ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ
Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление
Вижте как са отбелязвали празника през 30-те години на миналия век
Редактор : / 2618 Прочита 0 Коментара
Н.В. Цар Борис III, Н.В. Княгиня Евдокия, Софийският митрополит Стефан I на молебен за Богоявление на площад "Александър I" в София, края на 20-те год. на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")
Богоявление, Йордановден, Водици - различни имена на един и същ празник, който днес се отбелязва на 6-и, а някога - на 19-и януари. Още от Освобождението той се чества особено тържествено - с военен парад, приет от Н. В. Царя, извършват се молебен и водосвет.
Вестник "Отечество"разказва как е отбелязан празникът в София на 19 януари 1929 г.:
"И тази година водосветът се извърши на площада при двореца в специално построения и окичен със зеленина павилион. Службата се извърши от Негово преосвещенство митрополит Стефан в съслужение с множество свещеници и певческия хор на църквата "Св. Александър Невски". На водосвета присъстваха Н.В. Царят с августейшата си сестра княгиня Евдокия, министър-председателят г-н Андрей Ляпчев, председателят на Народното събрание г-н Александър Цанков, всички министри, кметът на столицата ген. Владимир Вазов, войсковите части с новия военен министър ген. Никола Бакърджиев и множество граждани.
Духовенството, което идеше от църквата "Александър Невски", дето бе отслужило литургия, бе посрещнато от всички начело с Н.В. Царя.
В 10 ч. започна водосветът. Топовни гърмежи оповестиха осветяването на водата, с която софийският кириарх поръси присъстващите в павилиона и войските.
След привършване на водосвета частите от гарнизона минаха церемониален марш, командван от командира на 1-и Софийски полк полк. Рафаил Жечев и приет лично от Н.В. Царя.
След свършването на парада Негово Величество се оттегли в двореца, а министрите и другите присъстващи високопоставени лица отидоха в същия за да се разпишат."
По села и паланки неизменна част от традициите е ритуалът с хвърлянето на кръста в реката - за здраве.
Хвърляне на кръста в р. Искър, 1938 г. (Снимка: "Изгубената България")
40-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")
(Снимка: "Изгубената България")
Честване на Богоявление на фронта (Снимка: "Изгубената България")
Във Варна и Бургас традицията повелява кръстът да се хвърля в морето. Във вестник "Морски сговор" от 1936 г. четем:
"На 19 януари във Варна тържеството по хвърлянето на Светия кръст в морето се превърна в истински празник на морето, като ловенето на кръста беше състезание по плуване между плувците. Ловенето на кръста се възложи на Българския народен морски сговор (БНМС), съюза на моряците и Яхт-клуба във Варна. Всяка организация даде по трима плувци. Те бяха пуснати едновременно от една лодка на разстояние около 50 м. от мястото на хвърлянето на кръста. Повече от 50 хиляди зрители наблюдаваха това състезание, на което плувецът Попов, чрез плуване "кроул", взе първенството."
Плувци вадят кръста от морето, Варна, 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")
Скачане за кръста в Бургас, 40-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")
Българите в чужбина също не забравят за празника.
И накрая, малко за народните поверия, за които разказва вестник "Аз знам всичко" на своите читатели през 1932 г.:
"Богоявление (Юрдановден, Водици) е на 19 януари. Празнува се в памет на Христовото кръщение. Ако него ден е студено и китката замръзне, годината щяла да бъде здрава и нямало да върлуват болести по хора и стока (добитък), и обратно. При водосвета, който се извършва по реки, езера и морета, хвърлят кръста във водата, макар и на дълбоко, в която се спускат да го ловят любители, и който го извади, тръгва с него да събира бакшиш. На много места хората носят домашните си икони и ги топят във водата, дето е бил хвърлен кръстът. От тая вода пият на място за здраве и отнасят в различни съдове вкъщи.
Едно време в Охрид, като правели водосвет в тъмни зори на езерото, хората отивали там със запалени вощеници, прикрепени на дъсчици, които пускали в езерото. Вятърът разпръсвал тия свещици из езерото и те блещукали феерично във водата като звездици на небето.
Приказват, че сутринта рано, докато още трае литургията, небето се разтваряло и водите преставали да текат за минута. Който можел да хване тоя момент, ако извика: "Боже, прости ми греховете!", то Господ му ги прощавал. Въобще, по него време, кой каквото поисквал от Господа, сбъдвало се."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}