Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Навършват се 155 години от рождението на генерала от пехотата Никола Жеков

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Генерал Никола Жеков (1864-1949), главнокомандващ на Българската армия (1915-1918) и министър на войната (1915)

Никола Тодоров Жеков е роден на 6 януари 1865 г. (25 декември 1864 г. ст.ст.) в град Сливен, като първородно дете в семейството на Тодор и Ирина Жекови. Сред първите ученици по успех, той завършва основното училище в родния си град. След това минава в подготвителен клас. Баща му се занимава с търговия, която върви добре, но след като бива ограбен, фалира. Следват тежки години за многолюдното семейството, в което са се родили още четири деца. Никола е принуден да напусне училище и да помага на баща си да издържа фамилията. Работи като обущарски чирак.

Още

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Жаден за знания, той напуска бащиното си огнище през 1881 г. и заминава да учи в София. Две години работи, за да се прехранва, учи в мъжката гимназия и усилено се подготвя за приемен изпит във Военното училище. Макар и физически слаб, той издържа изпита и през 1883 г. е приет.

През септември 1885 г., в началото на новата учебна година, извършеното Съединение и очакваната война с Турция налагат закриване на Военното училище. Старшият клас е изпратен по полковете, а всички други са разпуснати. Младият юнкер Жеков кандидатства за доброволец, но поради физическата му слабост комисията го отхвърля. От София отпътува в Пловдив, където е приет на служба и изпратен в Сливен, за да попълни новоформиращи се два резервни полка. Назначен е за командир на рота във Втори Сливенски резервен полк и заминава с полка си в Елхово, който по-късно е изпратен като резерв на бойната линия Цариброд-Пирот и стои на разположение на главното командване.

Капитан Никола Жеков (втори ред, вторият от ляво надясно) с други офицери, 1894 г.

Още

Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление

Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление

Вместо война с Турция, Сърбия обявява война на България и когато полкът достига София, примирието между държавите е сключено. Полкът така и не участва в бойни действия, върнат е обратно в Сливен и е разформирован. Юнкер Никола Жеков се завръща във Военното училище, за да продължи обучението си.

През 1886 г. участва в детронирането на Княз Александър I Батенберг, за което е разжалван и е изпратен да служи като обикновен войник, заедно с другите провинени. Попада със свои другари в Стара Загора в 12 пехотен Балкански полк и си понася наказанието. Не след дълго е дадена амнистия и всички юнкери се връщат във Военното училище.

Още

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

На 27 април 1887 г. Жеков завършва и е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Зачислен е във Втори артилерийски полк, квартируващ в Шумен. На 18 май 1890 г. е повишен в поручик. През 1891 г., след кратки престои с частта си в Кула и Белоградчик, Жеков е на служба във Враца в новия гарнизон на Втори артилерийски полк.

Ученолюбив, упорит и амбициозен, той се готви за следване във висша военна школа. Есента на 1894 г., вече като капитан (от 2 август 1894 г.), заминава за Торино, за да учи в прочутата Генералщабна академия. През 1898 г. завършва първи по успех сред българските възпитаници на академията и сред първите 75 в общата випускна класация. Завръща се в България и продължава службата си в същия полк и същата батарея. Следва преместване в Пловдив, а през 1900 г. е командирован в Щаба на армията в София като офицер за особени поръчки и помощник-началник на мобилизационната подготовка.

Капитан Никола Жеков (пети ред, първият от ляво надясно) като слушател в Генералщабната академия в Торино, Италия, 1895 г.

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

През 1901 година, произведен в чин майор, Жеков е назначен за преподавател по военна педагогика във Военното училище, като ръководи и тактическите упражнения с юнкерите. Не след дълго става инспектор на класовете. Малко по-късно е прехвърлен в новооткритата Школа за запасни подпоручици в пехотата, разположена в Княжево, а от 1903 г. Жеков вече е неин началник и остава на този пост до 1910 г.

Междувременно, на 1 януари 1905 г. Никола Жеков е произведен в чин подполковник, а от 18 май 1909 г. е полковник. През Школата преминава голяма част от българската интелигенция и след седемгодишната работа на полковника като организатор и възпитател, от нея излизат около 4 хиляди отлично подготвени офицери.

Още

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

През март 1910 г. Жеков е назначен за командир на Първи пехотен Софийски полк.

От февруари 1912 г. е началник на Военното училище, като дава нови щрихи и идеи за реорганизацията на войската и указва нови методи по тактиката за атака и отбрана на крепости. Остава на този пост до мобилизацията през септември същата година.

В началото на Балканската война през 1912 г. Жеков е назначен за началник-щаб на Втора армия, която ще действа срещу Одрин. Полковник Жеков и командващият Втора армия генерал-лейтенант Никола Иванов са едни от най-ревностните привърженици на идеята за превземане на Одрин с щурм и настояват за това пред Главната квартира. Получават подкрепа за това смело начинание от началника на Източния сектор генерал Георги Вазов. След дълго колебание е дадена заповед за щурмуване на крепостта. Правотата на техните преценки е доказана при атаката на 13 март 1913 г., когато за по-малко от 48 часа, смятаната за непревземаема крепост капитулира.

Генерал Никола Иванов (в центъра), командващ Втора армия и неговият генерален щаб с началник генерал Никола Жеков (в дясно от ген. Иванов) пред Одрин на брега на река Марица, октомври 1912 г.  

Още

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

По време на Междусъюзническата война през 1913 г. полк. Жеков остава на длъжността началник-щаб на Втора армия. Тя заема позиции по брега на Бяло море и долното течение на р. Струма - срещу Солун. Дава сериозен отпор на гръцките дивизии на Крал Константин и отстъпва бавно и организирано на север. Втора армия участва в обкръжаването на гръцката армия, което е спряно с примирието предшестващо Букурещкия мир.

След края на войната и демобилизацията, полковникът получава назначение - началник-щаб на окупационните войски в Западна Тракия, командвани от генерал Васил Кутинчев, като щабът е в Пловдив.

Още

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

През зимата на 1913-1914 г. полк. Жеков е в Цариград като член на комисия за проучване на възможността за военнна конвенция между България и Турция, но поради големите искания на турците, преговорите не довеждат до резултат.

1914-1915 г. е помощник-началник на Щаба на войската, а от май 1915 - командир на Осма пехотна Тунджанска дивизия. На 2 август с.г. е произведен в чин генерал-майор. От 6 август е министър на войната в правителството на Васил Радославов и подкрепя ориентацията на България на страната на Централните сили.

На 21 септември, по личното настояване на Цар Фердинанд I, ген. Жеков е освободен от министерския пост и е назначен за Главнокомандващ на действащата армия.

Ген. Никола Жеков като Главнокомандващ на действащата армия в работния му кабинет в Главната квартира в Кюстендил

Мобилизацията на българската армия е обявена на 10 септември 1915 година, когато значителна част от сръбската армия е вече на нашата граница. Генерал Жеков прави мобилизация на цялата войска, като този път се отзовават и неслужилите, за да попълнят оределите редици от предходните войни.

Главнокомандващият генерал Никола Жеков извършва преглед на части от 7-ма пехотна Рилска дивизия, жп станция Удово, 1915 г.

Още

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Разпределя цялата войска на три отделни армии. Първа армия на генерал Климент Бояджиев е предназначена да действа против сърбите, заедно със съюзниците - германски и австро-унгарски войски. Втора армия на генерал Георги Тодоров е насочена да окупира Македония и да действа във фланг и тил на главното ядро на сръбската армия. Трета армия на генерал Стефан Тошев има задачата да охранява границата ни откъм Румъния.

Главнокомандващият генерал Никола Жеков извършва преглед на гарнизона на град Гюмюрджина (Комотини в дн. Гърция), 1915 г.

Още

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

Под ръководството на ген. Жеков българската войска воюва над три години на Северния и Южния фронт.

Сърбия бързо е разгромена, отбити са и настъпващите от Солун англо-френски войски. Към края на 1915 г. българските части достигат гръцката граница. Въпреки настояването на главнокомандващия настъплението да продължи под германски натиск, това временно е отложено.

На 6 октомври 1916 г. Жеков е произведен в чин генерал-лейтенант.

Генерал Никола Жеков на обиколка по Южния фронт. На преден план е генерал Димитър Гешов - командващ Първа армия. Зад генерал Жеков е Търновският митрополит Йосиф, началник на военното духовенство, лятото 1917 г.

Още

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

През лятото на 1918 г. изпраща доклад до Цар Фердинанд, в който описва бедственото положение на войниците на фронта и нуждата от спешна промяна. Развива остро възпаление на ухото и през септември заминава на лечение във Виена. Там научава за пробива при Добро поле и в телеграма до министър-председателя Александър Малинов се противопоставя на желанията за капитулация. Във Виена го заварва и новината за Солунското примирие, а на 4 октомври 1918 г. получава телеграма, че е уволнен като главнокомандващ. Зачислен е в запаса и е обявен за германофил.

Генерал Никола Жеков със семейството си пред вилата си на хълма Хисарлъка над Кюстендил, 1917-1918 г.

Още

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

След няколко месеца престой във Виена, Жеков прави опит да се завърне в България. Пристигайки на гарата в Оршова, разбира, че по заповед от София и по-специално от българското правителство не му е разрешено да се завърне в родината си. Моли да бъде върнат в Будапеща, където е придружен от френски офицер.

Френската военна мисия и унгарското правителство се отнасят с уважение към бившия главнокомандващ.

Победители и бивши съюзници му оказват почести като на висш военачалник, изпълнил достойно дълга си, докато българското правителство не го допуска да се върне дори и като обикновен гражданин.

В есента на 1919 г. Жеков се вижда принуден да напусне Будапеща, поради румънска окупация и се завръща във Виена.

На 12 януари 1920 г. в София е свикан Трети държавен съд, чиято цел е наказване на виновните за участието и поражението на България в Първата световна война и втората национална катастрофа. Обвиняеми са министри от кабинета на Васил Радославов, вкл. ген. Никола Жеков. Готов да отговаря за делата си и да посрещне с достойнство предварително решената присъда, той успява да се завърне в България на 14 октомври 1921 г. Веднага е поставен под стража. Връщането на генерала е прието като признак на гражданска и воинска доблест. Пред съда проявява характер и честност. Присъдите на министрите са произнесени чак на 31 март 1923 г. Никола Жеков е осъден на 10 години тъмничен затвор и лишаване от граждански и политически права. На 10 юли 1924 г. е амнистиран и освободен от затвора.

Генерал Никола Жеков се отдава на обществена и публицистична дейност, като написва книги на чисто военни теми и мемоари. Председател е на Съюза за въздушно-химическа отбрана на България. От 1928 г. е член на БЗНС.

Генерал Жеков (седнал в средата) с представители на Централното управление на Съюза за въздушно-химическа отбрана, 1937 г.

Още

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

От 1931 г. чете лекции във Военното училище. От 30-те години се изявява като идеолог на идеите за национална общност и безпартийно управление.

На 6 май 1936 г., на празника на войската и Ордена за храброст, е произведен в чин генерал от пехотата. Избран е за почетен председател на Обществото на кавалерите на Ордена "За храброст".

"Никола Жеков бе фанатично влюбен в народа си, вярваше в бъдещето му и искаше всички да му служат с всички възможни жертви, като страдаше горчиво, когато виждаше, че обществени или частни недъзи разделят народа ни. Партизанщината, политическото разномислие и егоизъм го измъчваха жестоко", пише неговият адютант - майор Лука Малеев.

Празник на войската и Ордена за храброст - Гергьовден, Н.В. Цар Борис ІІІ разговаря с генералите Васил Кутинчев, Никола Жеков и Никола Иванов, с гръб ген. Данаил Николаев, в дясно са Княз Кирил и ген. Христо Луков, в ляво се различава ген. Георги Марков Тотев, София, 6 май 1936 г.

На 6 май 1936 г., на празника на войската и Ордена за храброст, Никола Жеков е произведен в чин генерал от пехотата.

Между 1937 и 1942 г. е редактор на списание "Българска военна мисъл". Сътрудничи на сп. "Военноисторически сборник", "Българска военна мисъл" и "Военен журнал".

Ген. Никола Жеков по време на Големите царски военни маневри край Попово, 1937 г.

Още

Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

През Втората световна война развива прогерманска дейност. Той е един от ръководителите на Съюза на българските национални легиони и негов почетен председател (1940-1944). През лятото на 1940 г. по покана на Германското върховно командване посещава Ньой, Франция, където са му оказани военни почести, а след това прави обиколка по бойните полета на Западния фронт. През март 1942 г. Адолф Хитлер му прави почетно парично дарение от 500 000 райхсмарки за големите му заслуги като главнокомандващ на българската войска и за съвместните бойни действия с германската армия по време на Първата световна война. Генерал Н. Жеков предоставя сумата за създаване на фонд за обучение на български офицери.

През септември 1944 г. ген. Жеков емигрира в Германия, опасявайки се от политическо преследване. На 1 февруари 1945 г. е осъден задочно на смърт от Народния съд, но присъдата му няма как да бъде изпълнена, тъй като не е в България и се води в неизвестност.

Генерал Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 г. във Фюсен, Бавария. На 7 ноември 1992 г. костите му са пренесени във Военния мавзолей - костница в София.

Кавалер на редица български и чужди ордени и медали.

Генералът в късните си години

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 5

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Генерал Никола Жеков (1864-1949), главнокомандващ на Българската армия (1915-1918) и министър на войната (1915)

Капитан Никола Жеков (втори ред, вторият от ляво надясно) с други офицери, 1894 г.

Капитан Никола Жеков (пети ред, първият от ляво надясно) като слушател в Генералщабната академия в Торино, Италия, 1895 г.

Генерал Никола Иванов (в центъра), командващ Втора армия и неговият генерален щаб с началник генерал Никола Жеков (в дясно от ген. Иванов) пред Одрин на брега на река Марица, октомври 1912 г.

Ген. Никола Жеков като Главнокомандващ на действащата армия в работния му кабинет в Главната квартира в Кюстендил

Главнокомандващият генерал Никола Жеков извършва преглед на части от 7-ма пехотна Рилска дивизия, жп станция Удово, 1915 г.

Главнокомандващият генерал Никола Жеков извършва преглед на гарнизона на град Гюмюрджина (Комотини в дн. Гърция), 1915 г.

Генерал Никола Жеков на обиколка по Южния фронт. На преден план е генерал Димитър Гешов - командващ Първа армия. Зад генерал Жеков е Търновският митрополит Йосиф, началник на военното духовенство, лятото 1917 г.

Генерал Никола Жеков със семейството си пред вилата си на хълма Хисарлъка над Кюстендил, 1917-1918 г.

Генерал Жеков (седнал в средата) с представители на Централното управление на Съюза за въздушно-химическа отбрана, 1937 г.

Празник на войската и Ордена за храброст - Гергьовден, Н.В. Цар Борис ІІІ разговаря с генералите Васил Кутинчев, Никола Жеков и Никола Иванов, с гръб ген. Данаил Николаев, в дясно са Княз Кирил и ген. Христо Луков, в ляво се различава ген. Георги Марков Тотев, София, 6 май 1936 г.

На 6 май 1936 г., на празника на войската и Ордена за храброст, Никола Жеков е произведен в чин генерал от пехотата.

Ген. Никола Жеков по време на Големите царски военни маневри край Попово, 1937 г.

Генералът в късните си години

Календар

Препоръчваме ви

Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България

За писателя, за който Вазов пише: "Жалко за такъв хубав талант", се знае твърде малко, защото той загива на фронта по време на Първата световна война, ненавършил още 29 години. На 28 септември се навършват 104 години от неговата смърт.

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

112 години независима Трета българска държава

Улпия Сардика, Сердика, Триадица, Средец - откъде произхождат наименованията на днешна София

Петото, последно и днешно название на столицата София има голяма история, разказва д-р Никола Радев

Първият учебен ден - пчели или пеперуди? (галерия)

Нека всички, които почват новата година, да повторят заедно с Данте: Младежо, изгони от себе си мързела и твоята съдба ще бъде такава, каквато си я направиш

Ах, морето! Мисли и недомислия отпреди 130 лета (галерия)

Екзотични наставления за къпане от (не)далечното минало

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

125 години от първото организирано изкачване на Черни връх