ПАМЕТНИТЕ ДАТИ
Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта
Денят на независимостта е!
Редактор : / 9147 Прочита 28 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg
След Берлинския конгрес (юли 1878 г.) три десетилетия България, независимо, че вече е свободна страна, остава васално на Турция княжество. Българският народ води непримирима борба срещу това злокобно решение на Великите сили.
През юли 1908 г. Княз Фердинанд предприема посещение на европейските дворове да търси разбиране на унизителното положение, в което е поставена България. По това време в Турция е извършен държавен преврат на младотурците. Те възстановяват Конституцията от 1876 г. и обявяват, че няма да допускат да бъдат накърнявани сюзеренните им права по Берлинския договор. По този начин те обезмислят желаната от българите автономия на Македония и поставят под съмнение съединението на Източна Румелия с Княжество България. В доклад до външния министър генерал Стефан Паприков дипломатическият ни представител в Цариград Иван С. Гешов повдига въпроса: "Не е ли сега моментът България да провъзгласи независимост?"
На приема на Тефик паша с дипломатическите представители в турската столица българският не е поканен, под предлог, че "България е васално на Турция княжество и той е обикновен турски чиновник."
Дипломатическият скандал, раздухан от европейския печат, прелива чашата на търпението. Министър-председателят Александър Малинов изпраща шифрована телеграма до Княз Фердинанд, намиращ се на почивка в унгарското си имение в Карпатите: "Инцидентът Гешов отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта. Оставам при убеждението, че не ще намерим никъде открито насърчение, но едно признание на свършения факт от силите не би закъснял". Френският дипломатически агент в София Морис Палеолог казва на секретаря на тайния кабинет на Княза Чапрашиков: "Моментът е напълно сгоден. Бързайте само да поставите Европа пред Fait accompli (свършен факт)".
Параходът "Хан Крум", на който е взето решението за обявяване Независимостта на България
Така, след продължително отсъствие от страната, на 21 септември 1908 г. Князът се завръща с яхтата си "Хан Крум" на русенското пристанище. Там е посрещнат от всички министри. Той ги поканва на яхтата. След двучасово заседание е взето съдбоносното решение - на 22 септември в старата българска столица Търново да бъде обявена независимостта на България.
На следващия ден с княжеския влак държавниците пристигат в Търново. Незабелязано Княз Фердинанд слиза от влака на спирка Трапезица и се отправя пеша през Асеновата махала към историческата черква "Св. Четиридесет мъченици", построена през 1230 г. от Цар Иван-Асен II в чест на победата му над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница.
Този исторически ден е описан подробно от тогавашната преса:
"Още в неделя на Царевец бе издигнат разкошен павилион, който обръщаше вниманието на гражданите и ги караше, при съществующите вече слухове за готвещия се крупен акт в живота на нашата държава, да очакват това що стана.
В понеделник, рано сутринта, бе разнесена покана от местното демократично бюро, в която се съобщаваше, че със сутрешния трен пристигат министрите и гражданите се канят на събрание, на което ще се говори по политическото положение на страната и главно по последните събития. При наличността на горните слухове, заинтересоваността към въпросното събрание ставаше още по-голяма. Очакваше се нещо повече от това, що се съобщаваше.
Малко по-късно, чрез градския барабанчик се поканваха гражданите на посрещане Княза и министрите. След това, с невъобразима бързина се разнесе слухът, че в тоя ден от старата българска столица ще се провъзгласи независимостта на България. Това се посрещаше с ентусиазъм и навалици, в празнично облекло, при най-оживено настроение, търновци се трупаха на гарата. С особен трен се очакваха Княгинята, княжеските деца и председателя на Народното събрание. След дълго чакане на гарата, в 11 часа се съобщи на силно възбудения народ, че Князът е спрял на спирката при Трапезица и от там, наедно с министрите, се отправил за старата полусрутена църква "Св. 40 Мъченици".
От всякъде народът почна да се стича към това място. В едно много кратко време около църквата и в двора ѝ се препълни с народ. Не след много, в църквата, която бе натъпкана до задушаване от народ, грамадната част от който оставаше около църквата, се отслужи молебен от цялото духовенство. После, след изпяването на "Многая лета", при настъпилата гробна тишина, Князът, застанал напред, пречете манифеста.
Това подейства като електрически ток върху множеството и единодушни ентусиазирани "Ура!" зацепиха въздуха. Урата се подемат от множеството, натрупано вън, и мощни овации разлюляха атмосферата. Ученическият хор със същия ентусиазъм запя "Шуми Марица", и цялата околност се препълваше с величествен кипеж от звукове - народът ликуваше. Всичко това бе тъй величаво, тъй трогателно, щото при живо възкресения спомен от някогашното славно минало, когато тук на същото място са коронясвани чутовни български царе, извикваше сълзи."
В-к "Пряпорец", 23 септември 1908 г.
"След това, от името на народа, председателят на Народното събрание, г-н Христо Славейков, приветства Царя на Независима България със следната реч:
"Ваше Величество! С провъзгласяването на независимостта на България се изпълнява едно от най-важните желания на народа. И тая акция, поддържана и от държавата, е с не малко значение. Аз, от името на народното представителство, Ви моля да приемете славните лаври като Български Цар. Ура!"
Тържественото прогласяване на Независимостта
От името на правителството министър-председателят, г-н Александър Малинов, приветства Българския Цар:
"Ваше Величество! Държавните интереси, националното достойнство Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свето място България за независимо царство. Позволете ми, от името на правителството, да Ви помоля да приемете титула "Първи Български Цар".
Царю честити! Живейте! Живейте за щастие и величие на България! Ура!"
Хилядното множество посреща възторжено обявяването на Независимостта в Търново, 22 септември 1908 г.
След това, Негово Величество Царят отговори на приветствията със следните думи:
"С радост и благодарение приемам предложения от Народа и правителството титул Цар Български. Да живее България! Ура!"
Българският Цар излезе от църквата, приветстван от хилядния народ с въодушевени "Ура!" и "Да живее Царя!". Негово Величество поздрави войските от Търновския гарнизон - 18 пехотен Етърски и 20 пехотен Добруджански полк. Войниците, със светнали от радост лица, с енергични гласове, отговориха на своя Цар за първи път: "Здраве желаем, Ваше Величество!"
Н.В. Царят, придружен от свитата, министрите и ликующия народ, приветстван по пътя от хилядното множество, отиде на поклонение в старата митрополитска църква. Трапезица и Царевец бяха буквално натъпкани с очакващ народ. Царят се появи. Народът се разлюля на вълни, нови оглушителни възгласи и благопожелания, радост, патриотически чувства обладаха всички.
На Царевец министър-председателят Малинов направи с ръка знак за тишина. И възторжено заяви: "Търновци, чуйте словото на Царя!", и от негово име прочете пак манифеста. Историческата околност екна от народните възторжени акламации.
Царят, развълнуван, от радост се покачи на един стол, за да отговори на излиянията и поздравите на своя народ:
"Търновци! 22 години как работя за обединението на българите, как страдам за тяхното преуспяване и величието на българското име и всякога в тия си трудни минути съм черпил подкрепа в тяхната преданост. В тия тържествени и съдбоносни минути, в тая историческа местност, седалище на старите славни български царе, всред тия вековни скали, неми свидетели на толкова славни подвизи, като обявявам независимостта на съединената през 1885 г. България, аз с благодарност си спомням и сега, в тая тържествена минута, за моите верни и предани търновци, за старата българска столица, откъдето прокламирам народната независимост. Ура! Да живее независима България!"
Въздухът екна от възторжени "Ура!", "Да живее Царят!", "Да живее независима България!".
Царят, свитата, министрите и народът се фотографираха на историческата местност.
Придружен от целия народ, който по целия път не преставаше да прави овации на Царя, Негово Величество отиде на гарата, отдето замина за Св. Троицкия манастир. Там бил приготвен обяд за Царя, свитата и министрите. Царят и министрите се върнаха и нощуваха в Търново. Навсякъде бяха устроени народни празненства. Градът е в знамена, вечерта имаше импозантно факелно шествие. На следващия ден Царят потегли към гарата. Конете едва си пробиха път всред многохилядното множество. Царят биде посрещан и изпращан навсякъде с гръмки овации.
Тъй се свърши този ден, незабравим по ентусиазма си, бележим по важните си политически сетнини в Търново."
В-к "Нов век", 24 септември 1908 г.
Текст на Манифеста:
Манифест към Българския народ
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 год. сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевляван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея, под Мое ръководство и онова на О'Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на народа Ни, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава, не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908, двадесет и втората година от Нашето царуване.
Фердинанд I
Приподписали:
Министър-Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и съобщенията: А. Малинов
Министър на Външните Работи и на Изповеданията: С. Паприков
Министър на Вътрешните Работи: М. Такев
Министър на Народното Просвещение: Н. Мушанов
Министър на Финансите: Ив. Салабашев
Министър на Правосъдието: Д-р Т. Кръстев
Министър на Войната, Генерал-лейтенант: Д. Николаев
Министър на Търговията и Земледелието: А. Ляпчев
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}