Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление

ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ

Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление

Вижте как са отбелязвали празника през 30-те години на миналия век

Н.В. Цар Борис III, Н.В. Княгиня Евдокия, Софийският митрополит Стефан I на молебен за Богоявление на площад "Александър I" в София, края на 20-те год. на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Богоявление, Йордановден, Водици - различни имена на един и същ празник, който днес се отбелязва на 6-и, а някога - на 19-и януари. Още от Освобождението той се чества особено тържествено - с военен парад, приет от Н. В. Царя, извършват се молебен и водосвет.

Вестник "Отечество"разказва как е отбелязан празникът в София на 19 януари 1929 г.:

"И тази година водосветът се извърши на площада при двореца в специално построения и окичен със зеленина павилион. Службата се извърши от Негово преосвещенство митрополит Стефан в съслужение с множество свещеници и певческия хор на църквата "Св. Александър Невски". На водосвета присъстваха Н.В. Царят с августейшата си сестра княгиня Евдокия, министър-председателят г-н Андрей Ляпчев, председателят на Народното събрание г-н Александър Цанков, всички министри, кметът на столицата ген. Владимир Вазов, войсковите части с новия военен министър ген. Никола Бакърджиев и множество граждани.

Софийският митрополит Стефан I, Н.В. Цар Борис III, Н.В. Княз Кирил и генералитетът на молебен за Богоявление на площад "Александър I", 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Духовенството, което идеше от църквата "Александър Невски", дето бе отслужило литургия, бе посрещнато от всички начело с Н.В. Царя.

В 10 ч. започна водосветът. Топовни гърмежи оповестиха осветяването на водата, с която софийският кириарх поръси присъстващите в павилиона и войските.

След привършване на водосвета частите от гарнизона минаха церемониален марш, командван от командира на 1-и Софийски полк полк. Рафаил Жечев и приет лично от Н.В. Царя.

След свършването на парада Негово Величество се оттегли в двореца, а министрите и другите присъстващи високопоставени лица отидоха в същия за да се разпишат."

Богоявление, края на 30-те год. на ХХ век - Н.В. Цар Борис III, Софийският митрополит Стефан I, Княз Кирил, ген. Стефан Цанев (адютант на Царя), ген. Йордан Пеев (началник на Щаба на армията) (Снимка: "Изгубената България")

Н.В. Цар Борис III и Н.В. Царица Йоанна поздравяват гражданството на празника, 40-те год. на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Царят и генералитетът приемат войската, началото на 40-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

По села и паланки неизменна част от традициите е ритуалът с хвърлянето на кръста в реката - за здраве.

1931 г., село Габра (Чукурово), Софийско - местният ритуал Топеница, който се е извършвал на Йордановден (Снимка: "Изгубената България")

Хвърляне на кръста в р. Искър, 1938 г. (Снимка: "Изгубената България")

40-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

(Снимка: "Изгубената България")

Честване на Богоявление на фронта (Снимка: "Изгубената България")

Във Варна и Бургас традицията повелява кръстът да се хвърля в морето. Във вестник "Морски сговор" от 1936 г. четем:

"На 19 януари във Варна тържеството по хвърлянето на Светия кръст в морето се превърна в истински празник на морето, като ловенето на кръста беше състезание по плуване между плувците. Ловенето на кръста се възложи на Българския народен морски сговор (БНМС), съюза на моряците и Яхт-клуба във Варна. Всяка организация даде по трима плувци. Те бяха пуснати едновременно от една лодка на разстояние около 50 м. от мястото на хвърлянето на кръста. Повече от 50 хиляди зрители наблюдаваха това състезание, на което плувецът Попов, чрез плуване "кроул", взе първенството."

Тържествената Богоявленска процесия при морските бани във Варна, 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Плувци вадят кръста от морето, Варна, 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Скачане за кръста в Бургас, 40-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Честване на празника при Морското казино в Бургас, 40-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Българите в чужбина също не забравят за празника.

Празнуване на Богоявление в Будапеща. Българският свещеник Никола Ничев хвърля кръста в Дунава, 1930 г. (Снимка: "Изгубената България")

И накрая, малко за народните поверия, за които разказва вестник "Аз знам всичко" на своите читатели през 1932 г.:

"Богоявление (Юрдановден, Водици) е на 19 януари. Празнува се в памет на Христовото кръщение. Ако него ден е студено и китката замръзне, годината щяла да бъде здрава и нямало да върлуват болести по хора и стока (добитък), и обратно. При водосвета, който се извършва по реки, езера и морета, хвърлят кръста във водата, макар и на дълбоко, в която се спускат да го ловят любители, и който го извади, тръгва с него да събира бакшиш. На много места хората носят домашните си икони и ги топят във водата, дето е бил хвърлен кръстът. От тая вода пият на място за здраве и отнасят в различни съдове вкъщи.

Едно време в Охрид, като правели водосвет в тъмни зори на езерото, хората отивали там със запалени вощеници, прикрепени на дъсчици, които пускали в езерото. Вятърът разпръсвал тия свещици из езерото и те блещукали феерично във водата като звездици на небето.

Приказват, че сутринта рано, докато още трае литургията, небето се разтваряло и водите преставали да текат за минута. Който можел да хване тоя момент, ако извика: "Боже, прости ми греховете!", то Господ му ги прощавал. Въобще, по него време, кой каквото поисквал от Господа, сбъдвало се."

Още

Студентите от всички времена се веселят подобаващо на празника си

Студентите от всички времена се веселят подобаващо на празника си

Още

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Още

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Още

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Долу алкохолът! Да живее трезвеността!

Въздържателните дружества в Търговищкия край или кога да не пиеш алкохол е било модерно, разказва Тоня Любенова от Регионалния исторически музей

Най-богатата колекция от лични вещи на Апостола ще бъде представена в Ловеч

Това е камата с канията, сабя, снимка на Васил Левски - оригинал от 1870 г., портативната печатничка, фалшивите турски печати и др. - общо 16 движими културни ценности

"Последното сражение" - победата при Шипка - Шейново през 1878 година

Повод за изложбата е навършването на 146-ата годишнина от битката при Шипка - Шейново, която е едно от възловите сражения в хода на Руско-турската освободителна война

Новогодишна картичка на повече от 110 години пази филателното дружество в Силистра

С тази картичка пощальонът поздравявал клиентите си с настъпващата Нова година

Спестовна касичка "Балканъ": Картички, фотографии и реклами представят коледния дух на Ловеч през 20-и век

"Беснейте, вийте, болести ненаситни, на моржовете не ще разбийте гърдите гранитни" - фотографиите пресъздават традиции, неподправени сцени от социалния, културния живот в Ловеч по време на зимните празници

Кой не познава очарованието на Бъдната вечер? (галерия)

Коледа! Това не са само три празнични дни, през които повече се похапва, по-дълго се поспива, или пък безгрижно се веселим. Не, Коледа е празник на душата, празник на мечтаните желания, на изненадите!