Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

"Чудно нещо е това парламентаризъма! Дремеш си в облаците и просто не знаеш, кой кого ще изпсува на майка"

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Идеята за парламент възниква още преди възстановяването на българската държава през 1878 г., но неговото начало се поставя във Велико Търново на 10 февруари 1879 г. В началото Народното събрание не е постоянно действаща институция. В Конституцията се казва, че то ще заседава само 45 дена в годината, поради което депутатите не са получавали заплати, а дневни.

Сред куриозите на нашия парламент е едно много интересно Народно събрание, което е имало само 7 работни дни за 5 години. Друг куриозен момент е, че имаме Обикновено народно събрание и Велико народно събрание - единствените в Европа. По-късно думата "обикновено" отпада. Вече 140 години Народното събрание е арена и отдушник на размисли и страсти, за които народът често се произнася: "Не гледай какво върши попа, а какво говори"...

В светлата Цветна Неделя ви представяме новата си поредица от изДИРени публикации в старите вестници. В нея ще ви поднасяме китки от неувяхващи творби на наши публицисти, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ето защо я озаглавихме "Минало несвършено". Ще изтупаме повяхналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Весели и тъжни, те ни карат да се замислим и най-сетне - да се поучим от грешките си. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

Започваме с "Парламентарни скици" на големия ни журналист Христо Герчев, публикувани във вестник "Отечество" през май 1922 г.

Сградата на Народното събрание и площадът преди поставянето на “жълтите павета”, началото на ХХ век

Депутат от болшинството

Спечелил народното доверие в изборите, той достойно го оправдава в Народното събрание с гласуване на правителствени законопроекти.

Фигурата му не е внушителна - ето защо не е попаднал в числото на квесторите. Но затова пък е попаднал в много комисии, дето се плащат извънредни дневни.

За него заседанията в Камарата са почивка от полската работа, която той продължава да върши, тъй като за оран, за сеитба, за жътва, за събор, за Бабин и за Мишин ден, редовно си ходи на село, бидейки през това време Камарата в платена ваканция.

Празничната украса на площада пред Народното събрание за сватбените тържества на Царската двойка, София, октомври 1930 г.

В София той живее царски: вози се на автомобил, храни се в гостилницата с вилица, бръсне се редовно всяка събота, на баня отива с приятели за Коледа и Великден, и пуши папироси.

На всички заседания се явява редовно. Гласува по съвест, т.е. съгласява се с това, което говорят ораторите и от болшинството, и от опозицията, но гласува това, което министърът предлага.

Н.В.Цар Борис III, Н.В.Принц Кирил, депутати, членове на правителството и генералитета на Гергьовския парад на 6 май 1936 г. пред Народното събрание

Понякога взема думата от трибуната - от банката си никога не я изпуща. Тогава добива кураж да говори "най-сериозно с нужната сериозност, по най-сериозните въпроси". А няма въпрос, по който да не е сведущ: външната политика я бистри по-добре и от Лойд Джордж; вътрешната - това е неговата стихия; финансите - ехе, и бай Марко по-слабо ги владее тия пущини; по военните въпроси е най-силен - свършил подофицерската команда и през войната е бил младши подофицер; а по правописа туря и Академията в джоба си.

Юмруците му са винаги готови за поддържане реда и тишината в събранието и за "принципна" борба с "другарите".

Кога го назорят журналисти, дава интервюта, които обикновено се препечатват във всички вестници - включително и "Българан" (хумористично списание - бел.ред.)

Площад „Народно събрание“

Депутатският мандат му харесва, но по́ му харесва министерският пост. Той винаги е готов за благото на отечеството да поеме което и да е министерство, но едно му пречи за това - не е още лежал в Централния затвор. Затова пък, много често посещава министерствата. Вместо визитната си картичка, на разсилния, който го спира на вратата, той показва юмрука си с думите: "Аз съм народен представител!" - и влиза обикновено при частния секретар.

Ненаучен на село да спи много, тук самото естество на работата му го кара да спи повече отколкото трябва - и седешком - в Камарата, и лежешком вкъщи. Затова нощта му е изпълнена със сънища, но той и тях използва като им дава реален израз под формата на законодателни предложения.

Княз Фердинанд посреща Великата Княгиня Мария Павловна и Великия Княз Владимир Александрович пред Народното събрание за тържественото откриване на паметника на Цар Освободител. Сред присъстващите са князете Борис и Кирил, княгините Евдокия и Надежда, Софийският митрополит Партений, министри, български и руски генерали, София, 30 август 1907 г.

Мрази опозиционните депутати като бирника и съжалява, че нашата конституция не предвижда касирането на всички депутати от малцинството.

Почва да не харесва жена си и затова ще гласува за реформи в черквата; ако постои по-дълго време депутат, ще я напусне и ще си вземе кокона от София, с която ще може да ходи в "Кабарето" и "Атлантик".

Няма намерение да се отказва от депутатския си мандат - даже би желал да бъде пожизнен.

Работи за доброто на България и Народния магазин.

Карикатура от в. „Щурец“, ноември 1933 г.

Депутат комунист

Това е депутат от опозицията, който поради особените качества, които проявява във и вън от Камарата, заслужава особено внимание.

Депутатът комунист по външен вид не се различава много от депутата от болшинството или опозицията, с изключение на това, че главата му е по-рошава и погледът му избива на кръв.

Той по принцип е против парламента и депутатския мандат, обаче при избори проявява най-голяма агитационна дейност, а в Народното събрание най-често плаче за парламентарност. Говори с пресипнал глас, с много ръкомахания и закани към буржоазното общество и пие много вода. Никога не говори по въпроса, който е подложен на разискване в събранието, а обикновено води диалектичен спор с широките върху основните принципи на комунизма, или развива общите му теории. Краят на речта му е винаги една съкрушителна, от бомбастични фрази, филипика против буржоазния строй и обещания, че всичко ще потече по мед и масло за "широките народни маси", когато дойде тяхното царство.

Площадът пред Народното събрание, снимка от въздуха, 1926 г.

Като че ли специално за депутата комунист, народната мъдрост е създала пословицата: "Не гледай какво върши попа, а какво говори".

Враг на всяка религия, която заблуждава широките народни маси, той е против непогрешимостта на папата, но дълбоко се кланя и вярва в непогрешимостта на папа Ленин и проповядва комунистическата теория като религия.

Знае да говори, да вика, да прекъсва и да тропа по банките, което на парламентарен език значи обструкция. Силно развитото му другарско чувство го кара понякога да употребява и юмруците си като проба на пролетарската диктатура и насилствено втълпяване на комунистическите идеи.

Парламентът, паметникът на Цар Освободител, вляво - Външно министерство (сега БАН), и храмът “Св.Александър Невски”, 30-те години на ХХ век

Пише дълги интерпелации за гладуващите в Русия, за безработните в Щатите, но гласува против закона за работническите осигуровки в България.

Строго следва тезисите на Ленин, между редовете на които било писано, че на правоверните комунисти не са забранени буржоазните занятия, и затова се занимава с търговия.

Има свой собствен морал, който не му забранява да взема парични помощи от чужденци, за лично употребление - с високо партийни цели.

Доброволци от “Въздушна защита” разчистват отломки от разрушената сграда на Народното събрание след англо-американските бомбардировки над София, 9 януари 1944 г.

Обича човечеството, но мрази широките повече от буржоазията, на чийто гръб богато живее.

Много е храбър с депутатската си неприкосновеност, та затова устройва забранени протестни манифестации, които обаче, за по-голяма безопасност, не води лично.

Мрази всички други депутати, но обича трите четвърти на социалната революция, които ще дойдат отвън.

Работи за доброто на широките народни маси, и като всеки добър буржоа гледа своето лично добро.

Вестник "Отечество", май 1922 г. Подписано Немил-недраг - псевдоним на Христо Герчев, филолог, публицист, журналист, обществен деец

София, градината между Парламента и Ректората, 50-те години на ХХ век

София, площадът пред парламента, 80-те години на ХХ век

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 8

Календар

Препоръчваме ви

"Животът на бездомните животни": Драматичност, но и надежда за нов живот

Изложба събира 11 автора в зона "Ларго" под площад "Независимост" и е част от кампанията на ЧЕТИРИ ЛАПИ "Осинови ме"

Homage - модулна фотография от Зафер Галибов

Галерия-книжарница София Прес представя изложбата от 15 до 31 март 2021 г.

Значими жени в историята - от Братислава до Русе

Изложбата ще продължи до 12 март 2021 в МВнР, 7. Етаж

"Лица. Силата на човешкия облик" - портрети от периода на Ваймарската република

Фотогафската изложба във виенския музей Албертина показва как се променя общото разбиране за портретната фотография през 20-те и 30-те години на миналия век

Журналистът Константин Вълков представя "Голямата малка Америка"

Изложбата може да бъде видяна от 16 февруари 2021 до 15 март 2021 г. в Галерия "Синтезис"

Историята на минутката във фотографиите на Боряна Пандова

Изложбата се открива на 18 февруари между 16.00 и 20.00 часа в галерия Credo Bonum