Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Три дни продължава освещаването на храм-паметник "Свети Александър Невски" преди 95 години

ВЕЛИЧЕСТВЕНИ СИМВОЛИ

Три дни продължава освещаването на храм-паметник "Свети Александър Невски" преди 95 години

Имало е предложения катедралният храм да бъде построен в Търново, като стара столица на България, или на връх Св. Никола в Шипченския Балкан

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Dir.bg

Още

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

Решението за издигане на храм, като паметник за Освобождението на България и в знак на признателност към руските освободители, е взето още на 14 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание. За патрон е избран Св. Александър Невски - покровителят на Русия, на чийто празник Царят Освободител, император Александър II, чествал имения си ден.

Едни народни представители предлагат храмът да бъде построен в Търново, като стара столица на България, а други - на връх Св. Никола в Шипченския Балкан, в памет на решителните сражения срещу войските на Сюлейман паша. Въпросът за мястото обаче останал нерешен.

Събранието приема изграждането да се осъществи само от доброволни дарения на българския народ. На руския архитект Иван Богомилов е възложено да изготви необходимите скици и да изработи проект за храма.

Първоначалният проект на арх. Иван Богомилов

Още

За родните курорти в минало несвършено време: Алчни сме, ненаситни сме!

За родните курорти в минало несвършено време: Алчни сме, ненаситни сме!

На 17 декември 1880 г., по поръчка на Княз Александър I Батенберг, министър-председателят Петко Каравелов прави предложение в Народното събрание църквата да се построи в София и то е прието.

На 19 февруари (3 март н.ст.) 1881 г. българският Княз заминава за Петербург, за да присъства на празненствата по случай 25-годишнината от възкачването на престола на Александър II. Именно тогава, като дар за признателност, Князът издава Прокламация към народа за въздигането на храм. След седмица в Двореца в София е учредена комисия, под председателството на Батенберг, която да ръководи начинанието.

Основният камък е положен отново на 19 февруари, година по-късно - през 1882 г. Събитието протича много тържествено, в присъствието на войската и духовенството, министри, чужди дипломатически представители, хиляди обикновени хора. До камъка, носещ вензела на Княза, в метална кутия е положен и актът за построяване на църквата, а според славянския обичай българският владетел поставя и няколко златни монети. На мястото на престола е въздигнат кръст.

На 18 септември 1886 г. Министерският съвет с постановление решава бъдещата църква да бъде катедрален съборен храм и като такъв проектът на арх. Богомилов трябва да се измени значително. Поканен е друг руски архитект - проф. Александър Померанцев, който заедно с помощниците си Александър Смирнов и Александър Яковлев изготвят окончателния проект, завършен през 1898 г.

Арх. Александър Померанцев (1849-1918)

Проектът на арх. Померанцев

Строежът обаче започва чак през 1904 г. Дотогава от дарения са събрани около 1,6 млн. лв., а изчисленията са, че цялата постройка ще струва 2,5 млн. В крайна сметка храмът е завършен през 1912 г. и разходите далеч надвишават първоначалните сметки - 6 млн. лв.

Началният етап на строежа

Още

169 години от рождението на Вазов: България е вечната спътница в живота му

169 години от рождението на Вазов: България е вечната спътница в живота му

Храмът може да побере около 5 хил. богомолци. Най-високите му точки са камбанарията (50 м) и средният купол (45 м). Общият стил на църквата е източноправославен и е съчетание на византийско-руско-български мотиви. Формата му е кръстообразна с множество кубета, полукубета и сводове. Вътрешността е разделена на три части - нартекс (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола).

Зидовете на църквата са издигнати върху цокли от български гранит. Външната им страна е облицована с български бял дялан камък. Покривите са от медни листове, които по кубетата са позлатени. Подът на целия храм е постлан с мозайка от разноцветен италиански мрамор.

По време на строежа

Около 1910 г.

Още

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Големите и малките икони на централния иконостас са дело на четирима руски художници, сред които се откроява името на безспорния авторитет проф. Виктор Михайлович Васнецов. Другите са академик Николай Алексеевич Бруни, академик Василий Евменеевич Савински и художникът Сергей Тимофеевич Шелковой. От Васнецов са иконите на Иисус Христос на трон и на Св. Богородица на трон с Младенеца, шедьоври в православната иконография в началото на ХХ век.

Иконата “Спасителят“ на проф. Васнецов в централния иконостас

Още

9 септември 1944-а - въстание, революция или преврат?

9 септември 1944-а - въстание, революция или преврат?

Двата странични иконостаса са миниатюрно повторение на централния. Иконите в северния са поверени на проф. Иван Мърквичка, а в южния - на проф. Антон Митов. В църквата има произведения и на Хараламби Тачев, Борис Михайлов, Георги Киселинчев - скулптор и каменоделец.

Изображенията представят картини и фигури от библейската и църковна история, и навсякъде са украсени с български плетеници и декоративни мотиви. Рядко художествено великолепие придават изобилните мраморни работи - лъвове, лозници, птици, каменни дантели, капители, растения и мн. др.

Иконата "Богородица" на проф. Иван Мърквичка в северния иконостас

Още

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Голяма ценност представляват и позлатените бронзови полюлеи - шлосерска германска изработка във византийски стил.

В олтара над централния свети престол се издига великолепен балдахин, който се крепи върху 4 стълба от оникс, доставени от Бразилия. По тавана и сводовете на балдахина има златна мозайка. Всичко останало по него е от алабастър.

Архиерейският трон се поддържа от 4 червени мраморни колони. Царският трон е изпълнен също от разноцветен мрамор. Инкрустацията на балдахина отгоре, в стил старобългарска шевица, и гербът придават особена красота, както и позлатената бронзова корона на върха на пирамидалния покрив. Лъвовете, върху които са поставени предните колони на Царския трон, са от сиенски мрамор, а очите на лъвовете - от ахат.

Централният иконостас и троновете в църквата

Още

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

Дванадесетте камбани на църквата, символизиращи дванадесетте апостоли, са изработени в Москва и пристигат по море във варненското пристанище през лятото на 1911 г. Осветени са на 12 септември същата година. Само няколко дни по-късно, при издигането на третата по големина камбана, тежаща близо 3 тона, се случва трагичен инцидент. Скъсва се едно от подемните въжета и камбаната се стоварва на земята с оглушителен грохот. Загиват трима души - руският техник-монтьор, представител на фирмата производител и пристигнал специално за монтажа на камбаните, както и двама български работници. Камбаната като по чудо остава цяла, със съвсем незначителни поражения.

Скоро след тази трагедия камбаните са издигнати и монтирани успешно. Първият им звън отеква на 13 март 1913 г., за да извести за падането на Одринската крепост.

Варненското пристанище, камбаните за храма пристигат от Русия, 1911 г.

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

В подземието на храма са иззидани 99 гроба, определени за погребение на най-великите и заслужили синове на България. Но криптата никога не е използвана по това ѝ предназначение. От 1965 г. в нея се помещава Музеят за християнско изкуство - филиал на Националната галерия.

С решение от 24 февруари 1912 г. Светият Синод определя църквата "Св. Александър Невски" за ставропигиална, под прякото подчинение на Синода.

През 1916 г. храмът е преименуван на "Св. Св. Кирил и Методий". Народното събрание отменя това решение през ноември 1919 г. и връща старото име.

По времето, когато църквата носи името на Светите братя Кирил и Методий

Още

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Цели 42 години след полагането на основния камък настъпва най-тържественият ден в историята на църквата-паметник - нейното освещаване. За извършване на ритуала са определени три дни - 12, 13 и 14 септември 1924 г. Министерският съвет постановява на тези дати държавните учреждения да не работят преди пладне, столичното градоначалство моли софийските търговци, заведенията и т.н. да затворят магазините си и да ги украсят подобаващо.

От цялата страна са поканени кметове и епархийски избиратели, представители на различни културни, спортни, патриотични, духовни и пр. дружества и организации, определя се строг ред за допускането до храма. Комисията по освещаването решава да се направи Златна книга за вписване имената на всички, които дарят пари или ценни предмети на стойност повече от 10 хил. лв. и имената им да бъдат споменавани за вечни времена при богослужение. Изготвят се и над 30 хил. възпоменателни медалиона. Предприемчиви търговци пускат в продажба юбилейни цигари "Александър Невски".

12 септември 1924 г. - първият ден от тържествата по освещаване на храма

Вестник "Пряпорец" публикува в подробности реда, по който ще протече църковният ритуал:

"Довечера започват тържествата по освещаването на храм-паметник "Св. Александър Невски".

В 6 ч. след пладне ще се почне тържествено вечерно богослужение (вечерня с петохлебие заедно с утреня), при което ще се поставят Свети мощи върху главния стълб на средния престол, посветен на Свети Александър Невски. С това се започва освещаването на престола.

Хора от цялата страна се стичат към храма за освещаването му, 12 септември 1924 г.

Утре, в 7 ½ ч., преди почването на Божествената литургия ще продължи освещаването на средния престол, което освещаване ще се извърши по следния начин:

Още

140 години столица на България - история в снимки

140 години столица на България - история в снимки

Светите мощи, поставени на престола, ще се вземат при ред молитви, песнопения и свещенодействия, и като се изнесат от храма през северните врати, ще се понесат три пъти около храма, при което архиереят, който носи Светите мощи, ще държи тия последните върху дискос, положен на главата си и ще спира последователно два пъти на северните врати и последния път на западните, където ще се четат молитви. След това вратите на храма ще се отключат, архиереите и свещенослужителите влизат отново в олтара, като поставят мощите в сребърна кутийка, поливат ги с миро , захлупват кутийката и я слагат в приготвената дупка в Светия престол. След това дупката се залива с вряща воскомистика и отгоре ѝ се посипва с мраморен прах, като най-отгоре се полага плочата на престола.

Всичко това се извършва при пеене на песни и молитви. След това започва измиване на плочата на Светия престол, първо с гореща вода и ароматичен сапун, а след това с розова вода или червено вино, с което измиват вече целия престол. След това престолът се покрива с платна и покривки, най-отгоре се слагат принадлежностите и така престолът се помазва с миро и се поръсва със светена вода. Най-после, с памук, привързан на висок прът, помазва се с миро източната стена на олтара, както и западната, северната и южните стени на храма, като при това се кади с кадилници. След всичко това започва в 9 ч. Божествената литургия.

Още

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

Тези обряди се повтарят и на следващите дни при освещаването на северния и южния олтар, посветени на Св. Св. Кирил и Методий и на Св. Цар Борис. Първият престол ще бъде осветен под ръководството на най-стария архиерей - Пловдивския митрополит Максим, втория - от Варненския митрополит Симеон, а третия - от Софийския митрополит Стефан."

Вестникът осведомява и как протича първият ден на освещаването, 12 септември:

"Вчера сутринта започна осветяването. Една процесия от всички митрополити на България, на брой шестнадесет души, с тържествени одежди и митри и четири епископи, начело с Пловдивския митрополит Максим, се отправи за храма, за да отслужи осветителната служба.

Престолът биде осветен от митрополит Максим. В освещаването съслужваха, освен българските митрополити, също и руският Цариградски митрополит Анастасий.

Духовенството, начело с най-стария архиерей - Пловдивския митрополит Максим, освещават главния вход на храма

Още

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

В 9 ч. започна Божествената литургия. Присъства множество поканен народ. Личат представители от Двореца, министрите с министър-председателя начело, дипломатическото тяло във великолепни чуждестранни униформи, висшето офицерство, народни представители, руски ветерани и наши опълченци, както и много висши магистрати.

Митрополит Максим държа слово. При завършването на литургията арменската колония в България от името на арменския народ подари на черквата великолепен златен кръст, голям повече от половин метър.

Всички български митрополити, епископи и други духовни лица по време на церемонията

След това в павилиона на площада се извърши молебен за Царя Освободител и за падналите участници-покойници в Освободителната война през 1877-1878 г. Молебенът завърши с парад на войските от столичния гарнизон."

Специално издигнатият на площада пред църквата павилион, където е отслужен молебен

Още

Съвременници на Левски в София

Съвременници на Левски в София

През следващите два дни са осветени и другите два престола. Тридневните тържества се превръщат в истински празник за столицата. Всеки ден военни музиканти изнасят концерти в Борисовата и Градската градина, и при Народното събрание, организират се увеселения. Дни наред пресата пише за събитието по освещаването на храма и за отдадената почит към освободителите.

София, храмът “Св.Александър Невски”, на преден план - църквата “Св.София”, отзад вдясно - Ректоратът, вляво - Държавната печатница, 30-те години на ХХ век

Въздушна фотография на централната част на София: храм-паметник “Ал. Невски”, Народното събрание, Министерство на външните работи (днес БАН), легациите на Италия и Австрия, църквата “Света София”, Държавната печатница, Първа мъжка гимназия, Художествената академия и др., 1926 г.

През Втората световна война, по време на бомбардировките над София, храмът понася тежки поражения, но е възстановен. През 1953 г. е провъзгласен за патриаршеска катедрала, а през 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.

През 60-те години

Снимки: "Изгубената България"

Още

Изгубеният Несебър - един от най-старите градове в Европа

Изгубеният Несебър - един от най-старите градове в Европа

Още

Минало несвършено: Магията на Париж в черно и бяло

Минало несвършено: Магията на Париж в черно и бяло

Още

Ретро и кокетно: Възкресение в старите пощенски картички

Ретро и кокетно: Възкресение в старите пощенски картички

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Още

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Още

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Коментирай 8

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Dir.bg

Централният иконостас и троновете в църквата

Иконата "Богородица" на проф. Иван Мърквичка в северния иконостас

Иконата “Спасителят“ на проф. Васнецов в централния иконостас

Около 1910 г.

По време на строежа

Началният етап на строежа

Проектът на арх. Померанцев

Арх. Александър Померанцев (1849-1918)

Първоначалният проект на арх. Иван Богомилов

През 60-те години

Въздушна фотография на централната част на София: храм-паметник “Ал. Невски”, Народното събрание, Министерство на външните работи (днес БАН), легациите на Италия и Австрия, църквата “Света София”, Държавната печатница, Първа мъжка гимназия, Художествената академия и др., 1926 г.

София, храмът “Св.Александър Невски”, на преден план - църквата “Св.София”, отзад вдясно - Ректоратът, вляво - Държавната печатница, 30-те години на ХХ век

Специално издигнатият на площада пред църквата павилион, където е отслужен молебен

Всички български митрополити, епископи и други духовни лица по време на церемонията

Духовенството, начело с най-стария архиерей - Пловдивския митрополит Максим, освещават главния вход на храма

Хора от цялата страна се стичат към храма за освещаването му, 12 септември 1924 г.

12 септември 1924 г. - първият ден от тържествата по освещаване на храма

По времето, когато църквата носи името на Светите братя Кирил и Методий

Варненското пристанище, камбаните за храма пристигат от Русия, 1911 г.

Календар

Препоръчваме ви

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Народът е разделен на два лагера - избиратели и избираеми. Едните настъпват, другите се отбраняват

ПоДИР 30 години: Show Must Go On

Рухна ли реално Желязната завеса, или ни стига, че свободното пътуване ни прави "равни" с цивилизования свят?

ПоДИР 30 години: Кратки, преход(н)и

Способни ли сме да излезем от летаргията на дългия си Преход и с нови сили да започнем отначало?

Престъплението спрямо българския цирк - не палежа, а липсата на нов

36 години от опожаряването на Софийския държавен цирк