Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Изгубеният Несебър - един от най-старите градове в Европа

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Изгубеният Несебър - един от най-старите градове в Европа

На 18 юли 1956 г. старият град е обявен за архитектурно-исторически резерват с национално значение

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Несебър е късче от паметта на нашата земя, град-приказка от древността. Животът в антична Месамбрия, средновековна Месемврия и българския Несебър не е прекъсвал повече от 3 хилядолетия. На 18 юли 1956 г. старият град, разположен на малък, скалист полуостров и свързан със сушата само чрез тесен провлак, дълъг около 400 м, е обявен за архитектурно-исторически резерват с национално значение. През 1983 г. пък ЮНЕСКО го включва в Списъка на паметниците на световното културно наследство.

През 1910 г. видният археолог, историк на изкуството и политик проф. Богдан Филов живописно разказва за малкото тихо и омайно градче, за неговото минало и многобройните му църкви. А снимките показват един вече безвъзвратно изгубен Несебър.

"Напоследък у нас започнаха често да говорят за Месемврия. Живописното и единствено по рода си местоположение на този приморски градец, затънтен и мъчно достъпен зимно време, привлича вече през лятото доста посетители, които търсят отдих и спокойствие през ваканциите си. И трябва да се признае, че едва ли има друго място по брега на Черно море, което да е тъй пригодно за тази цел, както Месемврия. Варна стана вече много шумна и светска; Бургас плаши своите посетители с многобройни комари; Созопол, който по своето живописно местоположение не пада по-долу от Месемврия, също не е лишен от тези досадни животинки. В Месемврия всички тия неудобства липсват. Тук всичко предразполага към спокойствие, към съзерцание, и ако човек не е много претенциозен, той ще остане напълно доволен и от скромните дървени къщички, в които се чувства тъй много липсата на градини.

Несебър - поглед от въздуха, 1926 г.

Морето тук замества всичко. То дава на човека онова, което градецът в своето усамотение му отнема от светския живот. Оня, който не е в състояние да почувства всичката омайна хубост и тайнствена сила на морето, напразно ще ходи в Месемврия. Нему ще бъде скучно там. Човек трябва да разбира шепота на вълните и техния бурен рев, трябва да умее да наблюдава своеобразния живот на морето, за да изпита всичкото обаяние на Месемврия. А морето не е винаги така тихо и идилично настроено, както самият градец. Понякога и при най-спокойно време, без буря и гръм, в царящата наоколо хармония се вмъква рязък дисонанс.

Рибарски лодки в началото на провлака, водещ до Месемврия (Несебър), началото на ХХ век

Въобще, по всичко изглежда, че Месемврия в скоро време ще стане един от най-добре посещаваните летни курорти у нас. Тази участ ще се стори може би на мнозина, особено на месемврийци, твърде завидна. Всъщност, тя ще лиши градеца от най-ценното, което той има - от неговото усамотение и тишина. А тези две неща са необходими, за да се създаде подходящото настроение у оногова, който иска да се вдълбочи в миналото на градеца и да се любува на неговите редки по своята хубост архитектурни паметници.

Пътят към града покрай вятърната мелница, 20-те години на ХХ век

Месемврия, по отношение на своите художествени паметници, е за България същото нещо, каквото е Равена за Италия или Брюж все още продължава да бъде за Франция. И в трите места, след един период на бляскава художествена деятелност, намираме внезапен застой, който продължава и до най-ново време; и на трите места тишина и уединение, които тъй много предразполагат към съзерцание; и на трите места виждаме в същото изобилие отлично запазени паметници от една далечна вече за нас епоха. Както в Равена пред нас се разкрива в рязка пълнота старохристиянското изкуство от V до VIII столетие, както в Брюж намираме най-добре застъпено старото фламандско изкуство в архитектурата и живописта с Ханс Мемлинг начело, така и в Месемврия имаме възможност да проследим развитието на по-късната византийска архитектура в цяла редица най-характерни нейни произведения. В това отношение Месемврия се явява като продължение на Равена. Докато архитектурните паметници и мозайките на италианския град, с малки изключения, се падат още в първия разцвет на византийското изкуство и ни представят, следователно, по-старата фаза на неговото развитие, повечето месемврийски църкви са от по-късно време - от XI до XIV столетие, и принадлежат, следователно, към периода на втория и последен разцвет на това изкуство.

Провлакът, свързващ старата и новата част на града, 60-те години на ХХ век

Обаче Месемврия, както и Равена, не притежава само византийски паметници. Градецът е един от най-старите в България и е играл навремето си твърде важна роля.

Вятърна мелница (йелдермен), 20-те години на ХХ век

Още преди да бъде основана тук гръцка колония, на това място се е намирало старо тракийско селище, чието заселване се крие в най-тъмни времена. В VI столетие преди Христа е била основана тук гръцка колония от жителите на Мегара, които са заселили и Византион. По това време градът е въртял голяма търговия с вътрешността на страната и е сякъл многобройни собствени монети от бронз и сребро, каквито още и сега често се намират. Най-значителният запазен паметник от това време е крепостната врата, която отпосле на няколко пъти е била преправяна, но в главната си част е запазила още стария си изглед. Тя е градена от големи и правилни каменни блокове без хоросан, както са били градени всички старогръцки крепости. Другите антични паметници, които се срещат тук, са по-незначителни. Между тях се намират старогръцки надписи и релефи, които се отличават с изящната си обработка.

Разкопки край една от вятърните мелници

Месемврия е достигнала най-голямо значение през византийско време след образуването на българската държава. Тук е била една от най-важните погранични крепости, за чието владение често са били водени ожесточени борби между българи и византийци. В 812 г. Крум, след кратковременна обсада, успял да превземе крепостта съвсем неочаквано, обаче българите не могли да я задържат дълго време. Византийците скоро си я възвърнали.

Пристанището, 20-те години на ХХ век

Също и във време на второто българско царство Месемврия, като първостепенна крепост, продължавала да играе твърде важна роля и да минава ту в български, ту във византийски ръце. Тя е служила често било като убежище на свалени български владетели, било като място, дето са били заточвани падналите в немилост византийски първенци. Тези хора, лишени от власт и от светското си положение, са имали достатъчно време в този затънтен край да се отдадат на размишление за непостоянството на човешката съдба и за преходността на земното щастие. Това, което са изгубвали в живота, търсили са го в религията, която е била последното им убежище. И понеже не са могли вече да въздигат замъци и да изтребват своите неприятели, градили са църкви и са се утешавали с християнско благочестие и смирение. Ето защо в такъв малък градец като Месемврия, който никога не е имал възможност да се разшири вън от естествените граници, в които го поставя морето, е имало толкоз много църкви. Някои от тях днес наистина са изчезнали, обаче по-рано са били наброявани четиридесет. Тези църкви съставляват днес най-голямото художествено съкровище на Месемврия.

Замръзналото море, 30-те години на ХХ век

Месемврийските църкви, като архитектурни паметници, представляват това голямо преимущество пред подобните тям паметници в Равена и другаде, че те, макар и полуразрушени, не са били реставрирани в и по време. Всичко, което днес намираме от тях, е автентично, първообразно, запазено в същия вид, както е било още навремето, когато църквите са били градени. Ето защо впечатлението, което добиваме от византийското строително изкуство в Месемврия, е по-непосредствено и по-силно, отколкото в Равена. Реставрациите, колкото и да са сполучливи, не могат да заменят напълно първоначалните постройки; в тях винаги владее под стара форма модерното, чувства се някаква фалшивост, някаква пресиленост; на всяка стъпка вие виждате, че постройката не е продукт на свободна художническа фантазия, а е резултат на продължителни археологически студии, на старателно подражание. Реставрацията, и при най-големи преимущества, остава винаги само копие, което никога не може да замени оригинала. Даже там, дето в по-късно време е подкърпена някоя стена или незначителна част, прибавките са тъй наивни и груби, че не влияят ни най-малко върху впечатлението, което ни прави оригиналът.

Местни рибари плетат мрежи, 20-те години на ХХ век

Месемврийските църкви не притежават нито грандиозните размери, нито смелите конструкции, нито заслепителното великолепие на големите византийски постройки в Цариград, Солун и Равена. Те са повечето малки и скромни. При все това между тях се намират такива перли на византийското изкуство, каквито напразно бихме търсили другаде. Понеже нито мястото, нито паричните средства на строителите са позволявали да се въздигат тук големи и великолепни постройки, архитектите с двойно по-голяма любов са се вдълбочавали в изработването на детайлите и в усъвършенстването на всички отделни форми.

Рибари и граждани с уловена 210 килограмова риба, 1930 г.

Най-старата постройка, в която още владеят всецяло традициите на римската архитектура, е старата Митрополия. Това е голяма базилика с три кораба, широка апсида и обикновен наклонен покрив без купол. Тук формите са още съвсем прости, куполът и декоративното използване на материала, които съставят отличителните белези на византийската архитектура, още липсват.

Главната улица, 20-те години на ХХ век

Все тъй прости в своята конструкция са и църквите "Св. Параскева" и "Св. Теодор": продълговати четвъртити сгради без никакво вътрешно подразделение и с модерен покрив с керемиди. Обаче строежът на стените е вече чисто византийски.

Стара улица

Също и църквата "Св. Стефан", която също е обградена с модерни пристройки, има чисто базиликален характер. Нейната вътрешност е била преустроена вероятно през XIV в. и днес тя е една от най-хубавите църкви в Месемврия.

Старинната църква "Св. Параскева" и възрожденската "Св. Богородица"

Като минаваме сега към куполните църкви, на първо място трябва да споменем църквата "Св. Иван Кръстител" над пристанището, която в много отношения може да се счита за най-интересна от всичките. Тя е четвъртита, почти квадратна сграда с нисък купол по средата. Това, което придава най-голяма стойност на тази кокетна сграда и я прави така очарователна, е неизчерпаемото богатство на декоративните елементи, добити само чрез комбинацията от камъни с тухли. Никакво описание не е в състояние да ни даде ясна представа за целия ефект на тази капризна и богата архитектура. Би трябвало човек да види на самото място как белият камък блещи при силното слънчево осветление, как ярко светят тухлите, как се открояват върху тях дълбоките и гъсти сенки на издадените части и как всичко хармонира с лазурната повърхност на морето, за да разбере напълно чувствата, които са въодушевявали майстора на църквата при нейното строене.

Из улиците на стария Несебър с типичните къщи

Църквата "Св. Иван Алитургетос" също се отличава с богата декорация на стените и е имала два купола - сега съборени. Тук намираме същия тип, който днес е приложен в много по-грандиозни размери при "Св. Александър Невски" в София.

Почивната станция на Свещеническото братство, 30-те години на ХХ век. Днес в сградата се помещава кметството на града.

Някои от месемврийските църкви, като "Исус Христос Акротериос" и "Св. Влахерна", са вече, за жалост, съвършено разрушени. Други, като "Св. Пантократор" - една от най-интересните по своята конструкция, и старата Митрополия, са почти на изчезване. Ако ние, които още толкоз малко ценим художествените богатства на страната ни, не вземем сериозни мерки за тяхното запазване, ще заслужим с право укора, че от нехайство сме оставили да се изгубят едни от най-важните и най-хубави паметници на византийската архитектура, които биха представлявали национална гордост на всяка културна държава."

Проф. Богдан Филов, 1910 г.

Пясъчните дюни на Несебър

Девойки позират на дюните край Несебър, 20-те години на ХХ век

Несъществуващите днес морски бани на Несебър, 30-те години на ХХ век

Църквата "Св. Йоан Кръстител", 20-те години на ХХ век

Руините на старата Митрополия, 1910 г.

Църквата "Св. Параскева"

Църквата "Св. Стефан"

Църквата "Свети Иван Алитургетос", 60-те години на ХХ век

Морската гара, 80-те години на ХХ век

Изглед от новата към старата част на Несебър, 50-те години на ХХ век

Снимки: "Изгубената България"

 

Коментирай 13

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Несебър - поглед от въздуха, 1926 г.

Рибарски лодки в началото на провлака, водещ до Месемврия (Несебър), началото на ХХ век

Пътят към града покрай вятърната мелница, 20-те години на ХХ век

Провлакът, свързващ старата и новата част на града, 60-те години на ХХ век

Вятърна мелница (йелдермен), 20-те години на ХХ век

Разкопки край една от вятърните мелници

Пристанището, 20-те години на ХХ век

Замръзналото море, 30-те години на ХХ век

Местни рибари плетат мрежи, 20-те години на ХХ век

Рибари и граждани с уловена 210 килограмова риба, 1930 г.

Главната улица, 20-те години на ХХ век

Стара улица

Старинната църква "Св. Параскева" и възрожденската "Св. Богородица"

Из улиците на стария Несебър с типичните къщи

Почивната станция на Свещеническото братство, 30-те години на ХХ век. Днес в сградата се помещава кметството на града.

Пясъчните дюни на Несебър

Девойки позират на дюните край Несебър, 20-те години на ХХ век

Несъществуващите днес морски бани на Несебър, 30-те години на ХХ век

Църквата "Св. Йоан Кръстител", 20-те години на ХХ век

Руините на старата Митрополия, 1910 г.

Църквата "Св. Параскева"

Църквата "Св. Стефан"

Църквата "Свети Иван Алитургетос", 60-те години на ХХ век

Морската гара, 80-те години на ХХ век

Изглед от новата към старата част на Несебър, 50-те години на ХХ век

Календар

Препоръчваме ви

Превземането на "Радецки" в спомените на капитана Дагоберт Енглендер

"Те все пак бяха герои, достойни за верната памет, която отечеството им е запазило за тях"...

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

"Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце", разказва композиторът

Първомайски размисъл: Срамно ли е да си Герой на социалистическия труд в България?

Носители на званието бяха българи, които издигнаха родината си в много области на живота

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

"Българският народ е още в своята Страстна седмица. Неговото Възкресение ще дойде, само когато в нашата страна доброто, любовта и истината победят злото, лъжата и злобата"

Протест срещу надстрояването на Къщата със зеления воал

Живущите на бул. "Македония" припомнят и за съборената къща на известна българска художничка