Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Минало несвършено: 140 години нашата полиция ни пази

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Минало несвършено: 140 години нашата полиция ни пази

Каква трябва да бъде българската полиция. Препоръки отпреди век

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

В своята поредица от изДИРени публикации в старите вестници Impressio ви поднася китки от неувяхващи творби на наши публицисти, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ето защо я озаглавихме "Минало несвършено". Ще изтупаме повяхналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Весели и тъжни, те ни карат да се замислим и най-сетне - да се поучим от грешките си. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

Навършват се 140 години от създаването на Полицията в България. На 5 юли 1879 г. с Указ № 1 на Княз Александър I Батенберг е сформирано Министерството на вътрешните дела, като част от първото българско правителство след Освобождението. Председателят на Министерския съвет Тодор Бурмов е назначен и за първи вътрешен министър.

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Основните полицейски функции се осъществяват от административно-полицейското отделение и свързаните с него организационни структури. Поради общата незрялост на институциите в новосъздадената държава и липсата на опит на правоохранителните органи, все още не са сформирани специализирани криминални органи за противодействие на престъпността.

Централен полицейски участък , 30-те години на ХХ век. Надписът над арката гласи: „Полицията е окото и ухото на държавата“.

След края на Първата световна война полицейската система в България е реорганизирана. През 1925 г. е приет Закон за администрацията и полицията и е въведена стройна полицейска организация с централно учреждение Дирекция на полицията, сред чиито отдели е и Държавна сигурност.

Още

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Помощ при изграждането на модерната българска полиция оказва д-р Йозеф Шобер, директор на полицията във Виена и ръководител на Интерпол. По австрийски образец структурата за борба с престъпността се нарича отдел "Криминална полиция" с две отделения: "Полицейско следствено" и "Идентификация", а органите получават името Криминална полиция.

В противодействие на престъпността Криминалната полиция използва целия си арсенал: полицейско наблюдение над лица и обекти, издирване, фотографиране, обиски, снемане на пръстови отпечатъци, полицейски огледи и полицейско разузнаване, контрол над кореспонденцията, публикации в полицейските издания и пр.

Група стражари от Княжество България, 1885 г.

С Наредба-закон за Държавната полиция от 1937 г. приключва организационното и технологично изграждане на българската полиция като централизирана институция. В закона се конкретизират задачите, които изпълнява полицията:

- Предотвратяване на престъпни деяния;

- Опазване на живота, свободата, честта и имота на гражданите;

- Поддържане на общественото спокойствие;

- Улесняване, уреждане и осигуряване на движението ;

- Запазване на обществения морал, добрите нрави и обичаи;

- Запазване на обществените имущества.

Указът на Княз Александър I Батенберг за съставяне на първото българско правителство и създаването на Министерство на вътрешните работи

Още

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

Наредбата-закон постановява структурни изменения в Дирекцията на полицията. Към старите отдели -Държавна сигурност‚ Криминална и Административна полиция се прибавя новият отдел Униформен и учебно-подготвителен. Отделите се подразделят на отделения‚ а те - на бюра.Структурата на дирекцията се повтаря в териториалните звена на полицията в страната.

В началото на 1942 г. към Отдел "Криминална полиция" се създава ново отделение "Стопанска полиция".

Група стражари с началника си - опълченеца Георги Димитров Стоянов (седнал в средата), гр. Попово, 1886 г.

В периода на Втората световна война се отчита, че криминалната престъпност нараства и се появяват нов тип престъпления - стопански и политически. В изключително сложния социален и класов конфликт от средата на лятото на 1944 г. полицейската система не може да устои и да се запази със същите характеристики и съдържание.

На 10 септември 1944 г. с Постановление № 1 Министерският съвет създава т.нар Народна милиция и ликвидира полицейската система на предишното правителство.

Милиционери разглеждат книги в книжарница, фотография, целяща да покаже широките интереси на служителите на МВР, София 80-те години на ХХ век.

През 1991 г. се приема закон за реформа в системата на МВР. С този закон се отменят указите за Държавна сигурност и тя се премахва. Наименованието Народна милиция се променя на Национална полиция.

Едно от първите подразделения на “Народната милиция”, София, 1948 г.

В своята поредица от изДИРени публикации в старите вестници Impressio ви поднася китки от неувяхващи творби на наши публицисти, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ето защо я озаглавихме "Минало несвършено". Ще изтупаме повяхналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Весели и тъжни, те ни карат да се замислим и най-сетне - да се поучим от грешките си. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

През 1920 г. във вестник "Напред" е публикувана статия с препоръки каква трябва да бъде родната полиция и нейните служители.

"Едва ли е имало - откакто България живее самостоятелно като политическа единица - държавен институт по-занемарен, по-опорочен и по-дискредитиран пред обществото, особено като се има предвид важността на задачите, които се вменяват в дълг на полицията, като орган на публичната власт у нас.

Някъде из България, местни управници и стражари, около 1890 г.

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Според нашия закон за полицията от 1889 г., предназначението на полицейските органи в България е да бдят за изпълнението на законите и наредбите, и да охраняват реда и обществената безопасност в държавата. Доколко обаче се спазват тези постановления у нас?

Преди всичко, ще трябва да подчертаем, че ако полицейският институт е така опорочен и дискредитиран пред общественото мнение в България, това се дължи изключително на големите погрешки във вътрешната ни политика, понеже почти всеки кабинет у нас се е стремил да използва полицията, и изобщо властта, за свои лични партизански цели. И действително, всеки кабинет, с идването си на власт, е сменявал цялата администрация, като започнете от окръжния управител до последния селски пъдар. И като твърде естествена последица от всичко това е безогледното партизанстване със службата: когато новоназначените кандидати знаят, че тяхната служба е в зависимост от живота на кабинета, злоупотребяват най-широко със служебното си положение, като гледат да си докарат по възможност най-големи облаги от властта, да натрупат повече, за да остане нещо и за черни дни...

олицаи водят към съда студенти и гимназисти - политически затворници, арестувани след Септемврийското въстание от 1923 г., София 1925 г.

А чиновник, който гледа на своята служба не като на своя кариера или поприще, за да изкара с честен труд прехраната си, служител, който знае, че утре ще бъде и без друго сменен, не може да бъде усърден и добросъвестен изпълнител на своя служебен дълг. Такъв чиновник е неспокоен, разсеян, отвлечен с други грижи и тежнения извън службата, и ако поради някои лични морални качества, не злоупотребява с общественото си положение, то поне най-малкото е, че ще неглижира службата си, знаейки, че служи временно. Само това обстоятелство е достатъчно, за да се подчертае необходимостта, че е вече време да се създаде пълна стабилност и несменяемост и за персонала в административно-полицейското ведомство.

Така щото, като се изключат висшите административни постове - окръжните управители и столичният градоначалник - които, по естеството на службата, трябва да се заемат само от титуляри, ползващи се с доверието на централната власт, всички останали служби да се заемат от кандидати въз основа на строго определен образователен или служебен ценз. Това условие особено се налага за полицейската стража. Известно е, че престъпността се шири с все по-големи размери от ден на ден, явява се под различни форми, и че самите престъпници постепенно усъвършенстват своите професионални методи и похвати.

Членове на ВМОРО от Смолян, задържани от полицията, 1929 г.

За да може да се организира една успешна, целенасочена и ефикасна борба срещу тях, необходимо е полицейската стража да бъде несменяема - особено за местата с по-голямо население, където и престъпността е по-силно развита. Защото един новоназначен стражар, колкото и да е добросъвестен и усърден по служба, отначало не може да бъде полезен, понеже той не познава района, който му е поверен да охранява. От всеки полицейски агент на запад се изисква да знае на пръсти не само всички специални закони и наредби по предмета, не само основно да е проучил участъка си във всяко отношение, но и да знае всички престъпници и съмнителни лица, къде живеят и най-вече къде се навъртат. А у нас, в столицата на България, нерядко се срещат стражари, които не знаят да ви посочат къде се намира дадено учреждение, болница, легация, а даже и дома на известен министър!

Полицейските началници, офицери, стражари, агенти от софийско полицейско управление, 30-те години на ХХ век

Как трябва да се подбира персонала на административно-полицейското ведомство? Представителите на нашата полицейска администрация трябва да отговарят на ред твърде важни условия. Преди всичко те трябва да бъдат хора със строго доказана и изпитана честност, с нравствени добродетели и с високи лични, морални и интелектуални качества; да бъдат безукоризнени, за да няма и сянка от най-малкото съмнение, че ще могат да се поддадат на каквито и да е съблазни или компромиси със съвестта си при изпълнението на дълга им.

Жандармерия с автомобили "Додж" (Doodge) по време на тържествен парад пред Софийския университет, 30-те години на ХХ век

Полицейските чиновници трябва да бъдат високо справедливи и да се отнасят коректно и вежливо към населението; да се вслушват в неговите справедливи молби и желания; да проучват грижливо и щателно неговите нужди, и да вземат умели и ефикасни мерки за тяхното бързо, правилно и целесъобразно удовлетворение. За тая цел те трябва да бродят безспирно и неуморно по градове, села и паланки, да сноват между населението, а за да могат да спечелят доверието и почитта на широките маси, ще трябва да се отнасят бащински, чедолюбиво и главно - еднакво безпристрастно и абсолютно справедливо към всички без разлика.

Група полицаи от софийско полицейско управление, 30-те години на ХХ век

Само по такъв начин и чрез тези средства в управлението, населението ще може да се проникне искрено от убеждението, че е подвластно на една действително правова държава, и че българските закони са еднакво задължителни и еднакво се прилагат към всички български поданици, независимо от тяхната народност, вяра, език, пол, възраст и социално положение.

Полицай на разходка със семейството си, 30-те години на ХХ век

Полицейските чиновници трябва да проявяват сръчност, предвидливост и да бъдат винаги много тактични и резервирани в изпълнението на службата си; трябва да бъдат примерни и образцови във всяко отношение и да бъдат много внимателни в своите маниери и обноски в обществото. При това, те трябва да познават поне най-елементарните, общоприети международни дипломатически правила на служебни отношения, на етикет и протокол.

Личен състав на отдел „Криминална полиция“ към Дирекция на полицията, София, 40-те години на ХХ век

Полицейските органи, особено униформените, трябва да се носят винаги чисто, стегнато и спретнато, а за това е необходимо да бъдат добре платени. Какъв авторитет ще може да има пред очите на населението например един околийски началник или пристав, който денонощно посещава кръчми, кафенета и който носи овалян шинел, оръфан, дрипав мундир и закърпени обувки?

Моторизиран милиционер с автомат "Шпагин", 50-те години на ХХ век

Друго, не по-малко важно условие е, че полицейските органи трябва да бъдат по възможност със завършено образование и всестранно подготвени - научно и практически, за службата си. Добрият администратор трябва да се грижи да поддържа добри и коректни служебни отношения и с чиновниците от другите ведомства и служби, за да може, във взаимно разбирателство, хармония и общност, да направлява интересите на службата за общото благо.

Най-сетне, полицейските органи в градовете - особено по-висшите измежду тях - трябва да владеят, писмено и говоримо, поне един от модерно говоримите езици, за да могат свободно да общуват с чужденците по служба, а главно - за да не се излага престижа и авторитета на властта, която представляват.

Полицаи, служащи в полицейския участък в Гевгели, 40-те години на ХХ век

Въпросът е от крупна важност за спокойствието на нашия държавен, икономически и социален живот, и мислим, че заслужава най-сериозното внимание на правителството и въобще на българското просветно общество. Това се налага още повече, като се има предвид, че тъкмо сега ни предстои широка творческа работа по всички клонове и отрасли на управлението, за повдигане авторитета на властта и за затвърдяването на държавния живот в страната. Само по тоя начин и при спазването на горните условия, полицията ще може да отговаря действително на своето обществено призвание - да бди за охраната на най-върховните лични и имуществени блага - живота, честта и имота на гражданството."

В-к "Напред", май 1920 г.

Снимки: "Изгубената България" 

Коментирай 10

Календар

Препоръчваме ви

"Пътуване до Азербайджан" - част от фестивала Sofia MENAR

"Тези кратки пътешествия из труднодостъпните кътчета на Азербайджан ме принудиха да се обърна към документалната същност на фотографията", споделя Арслан Ахмедов

Фотографът Симон Варсано отваря ново пространство за култура

"Като фотограф, снимал еднакво дълго аналогово и дигитално, смятам, че е важно да не развиваме консуматорство в начина, по който снимаме.", казва фотографът

Световноизвестната фотографка Кристина де Мидел гостува в София

На 25 януари, в Националната художествена галерия - Двореца, се открива изложбата "По ръба на реалността"

Конкурс за фотография и рисунка "Божурът среща розата"

Поводът на конкурса е годишнината от установяването на българо-китайските отношения

Атанас Миланов: Вечерно пътуване с трамвай 22 - Прага

Откриването е на 16 януари от 18:00 часа в Чешкия център в София

Изложбите "Мигове от живота" и "Безкрайност" съпътстват фестивала Sofia MENAR

Фотографиите на тандема Мая Дойчинова-Сапунджиева и Ивайло Сапунджиев са заснети в Мароко, Тунис, Египет, Турция, Узбекистан, Индия и Иран. Изложбата се открива на 9 януари