Наскоро излезе една книга със стихотворения, със заглавието "Прошка за България". Неин автор е една невероятна жена, чийто живот е достоен за книга, или филм. Това е пловдивчанката Мария Филипова-Хаджи - поетеса, полиглот и журналист пътешественик. Всъщност книгата е плод на нейното "скитане" по света, както тя сама се изразява, а най-любопитното е, че стихотворенията в нея са написани "на циментов нар в ареста по Коледа". Защо, ще разберете по-надолу.

Още

Поетът композитор Огнян Георгиев издаде нова стихосбирка

Сега, когато книгата е факт, намерението на авторката е е да обиколи с нея училищата в градове и села у нас, за да предаде на младите един искрен "урок" по родолюбие. "Това е мой дълг като българка, учител, майка и въобще, като човек!", казва Мария Филипова-Хаджи. Тя има и други издадени книги: "Изповеди" е двуезична книга - на български и гръцки език - написана като признание към южната ни съседка за това, че е приютила много българи-емигранти; в друга своя книга - "Между Странджа и Флорида" българката е събрала разказите на емигранти, които са напуснали България след национализацията през 1949 година.

Мария Филипова-Хаджи нарича себе си "дете на Странджа". Родът й по майчина линия стига до Вълчан войвода, а бащата на прапрадядо й - поп Иван, бил четник в четата на Лефтер войвода.

Още

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

Вероятно бунтовническият дух на прадедите на Мария, я кара отвътре все да се вълнува от света и ставащото в него. Учи в Бургас, Сливен и Пловдив, завършва рядката специалност Руско-татарска филология в Ташкент, и след това се връща пак в Пловдив.

С мъж и две дъщери, живее като всяка друга българка - гледа си семейството и работи. Докато не идва така наречената "демокрация".

"По време на кризата, като много българи, и аз си броях стотинките и затънах в борчове. Стигах дотам, че събирах празни бутилки от терасата и срам не срам ги връщах колкото за хляб и маргарин!..." разказва Мария.

Още

Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

През лятото на 2001-ва заминава за Гърция, за да "спасява семейния кораб". Там първо гледа една старица и учи езика. Но както се казва, "шило в торба на стои" - още на втория месец публикува свои стихове в един гръцки вестник - "То вима".

Като успява да спести малко пари, заминава за Германия. Намерението й е да се устрои там, но не успява и се връща в Гърция през Австрия и Италия.

Още

Иван Цибулка: Сърцето ми се лута в разни посоки...

При повторното си установяване в Гърция, получава подкрепа от българските си колеги от писателското дружество в Пловдив, да напише книга за българските емигранти в европейските страни.

"И се започна едно търсене на българи, едни премеждия!... Ходех облечена с една куртка от войнишка униформа, с емблема на ръката ми - българския трикольор. Така ме разпознаваха нашите българи и ми се обаждаха. След две години се преместих в Тесалия".

През 2004 г. умира съпругът на Мария. Децата им вече си имат собствен живот, но него го няма...Мария тъгува за България, а разказите на българите-емигранти трупат с историите си още мъка в душата й.

"Всичко, което съм написала за България, на всяка дума е падала по една сълза! Написах доста репортажи, събирах, тъй да се каже, изповедите на българите: кой как е заминал, кой легално, кой тайно, арестувани, всякакви случаи... В Гърция пътувах почти нелегално и в един момент съдбата ми изигра лоша шега. Някой ме беше предал на полицията, която се интересуваше какви записки правя. Видяли им се "опасни".

Така или иначе, докато се изяснят нещата, 20 дни бях в ареста. Такава била "процедурата, а и се случи по Коледа". Отнасяха се с мен човешки, но все пак бях зад решетките!...В България нито мъж бях погребала, нито знаех какво мислят и чувстват децата ми!... Един ден намерих начин и се обадих на проф. Любомир Стойков, с молба да ми съдейства през българското консулство в Солун. Никой не ме посети тогава, а години по-късно, на премиерата на книгата ми в Гърция, ми казаха, че "се гордеели с мен"!...

Още

Драмата "Тютюн"

След всички премеждия, Мария за кратко се връща в България, след което заминава за Кипър. Там работи като редактор на първия български вестник за емигранти - "Българският вестник". Като започва войната в Ливан, се връща в България инабелязва нова цел - Испания - нейната мечта. Заминава за там през 2007 г. и след кратък престой отново се връща в Гърция.

През 2009 г става член на Съюза на писателите от Северна Гърция - ЕЛВЕ.

Още

Художникът Ясен Гюзелев: Никога не се отказвам, защото е трудно!

Книгата си "Между Странджа и Флорида" започва да пише в Америка. В нея разказва и за един свой роднина - бай Димитър, по прякор Американеца, който е от странджанското село Иглика. Оженили го на 16.

Когато започва национализацията, им вземат добитъка, нивите и воденицата на дядо му. Дядо му се обесил, а бай Димитър оставил младата си булка с двете им малки деца, минал границата с Турция с потурите и ямурлука, и после скитал по лагери в Турция, Италия, Франция. Служил в армията на НАТО и накрая се установил в Америка.

Още

За Джагаров родината бе мироздание, а тя му отне дома

Много житейски истории са минали през ума и сърцето на Мария Филипова-Хаджи. И може на мнозина да им прозвучи високопарно и дори фалшиво, но както казва самата тя:

"Трябва да си далеч от България - сам, самотен и тъжен, за да усетиш болката по родината и колко голяма е тази привързаност - като на дете, отделено от майка си!... Това може да се усети само през разстоянията!...."

Последната й книга със стихотворения, написана в онзи арест, когато е оставена сам-сама да доказва невинността си, предава точно тази емоция, която поетесата нарича "мехлем за рани".

"България винаги е била за мен голяма и незараснала рана!...", казва Мария Филипова-Хаджи.

Еми МАРИЯНСКА