Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

Освен на Военния клуб, видният ни творец е автор на декоративната украса и на още редица обществени сгради в София, създава и множество паметници и бюстове на български национални герои

Проф. Марин Василев сред свои студенти (Снимка: "Изгубената България")

Един от основоположниците на българската скулптура, първопроходец в няколко направления на това изкуство в България, един от първите, получили академично художествено образование в Западна Европа, проф. Марин Василев днес е почти забравен.

Името му е непознато на широката публика, но за него и таланта му винаги ще напомнят и ще говорят неговите творби.

Портрет на проф. Василев от Борис Митов (Снимка: "Изгубената България")

Марин Василев Сельовлев е роден на 27 август 1867 г. в Шумен, където през 1886 г. завършва Педагогическото училище. През 1890 г. завършва и най-старото каменоделно училище в Европа - това в Хоржице, Чехия. Връща се в България за една година, през която учителства в Държавното занаятчийско училище в Княжево, София. От 1891 до 1894 г. е студент по декоративно-монументална скулптура в Мюнхенската художествена академия при проф. Сириус Еберле.

През 1892 г., като студент, Василев излага в първото българско изложение в Пловдив проект за паметник на Възраждането. Връща се в Чехия, за да учи през следващите две години фигурална композиция при известния скулптор Йозеф Вацлав Мисълбек в Художествено-индустриалното училище по скулптура в Прага. Окончателно се завръща в България и постъпва като учител в София.

Фигурата на бог Меркурий (Хермес), орнамент на сградата на Софийска банка (Снимка: "Изгубената България")

Още

Студентите от всички времена се веселят подобаващо на празника си

Студентите от всички времена се веселят подобаващо на празника си

През ноември 1899 г. става преподавател по моделиране, скулптура и каменоделие в Държавното художествено индустриално училище (дн. Художествена академия). Фактически той е вторият българин скулптор в училището, след проф. Жеко Спиридонов, тъй като най-старият преподавател по скулптура, Борис Шатц, е литовец от еврейски произход. От 1911 г. Марин Василев вече е професор. Още преди това той се включва в дружество "Съвременно изкуство", създадено през 1903 г. и обединяващо творци от различни жанрове - архитекти, живописци, скулптори, писатели.Те се борят за свобода в изкуството и се противопоставят на академизма, организират собствени изложби, както и съвместни с Дружеството на художниците в България.

Марин Василев твори в областта на фигуралната композиция и скулптурния портрет, работи както кавалетна, така и монументална скулптура. Той е основоположник на декоративната скулптура в България, създател на архитектурната скулптурна декорация - той е първият, който прави декоративна украса на обществена сграда, първият, създал официални салонни портрети у нас - бюстове на Н.В. Княз Фердинанд и Княгиня Мария-Луиза. Автор е на множество паметници и бюстове на български национални герои и общественици, сред които по-известни са тези на арх. Антонин Колар (в съавторство с когото през 1897 г. създават украсата на Военния клуб в София), Христо Г. Данов, проф. Иван Шишманов, Стоян Заимов, Джеймс Баучър и др.

Орел, орнамент над входа на сградата на Софийска банка (Снимка: "Изгубената България")

Освен на Военния клуб, видният ни творец е автор на декоративната украса и на още редица обществени сгради в София - Министерството на външната търговия (1912), Спестовната каса (1912), Софийската банка (дн. Централно управление на Банка ДСК на ул. "Московска" със забележителните каменни орли над входа и фигурата на бог Меркурий)(1914), сградата на Осигурително дружество "Балкан" - намирала се на пл. "Александър I" (на мястото на бившия Партиен дом), силно повредена при бомбардировките на София през 40-те години и по-късно разрушена.

Сградата на Осигурително дружество "Балкан" (Снимка: "Изгубената България")

Още

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

Най-значителните творби на проф. Василев са паметникът на Васил Левски в Карлово, бюстът на Георги Измирлиев-Македончето в Горна Оряховица и паметникът на загиналите за свободата на България свищовци в град Свищов.

За паметника на Васил Левски скулпторът печели конкурс, проведен през 1903 г. Това всъщност е втори конкурс за паметник на Апостола в родния му град. Първият, с председател на журито проф. Иван Мърквичка, е проведен на 15 януари 1903 г. в София. Представени са шест проекта, но са оценени като слаби. Първа награда не се присъжда, втора получава Андрей Николов - по това време студент в Рисувалното училище, трета - на арх. Никола Лазаров. На новия конкурс (през май с.г., този път в Карлово), заедно с първите шест проекта, участват още девет. В крайна сметка са избрани четири от моделите. Първа премия се дава на проекта на Марин Василев с мото "Нам свобода и човешки правдини трябват " и изпълнението на паметника се възлага именно на него. Втора награда получава "Съзаклятие", отново на Василев, трета и четвърта - съответно на Жеко Спиридонов и Андрей Николов.

Първата копка на паметника е направена на 15 май 1903 г., организирано е голямо тържество, на което присъстват Н.В. Княз Фердинанд, министри, общественици. Окончателно е завършен и открит през юни 1907 г. Скулпторът изобразява Апостола в цял ръст, с револвер в ръка. До Левски е застанал ревящ лъв, олицетворение на разбунтувалия се български народ срещу турския поробител.

Фигурите за паметника на Васил Левски в Карлово, все още немонтирани (Снимка: "Изгубената България")

Още

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

През 1909 г. Марин Василев печели нов конкурс - този път за паметник на Георги Измирлиев-Македончето в Горна Оряховица. Там, още през 1891 г. е направена първа копка, а две години по-късно е монтиран мраморен пиедестал, но поради липса на пари изработката на фигурата се забавя с цели 16 години. Бюстът-паметник е открит тържествено на 6 септември 1910 г. на едноименния площад в центъра на града.

С този паметник е свързана една много интересна история. След разрушителното земетресение, сринало града през юни 1913 г., паметникът на героя оцелява като по чудо. Само че се извърта на 45 градуса! Не целият - постаментът не помръдва, но бюстът на Георги Измирлиев, се обръща сам на изток. Горнооряховчани виждат поличба в това. Оттам, от Русия, ще дойде доброто за отечеството, мълвели те. И решават - обръщат и постамента, така че да гледа в посоката, в която се отправил взорът на героя.

Откриването на паметника на Георги Измирлиев в Горна Оряховица, 6 септември 1910 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още

Емигранти - изгубените мечти

Емигранти - изгубените мечти

Още през 1889 г. будни свищовски граждани създават Комитет за увековечаване паметта на свищовските борци, участници в национално-освободителните борби, като канят Стефан Стамболов за почетен председател. Но и тук до осъществяване на идеята минава много време. На 2 февруари 1912 г. е обявен конкурс за изработване на фигурите. Като най-сполучлив, журито определя проекта на проф. Марин Василев. За съжаление той не успява да го види напълно завършен, тъй като това става едва през 1934 г., когато е и официално открит на 7 октомври, а професорът умира три години преди това.

Снимка: "Изгубената България"

Още

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

За много от творбите си творецът получава редица награди и отличия. Сред неговите възпитаници са известни български скулптори като Мара Георгиева, Васка Емануилова, Янко Павлов и Петър Рамаданов, както и художникът Никола Петров.

Проф. Марин Василев умира внезапно на 14 декември 1931 г. по време на занятия със студенти в Художествената академия в София. Тялото му е изложено за поклонение именно там, в Академията, на която професорът отдава повече от 30 години от живота си.

Още

Изгубената България: Тамя, руси плитки и огромни сини очи

Изгубената България: Тамя, руси плитки и огромни сини очи

Още

Ако авиаторите нямаха криле, щяха да бъдат джазмени - една история за първия саксофон в България

Ако авиаторите нямаха криле, щяха да бъдат джазмени - една история за първия саксофон в България

Коментирай 2

1/1

Проф. Марин Василев сред свои студенти (Снимка: "Изгубената България")

Портрет на проф. Василев от Борис Митов (Снимка: "Изгубената България")

Фигурата на бог Меркурий (Хермес), орнамент на сградата на Софийска банка (Снимка: "Изгубената България")

Сградата на Осигурително дружество "Балкан" (Снимка: "Изгубената България")

Откриването на паметника на Георги Измирлиев в Горна Оряховица, 6 септември 1910 г. (Снимка: "Изгубената България")

Орел, орнамент над входа на сградата на Софийска банка (Снимка: "Изгубената България")

Снимка: "Изгубената България"

Фигурите за паметника на Васил Левски в Карлово, все още немонтирани (Снимка: "Изгубената България")

Календар

Препоръчваме ви

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

"Още отвечер (понеделника) забумтяха удари на брадва и уплашиха всичко живо в махалата - ковяха и пристягаха бесилката", разказва съвременничка на Васил Левски, станала свидетелка на обесването му

Съвременници на Левски в София

През 1938 г., по случай 65-годишнината от обесването на Васил Левски, Бончо Хаджи Бонев – внук на видния общественик, един от най-заможните и влиятелни хора в София около Освобождението и съратник на Левски Хаджи Боне Петров, споделя част от дневника на дядо си и спомени на друг съвременник и очевидец на дейността и трагичния край на Апостола.

Преди 90 години Люба Йоцова става първата Мис България

"Избор на "Мис България"! Никой дотогава не беше чувал подобно нещо!", спомня си в книга Драган Тенев за предстоящото невиждано до този момент събитие у нас

Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление

Вижте как са отбелязвали празника през 30-те години на миналия век

Срамните фотографии, които Хитлер се опитва да унищожи

Личният фотограф на Фюрера Хайнрих Хофман го е запечатал в различни "нелепи" пози, докато репетира речите си

Студентите от всички времена се веселят подобаващо на празника си

Студентските забавления, понякога доста невъздържани, не са от вчера