Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

СВОБОДА

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

"Тържественият звук на големите камбани на храма на "Александър Невски" отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град", разказва Иван Николаев, 50 години след Освобождението на България

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев

Още

Свободата остава завинаги на Шипка!

Свободата остава завинаги на Шипка!

На 3 март 1928 г. се отбелязват 50 години от Освобождението на България. В цялата страна са организирани големи чествания. Особено тържествено протичат те в столицата.

Иван Николаев, секретар на Съюза на руските ветерани от Освободителната 1877-1878 г. война, разказва за този празничен ден:

Великият княз Николай Николаевич (втори ред седнали, седми от ляво на дясно, след него генерал Йосиф Гурко) с щаба на армията и чуждестранните военни агенти, на втория ред седнал, втори от ляво на дясно е Сейго Ямадзава, Сан Стефано 19 февруари 1878 г. (

Още

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

"Хубав предпролетен ден. Първият яснослънчев ден в началото на 1928 г. Улиците на столицата са препълнени с народ, празнично настроен. Тук-таме се мяркат ученически двойки с касички в ръце - събират народна помощ за последните живи войници от някогашната славна армия на Царя Освободител. Тържественият звук на големите камбани на храма на "Александър Невски" отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град.

Маса хора, като мравуняк, се стичат към храма-паметник на Освобождението, където след пристигането на Н.В. Царя започва богослужението. Вътре, великолепието на храма е в пълна хармония с благоговейното настроение на множеството посетители, които изпълват междините между колосалните сводове. Отдясно, зад и около трона са офицерите от столичния гарнизон в парадни униформи начело с генерал Велизар Лазаров.

Руският император Александър ІІ с гвардията си при обсадата на Плевен, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Отсреща под катедрата са руските ветерани и българските опълченци начело с генерал Смагин и Х. Н. Карастоянов (ген. Алексей Алексеевич Смагин е първият председател на Съюза на руските ветерани в България; Харалампи Карастоянов е председател на Опълченското дружество, бивш кмет на София - бел.ред.). Между тях е и историческото Самарско знаме на Българското опълчение. Зад тях са доброволците от Сливница и "чичовците" от Одрин. Срещу олтара посредата е Министерският съвет и бюрото на Камарата в пълния им състав; следва запасното офицерство и други ученолюбиви организации.

В центъра на храма под големия полилей са наредени свещенослужителите в златни одежди начело със софийския митрополит Стефан, които отслужват съборно панихидата и молебена. Участват и руският митрополит Серафим заедно с прочутия си по гласа му протодякон Инокентий.

Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ действащата армия по време на Руско-Турската война с офицери от щаба си, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Тържествената служба се съпровожда от мелодичното пеене на уголемения за случая Синодален храмов хор и се приключва с една вдъхновена реч за значението на деня от владиката дядо Стефан. Н.В. Царят след това приветства под звуците на тържествения църковен концерт висшите офицери и съпроводен от генерал Лазаров се здрависва поотделно с всички ветерани и опълченци, с някои от които разговаря по-дълго. Между тях е и г-жа Паренсова, съпруга на първия български военен министър след Освобождението.

11 дюймово (около 28 см) турско оръдие от отбранителната система на крепостта Меджиди табия край Силистра, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

След размяна на приветствия с министрите и други лично познати Н.В. Царят, съпроводен от военния министър , генерал Иван Вълков и голяма свита излезе на площада, където поздрави войските и многобройните присъстващи организации, бурно акламиран отвсякъде с "Ура!".

Съставът на щаба на действащата в България Руска армия, четвърти отдясно наляво, прав е барон Сейго Ямадзава, първият японец стъпил на българска земя и участник в Руско-Турската война, село Горна Студена, август 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още

Съвременници на Левски в София

Съвременници на Левски в София

Подир това се образува шествие начело със Самарското знаме, ветераните и опълченците до паметника на Цар Освободител. Шествието, както и редът тук бяха запазени образцово. Липсваше оная бутаница, натискане и надпреварване, които са констатирани в други случаи и от тържеството правеха сборище. При паметника под звуците на един огромен хор - над 400 души - съставен от дванадесет певчески хорове на Българския музикален съюз, генерал Смагин и г-н Карастоянов положиха венци от името на ветераните и опълченците, в подножието на паметника на своя велик и някогашен венценосен Върховен вожд. Трогателен момент! Борците от Освобождението коленопреклонно и безмълвно запазиха мълчание една-две минути.

Първият японец, стъпил на българска земя, участник в Руско-турската война на страната на Руската имперска армия, начело на взвод при обсадата на Плевен, генерал-майор, барон Сейго Ямадзава (1846-1897) Снимка: "Изгубената България"

Речи не се произнесоха, па и не се чувстваше нужда от такива. Общението на душите на живите ратници с душите на падналите се чувстваше. Хорът, който бе изпял преди това импозантно "Шуми Марица", кантатата на Царя Освободител от Димитър Хаджигеоргиев и песента, с която русите почнаха, водиха и завършиха победоносно войната, т.е. руският химн "Боже Царя Храни", в тоя момент мистично огласяше гробната тишина с химна на падналите на полето на честта: "Покойници!..."

Щаб-квартирата на руската войска (в къщата на хаджи Николи) отдясно наляво: Великият княз Николай Николаевич, Н.В. Императорът Александър II (седнал), румънският княз Карол I, неизвестен, Великият княз Сергей Александрович, Великият княз Владимир Александрович (седнал), Княз Александър Батенберг (прав до колоната), и други генерал-щабни офицери, сред които Николай Павлович, граф Игнатиев (първи ред ляво - прав с бяла униформа и мустаци), Горна Студена, август 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Още

Те никога не спят. Никога не забравят. Помнете падналите!

Те никога не спят. Никога не забравят. Помнете падналите!

Преклонението пред паметника завърши с отнасяне от опълченците и ветераните под звуците на военни и други музики на Самарското знаме обратно в Двореца. Тук пред източните порти старите солдати от 1877-1878 г. приеха народния парад, в който покрай тях с музика начело продефилираха части, организации, училища и неорганизирано гражданство. След отдаване на тази народна почит на руските и български ветерани, състоя се в 2 ч. (до 5 ч. вечерта) братска трапеза в ресторант "Балабанов", дадена от опълченците на техните боеви учители - руските ветерани.

Пред къщата на хаджи Николи, в която се помещава Главната щаб-квартира на руската войска - отдясно наляво: Н.В. Императорът Александър II (седнал), румънският княз Карол I, Великият княз Николай Николаевич, Великият княз Сергей Александрович и други висши офицери, крайният вляво - бъдещият български княз Александър Батенберг, Горна Студена край Свищов, август 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

На тази историческа трапеза, първа след петдесетгодишен период, последвал Освободителната война, се изрази в трогателни моменти на взаимоуважение между боевите съратници. Произнесените речи, малко на брой, бяха пропити със сърдечност и мили спомени за някогашното бойно другарство. На ветераните и опълченците бяха предоставени превозни средства от всички войскови части, и те се разотидоха, доволни от почитта, която се прояви спрямо тях в този голям български и руски ден.

Двама руски офицери и българско семейство в двора на къща в село Горна Студена, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Още

Свободата остава завинаги на Шипка!

Свободата остава завинаги на Шипка!

Не бива да се премълчи и красивия жест, проявен от Търговската камара в този ден: председателят на Софийската търговска камара г-н Караджов и секретарят д-р Златаров поднесоха на ветераните и опълченците по случай знаменателния ден по 50 хиляди лева помощ. Чрез този си жест търговското съсловие даде един отличен пример и доказа още веднъж, че то е достойно за патриотичните традиции, основоположени от неговите предшественици през време на турското робство."

Руски офицери по време на игра на карти в лагера на армията в град Бяла, от ляво надясно, седящи: генерал-адютант Дмитрий Сергеевич Арсениев, Княз Александър Батенберг, Великият княз Константин Константинович, Великият княз Сергей Александрович, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Иван Николаев, в-к "Отечество", март 1928 г.

На 3 март (19 февруари ст.ст.) 1878 г. в селцето Сан Стефано (дн. квартал Йешилкьой, част от истанбулското предградие Бакъркьой) е подписан прелиминарен , т.е. предварителен, мирен договор между Руската и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., но подлежи на одобрението на останалите Велики сили.

Пълномощници от руска страна са граф Николай П. Игнатиев и Александър И. Нелидов, от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.

Членове 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно васално княжество с народно християнско правителство и народна милиция. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров). Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор 1878.

Имперската пекарна на престолонаследника Александър Александрович, Бяла, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Казашки военен лагер край Бяла, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски войници гледат българско хоро в Бяла, септември 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски военни музиканти и български уличен търговец пред църквата “Св. София” след освобождението на столицата, София, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски войници охраняват турски оръдия, пленени под Филипопол (Пловдив), 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Граф Едуард Ив. Тотлебен, генерал от инженерните войски, с щаба на действащата армия, Сан Стефано, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Офицери от 3-та Гвардейска пехотна дивизия по време на обяд, вероятно в лагера при Яръм-Бургас (дн. Кумбургас, Турция), 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Лагерът на 3-та Гвардейска пехотна дивизия край Яръм-Бургас (днешен Кумбургас, Турция), юли 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Гвардейци от Финландския полк (в състава на Руската армия) – снимка за спомен с две български деца Снимка: "Изгубената България"

Понтонният мост между Русе и Гюргево, построен за преминаването на руската войска и снабдяване, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Портрет на дядо Димитър - опълченец, заснет 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Генерал Михаил Дмитриевич Скобелев - “Белият генерал”, заснет около 1881 г. (Снимка: "Изгубената България")

Генерал от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), командир на Предния отряд на Руската армия, превзел градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и др. (Снимка: "Изгубената България")

Граф Николай П. Игнатиев (Снимка: "Изгубената България")

Опълченци ветерани от Руско-Турската война на възпоменателна среща по случай 55 години от войната, Варна 3 март 1933 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

Още

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

 

 

Коментирай 0

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев

Великият княз Николай Николаевич (втори ред седнали, седми от ляво на дясно, след него генерал Йосиф Гурко) с щаба на армията и чуждестранните военни агенти, на втория ред седнал, втори от ляво на дясно е Сейго Ямадзава, Сан Стефано 19 февруари 1878 г. (

Руският император Александър ІІ с гвардията си при обсадата на Плевен, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ действащата армия по време на Руско-Турската война с офицери от щаба си, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

11 дюймово (около 28 см) турско оръдие от отбранителната система на крепостта Меджиди табия край Силистра, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Съставът на щаба на действащата в България Руска армия, четвърти отдясно наляво, прав е барон Сейго Ямадзава, първият японец стъпил на българска земя и участник в Руско-Турската война, село Горна Студена, август 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Първият японец, стъпил на българска земя, участник в Руско-турската война на страната на Руската имперска армия, начело на взвод при обсадата на Плевен, генерал-майор, барон Сейго Ямадзава (1846-1897) Снимка: "Изгубената България"

Щаб-квартирата на руската войска (в къщата на хаджи Николи) отдясно наляво: Великият княз Николай Николаевич, Н.В. Императорът Александър II (седнал), румънският княз Карол I, неизвестен, Великият княз Сергей Александрович, Великият княз Владимир Александрович (седнал), Княз Александър Батенберг (прав до колоната), и други генерал-щабни офицери, сред които Николай Павлович, граф Игнатиев (първи ред ляво - прав с бяла униформа и мустаци), Горна Студена, август 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Пред къщата на хаджи Николи, в която се помещава Главната щаб-квартира на руската войска - отдясно наляво: Н.В. Императорът Александър II (седнал), румънският княз Карол I, Великият княз Николай Николаевич, Великият княз Сергей Александрович и други висши офицери, крайният вляво - бъдещият български княз Александър Батенберг, Горна Студена край Свищов, август 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Двама руски офицери и българско семейство в двора на къща в село Горна Студена, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски офицери по време на игра на карти в лагера на армията в град Бяла, от ляво надясно, седящи: генерал-адютант Дмитрий Сергеевич Арсениев, Княз Александър Батенберг, Великият княз Константин Константинович, Великият княз Сергей Александрович, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Имперската пекарна на престолонаследника Александър Александрович, Бяла, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Казашки военен лагер край Бяла, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски войници гледат българско хоро в Бяла, септември 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски военни музиканти и български уличен търговец пред църквата “Св. София” след освобождението на столицата, София, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски войници охраняват турски оръдия, пленени под Филипопол (Пловдив), 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Граф Едуард Ив. Тотлебен, генерал от инженерните войски, с щаба на действащата армия, Сан Стефано, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Офицери от 3-та Гвардейска пехотна дивизия по време на обяд, вероятно в лагера при Яръм-Бургас (дн. Кумбургас, Турция), 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Лагерът на 3-та Гвардейска пехотна дивизия край Яръм-Бургас (днешен Кумбургас, Турция), юли 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Гвардейци от Финландския полк (в състава на Руската армия) – снимка за спомен с две български деца Снимка: "Изгубената България"

Понтонният мост между Русе и Гюргево, построен за преминаването на руската войска и снабдяване, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Портрет на дядо Димитър - опълченец, заснет 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Генерал Михаил Дмитриевич Скобелев - “Белият генерал”, заснет около 1881 г. (Снимка: "Изгубената България")

Генерал от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), командир на Предния отряд на Руската армия, превзел градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и др. (Снимка: "Изгубената България")

Граф Николай П. Игнатиев (Снимка: "Изгубената България")

Опълченци ветерани от Руско-Турската война на възпоменателна среща по случай 55 години от войната, Варна 3 март 1933 г. (Снимка: "Изгубената България")

Календар

Препоръчваме ви

Съвременници на Левски в София

През 1938 г., по случай 65-годишнината от обесването на Васил Левски, Бончо Хаджи Бонев – внук на видния общественик, един от най-заможните и влиятелни хора в София около Освобождението и съратник на Левски Хаджи Боне Петров, споделя част от дневника на дядо си и спомени на друг съвременник и очевидец на дейността и трагичния край на Апостола.

Преди 90 години Люба Йоцова става първата Мис България

"Избор на "Мис България"! Никой дотогава не беше чувал подобно нещо!", спомня си в книга Драган Тенев за предстоящото невиждано до този момент събитие у нас