Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

"Българският народ е още в своята Страстна седмица. Неговото Възкресение ще дойде, само когато в нашата страна доброто, любовта и истината победят злото, лъжата и злобата"

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Минало несвършено. Така озаглавихме новата си поредица от изДИРени публикации в старите вестници. В нея ще ви поднасяме китки от неувяхващи творби на наши публицисти, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме повяхналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Весели и тъжни, те ни карат да се замислим и най-сетне - да се поучим от грешките си. Думи, които не бива да бъдат забравяни. 

В Страстната събота ви предлагаме коментар на д-р Николай П. Николаев, публикуван във вестник "Мир" на 30 април 1932 г.

В неделя църковните камбани във всички български градове и села ще възвестят великия празник на Светлото Христово Възкресение. Милиони наши сънародници в тоя ден ще оставят настрана безкрайните делнични грижи, ще забравят за момент борбите, тревогите и страданията, които през тия тежки години измъчват всинца ни. Един лъч от празничното слънце ще огрее нашите студени и жестоки сърца. В душите ни ще застрелка божествената искра, тъй както трепкат пламъчетата на запалените свещи, които нашите майки и нашите деца ще понесат през нощта от църквата до дома.

Ще намерят ли обаче време тия милиони българи да се замислят над дълбокия и вечен смисъл на тоя най-голям християнски празник? Колцина ще разберат истинското значение на тържествения възглас: "Христос Възкресе!", който ще се разнесе по всички кътища на родната земя?

Снимка: Shutterstock

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Величава, всеобемаща и необятна, като небесата над нас, е философията на християнската религия. А ние, привели глави към земята, както сме равнодушни към непостижимите хубости на небесния свод, тъй минаваме безчувствени и нехайни край божествените откровения, с които е изпълнена религията на нашите бащи и деди. Затова малцина ще си спомнят, че тържественият звън на камбаните в пасхалната нощ възвестява най-великата победа, за която човечеството е мечтало в течение на хилядолетия: победата на живота над смъртта, на доброто над злото, на любовта над злобата.

Още

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

А днес, както може би никога в миналото, българският народ има нужда не само да проумее, но и да почувства това значение на Възкресението. Политическата и стопанската криза, които спъват нормалното развитие на нашия живот и задушават най-благородните стремежи, най-ценните сили и дарования в тая земя, са всъщност само резултат на една дълбока и упорита морална криза.

Отдавна вече ние сме загубили вярата в доброто, насадили сме само злоба в сърцата си и издигнахме лъжата до трона на всевластието. В нашата малка България преградите между престъпниците и честните хора, между добрите и лошите, между способните и некадърните са премахнати.

В политическия живот ние даваме преднина на най-нахалните, на най-лъжливите и често на най-некадърните. Ние отдавна заменихме култа към знанието с култа към дипломите, а днес се мъчим да заменим и дипломите с партийната принадлежност. Правосъдието у нас е безсилно да се бори с престъплението, защото престъпниците знаят да се скрият под сянката на управляващите. Помилвания и амнистии по няколко пъти в годината заличават границите между доброто и злото. В училищата се поощряват леността и некадърността, а трудолюбието, благородното съревнование и бляскавите способности се обезсърчават.

В стопанския живот ние закриляме също така ленивите и безчестните, а трупаме с непосилни тежести и обезсърчаваме трудолюбивите и добросъвестните. Вместо да подкрепим слабите така, че те да тръгнат към благоденствие, ние гледаме да разорим силните. Не липсват безумци, които ни тласкат по пътя на всеобщото обедняване, та така да се заличи разликата между богати и бедни.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Злобата е най-големият фактор на нашия обществен живот. Цялата ни култура се развива под нейния знак: политика, стопанство, наука, литература, дори изящни изкуства - всичко е обляно със злоба, над всичко витае духът на злото.

Още

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Това е същността на нашата морална криза. Нещастията - войни, катастрофи, размирици, които се трупат тъй немилостиво от двайсет години насам над главите ни, са резултат само на тая морална криза. Българският народ е още в своята Страстна седмица. Неговото Възкресение ще дойде, само когато в нашата страна доброто, любовта и истината победят злото, лъжата и злобата. Съзнанието за нужда от нравствено обновяване на нашия живот започва вече да проблясва от много страни. Недъзите на политическата ни система днес са почти общопризнати, обаче, пътищата за нейното оздравяване не са още налучкани.

Пътят, който ни се разкрива чрез Възкресението Христово, води през изпитанията на нравственото усъвършенстване към победата над смъртта. Чрез нравствено възраждане и българският народ ще възкръсне за живот.

Д-р Николай П. Николаев,
в-к "Мир", 30 април 1932 г.
(Д-р Николай Петров Николаев е офицер, юрист, преподавател, политик, дипломат)

Коментирай 10

1/1

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Shutterstock

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Календар

Препоръчваме ви

Протест срещу надстрояването на Къщата със зеления воал

Живущите на бул. "Македония" припомнят и за съборената къща на известна българска художничка

140 години столица на България - история в снимки

На 3 април (22 март ст. ст.) 1879 г. Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на България

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

"Тържественият звук на големите камбани на храма на "Александър Невски" отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град", разказва Иван Николаев, 50 години след Освобождението на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

"Още отвечер (понеделника) забумтяха удари на брадва и уплашиха всичко живо в махалата - ковяха и пристягаха бесилката", разказва съвременничка на Васил Левски, станала свидетелка на обесването му

Съвременници на Левски в София

През 1938 г., по случай 65-годишнината от обесването на Васил Левски, Бончо Хаджи Бонев – внук на видния общественик, един от най-заможните и влиятелни хора в София около Освобождението и съратник на Левски Хаджи Боне Петров, споделя част от дневника на дядо си и спомени на друг съвременник и очевидец на дейността и трагичния край на Апостола.