В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

"Изборите са основата на демокрацията. Те са гласът народен, който често пъти, много надменно, сравняват с глас Божий. Във всеки случай изборите дават възможност да се покаже един народ в своята голота, а по някой път и в своята морална нищета."
В-к "Мир", ноември 1926 г.

"- Да ти кажа ли аз, Нане, кушиите приличат на изборите - може и ат да надбега, па може и магаре да излезе първо" (Карикатура от в-к "Щурец" по повод парламентарни избори през март 1938 г.)

Изборни нрави

Изборите наближават. Кампанията, от по-рано започнала, все повече се засилва, за да се разрази със стихийна сила в последните дни, та дори и в самия ден на избора. Народът е разделен на два лагера - избиратели и избираеми. Едните настъпват, другите се отбраняват. Същинска война, с тая разлика, че до огнестрелно оръжие се прибягва само тук-таме, като изключение. Иначе тя се води с по-префинени и по-усъвършенствани средства за борба. А те не липсват, тия средства. Само че, употребата на им се съобразява спроти местните условия.

Още

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

В центъра на града, например, едни и същи оратори ще говорят тъкмо противното на онова, което са приготвили да кажат в покрайнините. Там, където преодоляват собственици, ще се каже едно; говори ли се пред безимотни, обръща се листото. Тук ще се поддържа, че собствеността е претоварена с данъци и разни видове такси и берии, и ще трябва да се облекчи тоя непосилен товар; там ще се обещаят и улици, и канал, и вода, и осветление, и трамваи, и училища, и места за къщи, заедно с пари за построяването им, и всичко, каквото още би пожелал народът.

Тази е тя тактиката на тия, които щурмуват.

Обсадените стоят в своите окопи и водейки пасивна отбрана, лукаво се подсмиват. Знаем ви, мислят си те, това е докато минете моста; после - строшената общинска кола пак ще заскрибуца из старата пътека. Нашият Великден е преди изборите, и то един път на три години. Това си го знаем, защото не един път е било и тъкмо сега му е времето да получим насрещната цена.

И срамният пазарлък започва. Едните искат, другите дават... обещания, разбира се. Какво друго могат да дадат, когато общинските приходи едвам стигат за заплати и надници, па дори понякога и те плащани със закъснение.

Едните искат всичко, възможно и невъзможно. Другите щедро обещават всичко поискано.

Тази е същината на изборните агитации. Този панаирджилък продължава до изборния ден.

А за междупартийните отношения в предизборния период?

Още

За родните курорти в минало несвършено време: Алчни сме, ненаситни сме!

За тях и да не говорим. Те са добре известни на обществото. Тяхната пък същина се свежда към два елемента: ожесточена и злобна борба междупартийна, отричане всичко на противника, дори самото му съществувание, и, сочейки себе си за единствената партия, при която общинските работи са били в ред, и която и занапред си остава единствената, която само мое да ги оправи; а същевременно едно взаимно надпреварване в наддаванията и обещанията към избирателите.

Така приблизително се характеризира изборната стихия.

Изборна секция, 20-те години на ХХ век

Но успоредно с всичко това става и нещо реално във връзка и по повод на изборите. Кметствата се раздвижват. Бройката на надничарите става по-голяма. Мяркат се лопати и търнокопи. Ако е зимно време, снегът се събира на купчини по краищата, или се разхвърля из улиците, за да се консумира от движението; ако е лято - купищата прах се разсейват над главите на минувачите, за да представляват по-тънък пласт.

На тия жалки изборни нрави крайно време е да се тури предел, за да отминат в историята. Така не бива повече да възпитаваме народа си. Да му дадем по-други примери на политическо и гражданско възпитание. Да му говорим истината право в очите. Тя боде, наистина, но гражданството ще свикне и с нея, тъй както днес се е сродило с демагогията и лъжата. Да се проповядва на избирателите, че общината без приходи, т.е. без данъци, не може да съществува, но същевременно с това общинските доходи да се използват за полезни работи, а не да се охранват партизани. Да се каже високо, за да го разбере всеки, че благоустройството, особено на един голям център, не може да стане в един ден, но заедно с това грижите да не престават нито за момент, а да се слеят в една непрекъсната деятелност, която да се подема и продължава от новите хора, независимо от тяхната партийна принадлежност. А не както е било досега - новите развалят онова, което предшествениците им са създали.

Още

Минало несвършено: 140 години нашата полиция ни пази

По-отдалечените квартали да знаят, че ги мамят онези, които им обещават, че благоустройството щяло да започне от периферията. Това така никъде не е ставало, и у нас няма да стане. Благоустрояването на градовете върви винаги от центъра към краищата. Обратното не може да стане, докато в самия център наблюдаваме липсата на какво годе благоустройство. Покрайнините не могат да мечтаят например за канализация, докато квартали, които влизат в чертите на града, стоят без канали. Онзи, който е строил къща в полето около София, трябва да знае, че скоро няма да бъде засегнат от благоустройствени мероприятия.

Тая истина трябва да се знае и от избиратели, и от избираеми. И не само да се знае, а и да се каже. Всичко друго е фалш.

Още

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

Специално за столицата искрено да се каже на крайните квартали, че докато дойде редът им за истинско благоустройство, за тях ще се прави онова, което е възможно. А има много възможно да се направи. Ако канал не може да им се даде, поне главните артерии в кварталите могат да се поставят в състояние да стане възможно движението по тях. С водата и осветлението е същото. При тия подобрени условия те ще могат да изчакат времето на основни и проучени благоустройствени мерки. Не виждаме също и непреодолими пречки още отсега да се свържат с трамвайната градска мрежа тия квартали.

Нека се научим, избиратели и избираеми, да говорим искрено и откровено помежду си по въпросите, които еднакво ни интересуват, като жители на едно и също поселение.

С. Христов,
в-к "Мир", февруари 1926 г.

Общински избори в София, избиратели се редят на опашка да гласуват в секцията в квартал Подуене, 1926 г.

Какви и кои да изберем

Утре избирателите от всички села са повикани да изберат общински съветници, които да уреждат общинските работи в продължение на три години. Мнозина ще поискат доверието на селото и много златни обещания ще се дават от търговците с народния глас, както това е ставало за жалост за дълги години у нас. Но на всички делата са известни и само по тях избирателят утре ще съди и избира.

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Да, по делата - минали и сегашни - и по нищо друго ще се съди и отсъжда утре. Самостоятелният в своето мислене и преценяване избирател, утре ще прескочи пренебрежително платформите и обещанията, утре той ще махне с ръка на формата и ще спре повече пред същността, отразена в дългата верига факти из управлението на политическите групировки у нас. Той ще спре повече пред личностите, отколкото пред програмите и формулите, и тогава ще си направи заключенията и преценките.

Самостоятелният избирател, който добре разбира и скъпи́ интересите на своята община, утре ще гласува само за честните, безкористни, неопетнени, умствено и морално издигнати лица.

Той ще гласува за трудолюбивите, енергичните, предприемчивите, с инициатива и силно обществено чувство, личности.

Той ще гласува за деятели, които са дали доказателства за стопански познания и високополезна и обществена дейност.

Той също ще гласува за онези, които се интересуват живо от обществените работи.

Той ще гласува за онези, които обединяват и помиряват.

Той ще се довери на онези, които са дали доказателства, че се грижат за благоустройството на селото.

Избирателят от селото ще се довери на онези, които се грижат за пътищата, мостовете и улиците в селото.

Той ще гласува за онези, които се грижат за хигиената и чистотата в селото.

Той ще гласува за онези, които се грижат за подобрение на земледелието и скотовъдството.

Той ще гласува за онези, които поддържат кооперациите и развиват кооперативната стопанска и културна дейност.

Той ще гласува за хората на реда, законността и взаимните правоотношения.

Той ще гласува за онези, които пестят общинската пара́ и пазят общинските имоти!

В-к "Пряпорец", февруари 1926 г.

София, общински избори - избиратели бистрят политика, ъгъла на ул. “Черковна” и “Регентска”, 1926 г.

Пред общинските избори. Всички сеят, без да месят!

Ще се заредят платформи, програми, обещания... Нещо непристойно има в шума, който се вдига по време на изборите - съгласяват се да се надлъгват, без оглед на действителността, на възможното и изпълнимото.

И се счита за най-бойка оная партия, която най-безцеремониално лъже и демагогства:

- Браво, ашколсун! Повлече масите подире си!

Втръснали ми са тези гаври с избирателя. И без охота пиша за избори. Да можех да се надявам, че поне за общинските избори няма да се шарлатанства... Та именно в тези избори то е съвсем безполезно. Защото от общините не зависи нито политиката на държавата, която засяга всички, нито законодателството, което се налага и върху общините, нито най-сетне промяната на обществения и социален строй, с която толкова много нахалост се парадира.

Общинските съвети има да се занимават с чисто местни работи, в кръга на законите и в рамките на социалния строй, който не зависи от тях. И един общински съвет е толкова по-полезен на избирателите си, колкото повече се грижи за чисто местните нужди на общината си. Впусне ли се да прави голяма политика, да разрешава социален въпрос, или да прави революции чрез общината, такъв съвет може да бъде много пакостен. Такъв съвет може да спре производството, да разстрои поминъка и да направи невъзможен живота на гражданите, да предизвика упадък на града или селото.

Избори за общински съветници през 1937 г. - първите, на които в България гласуват жени

Аз не съм доволен от досегашната дейност на общинските съвети. Те, в увлечението си да боравят в голямата политика, забравиха това, за което са избрани - местните нужди.

Некадърността на общинските съвети пролича най-много през войната. Нито един общински съвет не се оказа способен да уреди нито прехраната, нито жилищния въпрос, без да говоря за редица още въпроси. Всички сеят, без да месят!

А трябва да се меси, да се върши работа. Общинският съвет трябва да представлява не съсловия, а социалната справедливост, не програми за устройството на света или на държавата, а на даден град или село. Той не трябва да противопоставя например собствениците на безсобствениците, а в рамките на социалната справедливост да създаде условия за живот и на едните, и на другите - на собствениците да могат да строят, а на безсобствениците - да могат да живеят и дори сами да станат собственици чрез улесненията, които общината може и трябва да им даде. Същата политика на социална справедливост, на даване възможност за усилване на производството и строежа, трябва да се следва и по благоустройството, и по прехраната, и по санитарната част и пр, и пр., защото само политиката на социалната солидарност и справедливост дава добри резултати.

Ще се изберат ли такива общински съвети?

В селата - да! Там хората по́ се познават, общественият контрол е по-пряк, по-ефикасен. Селянинът за своите селски работи не чака ум отвън, не тича подир онова, което хвърчи. За селата аз съм спокоен. За общинските работи партийното деление там е от второстепенно значение.

Друго е в града. Гражданството като че ли започна да остава по-надире от селяните. Забелязва се идеен упадък, объркване на понятията. Вероятно това е резултат от преживените разочарования и несгоди.

Общоградският комитет "Обединение" в София, който си е поставил за цел да сближи, дори и да слее сродните партии, се е обърнал с апел към партиите на реда и законността, да се съгласят за съвместна работа по общинските избори. Нека се надяваме, че тоя апел най-сетне ще бъде чут за общо добро. Тъй много пострада България от егоизма и користолюбието на своите партии, че отдавна е вече време, ако сами партиите не се откажат от тези си пороци, гражданството да им се наложи. Да си спомним забравения народен девиз "Съединението прави силата!"

И съединени, с общи усилия и с активно участие, да уредим общините си.

Добриянов,
в-к "Мир", ноември 1919 г.

След изборите, 1937 г.

По делата съдете и избирайте

Предизборните агитации са в своя пълен ход. Водачите на всички партии са между народа, за да му пояснят смисъла и значението на предстоящите общински избори, да му представят своите методи и програми, да му спечелят доверието и гласа.

И всичко това е в известен смисъл нещо добро - избирателите трябва да бъдат добре осведомени относно целта и значението на предстоящия важен обществен акт.

Но това ще бъде действително нещо добро, когато обясненията и преценките пред народа се правят не само чрез отлични и примамливи словесни построения, нагодени да спечелят преди всичко доверието на избирателя, а когато тия обяснения се правят чрез езика на живите и крещящи факти от миналата и настоящата дейност на даден общински съвет. Тия агитации добиват още своята истинска цена, когато у гражданството се изработва все по-истинско мерило за стойността на програмите и обещанията на този или онзи обществен трибун. А такова истинско мерило са само делата, а не толкова бляскавите речи на ораторите - принадлежници на дадена партийна групировка.

"Делата ви говорят толкова високо, че не мога да чуя думите ви" - нека тая мисъл на великия поет и философ Емерсон се запомни и от нас гражданите и избирателите, когато сядаме да слушаме отличните речи на нашите публични водачи. Нека не се отдаваме на хипноза на онова витийство, което не държи сметка за истинност и справедливост при констатациите и преценките, а повече гали нашите човешки и партийни слабости чрез лекомислена и евтина критика и чрез голи обещания, които стоят далеч от фактите, далеч от живата действителност. Това са виртуозите на демагогията.

Такива речи, които не се чуват от шума на делата на тия, които ги произнасят, имаме и при днешните предизборни агитации. Плъзнали са между народа и такива агитатори, всяка дума на които представлява живо противоречие с техните минали и сегашни обществени дела, хора, които бяха обърнали общините на партизански лудници, чиито обитатели нито се водят, нито се карат.

Гражданството, което уважава себе си и което има критичен усет за обществените явления, ако все пак си позволи да отиде да ги слуша, ще съпоставя всяка фраза на тия господа с техните вчерашни и днешни дела, и тогава ще си направи преценките и заключенията.

Граждани, имайте погледа си устремен постоянно върху делата, върху фактите, върху сухите статистики - верни регистратори на сторено и говорено, и тогава преценявайте и избирайте!

В-к "Пряпорец", февруари 1926 г.

Членовете на Горноджумайския градски общински съвет, края на 20-те години на ХХ век

И накрая малко чужд изборен хумор:

По време на едни избори във Франция, в един опозиционен вестник било писано, че половината от кандидатите били некадърници. Неколцина кандидати се засегнали, отишли в редакцията на вестника и заставили редактора да опровергае това си съобщение. Редакторът дал обещание и на другия ден във вестника се появило следното съобщение:

"Опровергаваме вчерашното си съобщение за кандидатите и заявяваме, че половината от кандидатите не са некадърници."

В-к "Щурец", януари 1940 г.

Снимки: "Изгубената България"