Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

На 18 декември се навършват 160 години от рождението на героя от Тутракан

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Историята ни учи, че тя се създава и твори от хора водачи, силни, непреклонни личности с висок дух и достойнство, отстояващи правотата си. Ярък пример в българската история е ген. Стефан Тошев. Епичните дела, сътворени от него като водач на Желязната Първа пехотна Софийска дивизия в Балканската война и като командващ Трета армия по време на Първата световна война, са най-необоримите доказателства за това.

На 18 декември се навършват 160 години от рождението на славния пълководец.

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Стефан Тошев Тошев е роден на 18 декември 1859 г. в Стара Загора (тогава Ески Заара). Той е първороден син на търговеца на медни изделия Тошо Тошев и на Анастасия Тошева - възрожденска учителка, една от най-просветените за времето си българки. Тя е сред първите български девойки, изпратени с благотворителни средства да учат в Одеса, основала след завръщането си в България първото девическо училище в Стара Загора (1857).

Когато Стефан е 11-годишен, майка му е поканена от габровски първенци да стане учителка в новооткритото девическо училище в Габрово и той заминава с нея. Там завършва местното мъжко класно училище през 1876 г. След това семейството се връща в Стара Загора, където ги заварва Освободителната война. Събитията предизвикват невъздържан възторг у 17-годишното момче, още повече, че именно майка му посреща на руски език генерал Гурко при влизането му в града. Научил от нея езика, Стефан общува свободно с руските войници и офицери, и може би по това време в него се появява желанието да стане военен.

Анастасия Тошева - първата дипломирана българска учителка, майка на бъдещия генерал

Още

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

На 19 юли 1877 г. в историческия бой при Стара Загора армията на Сюлейман паша отблъсква шепата български опълченци и руснаци, защитаващи града. Голяма част от населението е избито, а градът опожарен. Хиляди заралии бягат в Северна България, за да търсят спасение. Сред тях е и семейството на Тошо и Анастасия. Останали без нищо, те се установяват в Свищов.

Стефан обаче има други намерения и без знанието на родителите си, заминава за Търново. Там, в един руски щаб, изявява желанието си да се бие за освобождението на родината. Така постъпва като доброволец в щаба на VIII дружина на Българското опълчение и е назначен за преводач. Когато през декември 1877 г. руските войски преминават Балкана, Тошев се завръща заедно с майка си в Стара Загора (баща му вече е починал).

Още

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

След Освобождението, през юни 1878 г., Тошев постъпва в новосформираната в Пловдив "команда на волноопределяющите", която през есента на с.г. се преобразува в Софийско военно училище с два класа - старши и младши. След издържан приемен изпит, на 12 декември 1878 г. Стефан е приет в старшия клас на училището. След петмесечна усилена подготовка Военното училище в София пуска първия си випуск млади български офицери, сред които е и Тошев, и на 10 май 1879 г. той е произведен в първия тогава офицерски чин - прапоршчик. Изпратен е на служба в Източно Румелийската милиция, където получава назначение като командир в VI Старозагорска дружина, която е на гарнизон в родния му град.

През ноември 1879 г. военното звание прапоршчик е премахнато, а офицерите с това звание получават чин подпоручик, вкл. Стефан Тошев. Малко по-късно е преместен като командир на X Хасковска дружина. Амбицията му обаче е да служи във войските на Княжество България и през 1880 г. желанието му се изпълва.

През 1882 г. е повишен в поручик, а на 30 август 1885 г. вече е капитан. Само след седмица е обявено Съединението и Тошев е назначен за командир на II дружина от III пехотен Бдински полк. При последващата Сръбско-българска война, в началото на бойните действия капитанът командва Трънския отряд, в който влизат три дружини и батарея.

Още

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

На 3 ноември 1885 г. сръбската Моравска дивизия атакува нашата малобройна част. Българите упорито отбиват врага, но са принудени да отстъпят. Все пак командирът, който дълбоко преживява този тактически ход, успява да заблуди врага и да спечели малко време. То се оказва неоценимо за съсредоточаването на главните сили и за изхода на предстоящите сражения. Оттегля дружината си достойно, без повече загуби. На 5 ноември начело на своите роти капитан Тошев взема участие в атаката на височината Мека црев на Сливнишката позиция, а на следващия ден превзема първата сръбска позиция на Три уши. По време на боевете е ранен в двата крака, награден е с орден "За храброст" IV степен. Събира спомените си от тази война в книгата си "Писма от войната 1885", определена като първата батална българска мемоарна творба. В нея откровено посочва и своите собствени грешки.

Още

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

След войната, между 1886 и 1893 г., Стефан Тошев командва последователно пехотните III Бдински, XI Сливенски, VII Преславски и VIII Приморски полк. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, 2 август 1891 - подполковник, 2 август 1895 г. - полковник. От 1899 до 1904 г. е командир на II бригада от II пехотна Тракийска дивизия. От 1 януари 1904 г. е генерал-майор и е назначен за командир на VII пехотна Рилска дивизия. От 28 май 1908 г. е началник на I пехотна Софийска дивизия.

Като командир се отличава от колегите си - не залага на строевата дребнавост, поощрява всеки подчинен началник, който поема отговорност за своите решения. Особено обичал войниците, не пропускал случай да ги награди.

1910 г., военният министър ген. Данаил Николаев (седнал в средата) с генералитета. Седнали на първия ред от ляво надясно: ­ ген. Вълко Велчев, ген. Георги Агура, ген. Никола Иванов, ген. Данаил Николаев, ген. Васил Кутинчев, ген. Радко Димитриев, ген. Павел Христов; на втория ред: ­ген. Иван Фичев, полк. Георги Тодоров, ген. Вичо Диков, ген. Стилиян Ковачев, ген. Кирил Ботйов, полк. Петър Марков, ген. Стефан Тошев, ген. Атанас Назлъмов; на третия ред: ­ полк. Пантелей Ценов, ген. Иван Сарафов, ген. Илия Димитриев, ген. Радой Сираков и полк. Симеон Янков.

Още

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

През 1912 г. ген. Тошев повежда своята желязна Софийска дивизия в започналата Балканска война. С нея участва в боевете при Гечкенли и Селиолу (Лозенградската операция), като на 9 октомври нанася съкрушително поражение на турците. След успешната операция Първа дивизия настъпва на изток и достига Люлебургаз. Генералът изпраща незабавно разузнавачи, разпределя правилно силите си, използва умело артилерията и отново жъне успех. А когато някои от съседните части се стъписват от турския отпор и решават да отстъпят, застава редом с войниците си и нарежда на своите полкове да атакуват.

Дивизията участва и при атаката на Чаталджанската позиция.

Българската пехота на позиция преди щурм, Чаталджа, 1912 г.

Още

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

От май 1913 г. ген. Тошев оглавява новосформираната V отделна армия, с която участва в Междусъюзническата война. Армията е съсредоточена около Кюстендил. Тук трябва да се нанесе решаващ удар срещу сърбите. Събитията обаче опровергават плановете на висшите ни военни стратези. На генерала е наредено да отстъпи от Кюстендил към Конявската планина, но той преценява, че това ще разстрои войската. Убеждава военното командване да отмени заповедта и да нанесе удар на настъпващата по Струма гръцка армия - тактиката му има успех.

"Безспорно голям военачалник, генерал Тошев притежаваше способността да прецени обстановката... Прозорливост и бърза съобразителност лъхат от всички негови разпореждания", справедливо го възхваляват съвременниците му.

Още

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

На 5 август 1913 г. Стефан Тошев е произведен в чин генерал-лейтенант. През есента на същата година му е възложено повторното освобождаване на Западна Тракия. С две дивизии той методично и почти безкръвно навлиза в териториите, владени от протурската "Гюмюрджинска република". Въпреки споразумението за мирното връщане на района към България, нашите части срещат известна съпротива и Тошев не се колебае да използва сила - с артилерийски огън е сломена съпротивата на турските автономисти при старата българска граница край селата Еникьой и Елмалък.

След войната последователно е началник на Втора и Трета военноиспекционна област.

През Първата световна война ген. Стефан Тошев извършва едни от най-големите си постижения като военен деец. След включването на България, на него е поверено командването на III българска армия, която през 1916 г. води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу руско-румънски войски, с цел освобождаването на Добруджа от румънска власт.

В оперативен план армията е подчинена на групата съюзни армии, командвани от фелдмаршал Аугуст фон Макензен, с когото генералът често ще влиза в противоречия, отстоявайки българските интереси. При щаба на Трета армия, като офицер за поръчки от страна на Главната квартира е аташиран Княз Борис, тогава млад поручик. Оттогава и датира възхищението на бъдещия цар към генерал Тошев.

Генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен (August von Mackensen), главнокомандващ германските, австро-унгарските и българските дивизии в Сърбия по време на Първата световна война, 1916 г.

Още

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

За връх в бойната кариера на генерала се смята битката за превземането на Тутракан. Тошев се отличава от другите военачалници с това, че наред със законите на стратегията, владее силата на словото, което изразява пламенно не само в речите си пред бойците, но дори и в заповедите, които издава. Помни се 2 септември 1916 г., когато прогърмява:

"Юнаци, ще ги биете! Ще ги смачкате! Ще вземете Тутракан!"

Български артилерийски наблюдателен пост при Тутракан, 1916 г.

Още

Свободата остава завинаги на Шипка!

Свободата остава завинаги на Шипка!

При подготовката за атаката на смятаната за непревземаема Тутраканска крепост ген. Тошев влиза в остър конфликт с фелдмаршал фон Макензен, който има свой план. Немският военачалник е привърженик на стратегията на изтощението - армията на противника да се унищожава с бавни, методични удари. Той предлага план за поетапно овладяване на Добруджа, а силно укрепените от румънците военни крепости Тутракан и Силистра да бъдат обсадени и атакувани по-късно. Обаче Тошев предусеща бъдещия провал: потенциалът на Трета армия ще се разпилее безсмислено, а разтеглянето на бойните действия във времето крие опасност от погром на фона на очакваната многочислена руска подкрепа за румънците. В крайна сметка е приет планът на българския генерал.

На 5 и 6 септември 1916 г. след устремната атака на Трета армия под командването на ген. Стефан Тошев, Тутраканската крепост е превзета, а бранещите я 40 000 румънски войници и 450 офицери са пленени. Един от най-големите подвизи на Българската армия е факт.

Пленени румънски войници след превземането на Тутракан, септември 1916 г.

Още

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Въпреки огромния успех, неприятните чувства породени между фон Макензен и ген. Тошев довеждат до нови персонални конфликти. Фелдмаршалът настоява нашата армия да настъпи незабавно на север, но Тошев отказва. Нетърпимостта между тях нараства при Кубадин. Немецът се опитва да отстрани изцяло българския си колега от високия военен пост. Родният командир не получава подкрепата на върховното командване и на 23 ноември 1916 г. е принуден да подаде оставка с думите:

"Ние не сме наемници!"

Мястото му е заето от по-сговорчивия ген. Стефан Нерезов, а опитният стратег ген. Тошев е изпратен в тила като губернатор на Македонската военна област.

На 25 март 1917 г. е повишен в най-високото звание в тогавашната армия - генерал от пехотата. През 1918 г. е командир на IV българска армия, която отбранява левия бряг на Струма и брега на Бяло море. 1918-1919 г. е началник на IV военноинспекционна област със седалище Гюмюрджина.

Още

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

След края на войната, през юни 1919 г., ген. Тошев преминава в запаса и се посвещава на обществена и писателска дейност. Написва историята на своята Трета армия при действията ѝ в Добруджа - "Действията на ІІІ армия в Добруджа през 1916 година. Отговор на писаното за българите в мемоарите на Генерал Лудендорфа" (1921), "Победени без да бъдем бити" (1924) и др. През 1923 г. е избран за председател на Съюза на запасните офицери. През същата година оглавява и комитета "Народна признателност", който подпомага жертвите от комунистическия метеж на Септемврийското въстание.

Ген. Стефан Тошев умира внезапно от сърдечен удар на 27 октомври 1924 г. в Пловдив, където е поканен да изнесе патриотична лекция. На следващия ден там е отдадена почит на големия пълководец и тленните му останки са пренесени в София. На опелото в църквата "Св. Неделя" и на погребението на 29 октомври присъства и Н. В. Цар Борис III.

Още

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

Със съпругата си Ефросина, генералът има три деца - Тодор, Анастасия и Надежда. Тодор също става генерал.

В чест на ген. Тошев са наименувани 2 селища в България: 1934 г. - село Генерал Тошево, Ямболско, и 1942 г. - село (по-късно град) Генерал Тошево, Добричко.

Цитати от ген. Стефан Тошев:

"Аз ще сторя всичко възможно моите войници да знаят, че и последната сила на живота си ще дам на труда и борбата против враговете на моята Родина. Ние нямаме права върху нашия живот. С него разполага само Отечеството!"

"България не е чифлик, за да може някой и някои да разполагат с нея. България не е маса от случайни поселенци и преселенци, а държава с история и народ с амбиция!"

В спомените си за генерала, неговият съвременник ген. Константин Соларов го описва така:

"Горд войник, с широка искрена душа, надарен с бодър дух и творчески замах, човек, който обича и се радва на успехите на другите, рицар и благородник по сърце, който привлича хората към себе си и ги гали с топлия си и искрен поглед. По вид високомерен, с твърда и надменна походка, а всъщност скромен, снизходителен и великодушен."

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 37

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Анастасия Тошева - първата дипломирана българска учителка, майка на бъдещия генерал

1910 г., военният министър ген. Данаил Николаев (седнал в средата) с генералитета. Седнали на първия ред от ляво надясно: ­ ген. Вълко Велчев, ген. Георги Агура, ген. Никола Иванов, ген. Данаил Николаев, ген. Васил Кутинчев, ген. Радко Димитриев, ген. Павел Христов; на втория ред: ­ген. Иван Фичев, полк. Георги Тодоров, ген. Вичо Диков, ген. Стилиян Ковачев, ген. Кирил Ботйов, полк. Петър Марков, ген. Стефан Тошев, ген. Атанас Назлъмов; на третия ред: ­ полк. Пантелей Ценов, ген. Иван Сарафов, ген. Илия Димитриев, ген. Радой Сираков и полк. Симеон Янков.

Българската пехота на позиция преди щурм, Чаталджа, 1912 г.

Генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен (August von Mackensen), главнокомандващ германските, австро-унгарските и българските дивизии в Сърбия по време на Първата световна война, 1916 г.

Български артилерийски наблюдателен пост при Тутракан, 1916 г.

Пленени румънски войници след превземането на Тутракан, септември 1916 г.

Календар

Препоръчваме ви

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Честваме 170 години от рождението на Патриарха на българската литература. Impressio ви припомня неговата единствена автобиография

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

На 10 юни (28 май ст. ст.) 1912 г. далеч от родината си, в малкото италианско градче Брунате над езерото Комо, умира Пенчо Славейков.

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

На 18 май преди 115 години Княз Фердинанд открива официално един от най-старите музеи в България. От неговите сбирки водят началото си още няколко културни институции

Анастасия Димитрова - първата българска учителка

"И да ме затворите, и да ме убиете даже, няма да има полза от това, защото народът трябва да учи своя език, да познава своята история и вие не можете да го спрете, той видя вече истината. Ако мене убиете, още по-силно ще се развие народното чувство". Турците се надсмиват над думите ѝ и оставят "тая луда жена" на свобода.

Образът на Свети Георги сам се изписал в Зографския манастир

Днес, в деня за почит към паметта на светеца, и храмов празник на светата обител, ще ви разкажем за това свещено място. Така, както го е видял известният скулптор Иван Лазаров преди 95 години