Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

СВОБОДА

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

"Тържественият звук на големите камбани на храма на "Александър Невски" отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град", разказва Иван Николаев, 50 години след Освобождението на България

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев

Още

Свободата остава завинаги на Шипка!

Свободата остава завинаги на Шипка!

На 3 март 1928 г. се отбелязват 50 години от Освобождението на България. В цялата страна са организирани големи чествания. Особено тържествено протичат те в столицата.

Иван Николаев, секретар на Съюза на руските ветерани от Освободителната 1877-1878 г. война, разказва за този празничен ден:

Великият княз Николай Николаевич (втори ред седнали, седми от ляво на дясно, след него генерал Йосиф Гурко) с щаба на армията и чуждестранните военни агенти, на втория ред седнал, втори от ляво на дясно е Сейго Ямадзава, Сан Стефано 19 февруари 1878 г. (

Още

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

"Хубав предпролетен ден. Първият яснослънчев ден в началото на 1928 г. Улиците на столицата са препълнени с народ, празнично настроен. Тук-таме се мяркат ученически двойки с касички в ръце - събират народна помощ за последните живи войници от някогашната славна армия на Царя Освободител. Тържественият звук на големите камбани на храма на "Александър Невски" отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град.

Маса хора, като мравуняк, се стичат към храма-паметник на Освобождението, където след пристигането на Н.В. Царя започва богослужението. Вътре, великолепието на храма е в пълна хармония с благоговейното настроение на множеството посетители, които изпълват междините между колосалните сводове. Отдясно, зад и около трона са офицерите от столичния гарнизон в парадни униформи начело с генерал Велизар Лазаров.

Руският император Александър ІІ с гвардията си при обсадата на Плевен, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Отсреща под катедрата са руските ветерани и българските опълченци начело с генерал Смагин и Х. Н. Карастоянов (ген. Алексей Алексеевич Смагин е първият председател на Съюза на руските ветерани в България; Харалампи Карастоянов е председател на Опълченското дружество, бивш кмет на София - бел.ред.). Между тях е и историческото Самарско знаме на Българското опълчение. Зад тях са доброволците от Сливница и "чичовците" от Одрин. Срещу олтара посредата е Министерският съвет и бюрото на Камарата в пълния им състав; следва запасното офицерство и други ученолюбиви организации.

В центъра на храма под големия полилей са наредени свещенослужителите в златни одежди начело със софийския митрополит Стефан, които отслужват съборно панихидата и молебена. Участват и руският митрополит Серафим заедно с прочутия си по гласа му протодякон Инокентий.

Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ действащата армия по време на Руско-Турската война с офицери от щаба си, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Тържествената служба се съпровожда от мелодичното пеене на уголемения за случая Синодален храмов хор и се приключва с една вдъхновена реч за значението на деня от владиката дядо Стефан. Н.В. Царят след това приветства под звуците на тържествения църковен концерт висшите офицери и съпроводен от генерал Лазаров се здрависва поотделно с всички ветерани и опълченци, с някои от които разговаря по-дълго. Между тях е и г-жа Паренсова, съпруга на първия български военен министър след Освобождението.

11 дюймово (около 28 см) турско оръдие от отбранителната система на крепостта Меджиди табия край Силистра, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

След размяна на приветствия с министрите и други лично познати Н.В. Царят, съпроводен от военния министър , генерал Иван Вълков и голяма свита излезе на площада, където поздрави войските и многобройните присъстващи организации, бурно акламиран отвсякъде с "Ура!".

Съставът на щаба на действащата в България Руска армия, четвърти отдясно наляво, прав е барон Сейго Ямадзава, първият японец стъпил на българска земя и участник в Руско-Турската война, село Горна Студена, август 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още

Съвременници на Левски в София

Съвременници на Левски в София

Подир това се образува шествие начело със Самарското знаме, ветераните и опълченците до паметника на Цар Освободител. Шествието, както и редът тук бяха запазени образцово. Липсваше оная бутаница, натискане и надпреварване, които са констатирани в други случаи и от тържеството правеха сборище. При паметника под звуците на един огромен хор - над 400 души - съставен от дванадесет певчески хорове на Българския музикален съюз, генерал Смагин и г-н Карастоянов положиха венци от името на ветераните и опълченците, в подножието на паметника на своя велик и някогашен венценосен Върховен вожд. Трогателен момент! Борците от Освобождението коленопреклонно и безмълвно запазиха мълчание една-две минути.

Първият японец, стъпил на българска земя, участник в Руско-турската война на страната на Руската имперска армия, начело на взвод при обсадата на Плевен, генерал-майор, барон Сейго Ямадзава (1846-1897) Снимка: "Изгубената България"

Речи не се произнесоха, па и не се чувстваше нужда от такива. Общението на душите на живите ратници с душите на падналите се чувстваше. Хорът, който бе изпял преди това импозантно "Шуми Марица", кантатата на Царя Освободител от Димитър Хаджигеоргиев и песента, с която русите почнаха, водиха и завършиха победоносно войната, т.е. руският химн "Боже Царя Храни", в тоя момент мистично огласяше гробната тишина с химна на падналите на полето на честта: "Покойници!..."

Щаб-квартирата на руската войска (в къщата на хаджи Николи) отдясно наляво: Великият княз Николай Николаевич, Н.В. Императорът Александър II (седнал), румънският княз Карол I, неизвестен, Великият княз Сергей Александрович, Великият княз Владимир Александрович (седнал), Княз Александър Батенберг (прав до колоната), и други генерал-щабни офицери, сред които Николай Павлович, граф Игнатиев (първи ред ляво - прав с бяла униформа и мустаци), Горна Студена, август 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Още

Те никога не спят. Никога не забравят. Помнете падналите!

Те никога не спят. Никога не забравят. Помнете падналите!

Преклонението пред паметника завърши с отнасяне от опълченците и ветераните под звуците на военни и други музики на Самарското знаме обратно в Двореца. Тук пред източните порти старите солдати от 1877-1878 г. приеха народния парад, в който покрай тях с музика начело продефилираха части, организации, училища и неорганизирано гражданство. След отдаване на тази народна почит на руските и български ветерани, състоя се в 2 ч. (до 5 ч. вечерта) братска трапеза в ресторант "Балабанов", дадена от опълченците на техните боеви учители - руските ветерани.

Пред къщата на хаджи Николи, в която се помещава Главната щаб-квартира на руската войска - отдясно наляво: Н.В. Императорът Александър II (седнал), румънският княз Карол I, Великият княз Николай Николаевич, Великият княз Сергей Александрович и други висши офицери, крайният вляво - бъдещият български княз Александър Батенберг, Горна Студена край Свищов, август 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

На тази историческа трапеза, първа след петдесетгодишен период, последвал Освободителната война, се изрази в трогателни моменти на взаимоуважение между боевите съратници. Произнесените речи, малко на брой, бяха пропити със сърдечност и мили спомени за някогашното бойно другарство. На ветераните и опълченците бяха предоставени превозни средства от всички войскови части, и те се разотидоха, доволни от почитта, която се прояви спрямо тях в този голям български и руски ден.

Двама руски офицери и българско семейство в двора на къща в село Горна Студена, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Още

Свободата остава завинаги на Шипка!

Свободата остава завинаги на Шипка!

Не бива да се премълчи и красивия жест, проявен от Търговската камара в този ден: председателят на Софийската търговска камара г-н Караджов и секретарят д-р Златаров поднесоха на ветераните и опълченците по случай знаменателния ден по 50 хиляди лева помощ. Чрез този си жест търговското съсловие даде един отличен пример и доказа още веднъж, че то е достойно за патриотичните традиции, основоположени от неговите предшественици през време на турското робство."

Руски офицери по време на игра на карти в лагера на армията в град Бяла, от ляво надясно, седящи: генерал-адютант Дмитрий Сергеевич Арсениев, Княз Александър Батенберг, Великият княз Константин Константинович, Великият княз Сергей Александрович, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Иван Николаев, в-к "Отечество", март 1928 г.

На 3 март (19 февруари ст.ст.) 1878 г. в селцето Сан Стефано (дн. квартал Йешилкьой, част от истанбулското предградие Бакъркьой) е подписан прелиминарен , т.е. предварителен, мирен договор между Руската и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., но подлежи на одобрението на останалите Велики сили.

Пълномощници от руска страна са граф Николай П. Игнатиев и Александър И. Нелидов, от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.

Членове 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно васално княжество с народно християнско правителство и народна милиция. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров). Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор 1878.

Имперската пекарна на престолонаследника Александър Александрович, Бяла, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Казашки военен лагер край Бяла, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски войници гледат българско хоро в Бяла, септември 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски военни музиканти и български уличен търговец пред църквата “Св. София” след освобождението на столицата, София, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски войници охраняват турски оръдия, пленени под Филипопол (Пловдив), 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Граф Едуард Ив. Тотлебен, генерал от инженерните войски, с щаба на действащата армия, Сан Стефано, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Офицери от 3-та Гвардейска пехотна дивизия по време на обяд, вероятно в лагера при Яръм-Бургас (дн. Кумбургас, Турция), 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Лагерът на 3-та Гвардейска пехотна дивизия край Яръм-Бургас (днешен Кумбургас, Турция), юли 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Гвардейци от Финландския полк (в състава на Руската армия) – снимка за спомен с две български деца Снимка: "Изгубената България"

Понтонният мост между Русе и Гюргево, построен за преминаването на руската войска и снабдяване, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Портрет на дядо Димитър - опълченец, заснет 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Генерал Михаил Дмитриевич Скобелев - “Белият генерал”, заснет около 1881 г. (Снимка: "Изгубената България")

Генерал от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), командир на Предния отряд на Руската армия, превзел градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и др. (Снимка: "Изгубената България")

Граф Николай П. Игнатиев (Снимка: "Изгубената България")

Опълченци ветерани от Руско-Турската война на възпоменателна среща по случай 55 години от войната, Варна 3 март 1933 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

Още

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

 

 

Коментирай 0

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев

Великият княз Николай Николаевич (втори ред седнали, седми от ляво на дясно, след него генерал Йосиф Гурко) с щаба на армията и чуждестранните военни агенти, на втория ред седнал, втори от ляво на дясно е Сейго Ямадзава, Сан Стефано 19 февруари 1878 г. (

Руският император Александър ІІ с гвардията си при обсадата на Плевен, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ действащата армия по време на Руско-Турската война с офицери от щаба си, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

11 дюймово (около 28 см) турско оръдие от отбранителната система на крепостта Меджиди табия край Силистра, 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Съставът на щаба на действащата в България Руска армия, четвърти отдясно наляво, прав е барон Сейго Ямадзава, първият японец стъпил на българска земя и участник в Руско-Турската война, село Горна Студена, август 1877 г. (Снимка: "Изгубената България")

Първият японец, стъпил на българска земя, участник в Руско-турската война на страната на Руската имперска армия, начело на взвод при обсадата на Плевен, генерал-майор, барон Сейго Ямадзава (1846-1897) Снимка: "Изгубената България"

Щаб-квартирата на руската войска (в къщата на хаджи Николи) отдясно наляво: Великият княз Николай Николаевич, Н.В. Императорът Александър II (седнал), румънският княз Карол I, неизвестен, Великият княз Сергей Александрович, Великият княз Владимир Александрович (седнал), Княз Александър Батенберг (прав до колоната), и други генерал-щабни офицери, сред които Николай Павлович, граф Игнатиев (първи ред ляво - прав с бяла униформа и мустаци), Горна Студена, август 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Пред къщата на хаджи Николи, в която се помещава Главната щаб-квартира на руската войска - отдясно наляво: Н.В. Императорът Александър II (седнал), румънският княз Карол I, Великият княз Николай Николаевич, Великият княз Сергей Александрович и други висши офицери, крайният вляво - бъдещият български княз Александър Батенберг, Горна Студена край Свищов, август 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Двама руски офицери и българско семейство в двора на къща в село Горна Студена, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски офицери по време на игра на карти в лагера на армията в град Бяла, от ляво надясно, седящи: генерал-адютант Дмитрий Сергеевич Арсениев, Княз Александър Батенберг, Великият княз Константин Константинович, Великият княз Сергей Александрович, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Имперската пекарна на престолонаследника Александър Александрович, Бяла, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Казашки военен лагер край Бяла, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски войници гледат българско хоро в Бяла, септември 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски военни музиканти и български уличен търговец пред църквата “Св. София” след освобождението на столицата, София, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Руски войници охраняват турски оръдия, пленени под Филипопол (Пловдив), 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Граф Едуард Ив. Тотлебен, генерал от инженерните войски, с щаба на действащата армия, Сан Стефано, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Офицери от 3-та Гвардейска пехотна дивизия по време на обяд, вероятно в лагера при Яръм-Бургас (дн. Кумбургас, Турция), 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Лагерът на 3-та Гвардейска пехотна дивизия край Яръм-Бургас (днешен Кумбургас, Турция), юли 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Гвардейци от Финландския полк (в състава на Руската армия) – снимка за спомен с две български деца Снимка: "Изгубената България"

Понтонният мост между Русе и Гюргево, построен за преминаването на руската войска и снабдяване, 1878 г. Снимка: "Изгубената България"

Портрет на дядо Димитър - опълченец, заснет 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Генерал Михаил Дмитриевич Скобелев - “Белият генерал”, заснет около 1881 г. (Снимка: "Изгубената България")

Генерал от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), командир на Предния отряд на Руската армия, превзел градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и др. (Снимка: "Изгубената България")

Граф Николай П. Игнатиев (Снимка: "Изгубената България")

Опълченци ветерани от Руско-Турската война на възпоменателна среща по случай 55 години от войната, Варна 3 март 1933 г. (Снимка: "Изгубената България")

Календар

Препоръчваме ви

140 години столица на България - история в снимки

На 3 април (22 март ст. ст.) 1879 г. Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

"Още отвечер (понеделника) забумтяха удари на брадва и уплашиха всичко живо в махалата - ковяха и пристягаха бесилката", разказва съвременничка на Васил Левски, станала свидетелка на обесването му

Съвременници на Левски в София

През 1938 г., по случай 65-годишнината от обесването на Васил Левски, Бончо Хаджи Бонев – внук на видния общественик, един от най-заможните и влиятелни хора в София около Освобождението и съратник на Левски Хаджи Боне Петров, споделя част от дневника на дядо си и спомени на друг съвременник и очевидец на дейността и трагичния край на Апостола.

Преди 90 години Люба Йоцова става първата Мис България

"Избор на "Мис България"! Никой дотогава не беше чувал подобно нещо!", спомня си в книга Драган Тенев за предстоящото невиждано до този момент събитие у нас