СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Майа Тинкова: Интересно ми е да се превъплъщавам в толкова различни персонажи за кратко време
Ще обявим официалния старт на продуцентската къща "Гръм и Тряс"на самата премиера на "П.О.Р.Н.О на 30-ти април в Yalta art room, разкрива актрисата и продуцент
Автор: / 3097 Прочита 1 Коментара
Майа Тинкова (Снимка: Личен архив)
Майа Тинкова е независима актриса, завършила Актьорско майсторство при проф. Цветана Манева и доц. Снежина Петрова в театралния департамент на Нов български университет. Продуцент е на компанията "Гръм и Тряс" и играе в постановките "Дакота" и "Артър и Клер".
Майа Тинкова специално за Imprеssio пред Мина Такова:
- Как решихте да създадете "Гръм и Тряс"?
- Стана наистина случайно. Много исках да съм актриса на щат и живеех с нереалистичната представа, че след като завърша, веднага ще ме "поискат" някъде на щат. Само че това не се случи. Ходех на всеки възможен кастинг и получавах доста откази, докато в един момент си казах, че не мога да стоя и да чакам някой да ме хареса, за да получа "ролята на живота си" и реших да взема нещата в свои ръце.
А най-странното е, че откакто започнах да продуцирам и да играя по-активно, започнах и да печеля кастинги, така че, всичко е било за добро. За решението да стана не само актриса, но и продуцент много ми помогна мъжът ми, който винаги ме подкрепя и честно казано вижда доста преди мен верния път.
Първата постановка, която продуцирах беше "Дакота" и не знаех дали ще се справя със задачата да съм не само продуцент, но и актриса в спектакъла.
Продуцентска къща “Гръм и тряс”
Беше ми много напрегнато, но имах шанса хората, с които работех да ми гласуват доверие, без да се познаваме от преди това, за което съм изключително благодарна. И така започна всичко, малко на магия. "П.О.Р.Н.О. - Публична организация за разтуха на обществото" е третата постановка, която "Гръм и Тряс" продуцира и затова реших, че вече е време да обявим и официалния старт на продуцентската къща на самата премиера на 30-ти април в Yalta art room.
- Какви спектакли се стремите да създавате като ваша продукция и емблема на продуцентската къща?
- Искам да създавам спектакли, които да оставят нещо у хората. Когато аз ходя на театър винаги съм харесвала тези постановки, след които още поне седмица разсъждавам над темите, поставени на сцената, вълнувам се от играта на актьорите, от режисурата, от музиката. Всъщност точно такъв театър искам да правя и аз. Да се вълнуват още дълго хората, след като са напуснали залата. Бих могла да кажа също, че искам да правя черни комедии, тъй като това ми е много на сърце, но със сигурност в някакъв момент ще продуцирам нещо, което не е комедия, така че, няма да го заявявам така крайно.
Продуцентска къща “Гръм и тряс”
- Режисьор, с който мечтаете да работите? (с продуцентската къща и вие лично като актриса)
- Като актриса бих искала да работя с доста режисьори, като някои от тях са Явор Гърдев, Диана Добрева, Галин Стоев, Павел Веснаков и др. С Галин Стоев и Явор Гърдев съм имала щастието и късмета да работя за кратко съответно на уъркшоп и като част от курсовете ми по актьорско майсторство. И с двамата ми е мечта да работя още откакто реших, че искам да се занимавам с театър.
Гледала съм много техни представления, някои от тях и по няколко пъти, и всичко, което съм гледала много ме е докосвало и вдъхновявало. Мечтая си да работя с тях като актриса, защото смятам, че това са хора, от когото може да се научи страшно много за професията и не само.
Майа Тинкова и Василена Кънева в сцена от П.О.Р.Н.О. (Снимка: Личен архив)
- На 30-ти април имате премиера на сцената на Yalta Art Room. Какви предизвикателства откривате при работата с текст като този на Ханох Левин, който използвате в П.О.Р.Н.О.?
- Интересно ми е да се превъплъщавам в толкова различни персонажи за кратко време, тъй като в постановката има около 20 скеча на Ханох Левин, които нямат връзка помеджу си. Героите и ситуациите са много различни, но общото е , че всички имат смешни за публиката страхове и липса на емпатия.
Но понякога точно така се случва и в самия живот, имаме хиперболизирани страхове и силна нетърпимост към другите хора около нас. Затова и колкото и да са абсурдни текстовете на Левин, са и много истински, и актуални в същността си.
- Разкажете за забавни моменти от репетициите.
- Ооо, забавно е всеки ден на репетиции, тъй като страшно много се смеем докато играем на сцената, понякога и до сълзи. Иначе е смешно как понякога ми избива старозагорският диалект. Това се случва в моментите, когато не се контролирам и съм повече себе си, и колегите веднага го хващат, тъй като повечето са от София. Смеем се, разбира се. А друг забавен момент беше след една от репетициите ни, когато едно от момчетата, които работят на бара в Yalta ме попита в какво играя.
Аз му казах и той така се въодушеви, че поиска да играе заедно с нас в "П.О.Р.Н.О."- то и ме помоли да попитам режисьора ни дали ще го вземе. Ако трябвало и на кастинг щял да се яви. Интересно е как като цяло хората реагират на името, на което сме се спрели. Някои се възмущават, други се радват, трети са заинтригувани да разберат какво стои наистина зад това заглавие.
Майа Тинкова Снимка: Личен архив)
Друго за което се сещам е как с колежката ми Василена вече почти винаги отговаряме в един глас. Понеже в някои от откъсите на места говорим едновременно и явно така се получава, че мислите ни текат вече в синхрон. Когато вече сме толкова навътре в персонажите и репетираме всеки ден, дори почваме да си говорим за неща като състоянията, и фазите на един банан, който всъщност е реален герой на сцената.
- Как се спряхте на актьорския екип в П.О.Р.Н.О.?
- Актьорите сме Аз, Василена Кънева, Боян Петров и Йордан Върбанов. Реално аз предложих текстовете на Ханох Левин на Веселин Петров, който е нашият режисьор и той се съгласи да работим заедно. От там нататък той се спря на останалата част от екипа, с който работим в момента. Смятам, че е направил страхотен подбор.
- Какво е мнението Ви за независимите сцени в България? Има ли нужда от тях?
- Има голяма нужда от независимите сцени и за съжаление няма голяма конкуренция в момента на независими сцени, дори и в София, бих казала, защото местата са малко, независимите представления стават все повече, а с някои от условията на тези пространства трябва да се правят компромиси.
Или плащаш висок наем, или мястото има други ограничения, и т.н. А и най-лошото за мен е, че все още не се е изградила култура да се ходи на театър на повече независими представления и това е причината те да имат кратък живот. Не защото не са добри, а просто защото хората залагат или на познатите от екрана лица, или на познатите държавни театри. Та по-скоро си мисля, че има нужда от системна работа по посока на това да се привличат повече зрители към независимите представления.
Майа Тинкова и Василена Кънева в сцена от П.О.Р.Н.О. (Снимка: Личен архив)
- Защо публиката трябва да гледа този спектакъл?
- Защото е супер забавен! Тези въпроси винаги са ми били най-трудните, честно казано. Просто цялото преживяване ще им хареса. Има провокация, има страхотна музика, дори и няколко песни ще изпеем, но да не се заблуждават хората, това не е мюзикъл.
Хубавото на черната комедия, каквато е постановката, е че не само те разсмива, но и си взимаш нещо за себе си, като разсъждения и осъзнаване на неща, които са те вълнували, и продължават да те вълнуват. Силно се надявам с публиката да си говорим на един език и да успеем да ги заинтригуваме.
А след премиерата на "П.О.Р.Н.О. - Публична организация за разтуха на обществото" на 30-ти април, ще има коктейл, на който хората, които са ни гледали ще могат да разговарят с нас и да споделят какво им е харесало, и развълнувало, или пък какво не им е харесало, какво им е липсвало, и изобщо всичко, каквото им се споделя.
Интервю на Мина ТАКОВА
На 30 април от 19.30 ч. в Yalta Art Room е премиерата на "П.О.Р.Н.О. - Публична организация за разтуха на обществото" - черна комедия по скечове на световноизвестния драматург Ханох Левин. В творческия екип влизат Веселин Петров като режисьор на спектакъла, композитор на музиката и звуковата среда е Мартин Каров, а Ирена Дойчева е сценограф и костюмограф. Участват актьорите Боян Петров, Василена Кънева, Майа Тинкова и Йордан Върбанов. Преводът от иврит е на Жозеф Бенатов.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}