Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

"Чудно нещо е това парламентаризъма! Дремеш си в облаците и просто не знаеш, кой кого ще изпсува на майка"

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Идеята за парламент възниква още преди възстановяването на българската държава през 1878 г., но неговото начало се поставя във Велико Търново на 10 февруари 1879 г. В началото Народното събрание не е постоянно действаща институция. В Конституцията се казва, че то ще заседава само 45 дена в годината, поради което депутатите не са получавали заплати, а дневни.

Сред куриозите на нашия парламент е едно много интересно Народно събрание, което е имало само 7 работни дни за 5 години. Друг куриозен момент е, че имаме Обикновено народно събрание и Велико народно събрание - единствените в Европа. По-късно думата "обикновено" отпада. Вече 140 години Народното събрание е арена и отдушник на размисли и страсти, за които народът често се произнася: "Не гледай какво върши попа, а какво говори"...

В светлата Цветна Неделя ви представяме новата си поредица от изДИРени публикации в старите вестници. В нея ще ви поднасяме китки от неувяхващи творби на наши публицисти, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ето защо я озаглавихме "Минало несвършено". Ще изтупаме повяхналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Весели и тъжни, те ни карат да се замислим и най-сетне - да се поучим от грешките си. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

Започваме с "Парламентарни скици" на големия ни журналист Христо Герчев, публикувани във вестник "Отечество" през май 1922 г.

Сградата на Народното събрание и площадът преди поставянето на “жълтите павета”, началото на ХХ век

Депутат от болшинството

Спечелил народното доверие в изборите, той достойно го оправдава в Народното събрание с гласуване на правителствени законопроекти.

Фигурата му не е внушителна - ето защо не е попаднал в числото на квесторите. Но затова пък е попаднал в много комисии, дето се плащат извънредни дневни.

За него заседанията в Камарата са почивка от полската работа, която той продължава да върши, тъй като за оран, за сеитба, за жътва, за събор, за Бабин и за Мишин ден, редовно си ходи на село, бидейки през това време Камарата в платена ваканция.

Празничната украса на площада пред Народното събрание за сватбените тържества на Царската двойка, София, октомври 1930 г.

В София той живее царски: вози се на автомобил, храни се в гостилницата с вилица, бръсне се редовно всяка събота, на баня отива с приятели за Коледа и Великден, и пуши папироси.

На всички заседания се явява редовно. Гласува по съвест, т.е. съгласява се с това, което говорят ораторите и от болшинството, и от опозицията, но гласува това, което министърът предлага.

Н.В.Цар Борис III, Н.В.Принц Кирил, депутати, членове на правителството и генералитета на Гергьовския парад на 6 май 1936 г. пред Народното събрание

Понякога взема думата от трибуната - от банката си никога не я изпуща. Тогава добива кураж да говори "най-сериозно с нужната сериозност, по най-сериозните въпроси". А няма въпрос, по който да не е сведущ: външната политика я бистри по-добре и от Лойд Джордж; вътрешната - това е неговата стихия; финансите - ехе, и бай Марко по-слабо ги владее тия пущини; по военните въпроси е най-силен - свършил подофицерската команда и през войната е бил младши подофицер; а по правописа туря и Академията в джоба си.

Юмруците му са винаги готови за поддържане реда и тишината в събранието и за "принципна" борба с "другарите".

Кога го назорят журналисти, дава интервюта, които обикновено се препечатват във всички вестници - включително и "Българан" (хумористично списание - бел.ред.)

Площад „Народно събрание“

Депутатският мандат му харесва, но по́ му харесва министерският пост. Той винаги е готов за благото на отечеството да поеме което и да е министерство, но едно му пречи за това - не е още лежал в Централния затвор. Затова пък, много често посещава министерствата. Вместо визитната си картичка, на разсилния, който го спира на вратата, той показва юмрука си с думите: "Аз съм народен представител!" - и влиза обикновено при частния секретар.

Ненаучен на село да спи много, тук самото естество на работата му го кара да спи повече отколкото трябва - и седешком - в Камарата, и лежешком вкъщи. Затова нощта му е изпълнена със сънища, но той и тях използва като им дава реален израз под формата на законодателни предложения.

Княз Фердинанд посреща Великата Княгиня Мария Павловна и Великия Княз Владимир Александрович пред Народното събрание за тържественото откриване на паметника на Цар Освободител. Сред присъстващите са князете Борис и Кирил, княгините Евдокия и Надежда, Софийският митрополит Партений, министри, български и руски генерали, София, 30 август 1907 г.

Мрази опозиционните депутати като бирника и съжалява, че нашата конституция не предвижда касирането на всички депутати от малцинството.

Почва да не харесва жена си и затова ще гласува за реформи в черквата; ако постои по-дълго време депутат, ще я напусне и ще си вземе кокона от София, с която ще може да ходи в "Кабарето" и "Атлантик".

Няма намерение да се отказва от депутатския си мандат - даже би желал да бъде пожизнен.

Работи за доброто на България и Народния магазин.

Карикатура от в. „Щурец“, ноември 1933 г.

Депутат комунист

Това е депутат от опозицията, който поради особените качества, които проявява във и вън от Камарата, заслужава особено внимание.

Депутатът комунист по външен вид не се различава много от депутата от болшинството или опозицията, с изключение на това, че главата му е по-рошава и погледът му избива на кръв.

Той по принцип е против парламента и депутатския мандат, обаче при избори проявява най-голяма агитационна дейност, а в Народното събрание най-често плаче за парламентарност. Говори с пресипнал глас, с много ръкомахания и закани към буржоазното общество и пие много вода. Никога не говори по въпроса, който е подложен на разискване в събранието, а обикновено води диалектичен спор с широките върху основните принципи на комунизма, или развива общите му теории. Краят на речта му е винаги една съкрушителна, от бомбастични фрази, филипика против буржоазния строй и обещания, че всичко ще потече по мед и масло за "широките народни маси", когато дойде тяхното царство.

Площадът пред Народното събрание, снимка от въздуха, 1926 г.

Като че ли специално за депутата комунист, народната мъдрост е създала пословицата: "Не гледай какво върши попа, а какво говори".

Враг на всяка религия, която заблуждава широките народни маси, той е против непогрешимостта на папата, но дълбоко се кланя и вярва в непогрешимостта на папа Ленин и проповядва комунистическата теория като религия.

Знае да говори, да вика, да прекъсва и да тропа по банките, което на парламентарен език значи обструкция. Силно развитото му другарско чувство го кара понякога да употребява и юмруците си като проба на пролетарската диктатура и насилствено втълпяване на комунистическите идеи.

Парламентът, паметникът на Цар Освободител, вляво - Външно министерство (сега БАН), и храмът “Св.Александър Невски”, 30-те години на ХХ век

Пише дълги интерпелации за гладуващите в Русия, за безработните в Щатите, но гласува против закона за работническите осигуровки в България.

Строго следва тезисите на Ленин, между редовете на които било писано, че на правоверните комунисти не са забранени буржоазните занятия, и затова се занимава с търговия.

Има свой собствен морал, който не му забранява да взема парични помощи от чужденци, за лично употребление - с високо партийни цели.

Доброволци от “Въздушна защита” разчистват отломки от разрушената сграда на Народното събрание след англо-американските бомбардировки над София, 9 януари 1944 г.

Обича човечеството, но мрази широките повече от буржоазията, на чийто гръб богато живее.

Много е храбър с депутатската си неприкосновеност, та затова устройва забранени протестни манифестации, които обаче, за по-голяма безопасност, не води лично.

Мрази всички други депутати, но обича трите четвърти на социалната революция, които ще дойдат отвън.

Работи за доброто на широките народни маси, и като всеки добър буржоа гледа своето лично добро.

Вестник "Отечество", май 1922 г. Подписано Немил-недраг - псевдоним на Христо Герчев, филолог, публицист, журналист, обществен деец

София, градината между Парламента и Ректората, 50-те години на ХХ век

София, площадът пред парламента, 80-те години на ХХ век

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 8

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Карикатура от в. „Щурец“, ноември 1933 г.

Площад „Народно събрание“

Площадът пред Народното събрание, снимка от въздуха, 1926 г.

Парламентът, паметникът на Цар Освободител, вляво - Външно министерство (сега БАН), и храмът “Св.Александър Невски”, 30-те години на ХХ век

София, градината между Парламента и Ректората, 50-те години на ХХ век

София, площадът пред парламента, 80-те години на ХХ век

Н.В.Цар Борис III, Н.В.Принц Кирил, депутати, членове на правителството и генералитета на Гергьовския парад на 6 май 1936 г. пред Народното събрание

Сградата на Народното събрание и площадът преди поставянето на “жълтите павета”, началото на ХХ век

Празничната украса на площада пред Народното събрание за сватбените тържества на Царската двойка, София, октомври 1930 г.

Доброволци от “Въздушна защита” разчистват отломки от разрушената сграда на Народното събрание след англо-американските бомбардировки над София, 9 януари 1944 г.

Княз Фердинанд посреща Великата Княгиня Мария Павловна и Великия Княз Владимир Александрович пред Народното събрание за тържественото откриване на паметника на Цар Освободител. Сред присъстващите са князете Борис и Кирил, княгините Евдокия и Надежда, Софийският митрополит Партений, министри, български и руски генерали, София, 30 август 1907 г.

Календар

Препоръчваме ви

Вълнуващата Италия на Паоло ди Паоло

Вижте редки снимки на световни знаменитости от 50-60-те години

Вълшебната красота на Алпите и Лукас Фърлан

Фотографът има сантиментална връзка с планината от дете

Сахара като от приказките на Шехерезада

Иво Орешков ви кани на втората си авторска изложба, в която една съвременна действителност е представена като илюзия от времето

Азия идва в София

Фотографската изложба "Магията на Изтока" ще бъде изложена на Моста на влюбените до НДК

„Светът на Николай Хайтов“ от личния архив на писателя представят в Пловдив

Фотоизложбата ще бъде експонирана в Дома на културата „Борис Христов“