Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

ПАМЕТ

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев

Още

Свободата остава завинаги на Шипка!

Свободата остава завинаги на Шипка!

На 12/24 април 1877 г. императорът на Русия Александър II обявява война на Турция. Само година след погрома на Априлското въстание над България отново изгрява надеждата за свобода. На 17/29 април 1877 г. главнокомандващият Руската дунавска армия Великият княз Николай Николаевич издава заповед за създаване на българско опълчение.

Хиляди доброволци веднага заминават за Бесарабия и Влашко. Сформират се 6 опълченски дружини, наброяващи 7444 бойци и 81 офицери. Със свои и дарени пари те купуват 12 оръдия, 20 хиляди пушки и 1 милион патрони. За командир на Първото българско опълчение е назначен ген. Николай Г. Столетов.

Още

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Именно тези дружини, заедно с руски войници от Орловския и Брянския полк, проявяват чутовна храброст и между 9 и 11 (21-23) август удържат атаките на 30-хилядна турска войска на връх Шипка. През 1907 г. е издадена малка възпоменателна книжка "30-годишен юбилей на славната шипченска епопея", в която капитанът от Първи пехотен Софийски полк Георги Станев разказва за най-драматичния ден от Шипченската епопея - 11/23 август 1877г.

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития (Снимка: "Изгубената България")

Още

Свободата остава завинаги на Шипка!

Свободата остава завинаги на Шипка!

Шипка е мястото, гдето българинът показа пред целия свят, че трябва да живее свободно. Значението на Шипка е грамадно!

На везните на опълченската храброст беше сложена съдбата на по-нататъшните действия на русите в България. Защото, паднеше ли Шипченският проход в ръцете на турците, успееше ли Сюлейман паша да се прехвърли през Балкана и да се яви в тила на руските войски - с това пропадаше вече войната, а заедно с нея се решаваше не само съдбата на България (нейното освобождение), а и на цялото южно славянство. Ето защо, цял свят, приятел и неприятел бе приковал своя поглед върху кървавата трагедия, която предстоеше да се разиграе в дивния балкан на Шипка и очакваше да види резултата на тая страшна борба между славянството и османлиите.

Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ действащата армия по време на Руско-турската война с офицери от щаба си, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още

Те никога не спят. Никога не забравят. Помнете падналите!

Те никога не спят. Никога не забравят. Помнете падналите!

11 август. Съмна се. Настъпи денят на опасния бой, денят, който щеше да реши изхода на тридневната отбрана на шипченската позиция.

Към 4 ч. сутринта от околните върхове - Малуша и Бедек, кълба от дим се извиха, раздаде се гръм, след него втори, трети... и в скоро време зареваха неприятелските топове, които изсипваха цял поток гранати. Нашата артилерия им отговори и по този начин се завърза доста енергична канонада. След малко се откри силна оръжейна стрелба и Балканът пламна пак...

Ген. Николай Г. Столетов (Снимка: "Изгубената България")

Сюлейман паша (Снимка: "Изгубената България")

Не се мина много време и гъстите неприятелски колони, предшествани от вериги, почнаха да се спущат от Лисата гора, а други - по гребена, успореден на шосето и разделен от последното с дълбок дол. Едновременно с това настъпваха колони откъм Врането гнездо. Оттам едни колони се спущаха по склона по посока към левия фланг на позицията, а други към тила ѝ. Турците почнаха да извършват приготовленията си да нападат от всичките страни и да нанесат смъртния удар. Бурята наближаваше...

Възстановка на боевете на Шипка, 1902 г. (Снимка: "Изгубената България")

В скоро време турските вериги, последвани от гъсти колони, почнаха да се катерят към пункта на атаката. Нашият огън се усили и редовете на противника се косяха - турците падаха като снопове и се търкаляха надолу из доловете.

Но ето, раздаде се татък към стоманената батарея сигналът за атака и се подзе от всички барабанчици и сигналисти. Забиха и засвириха 600 барабани и тръби, под звуковете на които турските колони като буря се понесоха напред и се нахвърляха върху нашите окопи със своя вик "Аллах! Аллах!", който въздуха разпра. Атакуват от фланговете, атакуват отпред, изгората, по урвите, по канарите и от всяко място - цели 50 табора бесни низами... И ето ги, те се вече приближиха до нашите окопи. Но и нашите подръжки, готови с пушки в ръце, по заповед се нахвърлят срещу неприятеля и го накарват да се обърне в бягство. Бягат пак надолу, като подплашено стадо овци хилядите турци и в бягството си завличат своите задни редове.

Възстановка на боевете на Шипка, 1902 г. (Снимка: "Изгубената България")

Бурята премина... Стрелбата от турската верига, която се поотдалечи, уредне. Но ето почва пак отново да се учестява и гъстите орди лазят към окопите. Ето пак забръмчават куршумите като рояк пчели. Неприятелските топове пак започват често да изпращат своите смъртоносни бомби и гранати. Нова буря наближава... Ето пак, започват да бият барабаните, пак се хвърлят ордите като бесни със своя рев "Аллах! Аллах!", а в отговор екват дружните залпове на опълченците, които опръскани с кърви, като лъвове се нахвърлят върху им. Турците падат и мрат. Долините се обърнаха на салхана (кланица - бел.ред.), кръвта блика, шурти, а барабаните и тръбите непрекъснато свирят за нови юруши.

Руски офицери и български опълченци по време на възстановката на битките при Шипка, 1902 г. (Снимка: "Изгубената България")

До обяд вече шест атаки са отбити и всичките се свършиха като първата. Противникът потърпе големи загуби, но и нашите не бяха малко, а до мръкване има още време. Кой знае колко ли юруша ни очакват още!...

Подир обед турските атаки продължаваха пак и то още по-решителни, още по-ожесточени. Положението на нашите ставаше все по-лошо и по-лошо. От една страна нам се привършиха патроните, оставаха по 10 на пушка, а от друга - самите пушки се бяха развалили, половината от тях не можеха вече да стрелят. Освен това, след всяка атака редовете на защитниците все повече и повече намаляваха, помощ не пристигаше, а на турците постоянно идеха все нови и нови подкрепления. Липсата на патрони и постоянното им пестение окуражаваше противника, който, след отблъсването му с щикове и камъни, залягаше близо до окопите и ни нанасяше големи загуби.

Пристигането на Великия Княз Николай Николаевич по време на възстановката на Шипченските боеве, 1902 г. (Снимка: "Изгубената България")

Към 3 ч. след пладне работата се още повече влоши: половината от защитниците лежаха ранени и убити, гранатите са на привършване, а патроните съвършено намаляха. През това време няколко турски табора сполучват да се промъкнат и да излязат на шосето около тилното укрепление.

Часът към 4 положението на защитниците почна да става критическо. Почват да се чуват гърмежи в тила на опълченците и всички помислихме, че толкова очакваната помощ вече е пристигнала... Всъщност работата не излезе така. Оказа се, че турците бяха успели да пресекат пътя и малко им оставаше да свият огнения кръг... Всички чакахме със замирание на сърцето развръзката на кървавата борба. Всички чакахме последната минута на живота си, но всички бяхме решени да го продадем твърде скъпо...

Снимка: "Изгубената България"

Най-после фаталната минута наближи. Побеснелият Сюлейман, който искаше да превземе този ден Балкана, хвърли в боя всичката си войска и заповядал атака по цялата линия. Барабаните и тръбите пак екнаха. Зловещото "Аллах! Аллах!" пак зацепи въздуха и свирепите и побеснели низами се спущат като вихър от всички страни към позицията. Нашите ги посрещат със залпове, но какви са те? Нещо като честа стрелба, откривана тук-таме из окопите. Стоманената и кръгла батареи престанаха да стрелят... Нямаше гранати, нямаше патрони... Виждаше се, че скоро позицията ще падне в неприятелските ръце... Работата на косъм виси... Но и в тази минута нашите храбреци не се уплашиха. Те почнаха да се кръстят, братски да се целуват и да се кълнат, че ще с пушка в ръка да измрат. А турците, като чер облак, който предвещаваше буря, бяха опасали върха и се готвеха да се нахвърлят със стихийна сила и да сметат всичко пред себе си...

Опълченци, участници в боевете на Шипка, заснети в Пловдив през 1924 г. (Снимка: "Изгубената България")

Но някакъв глас се разнесе:

- Търкаляйте камъни, хвърляйте труповете на убитите, блъскайте с каквото можете!

И цял облак се изви от камъни, трупове и части от счупени пушки и се изсипва върху главите на тържествующите турци... Така опълченци и Орловци срещнаха атаката и я отбиха. Турците, уплашени от решителността на тая шепа юнаци и смаяни от това невидяно чудо, отдръпнаха се назад, спряха се близо до окопите и откриха пак убийствен огън. Напразно бяха виковете и крясъците на турските офицери, които, за да изпълнят заповедта на побеснелия Сюлейман, тикаха напред низамите. Но те не се мръдваха...

Опълченци-ветерани, края на 40-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Най-после, привечер, нов юруш се поде от дивите орди. Турските гъсти колони като стихия се понесоха напред. Но от окопите на нашите нищо не се чуваше. Защитниците с настръхнали коси, с пушки впити в ръце, чакаха последната си минута, за която скъпо ще отплатят.

В това време, когато турците бързаха да нанесат смъртния удар на шипченските защитници, в тила откъм шосето, което иде от Габрово, гръмна бурно, гръмовито "Ура! Ура!" и дружни залпове се разнесоха към дясното крило на позицията... "Помощ! Помощ ни пристига!", се зачу откъм кръглата батарея, поде се от близките окопи и се предаде по цялата линия... Турците видяха, че ще им се изплъзнат шепата герои из ръцете и затова пак се хвърлиха на юруш, но напразно. Всичко бе вече свършено... Те бяха сметени надолу от хвърлилите се на тях със страшна сила, окуражени защитници и турците - смаяни и уплашени - отстъпват, бягат да се спасят...

Така се свърши тая славна отбрана.

Паметникът на падналите в Руско-турската война на връх Шипка, преди построяването на големия паметник (Снимка: "Изгубената България")

В този ден, в тази стихийна борба, в която турците направиха 13 атаки - атаки стремителни, в които се хвърляха и налитаха като бесни, храбрите защитници с бляскав успех изпълниха възложената им задача. Те спасиха прохода!

Нашите опълченци доказаха на цял свят, как българинът знае да мре за Отечеството си! Те показаха и завещаха на нас, как трябва да се изпълнява дългът пред свещения олтар на Отечеството ни!

Народ, който цени борците си, който живее с историята си, той не умира!

Поклон пред смелите и самоотвержени борци. Хвала и чест на славните шипченски герои!

Георги Станев, 1907 г.

Откриването на Паметника на свободата на връх Шипка, 1934 г. (Снимка: "Изгубената България")

Само шест месеца след тези решаващи битки, на 19 февруари/3 март 1878 г., в малкото цариградско предградие Сан Стефано между Руската и Османската империя е подписан едноименния мирен договор, който слага край на Руско-турската война (1877-1878) и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.

Снимка: "Изгубената България"

Още снимки от Руско-турската война можете да видите ТУК

"Изгубената България"

 

Коментирай 37

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев

Снимка: "Изгубената България"

Откриването на Паметника на свободата на връх Шипка, 1934 г. (Снимка: "Изгубената България")

Паметникът на падналите в Руско-турската война на връх Шипка, преди построяването на големия паметник (Снимка: "Изгубената България")

Опълченци-ветерани, края на 40-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Опълченци, участници в боевете на Шипка, заснети в Пловдив през 1924 г. (Снимка: "Изгубената България")

Снимка: "Изгубената България"

Пристигането на Великия Княз Николай Николаевич по време на възстановката на Шипченските боеве, 1902 г. (Снимка: "Изгубената България")

Руски офицери и български опълченци по време на възстановката на битките при Шипка, 1902 г. (Снимка: "Изгубената България")

Възстановка на боевете на Шипка, 1902 г. (Снимка: "Изгубената България")

Възстановка на боевете на Шипка, 1902 г. (Снимка: "Изгубената България")

Сюлейман паша (Снимка: "Изгубената България")

Ген. Николай Г. Столетов (Снимка: "Изгубената България")

Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ действащата армия по време на Руско-турската война с офицери от щаба си, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития (Снимка: "Изгубената България")

Календар

Препоръчваме ви

140 години столица на България - история в снимки

На 3 април (22 март ст. ст.) 1879 г. Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на България

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

"Тържественият звук на големите камбани на храма на "Александър Невски" отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град", разказва Иван Николаев, 50 години след Освобождението на България

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

"Още отвечер (понеделника) забумтяха удари на брадва и уплашиха всичко живо в махалата - ковяха и пристягаха бесилката", разказва съвременничка на Васил Левски, станала свидетелка на обесването му

Съвременници на Левски в София

През 1938 г., по случай 65-годишнината от обесването на Васил Левски, Бончо Хаджи Бонев – внук на видния общественик, един от най-заможните и влиятелни хора в София около Освобождението и съратник на Левски Хаджи Боне Петров, споделя част от дневника на дядо си и спомени на друг съвременник и очевидец на дейността и трагичния край на Апостола.

Преди 90 години Люба Йоцова става първата Мис България

"Избор на "Мис България"! Никой дотогава не беше чувал подобно нещо!", спомня си в книга Драган Тенев за предстоящото невиждано до този момент събитие у нас