътрешните работи на ул. "6-ти септември" (Снимка: "Изгубената България")

Централна баня (Снимка: "Изгубената България")

Александровска болница (Снимка: "Изгубената България")

Руската църква отвътре (Снимка: "Изгубената България")

Църквата "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" на ул. "Цар Калоян". Единственото нещо от храма, което оцелява като по чудо, е иконата на светеца. Снимка: "Изгубената България"

Къщата-музей на Иван Вазов на улица "Иван Вазов" и улица "Г.С.Раковски", построена почти наново след това (Снимка: "Изгубената България")

Сградата на кино-театър "Одеон", намирал се на улица "Цар Симеон", днес не съществува. Снимка: "Изгубената България"

Пасажът "Свети Никола" (намирал се е на мястото на днешната сграда на Министерски съвет и ЦУМ), вляво е изходът към бул. "Мария Луиза". Снимка: "Изгубената България"

Бул. "Дондуков" - ъгълът с улица "Веслец" (Снимка: "Изгубената България")

Улица "Леге" откъм ъгъла с бул. "Клементина" (сега ул. "Съборна"). Снимка: "Изгубената България"

Мъж, понесъл на рамо най-необходимото, минава сред разрушени жилищни сгради на улица "Граф Игнатиев" след англо-американските бомбардировки над София, 10 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Булевард "Патриарх Евтимий" с разрушени жилищни сгради след англо-американските бомбардировки над София, 10 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Интериор в сградата на ул. "Върбица" №1 в София, квартира на аташето на Луфтвафе полковник Карл-Аугуст фон Шьонебек (Carl-August von Schonebeck). Лявата фотография е заснета на 8 януари, дясната след бомбардировките на англо-американската авиация в нощта на 10 срещу 11 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Доброволци от Въздушна защита разчистват отломките на жилищна сграда, срутена от бомбардировките на англо-американската авиация в нощта на 10 срещу 11 януари 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Бомбардировките на 10 януари 1944 г.: запалителна бомба пада върху сграда на ъгъла на булевард "Витоша" и улица "Денкоглу". Снимка: "Изгубената България"

Булевард "Дондуков", 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Улица "Леге", вдясно - Археологическият музей, 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Сградата на ъгъла на булевард "Левски" и улица "Граф Игнатиев", зимата на 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Бомбардирана София - улица "Шар планина", март 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Бомбардирана София - улица "Стефан Караджа", март 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Снимка от борда на американски бомбардировач от бомбардировките на София (ясно се вижда храм "Св. Александър Невски). Снимка: "Изгубената България"

Boeing B-24 Liberator от 376-та бомбардировъчна група на американските въздушни сили (376th Bombardment Group) в небето над София, след осъществени бомбени удари срещу града, долу в ляво се виждат стадион "Юнак", езерото "Ариана" и колодрума, вероятно на 17 април 1944 г. Снимка: "Изгубената България"

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Висок адреналин в нюйоркския Кони Айлънд

Фотографът Daehyuk Im рамкира само части от атракциите на фона на синьото небе

Приказка от Африка или "синята перла на Мароко"

Шефшауен е сгушен в подножието на планините Кела и Мегу в сърцето на страната

Смайващите форми и нюанси на Исландия и Гренландия от въздуха

"Понякога всичко се променя в рамките на часове.", споделя фотографът Бен Саймън Рен

"Езерото с рибите" или "Балъклъ гьол"

Вижте Шанлъурфа и Харан в Турция – люлка на религии и легенди