Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

РАСТЕ, НО НЕ СТАРЕЕ

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

Снимки: "Изгубената България"

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

Още

Дежавю от паралелен свят: Вижте София някога, но от същия ъгъл

Дежавю от паралелен свят: Вижте София някога, но от същия ъгъл

След Освобождението на България на преден план излиза и въпросът за определяне на столица. След сключването на Санстефанския мирен договор, княз Александър Дондуков-Корсаков, оглавяващ Временното руско управление на новоосвободената държава, установява седалището си в Пловдив. След подписването на Берлинския договор обаче, Източна Румелия, чийто главен град е Пловдив, е обявена за васална на Турция. Това принуждава князът да се премести в София. Така градът де факто става политически и административен център на България, но не и де юре. Едва при приемането на Конституцията във Великото народно събрание в Търново на 22 март (3 април) 1879 г. с пълно единодушие е взето решение - за столица на България е обявена София. 

Отбелязването на Деня на София претърпява няколко промени през годините от 1879 г. насам. На 3 април 1979 г., по повод стогодишнината от обявяването на София за столица, Министерският съвет обявява тази дата за Ден на София. На 25 март 1992 г. Столичният общински съвет решава окончателно за празник на София да се утвърди 17 септември, когато църквата почита паметта на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.

Честит празник, София!

Още

140 години столица на България - история в снимки

140 години столица на България - история в снимки

Години след Освобождението столицата ни няма свой герб. През 1900 г. България е поканена да участва в Световното изложение в Париж, но организаторите изискват от всяка страна участничка да предостави герба на главния си град. Комисията по украсата на българския павилион в Париж възлага на своя член проф. Иван Мърквичка, заедно с Вацлав Добруски - археолог и преподавател, първият директор на Археологическия музей, да проучат въпроса със създаване на герб на София. Задачата по изготвянето му е поверена на младия художник, един от най-талантливите ученици на проф. Мърквичка - Харалампи Тачев. 

Още в онези години столичният герб предизвиква много шеги, закачки и коментари. Днес, по случай празника, ще ви разкажем един виц, публикуван във вестник "Щурец" през 1937 г. Той звучи болезнено актуално, особено по време на избори. Тема за размисъл в щипка пиперлив хумор от миналото:

- Нане Вуте бре, оти на софийския герб има изографисано женско?
- Оти София е женско и, демек, малко е шавлива у изборните работи.

- Ами оти има и църква?
- Да има де да се покайват кметовете що беха я оставили у калищаци и боклуци.

- А Черни връх оти и него са изписали?
- Демек, сака да каже, че софиянци искат чак до там общината да им прекара бордюри и паваж.

- Ами голио човек що значи?
- Значи, че ако данъците по благоустройството не се разхвърлят с някой заем на 20 поколения - сите софиянци че оголеят.

Карикатурата във вестник "Щурец", април 1937 г.

А ето и разказа от първо лице на Харалампи Тачев за създаването на столичния герб пред вестник "Развигор", март 1937 г.:

"Поводът да се снабди и София с герб бе Всемирното изложение в Париж през 1900 г., в което взе участие и България.

Екзекутивният комитет при това изложение поиска и от нашата столица да представи един екземпляр от герба си, който да се постави в тамошната тържествена зала.

София не притежаваше никакъв герб. Тогава кмет на града бе г-н Христо Г. Попов. Набързо той повика г-н Иван Мърквичка - директор на Рисувалното училище, г-н Вацлав Добруски - директор на Археологическия музей, и мен.

Събрахме материал в свръзка с историята на града и се възложи на мен да изработя герба. 

Харалампи Тачев (1875-1944)

Още

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Установих формата на щита, разделих го на 4 полета (ecartelé - geviert), като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града; a долните две - за другите сюжети, характерни за града.

В горното дясно поле (В гербовете страните лява и дясна се смятат като у човека) поставих образа на Ulpia Serdica - зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София - Сердика; в горното ляво поле поставих църквата Св. София, от която столицата е добила сегашното си име; в долното дясно поле - Витоша, вековният свидетел на исторически събития под полите ѝ; в долното ляво — златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus - като персонификация на минералните извори в и около София. И този сюжет е зает от една антична монета.

Христо Попов, кмет на София от 12 април 1899 г. до 4 януари 1901 г.

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

По това време, когато работих герба, г-н Добруски ми показа едно медалионче, намерено при разкопките на Трапезица - В. Търново. На него бе изобразен един лъв в скачащо положение и едно малко лъвче под него - върху червен емайл. Взех големия лъв и го поставих върху отделно щитче, което сложих в средината на общия щит - в сърдцевината (dans l'abîme), както се изразяват хералдицитe. Този мотив послужи и да подчертае факта, че София е приемница на старата столица В. Търново.

Над щита поставих зидова корона (Couronne murale - Wandkrone), каквато имат право да носят само градските гербове.

Проектът на Тачев за герб

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Самите бои (емайлите) са положени в зависимост от сюжетите. Тези, които са изобразени като металически, напр. Ulpia Serdica и Apollo Medicus, са сложени върху цветен емайл, Serdica върху червен, а Apollo върху син; а тези, които са изобразени в бои, поставени са върху металически фондове (Св. София - червена върху златен фонд и Витоша - зелен върху сребърен фонд) - както го изисква хералдическото правило.

Така беше приготвен гербът на нашата столица. Княз Фердинанд, сам голям познавач на хералдичното изкуство, го много хареса и утвърди. От него се направи копие и се изпрати в Париж. По този начин и София се нареди между другите европейски столици.

Още

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

Девизът "Расте, но не старее" е поставен през времето, когато е бил кмет покойният Ради В. Радев. Подсказан му е бил от девиза на Парижкия герб, който е: "Fluctuat nec mergitur" ("Плава, но не потъва"). Отначало девизът на столичния герб е бил "Расте, не старее", но като забелязали, че буквите са 13 - веднага прибавят думата "но" и буквите стават 15. В едни специални общински покани, върху които луксозно е отпечатан столичният герб, е поставен същият девиз на латински език: "Crescit, sed non benescit".

Ради В. Радев, кмет на София от 18 март 1915 г. до 11 август 1918 г.

А двата стръка с лаврови листа, по един от дясно и ляво на герба, са вмъкнати през кметуването на г-н ген. Владимир Вазов и изразяват младост, постоянство и успех."

Харалампи К. Тачев, в. "Развигор", март 1937 г.

Панорамен изглед на София с поглед към Перловската река (днешният бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”), в центъра се вижда църквата “Св. Седмочисленици”, началото на ХХ век.

Сградата на Народното събрание и площадът преди поставянето на “жълтите павета”, началото на ХХ век

Селянчета на Орлов мост, началото на ХХ век

Изглед към улица и площад “Александър I”, 1902 г.

Строежът на Руската църква, завършена и осветена през 1914 г.

Наводненият изкоп, предвиден за основи на бъдещия Народен музей и на Народна библиотека на братя Евлоги и Христо Георгиеви, пред Офицерския клуб, около 1916-18 г.

Улица “Търговска”, 20-те години на ХХ век

Църквата “Свети Крал” (днес “Св. Неделя”) преди атентата от 16 април 1925 г., София 20-те години на ХХ век

Ъгълът на ул. “Г. С. Раковски” и бул.“Цар Освободител”, Военният клуб и градината пред него, краят на 20-те години на ХХ век

Улица “Леге” в края на 20-те години на ХХ век

Сградата на Ректората на Софийския университет, 30-те години на ХХ век

Панорама към бул. “Дондуков”, сградата на застрахователно дружество “Феникс” и хотел “Юнион”, около 1935 г.

Градината пред Офицерския клуб към кръстовището на ул. “Раковски” с бул. “Цар Освободител” и ъгъла с “Писателското кафене”, 30-те години на ХХ век

Лятната къпалня “Мария Луиза” в Борисовата градина, 30-те години на ХХ век

Червената армия преминава през центъра на София.

Строежът на Партийния дом, ЦУМ и хотел „Балкан“, началото на 50-те години на ХХ век

Строежът на Ларгото пред Партийния дом, Министерски съвет и Президентството, около 1954-55 г.

Манифестация по случай 10 години от 9 септември, 1954 г.

Почетна стража с бутафорни шмайзери пред паметника на Васил Коларов, по времето, когато Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” е била прекръстена на “Васил Коларов”, 50-те години на ХХ век

Централният универсален магазин - ЦУМ, 1958 г.

Софийският университет, 1960 г.

Булевард “Георги Димитров” („Княгиня Мария-Луиза“), краят на 70-те години на ХХ век

Подлезът между ЦУМ и хотел “Балкан” с църквата “Света Петка Самарджийска“, 70-те години на ХХ век

Жилищен комплекс “Младост”, 1981 г.

Народният дворец на културата - НДК, в годината на откриването си - 1981 г.

Градинката пред НДК с паметника “1300 години България“, краят на 80-те години на ХХ век

Мавзолеят на Георги Димитров на площад “Девети септември” (“Княз Александър I Батенберг”), 80-те години на ХХ век

Разрушаването на мавзолея, август 1999 г.

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 13

1/1

Снимки: "Изгубената България"

Харалампи Тачев (1875-1944)

Христо Попов, кмет на София от 12 април 1899 г. до 4 януари 1901 г.

Проектът на Тачев за герб

Ради В. Радев, кмет на София от 18 март 1915 г. до 11 август 1918 г.

Карикатурата във вестник "Щурец", април 1937 г.

Руски военни музиканти и уличен търговец пред църквата “Св. София” след освобождението на столицата, София, 1878 г.

София през 1879 г., в дясно е Шареният мост, днес Лъвов мост.

София в края на XIX век, Джамията Баня Баши, в дъното се вижда църквата “Свети Крал”, на чието място днес е църквата “Св. Неделя”.

Панорамен изглед на София с поглед към Перловската река (днешният бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”), в центъра се вижда църквата “Св. Седмочисленици”, началото на ХХ век.

Сградата на Народното събрание и площадът преди поставянето на “жълтите павета”, началото на ХХ век

Селянчета на Орлов мост, началото на ХХ век

Изглед към улица и площад “Александър I”, 1902 г.

Строежът на Руската църква, завършена и осветена през 1914 г.

Наводненият изкоп, предвиден за основи на бъдещия Народен музей и на Народна библиотека на братя Евлоги и Христо Георгиеви, пред Офицерския клуб, около 1916-18 г.

Улица “Търговска”, 20-те години на ХХ век

Църквата “Свети Крал” (днес “Св. Неделя”) преди атентата от 16 април 1925 г., София 20-те години на ХХ век

Ъгълът на ул. “Г. С. Раковски” и бул.“Цар Освободител”, Военният клуб и градината пред него, краят на 20-те години на ХХ век

Улица “Леге” в края на 20-те години на ХХ век

Сградата на Ректората на Софийския университет, 30-те години на ХХ век

Панорама към бул. “Дондуков”, сградата на застрахователно дружество “Феникс” и хотел “Юнион”, около 1935 г.

Градината пред Офицерския клуб към кръстовището на ул. “Раковски” с бул. “Цар Освободител” и ъгъла с “Писателското кафене”, 30-те години на ХХ век

Лятната къпалня “Мария Луиза” в Борисовата градина, 30-те години на ХХ век

Червената армия преминава през центъра на София.

Строежът на Партийния дом, ЦУМ и хотел „Балкан“, началото на 50-те години на ХХ век

Строежът на Ларгото пред Партийния дом, Министерски съвет и Президентството, около 1954-55 г.

Манифестация по случай 10 години от 9 септември, 1954 г.

Почетна стража с бутафорни шмайзери пред паметника на Васил Коларов, по времето, когато Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” е била прекръстена на “Васил Коларов”, 50-те години на ХХ век

Централният универсален магазин - ЦУМ, 1958 г.

Софийският университет, 1960 г.

Булевард “Георги Димитров” („Княгиня Мария-Луиза“), краят на 70-те години на ХХ век

Подлезът между ЦУМ и хотел “Балкан” с църквата “Света Петка Самарджийска“, 70-те години на ХХ век

Жилищен комплекс “Младост”, 1981 г.

Народният дворец на културата - НДК, в годината на откриването си - 1981 г.

Градинката пред НДК с паметника “1300 години България“, краят на 80-те години на ХХ век

Мавзолеят на Георги Димитров на площад “Девети септември” (“Княз Александър I Батенберг”), 80-те години на ХХ век

Разрушаването на мавзолея, август 1999 г.

Календар

Препоръчваме ви

Минало несвършено: Осми декември не е ден на Дионисий

Размисли за истинския студент и мамините синчета и щерки

В Бургас откриха реновираната Кула на фаропазача

Старата охранителна кула на пристанището се превръща в Посетителски център, съхраняващ историята на порта

Минало несвършено: Наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие

На 21 ноември честваме Деня на християнското семейство - Въведение Богородично

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

Навършват се 85 години от смъртта на генерал Георги Тодоров