СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Правдолюб Иванов: Визуалният език не се стреми към истината, а се опитва да я създаде
"Изкуството размества нещата в света, преобръща ги, добавя нови и създава свои факти. Не случайно тези неща се наричат артефакти", казва един от най-значимите български художници с международна кариера
Автор: / 2002 Прочита 4 Коментара
Правдолюб Иванов между Веселина (вляво) Сариева и Катрин Сариева на откриването на изложбата "Истината за истината", представена в Sarieva @ DOT Sofia до 10 май 2024 г..
Снимка: Яна Лозева
От от 13 март до 10 май 2025 г. публиката може да посети новата самостоятелна изложба на Правдолюб Иванов - "Истината за истината", представена в Sarieva @ DOT Sofia.
Изложбата предоставя ключ към разбирането на творчеството на автора и се появява в точния момент, за да представи важни, но непоказвани в България произведения, създадени в различни периоди между 1998 и 2024 г. Макар и останали досега встрани от публичния дебат, тези творби носят послания, които звучат особено силно в момента, в който живеем
"Истината за истината" се фокусира и върху един не толкова видим аспект на изкуството, свободата на интерпретация, която изкуството предлага и времевата променливост на тези интерпретации.
- Здравейте, Правдолюб! Срещаме се в контекста на самостоятелната Ви изложба "Истината за истината". Каква е нейната рамка?
- Идеята за изложбата дойде от две наши желания с галерия "Сариева".
Едното е да покажем произведения, които са били излагани по света, но не са показвани тук, а второто, по-скоро мое очакване, да видя как, дали и в каква посока са се променили интерпретациите на тези работи през годините, особено на по-старите.
В този смисъл, изложбата има и някакво ретроспективно докосване.
- Има ли абсолютни истини или в изкуството говорим за субективното й значение?
- Пикасо твърдял, че изкуството е лъжа, която казва истината. Визуалната "истина", според мен, е по-сложна от фактологичната истина, в която живеем.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Изкуството размества нещата в света, преобръща ги, добавя нови и създава свои факти. Не случайно тези неща се наричат артефакти.
- Може ли визуалният език да бъде неутрален медиатор между истината и публиката?
- Визулният език не се стреми към истината. Визуланият език се опитва да я създаде.
- Всяка творба е фрагмент от Вашата житейска и гражданска позиция: с коя от тях се свързвате най-силно?
- Обратното е, житейската и гражданската ми позиции са фрагмент от творбите ми, в които много повече е работата с визуалното и неговите смисли, поне така си мисля.
- Още с влизането в залата погледът ни е привлечен от плетеницата орденски ленти. Каква е историята на "Победители и победени" и как стигнахте до този рядък материал?
- Напълно случайно попаднах на човек, който продава ролки с тези копринени, много ценни ленти за ордени и медали.
В момента в който разбрах какво представляват тези дълги ленти се роди идеята за работата и ги закупих след дълъг пазарлък, защото бяха доста скъпи.
- Другата "голяма" творба в изложбата - инсталацията "Сънят на превозните средства" - представлява снимки на десетки лица; едва на второ четене виждаме, че всички спят в "града, който никога не спи". Приемате ли Ню Йорк от 90-те за умалена версия на света, в който живеем?
- Елементите в тази работа са 100, но за да ги избера направих бличо 500 фотографии. Ню Йорк е изумителен град, но ми се стори много хуманоиден, като човек разхождащ се пеша по улиците му.
Вероятно се е променил много от 1989 г.
Всяка голяма метрополия е умален модел на света, в който живеем.
- Може ли изкуството да изведе обществото от социалния унес?
- Трудно ми е да преценя. Не мисля.
Дори прословутата картина на Дьолакроа "Свободата води народа" е нарисувана след като художникът става свидетел на Втората френска революцията от 1830 г., а не обратното. "Гуерника" не успя да предотврати Мариупол и Газа.
- Коя беше най-интересната интерпретация, която чухте на откриването?
- Разсъжденията на Ирина Баткова, за времевия "пробив", който правят снимките от "Сънят на превозните средства", 1989 г., защото портретната фотография съдържа времето и мястото на своето създаване (според Валтер Бенямин), което вече е доста отдалечено от настоящото показване на инсталацията, която пък, заради металните колела, е материално присъстваща тук и сега в залата през 2025.
Това може да звучи сложно и отвлечено за обикновения зрител, но за мен беше много ценно споделяне и нещо, за което не се бях замислял.
Точно заради такива наблюдения направихме изложбата.
Интервю на Александра ИВАНЧЕВА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}