ПОМНИМ
Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител
Честит 3 март, ден на жадувано Освобождение!
Редактор : / 11960 Прочита 43 Коментара
Подписването на Санстефанския мирен договор, 3 март (19 февруари ст. ст.) 1878 г. Снимка: "Изгубената България"
След пленяването на армията на Осман паша в Плевен през декември 1877 г. Османската империя прави неколкократни постъпки към руската страна за примирие, но без успех. Междувременно руските войски разбиват турците при Караагач и превземат незащитения Одрин. Там, на 31 януари 1878 г., е подписано примирие. Дни по-късно започват мирните преговори между двете страни в конфликта.
За пръв пълномощник от руска страна е избран граф Николай Игнатиев, който дълго време преди това е посланик в Цариград и именно заради това познава добре системата на Османската империя, запознат е и с исканията на българския народ. Вторият руски представител е Александър Нелидов - началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Участие в преговорите взима и княз Алексей Церетелев, който е един от първите чужденци, видели намесата на османската войска след Априлското въстание през 1876 г. и е сред изработилите териториите на българската държава по време на Цариградската конференция.
Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Савфет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият - Садулах бей, посланикът на Османската империя в Берлин. Преговорите вървят трудно. На 24 февруари се изпраща руски отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул. В къщата, в която е настанен граф Игнатиев преговорите продължават. В Сан Стефано пристига и Великият княз Николай Николаевич - главнокомандващ на руските войски.
На 28 февруари преговорите са прекъснати. Граф Игнатиев уведомява княза, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.
Най-сетне, на 3 март (19 февруари ст. ст.) прелиминарният мирен договор между Руската и Османската империя е подписан. Руснаците неслучайно настояват именно за тази дата - денят, в който в Русия честват годишнината от възкачването на император Александър II.
Свидетел на оповестяването на сключения договор става българският учител в Цариград Благой Димитров. Спомените му за историческия ден са публикувани във вестник "Македония" през февруари 1934 г.
"През учебната 1877-78 г. аз бях единствен учител, както на основното, тъй и на класното българско училище във Фенер. Директорът на училището, Н. Шишеджиев, бе избягал с австрийски параход през Триест при руските войски в България. Същото направиха и много други българи, между които и Говедаров, единствен български книжар в Цариград, та немаше отде да се купят учебници за учениците. Впрочем, и аз се тъкмях да бягам, но не успях да стигна до австрийския параход поради бдителността на турската полиция и по такъв начин цялата Руско-турска война я прекарах в Цариград.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
slide 1 to 3 of 50
12,00 лв.
28,00 лв.
28,00 лв.
19 февруари 1878 г. се падна в неделя. Руските войски бяха в Сан Стефано и поради примирието, желаещите цариграждани от всякаква народност, а те бяха мнозина, ежедневно сновяха между Цариград и Сан Стефано. А в Сан Стефано можеше тогава (па и сега същото) да се отива с железница, с параход и пеш.
На 19 февруари сутринта аз и някои други потеглихме пеш от Фенер, прескочихме хълма на Султан Мехмед, стигнахме в Ак Сарай и оттам през Стаматя и през Едикуле, напуснахме Цариград и се запътихме за Макрикьой. Отминахме това село, минахме демаркационната линия и след малко бяхме вече в Сан Стефано. Когато стигнахме в последното село, сварихме руските войници да обядват. От тук може да се заключи, че сме вървели от Цариград до Макрикьой повече от 4 часа. Спряхме се пред една група обядващи руски войници. Те тутакси ни дадоха по един къс месо и по едно парче хляб. Благодарихме им и с готовност изядохме месото и хляба. Бяхме много изгладнели.
Граф Николай Павлович Игнатиев (Снимка: "Изгубената България")
Сан Стефано бе претъпкан от руски войски от всички родове оръжия и от хиляди цариграждани, които хубавият слънчев ден бе привлякъл тук. Направи ми впечатление, че пред един триетажен паянтов дом, боядисан отвън в жълто, имаше натрупан много народ. Отидох и аз там.
Забравих да спомена по-горе, че от Макрикьой забелязах присъствието в Мраморно море на цяла английска ескадра и то разположена тъкмо срещу руския лагер в Сан Стефано.
Чрез разпитване узнах, че в жълтия дом са се водили преговори между руси и турци за сключване на мир. Освен това узнах, че този ден, 19 февруари, бил решителен за тези преговори.
Александър Нелидов (Снимка: "Изгубената България")
По едно време се даде на руските войски заповед да бъдат готови за поход към Цариград. Това разбрахме от настаналата голяма суматоха. Войници и офицери се разтичаха, за да намерят частите си; чуваше се биенето на много барабани и тръбенето на много тръби; много батареи на кариер тичаха, за да вземат позиции и пр., и пр. Отдалечих се от жълтия дом, стигнах на открито и оттам забелязах маневрирането на английската флота, която също взимаше нова боева позиция. Страшните английски броненосци навъртваха оръдията си срещу русите. Явно бе, че примирието бе денонсирано и че военните действия отново почваха. Нашето положение стана критическо. Трябваше да бягаме, а нямаше откъде. Бяхме попаднали между чука и наковалнята. Без да щем, останахме там, дето бяхме.
Както после узнахме, причината за описаната суматоха е бил ултиматумът на русите до турците, с който последните се подканяли да подпишат приготвения вече договор, като в противен случай примирието се прекъсвало и военните действия отново почвали. В последния момент турците отстъпили и не станало нужда да се продължи войната. С това се тури точка, както на раздвижването на руските войски, така и на маневрирането на английската флота.
Малко след туй от балкона на жълтата къща граф Игнатиев оповести гръмко, че е сключен мир между Русия и Турция. В тоя момент се роди Сан-Стефанска България.
Гръмогласно "Ура!" покри думите на Игнатиев. Това "Ура!", каквото не съм чул вече втори път, продължи ного време и, струва ми се, се понесе и на задните руски линии и от там чак до Балкана и по-нататък.
След малко граф Игнатиев слезе между народа и сърдечно и засмяно се разговори с разни видни цариграждани, познати нему от по-рано.
Нямаше какво да правим повече в Сан Стефано, па и беше вече късно, качихме се - аз и другарите ми, на парахода и отпътувахме за Цариград.
Оттогава и до днес датата 19 февруари 1878 г. не излиза никак от ума ми. Впрочем, подобни събития са радост и мъчно се забравят.
Благой Димитров, в. "Македония", март 1934 г.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}