ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ
На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово
Освен на Военния клуб, видният ни творец е автор на декоративната украса и на още редица обществени сгради в София, създава и множество паметници и бюстове на български национални герои
Редактор : / 4997 Прочита 3 Коментара
Проф. Марин Василев сред свои студенти (Снимка: "Изгубената България")
Един от основоположниците на българската скулптура, първопроходец в няколко направления на това изкуство в България, един от първите, получили академично художествено образование в Западна Европа, проф. Марин Василев днес е почти забравен.
Името му е непознато на широката публика, но за него и таланта му винаги ще напомнят и ще говорят неговите творби.
Портрет на проф. Василев от Борис Митов (Снимка: "Изгубената България")
Марин Василев Сельовлев е роден на 27 август 1867 г. в Шумен, където през 1886 г. завършва Педагогическото училище. През 1890 г. завършва и най-старото каменоделно училище в Европа - това в Хоржице, Чехия. Връща се в България за една година, през която учителства в Държавното занаятчийско училище в Княжево, София. От 1891 до 1894 г. е студент по декоративно-монументална скулптура в Мюнхенската художествена академия при проф. Сириус Еберле.
През 1892 г., като студент, Василев излага в първото българско изложение в Пловдив проект за паметник на Възраждането. Връща се в Чехия, за да учи през следващите две години фигурална композиция при известния скулптор Йозеф Вацлав Мисълбек в Художествено-индустриалното училище по скулптура в Прага. Окончателно се завръща в България и постъпва като учител в София.
Фигурата на бог Меркурий (Хермес), орнамент на сградата на Софийска банка (Снимка: "Изгубената България")
Студентите от всички времена се веселят подобаващо на празника си
През ноември 1899 г. става преподавател по моделиране, скулптура и каменоделие в Държавното художествено индустриално училище (дн. Художествена академия). Фактически той е вторият българин скулптор в училището, след проф. Жеко Спиридонов, тъй като най-старият преподавател по скулптура, Борис Шатц, е литовец от еврейски произход. От 1911 г. Марин Василев вече е професор. Още преди това той се включва в дружество "Съвременно изкуство", създадено през 1903 г. и обединяващо творци от различни жанрове - архитекти, живописци, скулптори, писатели.Те се борят за свобода в изкуството и се противопоставят на академизма, организират собствени изложби, както и съвместни с Дружеството на художниците в България.
Марин Василев твори в областта на фигуралната композиция и скулптурния портрет, работи както кавалетна, така и монументална скулптура. Той е основоположник на декоративната скулптура в България, създател на архитектурната скулптурна декорация - той е първият, който прави декоративна украса на обществена сграда, първият, създал официални салонни портрети у нас - бюстове на Н.В. Княз Фердинанд и Княгиня Мария-Луиза. Автор е на множество паметници и бюстове на български национални герои и общественици, сред които по-известни са тези на арх. Антонин Колар (в съавторство с когото през 1897 г. създават украсата на Военния клуб в София), Христо Г. Данов, проф. Иван Шишманов, Стоян Заимов, Джеймс Баучър и др.
Орел, орнамент над входа на сградата на Софийска банка (Снимка: "Изгубената България")
Освен на Военния клуб, видният ни творец е автор на декоративната украса и на още редица обществени сгради в София - Министерството на външната търговия (1912), Спестовната каса (1912), Софийската банка (дн. Централно управление на Банка ДСК на ул. "Московска" със забележителните каменни орли над входа и фигурата на бог Меркурий)(1914), сградата на Осигурително дружество "Балкан" - намирала се на пл. "Александър I" (на мястото на бившия Партиен дом), силно повредена при бомбардировките на София през 40-те години и по-късно разрушена.
Сградата на Осигурително дружество "Балкан" (Снимка: "Изгубената България")
Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"
Най-значителните творби на проф. Василев са паметникът на Васил Левски в Карлово, бюстът на Георги Измирлиев-Македончето в Горна Оряховица и паметникът на загиналите за свободата на България свищовци в град Свищов.
За паметника на Васил Левски скулпторът печели конкурс, проведен през 1903 г. Това всъщност е втори конкурс за паметник на Апостола в родния му град. Първият, с председател на журито проф. Иван Мърквичка, е проведен на 15 януари 1903 г. в София. Представени са шест проекта, но са оценени като слаби. Първа награда не се присъжда, втора получава Андрей Николов - по това време студент в Рисувалното училище, трета - на арх. Никола Лазаров. На новия конкурс (през май с.г., този път в Карлово), заедно с първите шест проекта, участват още девет. В крайна сметка са избрани четири от моделите. Първа премия се дава на проекта на Марин Василев с мото "Нам свобода и човешки правдини трябват " и изпълнението на паметника се възлага именно на него. Втора награда получава "Съзаклятие", отново на Василев, трета и четвърта - съответно на Жеко Спиридонов и Андрей Николов.
Първата копка на паметника е направена на 15 май 1903 г., организирано е голямо тържество, на което присъстват Н.В. Княз Фердинанд, министри, общественици. Окончателно е завършен и открит през юни 1907 г. Скулпторът изобразява Апостола в цял ръст, с револвер в ръка. До Левски е застанал ревящ лъв, олицетворение на разбунтувалия се български народ срещу турския поробител.
Фигурите за паметника на Васил Левски в Карлово, все още немонтирани (Снимка: "Изгубената България")
Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава
През 1909 г. Марин Василев печели нов конкурс - този път за паметник на Георги Измирлиев-Македончето в Горна Оряховица. Там, още през 1891 г. е направена първа копка, а две години по-късно е монтиран мраморен пиедестал, но поради липса на пари изработката на фигурата се забавя с цели 16 години. Бюстът-паметник е открит тържествено на 6 септември 1910 г. на едноименния площад в центъра на града.
С този паметник е свързана една много интересна история. След разрушителното земетресение, сринало града през юни 1913 г., паметникът на героя оцелява като по чудо. Само че се извърта на 45 градуса! Не целият - постаментът не помръдва, но бюстът на Георги Измирлиев, се обръща сам на изток. Горнооряховчани виждат поличба в това. Оттам, от Русия, ще дойде доброто за отечеството, мълвели те. И решават - обръщат и постамента, така че да гледа в посоката, в която се отправил взорът на героя.
Откриването на паметника на Георги Измирлиев в Горна Оряховица, 6 септември 1910 г. (Снимка: "Изгубената България")
Емигранти - изгубените мечти
Още през 1889 г. будни свищовски граждани създават Комитет за увековечаване паметта на свищовските борци, участници в национално-освободителните борби, като канят Стефан Стамболов за почетен председател. Но и тук до осъществяване на идеята минава много време. На 2 февруари 1912 г. е обявен конкурс за изработване на фигурите. Като най-сполучлив, журито определя проекта на проф. Марин Василев. За съжаление той не успява да го види напълно завършен, тъй като това става едва през 1934 г., когато е и официално открит на 7 октомври, а професорът умира три години преди това.
Снимка: "Изгубената България"
Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини
За много от творбите си творецът получава редица награди и отличия. Сред неговите възпитаници са известни български скулптори като Мара Георгиева, Васка Емануилова, Янко Павлов и Петър Рамаданов, както и художникът Никола Петров.
Проф. Марин Василев умира внезапно на 14 декември 1931 г. по време на занятия със студенти в Художествената академия в София. Тялото му е изложено за поклонение именно там, в Академията, на която професорът отдава повече от 30 години от живота си.
Изгубената България: Тамя, руси плитки и огромни сини очи
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}