ПАМЕТНИТЕ ДАТИ
В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите
134 години от Сръбско-българската война
Редактор : / 11459 Прочита 60 Коментара
Снимки: "Изгубената България"
Това е първата война на българския народ след Освобождението и се води за защита на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Началото ѝ е поставено на 2/14 ноември 1885 г., когато сръбската армия нахлува в България.
Български офицери от Сръбско-българската война, 1885 г.
Актът на Съединението, състоял се на 6 септември с.г., бързо привлича вниманието на международната общественост. Първа реагира Високата порта. Тя изпраща незабавна нота до правителствата на Великите сили, подписали Берлинския договор от 1878 г., с която настоява за възстановяване правата на султана върху Източна Румелия.
Русия се отнася отрицателно към Съединението. Причина за това е отношението ѝ към Княз Александър Батенберг, който вече не се ползва със симпатиите ѝ. Обединението на двете области неминуемо би укрепило положението на българския владетел, а Русия не иска да допусне това.
Като първи знак на неодобрение, Русия незабавно отзовава всичките си офицери от България и нарежда на военния министър в правителството на Петко Каравелов Михаил Кантакузин - също руски офицер, да подаде оставка.
Англия се възползва от ситуацията и е единствената сила, която дипломатически подкрепя Съединението. Тя вижда шанс да спечели позиции в уголеменото Княжество и в същото време да разклати руските позиции на Балканите. В Берлин и Виена отношението е сходно - тамошните правителства подкрепят руското искане за възстановяване на статуквото в Източна Румелия, но в същото време нямат нищо против отслабването на влиянието на Петербург в района и изправянето на Англия и Русия една срещу друга. Франция, макар и стояща по-встрани от събитията на Балканите в този момент се обявява за анулиране на съединистката акция и възстановяване на статуквото; такава е и позицията на Италия.
Съседните на България държави реагират крайно негативно. Отношението на Турция към събитията е съвсем обяснимо - тя губи своята, макар и силно ограничена власт, върху една богата провинция и понася тежък удар върху международния си авторитет. Сърбия и Гърция протестират срещу нарушеното равновесие на полуострова, установено от Берлинския договор. Румъния и Черна гора запазват относително спокойствие.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
При създалата се обстановка Великите сили трябва да предприемат някакви действия, тъй като нарушаването на Берлинския договор създава неприятен за тях прецедент. По настояване на турското правителство на 24 октомври в Цариград се открива конференция на дипломатическите им представители, които да обсъдят българския въпрос и да стигнат по възможност до общо решение. Този път обаче силите са изпреварени от събитията.
Правителството на Петко Каравелов още от самото начало на събитията ясно отчита надвисналата опасност и се опитва да я възпре с дипломатически средства. Водят се преговори в Петербург, Париж и Лондон. Българските дипломати в Цариград, Белград и Букурещ се стремят да отклонят всеки опит за външна намеса.
Разбира се, опасенията идват преди всичко от поведението на Турция, която е в правото си да се чувства най-засегната. В Цариград обаче се вслушват в съвета на силите за спокойствие и въздържаност, в гръцката столица също са респектирани от настойчивите искания на Англия да не се предприемат крайни действия.
За съжаление не така стоят нещата в Сърбия, където крал Милан I Обренович реагира особено остро. Раздразнението, предизвикано от успешно проведеното Съединение и от превръщането на България в най-голямата по територия държавна единица на полуострова (без Турция), заплахата за аспирациите на Сърбия по отношение на Македония, разклатеното и нестабилно вътрешнополитическо положение в страната се оказват достатъчни за последвалата авантюра на крал Милан.
Кралят на Сърбия Милан I Обренович
Подтикван тайно от Австро-Унгария, той решава да се противопостави на обединителните действия на българския народ. По негова заповед на 2/14 ноември 1885 г. сръбската армия пресича границите с България и навлиза в пределите на Княжеството. Войната е обявена.
Всички предварителни дадености са в полза на сръбското кралство. То има явната подкрепа на една велика сила с определени политически интереси на Балканите; войската му е добре въоръжена, командвана от генерали с опит и предварително изготвен план за действие; важно значение има и изненадата на първия удар.
В същото време България е в центъра на една международна криза с неясен край, офицерският ѝ кадър е млад и без боен опит. Освен всичко това, тъй като се очаква нападение от Османската империя, българското правителство на Петко Каравелов съсредоточава почти всичките си въоръжени сили на границата с Турция и е абсолютно неподготвено за удар от запад. Поради това навлезлите сръбски войски почти не срещат съпротива и заканата на сръбския крал няколко дни след началото на войната да пие кафе в българската столица изглежда реално постижима.
Сърбия напада България с две армии - основна Нишавска, настъпваща по линията Ниш-София, и спомагателна, Тимошка, към Видин, общо 60 хил. д. (по-късно нараства до 120 хил. д.). От българска страна на границата със Сърбия са разположени Западният корпус на майор Аврам Гуджев (между Дупница и Стара планина) и Северният отряд на капитан Атанас Узунов (в района на Видин), общо 32 хил. д. (в хода на войната българската армия с опълчението достига 100 хил. д.).
Сръбското командване счита, че малобройните български гранични единици няма да могат да окажат съществена съпротива. Именно тук обаче започват неприятните изненади за агресора.
На 2 ноември българският княз Александър I Батенберг издава манифест до целия български народ с призив за включване в отбраната на страната.
И народът откликва, изправяйки се в защита делото на Съединението. Масово се формират доброволчески отряди от бивши опълченци, българи от Македония, ученици.
Първата чета доброволци, участници в Сръбско-българската война
Доброволци от Ученическия батальон, София, 1885 г.
В първия ден на войната сърбите навлизат 15 км навътре в българска територия. Завладяват Цариброд. На 4/16 ноември влизат в Трън и Драгоман. Командването на Западния корпус, осъществявано от майор Гуджев и началник-щаба майор Рачо Петров, решава да проведе главното сражение край Сливница. На позициите там веднага пристига и княз Александър I. Заповедта е агресорът да бъде удържан, докато пристигнат от турската граница нашите войски. За две денонощия те трябва да изминат пеша 400 км!
Княз Александър I на бойното поле
За 20 часа е достигнат Пловдив. Тук няма полковници и генерали с адютанти. Най-старшите са млади капитани и поручици, възпитаници предимно на руските военни академии. В нощта на 5/17 ноември мокри, гладни и изморени българските войници достигат заветните позиции при Сливница. Именно там, от 5/17 до 7/19 ноември се решава изходът на войната.
Още в първия ден на боевете край малкото българско градче, ротмистър Анастас Бендерев нанася тежък удар на сръбските части на височината Мека цръв. На 6 ноември успехите са продължени от действията на поручик Атила Зафиров при с. Комщица. Там ненадейно в решителния миг на боя се включват и македонските харамии на капитан Коста Паница.
"Преминаване на сръбско-българската граница", худ. Антони Пиотровски
Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта
Пълни с драматизъм са усилията да бъде задържана Моравската дивизия, която се насочва с обход от юг към София. Отрядът на капитан Стефан Кисов е разгромен край Брезник, но задържа противниковата дивизия, която на следващия ден търпи поражение от частите на капитан Христо Попов при Гургулят. На същия ден, 7/19 ноември, след устремна атака, предвождана от началника на артилерията капитан Олимпий Панов, сърбите са разбити на височината Три уши и започват да отстъпват от Сливнишката позиция.
Тридневното отбранително сражение при Сливница завършва с победа на българската армия и осигурява преминаването ѝ в контранастъпление. От този момент нататък инициативата преминава изцяло в нейни ръце. След пристигането на повечето части от Тракия армията ни е под командването на подполковник Данаил Николаев. На 10/22 ноември е постигната нова победа, край Драгоман, а в следващите няколко дни са превзети Цариброд и Пирот. Пътят към Ниш и пълния погром на сръбската армия е открит.
Участници в битката при Драгоман, снимани скоро след нея
Успешно протича отбраната и на север. Ръководените от капитан Атанас Узунов малобройни български части задържат настъплението на сръбската войска дни наред и са обсадени във Видин едва на 9/21 ноември, когато изходът на войната до голяма степен е решен. Усилията на противника да превземе този български град остават напразни.
В тази обстановка Австро-Унгария, подтикнала Сърбия към военната авантюра, предприема действия за спасяването ѝ от пълен разгром. На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград граф Рудолф Кевенхюлер-Меч отправя ултиматум до българското командване и лично към княз Александър I за спиране на бойните действия. В противен случай заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Заканата изиграва своята роля - князът заповядва да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия.
Така само за две седмици младата българска войска, без каквато и да е външна помощ подкрепена единствено от родни доброволци, запасни и опълченци, разгромява опитната сръбска армия. Затова Сръбско-българската война е наричана "капитаните побеждават генералите".
Опълченци, участници в Сръбско-българската война
На 9 декември 1885 г. в Пирот между двете съседни балкански страни е сключено примирие, а мирът между тях е възстановен посредством Букурещкия договор от 19 февруари 1886 г.
След гръмкия успех на българската армия, предизвикал всеобщо възхищение, е съвършено ясно, че не може и дума да става за възстановяване на статуквото в Източна Румелия. На 24 март 1886 г. е подписан т.нар. Топханенски акт, чрез който Турция признава съединяването на Княжество България и Източна Румелия в единна държава, при одобрението на всички Велики сили.
За победата на българската войска важна роля изиграват преди всичко голямото себеотрицание и жертвоготовност на войниците и офицерите, които се бият срещу своя противник за отстояване на едно свещено дело. Затова, ако се говори за Отечествена война на България в истинския смисъл на думата, такава е именно войната против Сърбия от 1885 г. Със своите победи при Сливница, Драгоман и Пирот българите защитават с кръв акта на Съединението и правят невъзможен обратният процес на разединение, за което настояват толкова външни сили. В това се състои и историческата роля на благоприятния изход от тази война.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}