ПАМЕТНИТЕ ДАТИ
Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки
Навършват се 96 години от Деветоюнския преврат през 1923 г.
Редактор : / 18177 Прочита 69 Коментара
Снимки: "Изгубената България"
На 9 юни 1923 г. с държавен преврат, организиран от Народния сговор и Военния съюз, е свалено правителството на Александър Стамболийски.
На 28 март 1920 г. в страната се провеждат парламентарни избори. Резултатите отговарят на очакванията на Александър Стамболийски, премиер на България и лидер на БЗНС - неговата политическа организация печели близо 350 хил. гласа. Останалите около 550 хил. се разпределят неравномерно между различните партии. При това положение Земеделският съюз получава 110 депутатски мандата при 50 за БКП, 24 за Демократическата партия, 14 за Народната, 9 за БРСДП, 8 за Радикалдемократическата и толкова за Прогресивнолибералната, и 6 за Националлибералната.
Резултатите показват, че тенденцията на настъпление на левите партии и отстъпление от традиционните се задълбочава. Въпреки големия успех на БЗНС обаче, Стамболийски не може да състави самостоятелно правителство, тъй като няма абсолютно мнозинство. Той не се поколебава да касира 13 избрани депутати, без да допусне заместването им с подгласници и така довежда съотношението на силите до 110:106 мандата в своя полза.
Естествено възниква въпросът откъде идва популярността на земеделците в тези трудни години. На първа място самата структура на българското общество способства за успехите им. Страната ни продължава да е предимно аграрна и дребно- и среднособственическа; основна социална група продължава да е селското население.
В трудните следвоенни месеци и години силно впечатление прави декларираната от Стамболийски твърда решимост да се бори със спекулата и бедността, да санкционира незаконно забогателите и да съди виновниците за националните катастрофи. Подобни позиции неминуемо носят политически дивиденти в условията на недоимък и разруха, те са своеобразен отдушник на натрупаното социално напрежение. Освен това е жив споменът за решителния протест на земеделския лидер срещу външнополитическата ориентация на страната през 1915 г. и конфликта му с цар Фердинанд по този повод, последван от съд и затвор. През 1920 г. Александър Стамболийски е на върха на своята популярност. И така, трудното време, последствията от катастрофите, дискредитацията на традиционните партии, изиграват голяма роля за идването на БЗНС на власт.
Самостоятелното земеделско управление се осъществява в тежки условия. И не само заради разнебитеното стопанство, задълженията по Ньойския договор и социалното напрежение. България продължава да търпи един окупационен режим, в столицата функционират различни комисии и учреждения на победителите (Съюзническо военно командване, Междусъюзническа комисия, Репарационна комисия и т.н.), които тежат на финансите, накърняват националното самочувствие и пречат за пълноценното функциониране на държавния апарат.
Поради стопанската и обществена структура, характера на самата власт и нуждите на хилядите бежанци, правителството на БЗНС насочва голяма част от своето внимание към аграрните проблеми. Приети са закони за трудовата поземлена собственост и за увеличаване на държавните земи. Действието им е насочено към оземляване на безимотните и ограничаване на едрото земевладелство. Никой земеделски стопанин не може да владее повече от 300 декара обработваеми селскостопански площи, а горната граница е 100 декара за семейство, ако то не се занимава пряко със земята си и съответно не произвежда. Въвеждането на принципа "земята е на тези, които я обработват" е социално издържано в тежките години на следвоенната криза.
Положителна роля играе и законът за въвеждане на трудовата повинност. Младото поколение е обхванато в групи за извършване на строителни работи с времетраене от 6 до 12 месеца. Освен прекия стопански ефект, това мероприятие има и друго значение - то се използва за начална военна подготовка на младежите при ограничителния режим за българската армия, застъпен в клаузите на Ньойския договор.
В нарушение принципите на частната собственост, кабинетът на Стамболийски въвежда и отчуждаване на едри градски имоти за държавни нужди. По този начин се облекчава бюджетът от наеми за учреждения и ведомства, но се предизвиква и естествена отрицателна реакция.
Насърчава се кооперативното движение, въвеждат се редица промени в съдоустройството, финансите, просветата и др., но те имат временен и конюнктурен характер и не издържат проверката на времето.
Земеделското правителство дава ход на делото за съдене на виновниците за втората национална катастрофа. Процесът трае 18 месеца и завършва с издаване на тежки присъди - от 5 години лишаване от свобода до доживотен затвор, на 12 военни и цивилни лица, между които бившият министър-председател Васил Радославов, министърът на войната в неговото правителство и главнокомандващ ген. Никола Жеков, бившият кмет на столицата Добри Петков и др.
Малко по-късно са арестувани и съдени министрите от кабинетите на Иван Гешов, д-р Стоян Данев, Александър Малинов и Стоян Костурков, управлявали през 1911-1913 г. и 1918 г. Откарани са в Шуменския затвор, където престояват месеци.
В други процеси и огромен брой наказателни дела, през съда преминават стотици служители на държавния апарат от годините на войната, обвинени в корупция и превишаване на власт. Военните съдилища също имат много работа. За жалост тези процеси, понякога движещи се между справедливото възмездие и съдебната разправа с политически противници, не се оказват отдушник на социалното напрежение в страната, а в много случаи допринасят за нажежаване на атмосферата.
В страната започва да се надига вълна на недоволство срещу правителството. През лятото на 1922 г. Народнопрогресивната (създадена от сливане на Народната и Прогресивнолибералната), Демократическата и Радикалдемократическата партия сформират т.нар. Конституционен блок. Той си поставя за цел защита на Търновската конституция и свалянето на земеделците от власт. Подобна е и задачата на основаната по същото време организация "Народен сговор". Зад тях твърдо застават Военният съюз и ВМРО. С последните управляващите имат тежък конфликт.
Като реакция срещу активно провежданата в Македония политика на дебългаризация, през границите преминават въоръжени чети на организацията с цел защита на местното население и оказване на съпротива. Под натиска на белградското правителство, с което Стамболийски е принуден да се съобразява, се слага забрана за сформирането на такива чети, което довежда до сблъсък между кабинета на земеделците и македонската организация. Преследването на нейни дейци в Петричко води до убийството на министъра на вътрешните работи Александър Димитров. Продължаването на конфликта прераства и в прецедент - на 4 декември 1922 г. Кюстендил осъмва окупиран от чета на ВМРО, наброяваща 300 души, с което организацията демонстрира несъгласието си с провежданата от правителството политика.
С течение на времето самостоятелното земеделско управление започва постепенно да придобива черти на диктатура. То се конфронтира с всички, несподелящи неговата идеология и политическа линия. Против режима - тайно или явно - са едри собственици (заради ограничителните мерки и реформената дейност), офицери, научната интелигенция (поради настъплението срещу автономията на университета, необмислени просветни реформи и промяна в правописа), журналистите (поради суровата цензура), духовенството (заради посегателството над църковните имоти), дейците на ВМРО (предвид затрудняването на тяхната дейност). И разбира се, против земеделците са практически всички политически партии, включително на моменти и комунистическата.
Тежък удар срещу властта е и разнобоят в редовете на самия земеделски съюз. Проявите на корупция зачестяват, петима министри в началото на 1923 г. излизат от кабинета по тази причина, Стамболийски ги заплашва с бесилки. Започва отлив и на земеделското население от правителството.
На 4 февруари 1923 г. в правителствената ложа на Народния театър се извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски. Той е придружен от няколко министри. По една случайност всички се спасяват.
След подписването на Нишката спогодба с Югославия от 23 март 1923 г. за съвместна охрана на границата и поемане от страна на нашето правителство на задължението да "усмири" македонстващите, Тодор Александров, лидер на ВМРО, предупреждава министрите, че ще ги сполети участта на техния бивш колега Александър Димитров.
Цар Борис III още не е решаващ фактор. Поел разклатения престол на баща си в трудно и преломно време (от 3 октомври 1918 г.), той се стреми да внесе успокоение в политическия живот, но това не му се отдава. В условията на своето пълновластие, Стамболийски успява да ограничи правата на монарха, да му отнеме (в нарушение на Търновската конституция) ролята на главнокомандващ. Парламентът и правителството са изцяло подчинени на волята на земеделския лидер. Реализира се на практика сливане на политическа партия с държава. Съзнавайки сравнително слабите си позиции в армията, премиерът създава собствена въоръжена сила, т.нар. "Оранжева гвардия", но "гвардейците" до такава степен се самозабравят в действията си, че има случаи да бъдат неутрализирани от войскови части.
Проведените през април 1923 г. парламентарни избори са доказателство, че управлението определено започва да придобива все по-силови черти. Парламентът е разпуснат, изборите се провеждат в условия на натиск и манипулации, променена е и самата изборна система с цел осигуряване пълно превъзходство на режима. Успехът е пълен - 212 мандата за земеделците, и 33 за всичките им противници.
Резултатите от изборите водят опозицията към извода, че свалянето на земеделското правителство по легален парламентарен път е невъзможно. Създадените политически формации установяват тесни връзки с Военния съюз. Възникнал като професионална офицерска организация през 1913 г. и възобновен през 1919 г., той придобива ясно изразена политическа насоченост в унисон с целите на опозицията. Взривоопасната обстановка в страната подтиква ръководителите на Военния съюз и Народния сговор да започнат подготовка за сваляне на кабинета.
Военнотехническата подготовка на заговора е възложена на Военния съюз, а политическата - на председателя на Народния сговор проф. Александър Цанков, на когото е възложено да състави "правителство на националната концентрация, изхождащо от всички партии", което да поеме управлението на страната.
До пролетта на 1923 г. Военният съюз прониква във всички гарнизони на страната и успява да привлече на своя страна сравнително не малък брой от офицерския кадър. Централното управление на съюза разработва специален план за преврата в столицата и провинцията. Набелязани са обектите, които трябва да бъдат заети от войската, и пр. Организаторите успяват да привлекат на своя страна и Съюза на запасните офицери, организацията "Кубрат", спортната младежка организация на скаутите.
В началото на юни Военният съюз издава директива, с която определя датата на удара - 8 срещу 9 юни 1923 г. В провинциалните гарнизони са изпратени специални куриери да съобщят датата и часа на акцията. По това време Александър Стамболийски се намира в родното си село Славовица, където на 7 юни го посещава Цар Борис III.
На проф. Александър Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия кабинет, е наредено да се явят вечерта на 8 юни в определения за Главен военен щаб дом на запасния ген. Иван Русев на ул. "Стефан Караджа" № 15 в столицата. Там се установяват Димо Казасов, Кимон Георгиев, о.з. майор Никола Рачев, проф. Янаки Моллов, ген. Иван Вълков, полк. Христо Калфов, Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски.
Акцията започва по предварителния план. Най-напред, към 2 ч. през нощта, се вдигат съзаклятниците в столицата начело с ген. Велизар Лазаров. Те извеждат поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и пристъпват към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите не оказват никаква съпротива. Без особени усилия са овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани са намиращите се в София земеделски министри, депутати и др. представители на земеделската власт. Половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, превратът започва и в провинцията.
След успешното приключване на акцията, около 7 ч. сутринта на 9 юни, проф. Александър Цанков, придружен от Димо Казасов и Боян Смилов, се отправя към двореца "Врана", за подписване от Царя на указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото. След като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, Цар Борис III подписва.
През деня пред Народното събрание се състои огромен митинг, на който говорят новият министър-председател, проф. Цанков, Цвятко Бобошевски, ген. Велизар Лазаров. Следва невиждана манифестация по улиците на града, в която участват над 100 хил. души.
Безпомощността на земеделското правителство да реагира и липсата на очакваната съпротива от страна на "Оранжевата гвардия" са заменени от стихийни вълнения на различни места - в Плевенско, Карловско, Шуменско, Варненско и др., но те са потушени много бързо.
Научавайки за станалото в София, Александър Стамболийски вдига по тревога земеделските дружби от село Славовица и околните села. Събира голям отряд, с който тръгва към Пазарджик и на 10 юни стига до покрайнините му. Вместо веднага да атакуват града, въстаниците отлагат акцията за следващия ден. В това време военният гарнизон получава помощ от Пловдив. На 11 юни се води сражение край Пазарджик. Поради слабото си въоръжение въстаниците са принудени да отстъпят, а след това и да се разпръснат.
Войската охранява 25 милиона лева на БНБ след преврата над режима на Стамболийски на 9 юни, 1923 г.
Стамболийски се опитва да се скрие в околните села. На 14 юни е заловен в с. Голак, отведен в с. Ветрен и после откаран в Пазарджишкия гарнизон. Там го поема кап. Иван Харлаков, началник на отряд, изпратен от София за залавянето му, който под предлог, че ще го води в столицата го връща в родното му село Славовица. Там, във вилата си, след жестоки изтезания, рязане на пръсти, горене, бодене с шишове и други мъчения, Александър Стамболийски умира. Преди смъртта си успява да изпише на стената със собствената си кръв "Ст. 1923 г.".
Вилата на Стамболийски в с. Славовица, в която е убит
След успешния преврат е сформирано правителство под ръководството на проф. Александър Цанков, включващо представители на Народната, Демократическата, Националлибералната, Социалдемократическата и Радикалдемократическата партия, както и безпартийни лица. За първи път в историята на България се оформя такава широка коалиция. Официално БКП остава неутрална и неангажирана с "борбата за власт между селската и градската буржоазия", според собствените ѝ оценки.
В манифеста по повод на правителствената промяна се отбелязва, че тя е извършена като отрицание на насилието и в името на гражданските права и свободи.
Политическият обрат се отразява изключително тежко върху БЗНС. През следващите дни и месеци много негови членове и съмишленици са убити, други - хвърлени в затворите, а трети търсят спасение вън от България. Фактически съюзът е поставен извън законите на страната.
Елиминирано е едно управление, придобило авторитарни измерения, спечелило си много противници във всички социални слоеве и нарушило конституцията по много пунктове. В този смисъл превратът до голяма степен е подготвен от самата земеделска власт, от стремежа ѝ да раздели българския народ на съсловия, не само фактически, но и официално, и да ги противопостави едно на друго.
Това обаче не променя факта, че новото правителство в името на конституцията заема властта с неконституционни средства.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}