Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

ПОМНИМ

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Честит 3 март, ден на жадувано Освобождение!

Подписването на Санстефанския мирен договор, 3 март (19 февруари ст. ст.) 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Още

Свободата остава завинаги на Шипка!

Свободата остава завинаги на Шипка!

След пленяването на армията на Осман паша в Плевен през декември 1877 г. Османската империя прави неколкократни постъпки към руската страна за примирие, но без успех. Междувременно руските войски разбиват турците при Караагач и превземат незащитения Одрин. Там, на 31 януари 1878 г., е подписано примирие. Дни по-късно започват мирните преговори между двете страни в конфликта.

За пръв пълномощник от руска страна е избран граф Николай Игнатиев, който дълго време преди това е посланик в Цариград и именно заради това познава добре системата на Османската империя, запознат е и с исканията на българския народ. Вторият руски представител е Александър Нелидов - началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Участие в преговорите взима и княз Алексей Церетелев, който е един от първите чужденци, видели намесата на османската войска след Априлското въстание през 1876 г. и е сред изработилите териториите на българската държава по време на Цариградската конференция.

Домът на Аракел бей Дадиян, в който е настанен Великият княз Николай Николаевич със сви-тата си и са разположени руски войски. Снимка: "Изгубената България"

Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Савфет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият - Садулах бей, посланикът на Османската империя в Берлин. Преговорите вървят трудно. На 24 февруари се изпраща руски отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул. В къщата, в която е настанен граф Игнатиев преговорите продължават. В Сан Стефано пристига и Великият княз Николай Николаевич - главнокомандващ на руските войски.

Къщата в Сан Стефано, в която се водят преговорите и е подписан договорът. Днес не съществува. Снимка: "Изгубената България"

На 28 февруари преговорите са прекъснати. Граф Игнатиев уведомява княза, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Най-сетне, на 3 март (19 февруари ст. ст.) прелиминарният мирен договор между Руската и Османската империя е подписан. Руснаците неслучайно настояват именно за тази дата - денят, в който в Русия честват годишнината от възкачването на император Александър II.

Свидетел на оповестяването на сключения договор става българският учител в Цариград Благой Димитров. Спомените му за историческия ден са публикувани във вестник "Македония" през февруари 1934 г.

"През учебната 1877-78 г. аз бях единствен учител, както на основното, тъй и на класното българско училище във Фенер. Директорът на училището, Н. Шишеджиев, бе избягал с австрийски параход през Триест при руските войски в България. Същото направиха и много други българи, между които и Говедаров, единствен български книжар в Цариград, та немаше отде да се купят учебници за учениците. Впрочем, и аз се тъкмях да бягам, но не успях да стигна до австрийския параход поради бдителността на турската полиция и по такъв начин цялата Руско-турска война я прекарах в Цариград.

Великият княз Николай Николаевич в град Търново, след превземането на града, 30 юни 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

19 февруари 1878 г. се падна в неделя. Руските войски бяха в Сан Стефано и поради примирието, желаещите цариграждани от всякаква народност, а те бяха мнозина, ежедневно сновяха между Цариград и Сан Стефано. А в Сан Стефано можеше тогава (па и сега същото) да се отива с железница, с параход и пеш.

На 19 февруари сутринта аз и някои други потеглихме пеш от Фенер, прескочихме хълма на Султан Мехмед, стигнахме в Ак Сарай и оттам през Стаматя и през Едикуле, напуснахме Цариград и се запътихме за Макрикьой. Отминахме това село, минахме демаркационната линия и след малко бяхме вече в Сан Стефано. Когато стигнахме в последното село, сварихме руските войници да обядват. От тук може да се заключи, че сме вървели от Цариград до Макрикьой повече от 4 часа. Спряхме се пред една група обядващи руски войници. Те тутакси ни дадоха по един къс месо и по едно парче хляб. Благодарихме им и с готовност изядохме месото и хляба. Бяхме много изгладнели.

Граф Николай Павлович Игнатиев (Снимка: "Изгубената България")

Сан Стефано бе претъпкан от руски войски от всички родове оръжия и от хиляди цариграждани, които хубавият слънчев ден бе привлякъл тук. Направи ми впечатление, че пред един триетажен паянтов дом, боядисан отвън в жълто, имаше натрупан много народ. Отидох и аз там.

Забравих да спомена по-горе, че от Макрикьой забелязах присъствието в Мраморно море на цяла английска ескадра и то разположена тъкмо срещу руския лагер в Сан Стефано.

Чрез разпитване узнах, че в жълтия дом са се водили преговори между руси и турци за сключване на мир. Освен това узнах, че този ден, 19 февруари, бил решителен за тези преговори.

Александър Нелидов (Снимка: "Изгубената България")

По едно време се даде на руските войски заповед да бъдат готови за поход към Цариград. Това разбрахме от настаналата голяма суматоха. Войници и офицери се разтичаха, за да намерят частите си; чуваше се биенето на много барабани и тръбенето на много тръби; много батареи на кариер тичаха, за да вземат позиции и пр., и пр. Отдалечих се от жълтия дом, стигнах на открито и оттам забелязах маневрирането на английската флота, която също взимаше нова боева позиция. Страшните английски броненосци навъртваха оръдията си срещу русите. Явно бе, че примирието бе денонсирано и че военните действия отново почваха. Нашето положение стана критическо. Трябваше да бягаме, а нямаше откъде. Бяхме попаднали между чука и наковалнята. Без да щем, останахме там, дето бяхме.

Както после узнахме, причината за описаната суматоха е бил ултиматумът на русите до турците, с който последните се подканяли да подпишат приготвения вече договор, като в противен случай примирието се прекъсвало и военните действия отново почвали. В последния момент турците отстъпили и не станало нужда да се продължи войната. С това се тури точка, както на раздвижването на руските войски, така и на маневрирането на английската флота.

Къщата в Сан Стефано, в която се водят преговорите и е подписан договорът. Днес не съществува. Снимка: "Изгубената България"

Малко след туй от балкона на жълтата къща граф Игнатиев оповести гръмко, че е сключен мир между Русия и Турция. В тоя момент се роди Сан-Стефанска България.

Гръмогласно "Ура!" покри думите на Игнатиев. Това "Ура!", каквото не съм чул вече втори път, продължи ного време и, струва ми се, се понесе и на задните руски линии и от там чак до Балкана и по-нататък.

След малко граф Игнатиев слезе между народа и сърдечно и засмяно се разговори с разни видни цариграждани, познати нему от по-рано.

Нямаше какво да правим повече в Сан Стефано, па и беше вече късно, качихме се - аз и другарите ми, на парахода и отпътувахме за Цариград.

Оттогава и до днес датата 19 февруари 1878 г. не излиза никак от ума ми. Впрочем, подобни събития са радост и мъчно се забравят.

Благой Димитров, в. "Македония", март 1934 г.

Коментирай 41

1/1

Подписването на Санстефанския мирен договор, 3 март (19 февруари ст. ст.) 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Граф Николай Павлович Игнатиев (Снимка: "Изгубената България")

Александър Нелидов (Снимка: "Изгубената България")

Великият княз Николай Николаевич в град Търново, след превземането на града, 30 юни 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Домът на Аракел бей Дадиян, в който е настанен Великият княз Николай Николаевич със сви-тата си и са разположени руски войски. Снимка: "Изгубената България"

Къщата в Сан Стефано, в която се водят преговорите и е подписан договорът. Днес не съществува. Снимка: "Изгубената България"

Къщата в Сан Стефано, в която се водят преговорите и е подписан договорът. Днес не съществува. Снимка: "Изгубената България"

Календар

Препоръчваме ви

Дървета столетници, събрали мъдростта на човечеството

Мъглата добавя магия и мистерия към поредицата на фотографа Михаел Шлегел

Скулптури, които живеят само 1 секунда

Нийл Грънди реализира тази серия на открито, в естествена среда

Хипнотизиращи изображения с живи цветове

Емили Мьори изследва красотата на движението

Невероятна светлина струи от красивите Доломити

Мартин Моргенвек направи масива още по величествен по време на постпродукцията

Спиращи дъха фотографии от Украйна с женски лица

Марта Сирко и Андрий Мацола създадоха вълнуваща фотосерия

Пейзажи, които пренасят в убежище на спокойствието

Клер Дропер изследва дълбоката тишина, която понякога цари в природата