Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Съединението в 3 картини за размисъл

ИСТОРИЯТА В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО

Съединението в 3 картини за размисъл

То остава най-забележителното събитие в новата ни история

"Съединението", литография на Николай Павлович

Съединението на Северна и Южна България на знаменателната дата 6 септември 1885 година е пример за гордост без аналог в новата ни история. Пример, в който народ, политици и армия са едно, и заедно дръзват на революционна стъпка срещу Берлинския договор на Великите сили.

Още

С изложба "За враговете и приятелите" на България НВИМ провокира своите посетители

С изложба "За враговете и приятелите" на България НВИМ провокира своите посетители

Това възхитително единение и патриотизъм са родили мъдрия израз "Съединението прави силата", който за жалост днес е превърнат от политиците ни в куха фраза на популизъм. Народът ни отдавна е изгубил вярата в единството на нацията и в достойнството на държавата ни пред света.

Какво се е променило след паметната дата на Съединението? - Три картини казват повече от думите и будят сериозен размисъл за историята, за политиката, за българите като народ.

"Съединението", литография на Николай Павлович

Още

Мария Филипова-Хаджи: България е за мен голяма и неизлечима рана!...

Мария Филипова-Хаджи: България е за мен голяма и неизлечима рана!...

Литографията на Николай Павлович "Съединението" представя Княжество България и Източна Румелия като две сестри - две горди и безстрашни жени. Те са облечени във военни униформи и държат мечове. На главата на едната от сестрите, освен венец, има и корона. Под краката на двете жени се вижда счупената дръжка на скъсано знаме - алюзия за войната, която ни обявява Сърбия.

Картината на Николай Павлович излъчва сила и увереност в бъдещето, изпълва ни с гордост и усещането, че държавата е и грижовна майка, и твърда закрила.

А така ли става в действителност? Какво говорят историческите факти?

„Берлински конгрес”, художник Антон фон Вернер, 1881 г.

След Освобождението ни, Великите сили на практика не приемат очертаните от Санстефанския мирен договор държавни граници. И на Берлинския конгрес през юли 1878 г. вземат съдбоносни за българския народ и за бъдещето на Балканите решения.

Още

"България е..." посрещна гостите на откриването на Българското председателство

"България е..." посрещна гостите на откриването на Българското председателство

Съгласно подписания договор българската нация е разпокъсана териториално на пет части. За Княжество България са определени земите на Северна България със Софийска област. Територията на Южна България, обаче, наименувана Източна Румелия, получава статут на турска провинция с административна автономия. Македония и освободената в Руско-турската война от 1877-78 г. част от Одринска Тракия, са върнати на Османската империя. На Кралство Сърбия са дадени териториите около Пирот, Ниш и Враня, а Северна Добруджа е дадена на Кралство Румъния.

Под Берлинския договор се подписват държавниците на Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Османската империя. Тези страни командват политиката на света и днес.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. е наистина величав подвиг на противодействие на егоизма на Великите сили.

„Посрещане на Княз Александър I в Пловдив на 9 септември 1885 г.”, худ. Пиетро Монтани

Съединението е дързък акт, но той за жалост е зависим от признаването си от същите тези Велики сили, чиито интереси засяга. Нито една европейска държава не застава на наша страна, за да го одобри с категорична подкрепа. Недоволна е и Русия - нашата освободителка - Съединението е обявено без знанието и съгласието й. Това отношение на Русия пък провокира Англия да ни даде едно рамо, за да разклати руското присъствие в България. Европейските правителства решават, че българският въпрос трябва да се обсъди на посланическа конференция в Цариград.

Още

Шедьоври на християнското изкуство от България ще гостуват на Третяковската галерия

Шедьоври на християнското изкуство от България ще гостуват на Третяковската галерия

Българското правителство, в лицето на Петко Каравелов прави всичко възможно да укрепи процеса на обединение, но в това време Сърбия обявява война на България. Крал Милан нахлува с войската си у нас. Сръбското настъпление продължава само пет дни - толкова, колкото са необходими на българските части да се изтеглят от Южна България, за да пристигнат на западния фронт. Решителният ден на войната е 7 ноември 1885 г. при Сливница, където българските войски разбиват сръбските дивизии. В следващата седмица българската армия минава в настъпление по целия фронт. Сърбия е принудена да признае поражението си и да подпише мирен договор с България.

Съединението, като исторически факт, е актуално за размисъл и днес. В него като в огледало се оглеждат международните отношения и мястото на България на политическата карта, старите проблеми на Балканите, отношението на Големите от Европа към нас, и прочее - все актуални и днес теми. Твърде малко се е променило отношението към нашата държава от онази паметна дата до днес. Главният въпрос, обаче, е този: способен ли е днес народът ни, в единство с политиците и армията, да извърши подобен патриотичен подвиг, в името на достойнството на държавата ни?!...

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 30

1/1

"Съединението", литография на Николай Павлович

"Съединението", литография на Николай Павлович

„Посрещане на Княз Александър I в Пловдив на 9 септември 1885 г.”, худ. Пиетро Монтани

„Берлински конгрес”, художник Антон фон Вернер, 1881 г.

Календар

Препоръчваме ви

Феноменът Магурата заживява своя опредметен на късове галериен живот

Софийската галерия "Гешов" представя изложбата " Завръщане на камъка" на Николай Тодоров

"Акварелни миниатюри" представя галерия "Абсент"

В експозицията са представени 18 автори, чиито картини са обединени от акварелната техника и малкия формат

Въглеродът - метафора на живота

Вижте интерпретациите му в кураторската изложба на Слав Недев в арт депо и галерия "Червената точка" от 8 до 30 май 2019

Картина на Нелсън Мандела бе продадена за над 100 хиляди долара

Творбата на носителя на Нобелова награда за мир е 59 на 42 см и на нея са изобразени в лилаво решетките на килията, гледани отвън, а в ключалката е поставен ключ

Украинската полиция откри картина на Пол Синяк, открадната от френски музей

"Пристанището на Ла Рошел" изчезна през 2018 г. от Музея за изящни изкуства в Нанси

Спомени за ангели

"Къщата на София" представя изложбата "По вятъра" на Даниела Хаджиева