Съединението на Северна и Южна България на знаменателната дата 6 септември 1885 година е пример за гордост без аналог в новата ни история. Пример, в който народ, политици и армия са едно, и заедно дръзват на революционна стъпка срещу Берлинския договор на Великите сили.

Още

С изложба "За враговете и приятелите" на България НВИМ провокира своите посетители

Това възхитително единение и патриотизъм са родили мъдрия израз "Съединението прави силата", който за жалост днес е превърнат от политиците ни в куха фраза на популизъм. Народът ни отдавна е изгубил вярата в единството на нацията и в достойнството на държавата ни пред света.

Какво се е променило след паметната дата на Съединението? - Три картини казват повече от думите и будят сериозен размисъл за историята, за политиката, за българите като народ.

"Съединението", литография на Николай Павлович

Още

Мария Филипова-Хаджи: България е за мен голяма и неизлечима рана!...

Литографията на Николай Павлович "Съединението" представя Княжество България и Източна Румелия като две сестри - две горди и безстрашни жени. Те са облечени във военни униформи и държат мечове. На главата на едната от сестрите, освен венец, има и корона. Под краката на двете жени се вижда счупената дръжка на скъсано знаме - алюзия за войната, която ни обявява Сърбия.

Картината на Николай Павлович излъчва сила и увереност в бъдещето, изпълва ни с гордост и усещането, че държавата е и грижовна майка, и твърда закрила.

А така ли става в действителност? Какво говорят историческите факти?

„Берлински конгрес”, художник Антон фон Вернер, 1881 г.

След Освобождението ни, Великите сили на практика не приемат очертаните от Санстефанския мирен договор държавни граници. И на Берлинския конгрес през юли 1878 г. вземат съдбоносни за българския народ и за бъдещето на Балканите решения.

Още

"България е..." посрещна гостите на откриването на Българското председателство

Съгласно подписания договор българската нация е разпокъсана териториално на пет части. За Княжество България са определени земите на Северна България със Софийска област. Територията на Южна България, обаче, наименувана Източна Румелия, получава статут на турска провинция с административна автономия. Македония и освободената в Руско-турската война от 1877-78 г. част от Одринска Тракия, са върнати на Османската империя. На Кралство Сърбия са дадени териториите около Пирот, Ниш и Враня, а Северна Добруджа е дадена на Кралство Румъния.

Под Берлинския договор се подписват държавниците на Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Османската империя. Тези страни командват политиката на света и днес.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. е наистина величав подвиг на противодействие на егоизма на Великите сили.

„Посрещане на Княз Александър I в Пловдив на 9 септември 1885 г.”, худ. Пиетро Монтани

Съединението е дързък акт, но той за жалост е зависим от признаването си от същите тези Велики сили, чиито интереси засяга. Нито една европейска държава не застава на наша страна, за да го одобри с категорична подкрепа. Недоволна е и Русия - нашата освободителка - Съединението е обявено без знанието и съгласието й. Това отношение на Русия пък провокира Англия да ни даде едно рамо, за да разклати руското присъствие в България. Европейските правителства решават, че българският въпрос трябва да се обсъди на посланическа конференция в Цариград.

Още

Шедьоври на християнското изкуство от България ще гостуват на Третяковската галерия

Българското правителство, в лицето на Петко Каравелов прави всичко възможно да укрепи процеса на обединение, но в това време Сърбия обявява война на България. Крал Милан нахлува с войската си у нас. Сръбското настъпление продължава само пет дни - толкова, колкото са необходими на българските части да се изтеглят от Южна България, за да пристигнат на западния фронт. Решителният ден на войната е 7 ноември 1885 г. при Сливница, където българските войски разбиват сръбските дивизии. В следващата седмица българската армия минава в настъпление по целия фронт. Сърбия е принудена да признае поражението си и да подпише мирен договор с България.

Съединението, като исторически факт, е актуално за размисъл и днес. В него като в огледало се оглеждат международните отношения и мястото на България на политическата карта, старите проблеми на Балканите, отношението на Големите от Европа към нас, и прочее - все актуални и днес теми. Твърде малко се е променило отношението към нашата държава от онази паметна дата до днес. Главният въпрос, обаче, е този: способен ли е днес народът ни, в единство с политиците и армията, да извърши подобен патриотичен подвиг, в името на достойнството на държавата ни?!...

Еми МАРИЯНСКА