Великолепният сайт "Изгубената България" вече е част от семейството на Dir.bg. Неговият създател Пейо Колев разказва:

Причината е в това, че хората забравят. Забравят какво е било и още по-лошо: не ги интересува. Днешните поколения не знаят почти нищо за предишните, не познават бита им, живота им, нито България от "онова време". Те не знаят какво е девствен плаж, не знаят какво е тротоар без паркирани коли, и тиха вечер с дъх на липи в столицата. Също така не знаят нищо за мощта на никога непобедената българска армия, нито за изгубените пристанища по Беломорието. Вече дори не помнят годините на комунизма.

Те не биха могли да си представят колко кръв е пролята за България, нито биха могли да допуснат за съществуването на истинските герои, безброй поборници, хайдути, генерали и обикновени войници - българи...

Представяме ви първия материал от новата ни поредица.

Светът току-що е получил нова географска карта - изминала е Първата световна война, след четири години усилено самоизтребване, всяка от воюващите страни, нарекли се с гръмки имена като Антанта (Съглашение) и Централни сили, са изтребили всяка по около 10 милиона от своите врагове. В резултат на това са изчезнали три империи. След толкова смърт светът жадува за мир и забавление.

Годината е 1919-та. Близо до Париж е подписан Ньойският мирен договор. За Царство България ще има мир, но въпросът с избавлението е твърдо спорен. Царството е изгубило близо сто и петдесет хиляди свои поданици, осъдено е на три милиарда франка репарации и териториите му са силни намалели. Цар Фердинанд, вместо за Цариград, заминава завинаги в родния град на своите деди - Кобург. В България се настанява Съюзническата контролна комисия да следи за изпълнението на клаузите от несправедливия договор. Всички комуникации - пощите, телеграфът, железниците, флотът и авиацията са под техен контрол.

Авиацията практически подлежи на унищожение, защото шефът на комисията, френският генерал Фуржe, бил ранен при български бомбардировки. Вследствие на това започава игра на криеница между нашите авиатори и твърдо решените да пречупят крилете им французи. На летище Божурище са унищожени над 70 аероплана, голям брой самолетни картечници и всевъзможно оборудване. Самолетите са трошени направо в хангарите.

Снимка на площад Народно събрание, публикувана в НГ

Прибягвайки до невъзможни хитрости и с помощта на селяни от околните села, нашите успяват да укрият това-онова от реваншистите   чужденци. А именно: поне седем самолета и няколко нови двигателя, които се съхраняват грижливо смазани и увити в околните плевни. От натрошените аероплани се събират всички здрави части, за да се превърнат по-късно в два най-причудливи хибриди - учебни самолети, с които са проведени над 800 полета! Та какво е авиатор без криле?

Междувременно, през 1919 г. вече се е родил Михаил Калашников, създател на едноименния автомат, Мусолини "изнамира" фашизма, в Москва е учреден комунистическия Интернационал, а в Германия се установява с Конституция Ваймарската република и започва ерата на кабарето.

Първата въздушна обиколка на България

Ще прескочим близо петилетка, за да се пренесем в 1926 г. Годината, в която по света се случват интересни и на пръв поглед несвързани помежду си събития.

В Германия младият Хитлер е преустановил отдавна своите занимания по рисуване и се отдава на литературата - излиза книгата му "Моята борба". В Англия пък е излиза "Мечо Пух", историята на мечка, която наистина е обитвала Лондонската зоологическа градина, където е видяна от Кристофър Робин Милн - синът на писателя.

На същото място (не в зоопарка, разбира се) и по същото време е родена и Елизабет Втора - бъдеща кралица. Зад Океана в Америка се раждат Мерилин Монро, Хю Хефнър, Алън Гинзбърг и Майлс Дейвис.

А у нас, в Божурище се ражда ДАР - Държавната аеропланна работилница. Заедно с това, същата година за първи започва промишлено производство на самолети - това е ДАР "Узунов 1". Най-сетне нашите авиатори отново имат криле, въпреки недоволството на Съюзническата комисия. Но полети ли веднъж, вече не може да бъде спрян - ще има и ДАР 2, ДАР 3 и така нататък. Усещането за свобода е най-силно там, където няма граници - в небето.

А за "тези на земята" се е появил друг инструмент за заличаване на граници - джазът. А какво е джаз без саксофон? Някъде в този период в България се появява и първият саксофон. Може би случайно, в същата 1926-та е роден и великият саксофонист Джон Колтрейн.

Току-що призведени самолети ДАР "Узонов 1" на летище Божурище

Странно ли е, че авиацията и джазът се оказват свързани - очевидно не.

Най-често сравняват импровизацията с полет. Но в нашия случай няма нужда от метафори. На снимката от личния си фотоалбум, аерофотографът Георги Писковски собственоръчно е написал: "Джаз Пикадили - София: Васил Георгиев (баща на саксофониста Людмил Георгиев), цигулар - Тошо Каролеев и жена му, пианистката Вера Георгиева (сестра на Веселин Георгиев) баща и майка на Любчо Каролеев, диригент на Националната опера, банджисти - Георги Писковски (аерофотограф) и Марсел, саксофонист - Сабитиев с първия в България саксофон".

От партитурата на пианото личи, че групата свири шлагера от 1910 г. "Чайна таун, суийт Чайна таун". През същата година (1926) е направена и първата въздушна обиколка на България от ятото на Писковски със самолети ДАР "Узунов 1".

"Джаз на младите" свирят в Алианс Франсез преди затварането му, на първия ред предпоследни със саксофони са Людмил Георгиев и Емануил Манолов-Бадема, 50-те години

И така, години след това, Людмил Георгиев ще продължи своя полет към свободата вече със саксофон в ръце, така както го помним всички.

През 1926 година българските авиатори получиха криле, но по-късно крилете на джаза бяха подрязани, а музиканти като Емануил Манолов-Бадема, Людмил Георгиев, Леа Иванова и много други, бяха преследвани и тормозени цял живот.

Аерофотографи - първият вляво е Герги Писковски, последния вдясно - п-к Качулев

Качулев

За съжаление не знаем почти нищо за аерофотографа Георги Писковски, нито за полковник Качулев (командир на аерофотографите), но най-вероятно на този колектив е и сигурно е първата закупена фотография за "Нешънъл джиографик", правена от българин. Тя е публикувана в броя от август 1932 г. като илюстрация на пътеписа "България - земя без ферми", направена през 1926 г.

Пейо КОЛЕВ

Ако знаете нещо за аерофотографите Писковки, Качулев и др., или имате интересни снимки и истории към тях, моля пишете на адреса на сайта "Изгубената България" [email protected] или на редакционния адрес.