МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?
"Без пробуден дух, един народ може да бъде голям, но ще бъде труп"
Редактор : / 4711 Прочита 8 Коментара
Снимка: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Примерът на народните будители
Денят на народните будители не е ден за народна суетна парадност, а ден за размисъл и за покаяние, ден за прояснение на нашите съвести. Спомняйки тяхното велико дело за народното ни възраждане и освобождение, ние се молим на Бога да ни вдъхне тяхната вяра и сила, за да следваме техния пример. Защото те ни завещаха не едно учение, а ни дадоха един пример - как се живее честно и смислено, за да се извърши чудо с един беден и прост народ и да се стигне до безсмъртие!
Колкото повече се отдалечаваме от времето на Възраждането, толкова повече се удивляваме на подвига на будителите народни: те порастват в ореола на светците, защото ние потъваме все повече в низините.
А и те бяха простосмъртни, но се издигнаха до великани, следвайки Тоя, който каза: "Аз съм пътят, истината и животът!". И те Го следваха със слово и с дело.
Да ги тачим значи да ги следваме и ние! И на първо място трябва да ги следват днешните водачи народни, защото не простият народ е виновен задето "днешното време" е забравило заветите на Възраждането.
Водачите творят историята. Народите са като децата - те следват родителите си, а народите - водачите си. Народните будители бяха хора "не от мира сего", затова увличаха народа към висините на идеала, и превърнаха орачи, овчари и еснафи в апостоли, герои и мъченици за език, за вяра и за свобода. Нима днес това е невъзможно за водачите?
Честване Деня на будителите в София, 1935 г.
Възможно е много повече, но при едно едничко условие: ако първо водачите се преродят в духа и по примера на народните будители! Да станат като тях магнитна, духовна сила, която пленява и увлича масите. Народните будители дадоха пример - вярваха в Бога, обичаха народа и безкористни бяха в живота. Вяра, любов и безкористие - ето тайната на техния успех и на тяхното величие. Тия велики добродетели не бяха рожба на условията, не бяха монопол на поробените, за да казаме, че са "неповторими явления" в нашата история.
Не, това са добродетели, които народните будители добиха чрез възпитание и образование в духа на евангелието Христово. От Христа черпеха те сила!
Те всички бяха хора верующи! И не е вярно, че мизерията, теглото, неправдите подтикнаха народа към възраждане и към борба за свобода. Не в най-бедните и най-подтиснатите краища, а в най-заможните и свободни подбалкански паланки почна Възраждането и най-богатите и образовани българи станаха народни будители. И не за материални интереси, не за чест и слава поеха чорбаджийските синове - Иларион, Раковски, Берон, Ботев, Бенковски, Петлешков и плеядата еснафи и търговци - кръста на голготските страдания. Не! Само вярата и убеждението, че достойно се живее и славно се мре само в служба на Бога и народа, само тоя християнски мироглед роди Възраждането и създаде великите характери на народните будители.
"Нека ме обесят, стига да се освободи България!", казваше Антим I.
Ученички и преподаватели от Американското девическо училище в Ловеч, 1 ноември 1936 г.
Днес "времената са други", защото хората станаха други. Себични и честолюбиви, алчни и властолюбиви, та се взаимно отблъскват и ненавиждат. Духът на материализма завладя нашата интелигенция, той опожари братолюбието и безкористието в душите на малки и големи водачи, та се вдигнаха толкова много и чужди байраци, за да изпаднем в днешната безпътица. И да излезем от нея без новорождение в душите е невъзможно! Духът на материализма е развързал всички страсти и похоти, като никакви реформи и обещания не задоволяват, никакви закони не смущават.
Само духът на братолюбието, на смирението и на дълга, духът на християнския идеализъм може да ни укроти и възроди. Но за това е нужен примерът на водачите, за да ги последват масите. Тоя пример ни завещаха народните будители, затова ги честваме!
Ст. Сталев, учител в София
в-к "Мир", октомври 1936 г.
Живи народни будители
И тази година наближава денят на народните будители.
Ще си спомним още веднъж за тяхното голямо дело, което извършиха.
И пак ще им засвидетелстваме нашата признателност и благодарност.
Но достатъчно ли е това?
Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?
Кой не вижда, че на техните опразнени места трябва да дойдат нови будители? Живи! Сега да говорят. Сега да вещаят. Сега да изобличават. Сега да просвещават. Сега да тешат.
Когато казваме, че ни трябват живи народни будители, ние искаме да подчертаем, че днес ни е необходимо да имаме будители-съвременници.
Днес трябват хора с просветени съвести, които ще нарекат греха грях, злото - зло!
Днес трябват хора смели, които в името на свети идеали, да почнат отчаяна борба с лошото, кривото, недостойното в живота.
Днес трябват будители, на които да чуем живото слово и да видим живия пример. Да кажем истината в очите. Без страх да бичуват. Да стреснат гузните. Да разкъсат маските на лицемерите.
Преди всичко, трябва да се работи за духовното пробуждане на народа ни.
Без пробуден дух, един народ може да бъде голям, но ще бъде труп.
А ние искаме да живеем и да творим.
Трябват хора, които да милеят за народното добро. И в неговото име да са готови на каквито и да било жертви.
Будители трябват, живи будители!
Има достатъчно какво да се пробужда! Заспалата съвест. Любовта. Честността. Богоупованието. Вярата. Трудолюбието. Пестеливостта. Добротата. Великодушието.
Да бъдеш народен будител - това е едно велико призвание.
Който е вече пробуден, нека почне да пробужда!
Цветан Литов,
в-к "Мир", октомври 1943 г.
Честване Деня на народните будители в Добрич, 1 ноември 1940 г.
Историята на Деня на будителите
Всеки народ има нужда от свои национални празници, които да го обединяват и крепят. Денят на народните будители е официален български празник за почит към паметта на българските просветни дейци и революционери. Целта на честването е да се прослави делото на Св. Иван Рилски, на светите братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, Патриарх Евтимий, на героите на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, на стружките братя Димитър и Константин Миладинови, на книжари и издатели, на хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция, на българското прераждане.
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и обикновеният човек съзнават и оценяват подвига на възрожденските писатели и революционери. В знак на почит много градове и села кръщават улици, училища, читалища на тяхно име. Но сякаш това не е достатъчно. Заражда се идеята за специален ден, посветен само на будителите. Пловдивски учители избират датата 19 октомври - празникът на небесния закрилник на България, Св. Иван Рилски.
Първото неофициално честване на Деня на будителите се провежда именно в Пловдив, през 1909 г. След злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпва национален погром, душевна разруха. За мнозина става ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало, търсят опора и вдъхновение в тях.
През 1922 г. министърът на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, Стоян Омарчевски, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители и обявяването му за общонароден празник. Разминаването в датите идва от приетия през 1916 г. в България Григориански календар, според който 1 ноември отговаря на 19 октомври по стария Юлиянски календар.
На Омарчевски принадлежат думите: "Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни."
В спомените си, публикувани във вестник "Литературен глас" през ноември 1934 г., той споделя:
"Това беше през месец януари 1922 г. След като бяхме уредили тържествени чествания на много заслужили българи от преди и след освободителната епоха, като например това на именития народен поет Иван Вазов, на създателя на Рибния буквар д-р Петър Берон, на певеца на селските мъки и радости Цанко Бакалов-Церковски, на революционера Георги Раковски, на Стефан С. Бобчев, Кирил Христов, Елин Пелин и др., предстоеше и трябваше да се чества и годишнината от обесването на Васил Левски.
Образуван бе за целта един комитет начело с бившия дългогодишен съдия и подпредседател при Софийския окръжен съд Иван Попов, съратник на Левски, сега покойник, който комитет веднага се залови за работа.
Един ден, по повод готвещото се честване на Апостола, Иван Попов ми даде идеята: "Не би ли било добре, г-н министре, каза ми той, да уредим на определената дата честване на грандиозното дело на всички заслужили българи за нашата държавно-политическа свобода - Левски, Ботев, Караджата, Бенковски, Хаджи Димитър и ред други! Така мисля, ние ще направим да изпъкне още повече образът и дейността на Васил Левски като баща на българската революция."
Идеята заслужаваше внимание.
Сам, по свой път, по своя инициатива, по собствени разсъждения, аз намерих, че ще има грамадно образователно и възпитателно значение, ако бъде определен един ден, в който ежегодно да бъдат чествани не само дейците за нашето политическо освобождение, не само борците за духовното ни възраждане, но да се чества паметта на всички ония, многозаслужили българи, които се явяват като творци на нашата история от Борис и Симеон, та до наши дни.
Такива бяха моите мисли. И в този дух е изработен моя доклад до Министерския съвет.
Изработването на доклада, както и на окръжното във връзка с него, възложих на члена от учебния комитет, г-н Велико Йорданов.
С доклада аз исках да бъде обявен за вечни времена празникът на Св. Иван Рилски - 1 ноември, за Ден на заслужилите българи. Защото смятах, че чрез подобни чествания ще се възпламени националното чувство, ще се вдъхне на народа непоколебима вяра в неговите собствени сили и най-важното - ще се създадат необходимите условия за внедряване в съзнанието на подрастващите поколения една по-дълбока обич към своето, към родното.
Празникът на народните будители се отбелязва и в Скопие, 40-те години на ХХ век
Писменият ми доклад бе възприет единодушно от Министерския съвет, който по този случай държа първото си постановление. Заседанието на съвета биде изцяло посветено на паметта на всички ония, които са били създатели на българската държава и са будили българската съвест през вековете. На края на заседанието, след като през цялото време бях мислил за едно по-изразително име, намерих, че празникът вместо Ден на заслужилите българи, трябва да носи названието Ден на народните будители. И тутакси, при единодушното одобрение на колегите министри, лично зачеркнах първото наименование и написах Ден на народните будители.
Постановлението на Министерския съвет, така поправено, бе внесено от мен в Народното събрание и там бе гласувано всред голямо въодушевление. Денят 1 ноември бе обявен за национален празник. Законът веднага влезе в сила и бе публикуван в "Държавен вестник".
С окръжно разпоредих, на 31 октомври - навечерието на празника, да се говори във всички училища в Царството върху значението на дейността на великите българи.
Паметно остава и досега честването, което устроихме тук в София за първи път през 1922 г. на празника на народните будители."
Постановлението на Министерския съвет за обявяване на празника излиза на 31 октомври 1922 г. На 13 декември същата година XIX Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Така, от 1922 г. до 1945 г., Денят на народните будители е общонационален празник, честван с големи тържества и манифестации в цялата страна. През 1945 г. е забранен от комунистическата власт. Възобновява се със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато отново е обявен за официален и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването на празника е на проф. Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение "Мати Болгария".
Ето как протича първото официално честване на празника - на 1 ноември 1922 г. в София:
"Вчерашният ден, св. Иван Рилски, Министерският съвет обяви за ден на народните будители, празнуван официално от целия народ. Вчера бе и патронния празник на младежките дружества "Червен кръст". Министерството на просветата по повод на тия празници нареди големи тържества със специална програма. Сутринта в катедралната черква "Св. Неделя"се отслужи молебен. На площада бяха събрани учениците от всички учебни заведения. В 11 ч. се образува манифестация. Начело вървяха министрите Омарчевски и неговите съветници: началниците на отделенията му, главният секретар и софийският градски училищен инспектор. След тях - един камион с ученици от младежкия "Червен кръст". Манифестацията завърши в 13,30 ч. на пл. "Славейков". Във вчерашните тържества най-много се отличи музиката на Втора мъжка гимназия, а по ред и дисциплина Втора девическа гимназия."
в-к "Пряпорец", 2 ноември 1922 г."По един внушителен начин учащата се младеж в София отпразнува празника на българските будители. Под звуците на десетки музики, при развяване на трицветните флагчета, цели два часа из софийските улици се нижеше една безкрайна върволица от деца и юноши от всичките столични училища - основни, прогимназии, гимназии, специални учебни заведения и пр. И над цялата тази буйна вълна от хиляди младежки глави, бавно и тържествено се носеха внушителните образи на българските будители - Св. Иван Рилски, отец Пайсий, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Петко Славейков, Георги Раковски, Ботев, Левски, които благославяха милостиво потоците на своя малък народ."
в-к "Отечество", ноември 1922 г.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}