Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

"В началото бе Слово", пише в Библията и ако Божественото слово е Началото на началата, то това начало за нас е азбуката на равноапостолите Св. св. Кирил и Методий. Тя е един от символите на националното ни самосъзнание, защото дори когато ни няма на политическата карта на Европа като суверенна държава, във вековете на робство, азбуката, езикът и литературата ни, периодичният ни печат, са онова което запазва българския дух, характер и култура.

Още

Словото е на върха на хранителната верига: Култови снимки и бисери от соца

Свидетелства за празника - честването му в Шумен, са открити в арменска летопис от 1813 г.

По време на Възраждането за пръв път празникът се чества тържествено в Пловдив през 1851 г. Събитието е отбелязано от Неофит Рилски в неговата "Христоматия славянского языка".

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, като е съчетан с църковна служба за Св. Иван Рилски.

В София за пръв път Денят на братята Кирил и Методий е организиран от учителя Сава Филаретов. По-късно пак учител - даскал Йоаким Груев предлага Денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

Ученици от ІІ клас в Разград от училищния театрален състав с ръководител поручик Разсуканов, 24 май 1911 г.

Пак възрожденски учител - Стоян Михайловски, написва и текста на училищния химн "Върви, народе възродени". Това се случва в Еленската Даскалоливница през 1892 г.

След Освобождението празникът се ограничава предимно до училищно тържество.

Ученици от 5 клас от село Лъжане със своя учител на 24 май 1931 г.София, манифестацията в деня на Св. Св. Кирил и Методий на площад “Александър Невски” - студентството акламира военния министър генерал Александър Кисьов, 24 май 1933 г.

Всенароден празник става едва след Първата световна война. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., официална дата за честването на Деня на българската просвета и култура става 24 май. Църквата се примирява със светската традиция и измества църковната дата 11-и май /б.а. по Новоюлианския календар/, на 24 май.

24 май е обявен за национален празник с решение на Деветото Народно събрание, от 30 март 1990 г. От 15 ноември с.г. е официален празник на Република България.

София, манифестацията в деня на Св. Св. Кирил и Методий на площад “Александър Невски” - студентството акламира военния министър генерал Александър Кисьов, 24 май 1933 г.

Още

24 май и погубеното послание на един химн

Отбелязва се и в други държави като Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.

Възприет е като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий и е официален празник и в Република Македония.

И като оставим споровете по въпроса, чии са солунските двама братя, както и исторически предопределените политически спорове, нека си спомним за това как сме празнували в миналото.

Да се порадваме на общия си празник - на общата си идентичност, която сме придобили чрез азбуката - славянската писменост, и всички народи, които я ползваме, да живеем като братя.

Да си спомним за дръзновението на манифестациите, с които отбелязвахме някога този ден; за учителите, които уважавахме; за деня, в който за първи път изписахме с молив "А" "Б" в тетрадките си; за първото писмо, което написахме; за радостния миг, в който получихме първото си свидетелство, и за онова, което си написахме в лексиконите, когато се разделяхме като "зрелостници"!...

София, манифестацията в деня на Св. Св. Кирил и Методий на площад “Ал. Невски”, 24 май 1933 г.

Всичко в нашия живот е свързано с азбуката и писмеността. Тя наистина е в основата на всяка култура, изобщо - на общуването между хората.

Живеем в глобален свят, в който компютрите замениха пишещата машина. И днес е лесно да изпишеш буква, да я изтриеш, или да смениш езика, но онова, което съкровено минава през сърцето ни, забележете - него написваме на ръка, на родния си език!

Учител произнася празнична реч пред учениците от село Манастирище, Оряховско. 24 май 1942 г.

Манифестация на студенти по случай 24 май, София 1941 г.

И да остареем, ние винаги ще бъдем като първолаци пред онова, което Бог е написал с главна буква - Словото, защото в него Той е вложил не само смисъла, но цялата мъдрост за мирозданието!

Да, в началото наистина е Словото!

И всеки народ, който уважава своята писменост, ще пребъде, защото писмеността е неразрушима крепост на духовността и мост към другите народи.

Затова "Върви, народе възродени" - думите от химна, са като някакъв код - носят някакъв скрит смисъл - че всяко възраждане е култура, а тя е немислима без словото.

София, снимка за спомен на студентки от манифестацията на 24 май 1951 г.

Снимка за спомен на студентки след манифестацията на 24 май, София 1951 г.

София, снимка за спомен на ученици на 24 май 1958 г.

Снимките от архива ни припомнят емоцията, която не усещахме някога, защото години наред вървяхме под строй!... Не отдавахме значение на много неща, на много думи, които днес оценяваме като важни и съществени.

Затова е време да се обърнем назад, и може би носталгията по нашето детство, ще ни накара да помъдреем за дълбокия смисъл на онези думи, написани от един даскал преди повече от век.

Имаме нужда от това - от възроден народ, от ново Възраждане!

Еми МАРИЯНСКА

Снимки: "Изгубената България"