Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Събитията от 1885 г.: Ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори

ПАМЕТНИ ДАТИ

Събитията от 1885 г.: Ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори

136 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Едно от най-значимите събития в българската история събира в себе си духовната мощ на Възраждането и патоса на Априлското въстание. Чествайки неговата годишнина, свеждаме глави пред подвига, зрелостта и дързостта, пред политическата прозорливост на славните ни предтечи, които го осъществяват.

Известната литография на Николай Павлович, представяща Съединението, рисувана през 1886 г.

Още

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

Създадена след огромни жертви и страдания, Санстефанска България остава да живее в сърцата на българите, нейният образ става национален идеал. Само месец след Берлинския конгрес, на 16 август 1878 г., участници в националноосвободителната борба основават в Пловдив таен комитет за обединяване на разпокъсания на пет части български народ.

Скоро след това и в Търново се образува комитет "Единство". В края на 1884 г. се разгаря мощно обществено движение за освобождаване на Македония и Одринско, начело на което застава Захари Стоянов.

Създаденият по това време Българо-Македонски комитет през февруари 1885 г. се преименува в Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) с председател Захари Стоянов, секретар Иван Андонов, касиер Тодор Гатев и шестима членове. Всеотдайни сътрудници на комитета са майорите Данаил Николаев, Сава Муткуров, Райчо Николов, капитан Коста Паница и старият войвода Панайот Хитов.

Членовете на БТЦРК, от ляво надясно: капитан Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов, които на 25 юли 1885 г. в с. Дермендере (дн. Първенец) вземат решение за въстание за съединение на Княжество България с Източна Румелия

Още

"В България след Съединението" - разходка и размисли с Джузепе Модрич  (ОТКЪС)

"В България след Съединението" - разходка и размисли с Джузепе Модрич (ОТКЪС)

Широкият размах на народното движение налага БТЦРК да започне издаването на печатен орган. На 28 май 1885 г. се появява в. "Борба", редактиран от Захари Стоянов.

Със своите пламенни статии той подготвя идейно-политически народните маси за съединение с Княжеството; безпощадно бичува "лъжесъединистите" в лицето на пловдивските русофили начело с Иван Ев. Гешов, Михаил Маджаров и Стефан С. Бобчев, които при изборите за Областно събрание излъгват източнорумелийското население в името на Съединението и печелят гласовете му.

Но щом се настаняват на министерските кресла, обявяват, че "не е време за съединение, Освободителката не дава". Захари Стоянов остро порицава роднинството, превърнало областта "в семеен чифлик". "Накъдето и да погледнете - пише той, - все зетьо-шуро-баджанакизъм владее".

Ярка демонстрация на народния порив за единение е тържеството по повод 17-годишнината от героичния подвиг на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, организирано от опълченските дружини в Пловдив, София и Габрово. На 21 юли 1885 г. под връх Бузлуджа, от двете страни на Балкана, се стичат над 3000 души. Сред тях са видни общественици от Княжеството и Източна Румелия, ветерани от националноосвободителната борба, опълченци. Пристигнала е и майката на Хаджи Димитър. Произнасят се възторжени речи на признателност, често прекъсвани от спонтанни възгласи: "Да живее Княз Александър! Да живее обединена и независима България!"

Още

"Александър Батенберг: Князът на Съединението" в праймтайм на 22 септември

"Александър Батенберг: Князът на Съединението" в праймтайм на 22 септември

На 2 септември Панагюрище, столицата на Априлската епопея, се оглася от камбанен звън, възрожденски песни и викове: "Долу Румелия! Да живее Съединението!"

На 3 септември пратениците на БТЦРК майор Муткуров и Димитър Ризов по време на военни маневри се срещат в Шумен с Княз Александър и го уведомяват, че в близките дни Съединението ще бъде обявено.

"Да се провъзгласи днес Съединението - обръща се към тях Князът, означава да се нанесе удар на руската политика; кой ще понесе отговорността на това?".

Отговарят му, че той трябва да има пред очи българските, а не чуждите интереси и че има само един път да се освободи от руския натиск и да укрепи трона си: като подкрепи и признае Съединението.

Н.В. Княз Александър I Батенберг

Още

Анимации, любопитни експонати и един различен поглед към Съединението в НВИМ

Анимации, любопитни експонати и един различен поглед към Съединението в НВИМ

На 4 септември в Пазарджик няколкостотин младежи под ръководството на опълченеца Георги Здравков освобождават арестувания по-рано Захари Стоянов и завземат властта в града. Масово, спонтанно се надигат и голямоконарци. Те арестуват пристигналия пловдивски префект, сформират дружина от въоръжени резервисти и привечер на 5 септември, предвождани от Продан Тишков-Чардафон, пеейки възрожденски песни, потеглят за Пловдив. Чардафон язди на кон. Покрай него, също на кон, със знаме в ръка, е девойката Недялка (Делка) Шилева.

"Когато французите - обяснява на своите съселяни Чардафон - поели пътя на своята велика революция, имали също една девица за знаменосец. Орлеанската Жана д'Арк". Това се харесало на голямоконарци и те избират учителката за знаменосец.

Голямоконарската чета полага клетва на 5 септември 1885 г.

Още

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Бунтът в Голямо Конаре (дн. град Съединение - бел. ред.) предизвиква голяма тревога у управниците на областта. Те се събират на съвещание, за да обсъдят положението. Избират трима души, между които е Иван Вазов, със задача да отидат в руското консулство за съвет. Управляващият консулството Игелстром ги заплашва с отмъщението на Русия, "ако Съединението бъде провъзгласено под Княз Александър".

Обещава сам да отиде в Голямо Конаре и да разубеди въстаниците. По пътя, в с. Цалапица, събира селяните и им заявява, че "Съединението ще бъде катастрофално за българския народ". Привечер пристига в Голямо Конаре и сварва само старци, на които казва същото.

Продан Тишков-Чардафон – предводителят на Голямоконарската дружина

Още

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

Настъпват решаващите часове на народното дело. Около полунощ на 5 срещу 6 септември в лагера на румелийската милиция, извън Пловдив, майор Николаев получава заповед от генерал фон Дригалски да осигури града от външно нападение. Тръбачите вдигат войниците под тревога.

Майор Николаев решава, че е настъпил дългоочакваният момент и нарежда да донесат укриваното дотогава опълченско знаме, застава пред строените дружини и произнася кратко слово:

"Войници! Ето вече 5-6 години как сме на служба в изкуствено създадената Източна Румелия, която е пряко подвластна на 500-годишния ни тиранин - султана. 5-6 години, казвам, сме на служба, но никой от нас не е заклеван в защита на отечеството ни. Тази нощ на мен се падна честта да ви поведа против турското правителство. Аз ви заклевам в името на българския Княз Александър I, в името на нашето знаме, че ще изпълните дълга си към отечеството и за потъпкването на турския полумесец.

Да живее Александър I, да живее Съединена България!"

Майор Данаил Николаев (1852-1942), един от главните участници в Съединението, Пловдив около 1885 г.

Още

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

"Заклевам се!" - викат войниците и със сълзи на очи целуват знамето.

На зазоряване войската, предвождана от майор Николаев, обгражда конака-резиденция на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. В двора са наредени в разгърнат строй 3 роти от охранителната дружина, изпратени от ген. Дригалски да подсилят охраната на конака.

Как ще реагират те? Дали няма да се стигне до междуособна война? Тези въпроси измъчват майор Николаев. Когато той се провиква да отварят вратите, полицмейстерът майор Коростелов се показва и заявява:

- Майор Николаев, здесь хранится жизнь генерал-губернатора!

Още

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

- Так, батенька, мы будем лучше хранить его чем вы - отговаря майор Николаев.

След малко, в парадна униформа, се показва руският военен аташе майор Чичагов и отправя остри закани към Николаев:

- Какво правите! Не знаете ли, че отивате против волята на императора!

Тогава майор Николаев се обръща към войниците от охранителните роти с пламенен призив в подкрепа на святото народно дело, посрещнат с гръмогласно "Ура!". Руските офицери се виждат принудени да отворят вратите.

Първият директорат (правителство) на Източна Румелия, седящи от ляво на дясно: Йоаким Груев - директор на народното просвещение и вероизповеданията, Гаврил Кръстевич - главен секретар и директор на вътрешните дела, Алеко Богориди - Генерал губернатор, генерал-майор Виктор Виталис - началник на милицията и жандармерията, Тодор Кесяков - директор на правосъдието, прави: неизвестен руски офицер, Адолф Шмит - директор на финансите, д-р Георги Вълкович - директор на земеделието, търговията и общите сгради, неизвестен руски офицер (двамата офицери не са в състава на директората), Пловдив 1879 г.

Още

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

В това време с песни пристига и Чардафоновата дружина. Тук са членовете на БТЦРК начело със Захари Стоянов. Заедно с двама членове на комитета той влиза в конака и уведомява Кръстевич, че е свален от власт и народът е обявил Съединението под скиптъра на Княз Александър.

Навън генерал-губернаторът е посрещнат с викове "Долу!". Качват стареца на файтон, до него сяда с гола сабя в ръка голямоконарската девица и съпроводени от Чардафоновата дружина, потеглят из пловдивските улици. На мачтата на конака се издига българското знаме.

Недялка Шилева $ знаменоската на Голямоконарската чета и спътница в живота на Продан Тишков-Чардафон

Още

Съединението в 3 картини за размисъл

Съединението в 3 картини за размисъл

"В това време народът ликуваше. По улиците се раздаваха прокламациите на Захари. От всички страни се издигаха в утринното небе виковете: "Да живее Княз Александър! Да живее Съединена България!"."Слънцето бе изгряло, денят бе чудесен - ден на победоносна революция и народно щастие" - така Симеон Радев в "Строителите на съвременна България" описва най-великия ден в следосвобожденската ни история - 6 септември 1885 г.

Така преди 136 години дедите ни доказват, че ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори.

Възпоменателно табло с ликовете на организаторите на Съединението

През 1915 г., по повод 30-годишнината от Съединението, в. "Воля" пише:

"Събитията от 1885 г. са високо поучителни. Те оставиха един богат с мисъл и напътствие девиз:

"Съединението прави силата". Тия три думи красят лицето на сградата на Народното събрание.

Те трябва да бъдат дълбоко врязани в сърцата и на народните представители. Единението и съединението на народните водители в трудните моменти, каквито днес преживяваме, ще даде условията за реализиране девиза на българския народ: "Съединението създаде силата".

136 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

Снимки: "Изгубената България"

Още

Спомен за Донка Комитката - единствената българка, сражавала се в три войни

Спомен за Донка Комитката - единствената българка, сражавала се в три войни

Още

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Още

105 години от смъртта на Госпожата, която остави всичко свое на България

105 години от смъртта на Госпожата, която остави всичко свое на България

Още

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Още

(Не)изживени спомени: Народът иска козунаци и зрелища

(Не)изживени спомени: Народът иска козунаци и зрелища

Коментирай 22

Календар

Препоръчваме ви

Те се подслониха под скромната стряха на българското училище

Дядо Славейков - Учител и човек с велика душа и любящо сърце

Извинително е за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава

Отново избираме парламент. Днес ви предлагаме размисли за "народното водачество" от 1936-а и галерия на Народното събрание през годините

Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

Горко на тия личности, които са родени в копнеж, които чуват в своята самотност шум от крилата на надежди и мечти, към които е обърнат погледът на цял народ! Те са не само мъченици на своя дълг, но и на страха да не бъде изгубена вярата в тях.

100 г. от смъртта на Марко Балабанов: Един от последните възрожденци умира в немотия

Видният общественик, юрист, политик, дипломат и публицист остава в историята като един от най-активните дейци на църковното и националноосвободителното движение и е първият външен министър в следосвобожденска България

Цанко Дюстабанов: Бесилката не е позорна за мене!

На 15 юни се навършват 145 години от смъртта на габровския революционер, просветител и обществен деец