Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Студентите от всички времена се веселят подобаващо на празника си

ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ

Студентите от всички времена се веселят подобаващо на празника си

Студентските забавления, понякога доста невъздържани, не са от вчера

Празнуващи студенти със свои преподаватели, между които и проф. Александър Балабанов, 30-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

Всеки празник е свързан с някаква ценност, сакрална за празнуващата група. За Софийския университет това е почитането паметта на неговия патрон Св. Климент Охридски. През първото десетилетие след откриването на Висшето училище (1888 г.) годишният му празник се установява в деня на основаването му - 1 октомври. В същото време се обсъжда утвърждаването на патрона и свързаното с неговото име честване. На 30 ноември 1902 г. Академичният съвет постановява празникът да се чества на 25 ноември, когато църквата отбелязва паметта и делото на светите Седмочисленици - Св. Св. Кирил и Методий и техните пет ученици, между които и Св. Климент Охридски. По-късно службата на светите Седмочисленици се установява на 27 юли - деня на успението на Св. Климент през 916 г., а 25 ноември обединява култовете на Св. Климент - римски папа от I в. сл. Хр., чиито мощи са открити от светите братя Кирил и Методий и пренесени в Рим, с този на Св. Климент Охридски.

Предвижда се за първи път 25 ноември да бъде тържествено отбелязан по повод 15-годишния юбилей на Университета през 1903 г. Поради траура след жестокото потушаване на Илинденското въстание първият юбилей на Висшето училище протича скромно с обикновен годишен акт на 25 ноември в тогавашния салон на читалище "Славянска беседа".

Вестник "Нов век" разказва за празника:

"Академическият съвет при нашето Висше училище, заедно с всички студенти, отпразнуваха 15-годишнината от създаването на това училище в столицата. По този случай и по решението на Академическия съвет, в 10 ч. преди пладне, в залата на "Славянска беседа" бяха събрани целият професорски корпус, дамите на професорите, г-да министрите, бюрото на Народното събрание, почти всички студенти и студентки, и много други видни софийски граждани и гражданки - повечето от средата на висшия официален свят. Точно в 10,30 ч. пристигна Негово Царско Височество Княз Фердинанд в гражданско облекло, посрещнат при главния вход от професорския корпус, начело с министъра на народното просвещение, г-н д-р Иван Шишманов. Бившият ректор на Висшето училище, г-н Александър Теодоров-Балан, който е бил и първият ректор при основаването на училището, прочете отчета за деятелността през изтичащата университетска година, след което направи един историко-статистически отчет за развитието на българското висше училище. Старият ректор завърши отчетната си реч всред бурни аплодисменти. След този отчет, новият ректор г-н Бончо Боев държа академическата си реч. След това смесеният хор (от студенти и студентки) изпя народния химн "Шуми Марица" и "Gaudeamus", и тържеството се завърши. Негово Царско Височество Князът напусна залата на "Славянска беседа", изпратен от професорския корпус до главния вход."

Преподаватели и студенти по химия, 1904 г. Снимка: "Изгубената България"

С приближаването на 25-годишнината идеята за юбилейни тържества се възобновява. Тържествата трябва да бъдат проведени през октомври 1913 г. с разнообразни инициативи. Този път Балканските войни и неблагоприятният за страната изход от тях попречват на реализацията на намеренията.

От 1916 г. в резултат на официалното приемане на Григорианския календар в България годишният празник на Университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември. Мястото на неговото провеждане се установява по традиция в Народния театър.

Пропада и замисълът за отпразнуване на 40-годишния юбилей на Университета през 1928 г. Голямото бедствие в Пловдив и околностите в резултат на опустошителното земетресение през април 1928 г. се считат за неблагоприятни за тържества от подобен род.

Едва 50-годишният юбилей на най-старото висше учебно заведение в България е отбелязан изключително тържествено и запомнящо се в дните от 20 до 25 май 1939 г.

Тържественото шествие при отбелязването на 50-годишния юбилей на Софийския университет, 1939 г. Снимка: "Изгубената България"

Още

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

Студентските забавления, понякога доста невъздържани, не са от вчера. Още през 1276 г. с папска була са отлъчени от църквата студентите от Парижкия университет, които "празнуват с оргии, улични танци и безсрамно играят на зарове и други хазартни игри в Божиите храмове и на олтарите". Твърде свободни се оказват студентските нрави и в Германия, а във Виена Ректорът и Сенатът строго постановяват: "Студентите не трябва да отделят повече време за пирове, дуели и свирене на китара, отколкото за физиката, логиката и другите научни предмети. Не им подобава всъщност да устройват танци по улиците..."

Още

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Българските студенти не остават по-назад в изявите си, формирани под влиянието на старите европейски традиции. Посветителски ритуали за първокурсници в заведения, "кнайпет" (празнуване в заведение) на петокурсници, традиционни балове и пр. Но "най-силни" са студентите на

своя празник. След официалностите, словата и церемониите следва веселбата. По време на осмодекемврийската вечер студентите пеят, танцуват, буйно се веселят в заведения, академични столове, частни квартири. Пресата от 30-те и началото на 40-те години информира, че студентите от различните корпорации устройват веселби в столичните локали "БИАД", "Гамбринус", "Менза-академика", "Алианс Франсез", салоните на немското училище и пр. Често техни гости са преподаватели, които развеселените студенти подхвърлят до тавана, пеейки студентския химн "Gaudeamus". Не един път това се случва и с цар Борис III, който задължително поздравява строените пред Народния театър студенти преди тържествената церемония по време на патронния празник, а вечерта гостува на техните забави. Не са рядко явление буйствата и сблъсъците на загубили мярката студенти, затова полицията бодърства през цялата нощ.

Н.В. Цар Борис III поздравява студентите за празника на Университета, 1939 г. Снимка: "Изгубената България"

"По традиция студентството у нас по случай празника на Университета се отдава на веселия. Такива весели настроения се забелязваха и нощес по улиците на столицата. Студентството на групи извиваше кръшни хора́ по площадите, други се движеха с музики, трети пееха и т.н. За жалост обаче, някои по-буйни студенти са отишли във веселието си до крайност и са извършили редица пакости. Такива случаи са отбелязани по бул. "Цар Освободител" - счупена фотографическа рамка и светлинна рекламна рамка; по ул. "Търговска" - свален е един рекламен цепелин и разбит на парчета; на ул. "Позитано" - счупена светлинна фирма; по ул. "Раковски" - на няколко къщи вратите са намазани с вар; счупени са витрините на агенция "Репре", на книжарница "Джамджиев" и пр."
(в. "Мир", 9 декември 1930 г.)

Студенти пред Ректората, 30-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

През 1938 г. вестник "Мир"описва официалното честване на празника:

"Днес, Св. Климент Охридски", Държавният университет чества своя патрон. По установена традиция, сутринта в Народния театър се състоя университетското празненство по предаване символите на академическата власт от проректора на новия ректор. От рано площадът пред театъра се изпълни с народ и студенти. Към 9,30 ч. пристигнаха под строй, със знамената си, студентските организации, които заеха определените им места. Към 10 ч. започнаха да пристигат поканените на тържеството гости, които скоро изпълниха целия салон. Тук са всички министри, начело с министър-председателя Георги Кьосеиванов, старците от Светия Синод, професорското тяло и най-видни представители на нашия обществен и културен живот. Навън народът е в очакване.

Точно в 10 ч. пристигна с автомобил Н.В. Цар Борис III, съпровождан от Н.Ц.В. Княз Кирил. Гръмко "Ура!" посреща появяването на Н. Величество, който бързо влезе в театъра. Вътре той отново е акламиран от присъстващите, които стават на крака.

На сцената са ректорът проф. д-р Александър Станишев, проректорът проф. Георги П. Генов. В средата на сцената университетски служител в особено облекло държи символа на ректорската власт - жезълът. Околовръст са знамената на Университета и студентските организации.

Проректорът проф. Георги П. Генов, изслушан с дълбоко внимание, даде отчет за изтеклата академична година.

Последва тържествен момент - поздравителното слово към новия ректор и предаването на ректорската огърлица.

Новият ректор, след като положи установеното обещание, прочете своята академична реч.

Когато тържеството приключи, Н.В. Царят бе изпратен с нови продължителни овации. Навън той поздрави студентите, след което се отправи с автомобил за Двореца.

Студентите, начело с военна музика и под строй, положиха венец на паметната плоча на Св. Климент пред Ректората."

Студенти при несъществуващия сега южен вход на Софийския университет преди разширяването на сградата към бул. “Цар Освободител”, 30-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

За вечерта на студентските веселия, дописник на вестника пише:

"Наистина, за студентите от Софийския университет няма по-скъп и по-очакван ден от 8 декември. Всички тогава са празнично настроени. И истинското тяхно тържество не е в Народния театър, а по-късно, през нощта.

Студентските забави вчера започнаха още от 15 ч. Но, разбира се, същинската част на "програмата" бяха вечерните веселия. Различните студентски дружества, идейни и градски корпорации имаха обичайните си срещи в разните салони и ресторанти. Имахме случая да присъстваме на една от тях. И останахме докрай.

Трябва да признаем, че това, което видяхме, ни изненада. Много се мамят тези, които смятат, че "климентовските забави" на нашите академици са едно празно пиршество.

Салонът е обкичен с гирлянди, по стените български трибагреници и бие на очи огромна карта на България с отбелязани в черно поробените краища.

Часът е 21,30. Пристигат поканени официални лица. Оркестърът свири споените във всяко студентско сърце наши химни. И след това - няколкоминутно "Ура!". Студент прочита вдъхновена молитва - за Царя, за изстрадалата родина, за българския народ и борческия дух на студента. Съответни приветствени речи, наздравици, изпращани с "Ура!", и официалната част свършва.

А знаят истински да се веселят студентите. Хора́, песни, танци, всред най-сърдечна атмосфера, продължават до 2 ч. след полунощ.

Излизаме. Бул. "Цар Освободител" е претъпкан от студенти. Глъч, смях, патриотични песни и дефилирания - чак до сутринта. И никакъв инцидент нямаше, никаква проява на невъздържаност. Студентството празнуваше деня на българската наука, и нищо повече." 
(в. "Мир", 9 декември 1938 г.)

Сбирка на студенти членове на общостудентска организация “Васил Левски”, София, 1940 г. Снимка: "Изгубената България"

Празнуването на 8 декември е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 г. празникът е възстановен и с годините се утвърждава като всеобщ студентски празник в България. След 1968 г., когато Българската църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на Св. Климент Охридски отново става 25 ноември и от 90-те години на миналия век е патронен празник само на Софийския университет. 8 декември остава светска дата и продължава да обединява българското студентство с общия празник.

 

Студенти празнуват 8 декември, 1976 г. Снимка: "Изгубената България"

 

Коментирай 0

1/1

Празнуващи студенти със свои преподаватели, между които и проф. Александър Балабанов, 30-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

Сбирка на студенти членове на общостудентска организация “Васил Левски”, София, 1940 г. Снимка: "Изгубената България"

Студенти при несъществуващия сега южен вход на Софийския университет преди разширяването на сградата към бул. “Цар Освободител”, 30-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

Студенти пред Ректората, 30-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"

Н.В. Цар Борис III поздравява студентите за празника на Университета, 1939 г. Снимка: "Изгубената България"

Тържественото шествие при отбелязването на 50-годишния юбилей на Софийския университет, 1939 г. Снимка: "Изгубената България"

Преподаватели и студенти по химия, 1904 г. Снимка: "Изгубената България"

Студенти празнуват 8 декември, 1976 г. Снимка: "Изгубената България"

Календар

Препоръчваме ви

Превземането на "Радецки" в спомените на капитана Дагоберт Енглендер

"Те все пак бяха герои, достойни за верната памет, която отечеството им е запазило за тях"...

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

"Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце", разказва композиторът

Първомайски размисъл: Срамно ли е да си Герой на социалистическия труд в България?

Носители на званието бяха българи, които издигнаха родината си в много области на живота

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

"Българският народ е още в своята Страстна седмица. Неговото Възкресение ще дойде, само когато в нашата страна доброто, любовта и истината победят злото, лъжата и злобата"

Протест срещу надстрояването на Къщата със зеления воал

Живущите на бул. "Македония" припомнят и за съборената къща на известна българска художничка