ПАМЕТНИ ДАТИ
22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно българско действие
Навършват се 116 години от обявяването на България за независимо царство
Редактор : / 11828 Прочита 38 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Духът на независимост - вътрешна, външна, духовна и стопанска, е заченат още в борбите на Възраждането, на Освобождението и на Съединението, и е утвърден с тържествения акт от 1908 г., кален в изпитанията на последващите войни и на периода след тях. Историята определя знаменитото събитие като последното славно и трайно успешно, чисто българско действие.
През 1908 г. настъпват така дълго чаканите от Княз Фердинанд благоприятни условия, за да промени статута и на своето княжество, и на самия себе си. Сега международната обстановка работи за интересите на България.
Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, т.е. да наруши Берлинския договор. Затова според австрийското правителство, ако и България постъпи по същия начин, негодуванието и наказателните мерки на останалите Велики сили няма да са насочени само срещу Виена и ще са по-безболезнени за нея.
От своя страна Русия също се отнася положително към желанието на Княза и тогавашното българско правителство на Александър Малинов за откъсване от Турция, но само при условие че този държавен акт мине под нейното покровителство.
Освен това през юли с.г. в Турция избухва Младотурската революция (Хуриет). Султан Абдул Хамид II възстановява конституцията от 1876 г. и проглушава целия свят, че страната му тръгва по пътя на свободата и прогреса. Което означавало, че при евентуално откъсване на България от Турция турците не ще посмеят да насочат оръжието си срещу нея от страх да не дискредитират новите принципи и идеи, с които идват на власт, и да не се изложат пред цивилизована Европа.
В тази ситуация Фердинанд и правителството на Малинов изчаквали само подходящия повод, за да осъществят проектите си. И той не закъснява да се предостави. През септември в Цариград тържествено се чества 30-годишнината от възшествието на султана.
Правителството на младотурците категорично и демонстративно отказва да покани българския агент в турската столица Иван Стефанов Гешов да присъства на празничния прием в чест на Абдул Хамид II. Мотивът е, че Княжеството не е суверенно, а васално на Турция. Обидата е хвърлена не само в лицето на дипломата, но и в лицето на цяла България. Нашият дипломат веднага се завръща в София.
Министър-председателят Александър Малинов - портрет от 1926 г.
Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта
По същото време избухва стачка по Източните железници, една трета от които са в пределите на България, а останалите - в Турция. Българските власти завземат тази една трета и отказват да я върнат на младотурците. Едновременно с това Княз Фердинанд, който е на почивка в Унгария, има частна среща с император Франц Йосиф в Будапеща и двамата вероятно постигат съгласие за съвместни действия.
На 21 септември вечерта Князът се завръща по Дунава с личната си яхта "Хан Крум". В Русе по негово нареждане е посрещнат от цялото българско правителство начело с министър-председателя Александър Малинов.
На последвалото след това направо на яхтата заседание на Министерския съвет се взема решение независимостта на България да се обяви на следващия ден, 22 септември, в старопрестолния град Търново. Което и става в църквата "Св. Четиридесет мъченици".
Пред събралото се в Божия храм множество Княз Фердинанд прочита "Манифест към българския народ", който завършва с думите:
"Прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят".
Ден след провъзгласяване на България за независимо царство Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Западната европейска дипломация е объркана - тя обвинява България и Австро-Унгария в комплот, насочен към нарушение на Берлинския договор. Започва се една дълга и сложна дипломатическа совалка Париж-Петербург-Лондон.
Най-засегнати са интересите на Турция. За да признае извършения в Търново акт, Високата порта иска от правителството на Малинов финансова компенсация на стойност 429 милиона златни франка и стратегическа корекция на границите. Министър-председателят заявява, че страната му не е в състояние да заплати на своя бивш сюзерен повече от 82 милиона златни франка. Това са средства, с които България иска да откупи Източните железници на българска територия, някои крайбрежни морски фарове и някои телеграфни и пощенски станции. Турция не приема това предложение. Взаимоотношенията между двете държави се изострят и на два пъти се стига до мобилизация на части от българската армия.
Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г.
Точно в този момент обаче европейските страни нямат интерес от военен пожар на Балканите. Конфликтът приключва с посредничеството на Русия, която вместо България поема изплащането на 82-та милиона. Руската империя предлага на Турция да ѝ опрости дълг, който тя има спрямо Русия по силата на Берлинския договор след Освободителната война. Турция се съгласява. България пък се задължава да изплати на Русия "заема" си в срок от 75 години. Това така и не се случва.
Освен в чужбина, провъзгласяването на независимостта на България има противници и у нас. Русофилската опозиция начело с д-р Стоян Данев и Теодор Теодоров обвинява кабинета, че осъществил този акт зад гърба на Русия, нанесъл удар на Сърбия (заради анекса на Босна и Херцеговина тя обвинява България за предател на славянската кауза), изострил отношенията с Османската империя и поставил на карта съществуването на над 1,5 милиона българи от Македония и Тракия.
В заключителната си реч на дебатите министър-председателят Александър Малинов отговаря:
"Симпатиите са нещо ценно в международните отношения, но не всичко. Не са те, а са интересите, които насочват и определят една политика на един народ... В политиката е повече като в математиката - само еднородни, а не разнородни величини се прихващат и компенсират... Политическият дефицит на едного от славяните не може да се покрива с политическия успех на другиго. На България се пада да води своя българска политика и трябва тутакси да се уговори: българинът е преди всичко българин и само след това славянин... Аз не разбирам формулата "не трябва да правим политика с Русия".
Трябва да я правим с всички, и с Русия в това число. Това повелително се диктува от националните интереси и достойнството на България. Не с комплименти ще разположим към нас Русия, а с открита, искрена, достойна за двата народа политика".
Земеделците начело с Александър Стамболийски обявяват 22 септември за "Търновски преврат". Без предварително предложение пред парламента България не можело да бъде обявена за независима, а Фердинанд I за цар. След това трябвало да се свика Велико народно събрание. Актът бил реакционен, защото подкопавал новата младотурска "демокрация" в Цариград, от която се боели и софийският Дворец и "политическата реакция в България".
Правителството предусещало, че младотурските офицери щели да пристъпят към републиканско устройство, което да се прехвърли и в нашата страна. 22 септември бил атентат против българската, турската и световната демокрация.
След по-малко от шест месеца обаче, бившият сюзерен Турция и Великите сили официално поздравяват царя и правителството с независимостта на България.
На 6 април 1909 г. в присъствието на английския, френския и руския посланик в Цариград се подписва протокол, уреждащ спорните въпроси между България и Турция. Едва след това европейските държави признават независимостта на страната ни. Пръв изпраща своите поздравления руският император Николай II. Английският крал се обръща към Фердинанд с кратка, но сърдечна телеграма: "Желая, драги братовчеде и приятелю, да не бъда последна Ви честитя независимостта на Вашето отечество, признато от силите, и да Ви пожелая щастливо и мирно царуване. Едуард".
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}