Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

С пушки при нозе: Преди 105 години влизаме в Първата световна война

ПАМЕТНИТЕ ДАТИ

С пушки при нозе: Преди 105 години влизаме в Първата световна война

По величието на саможертвата и трагизма на резултатите си, участието ни в Първата световна война няма аналог в нашата нова история

Снимка: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

След почти едногодишен неутралитет, но "с пушки при нозе", на 14 октомври (1 октомври ст.ст.) 1915 г. с манифест на Н. В. Цар Фердинанд I България обявява война на Сърбия. Този решителен и съдбоносен акт въвлича страната ни в Голямата война, продължила до 11 ноември 1918 г.

За 36 месеца по бойните полета загиват, умират от рани и болести и изчезват 101 234 български офицери, подофицери и войници, а над 155 000 са ранените. По величието на саможертвата и трагизма на резултатите си, участието на Българската армия в Първата световна война няма аналог в нашата нова история.

Още

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

За т.нар. Велика война е писано много. Но няма нищо по-красноречиво от запазените овехтели чернобели фотографии. За битките, живота и смъртта на бойното поле, за бита на обикновените войници и офицери, за забавленията, дори в тежки времена, за триумфите и пораженията ще ви разкажем не с думи, а със снимки. Защото, както е казал през 1911 г. американският редактор Артър Брисбейн, "Една снимка струва повече от хиляда думи".

Двама мъже и дете празнуват нахлуването на австрийската армия в Белград, отразено във вестник “Утро” и началото на Първата световна война, 1914 г., неизвестно къде.

Трофейни артилерийски амуниции, картечници и лафети, Дойран, ноември 1915 г.

Отляво надясно: генерал Стефан Тошев, командващ Трета армия (Добруджа), Главнокомандващият генерал Никола Жеков, полковник Стоян Пушкаров, полковник Йеротей Сирманов, подполковник Йосиф Петров, генерал Георги Тодоров, командващ Втора армия

Генерал-лейтенант Климент Бояджиев, командващ Първа армия, на обиколка край фронта, 1915-1916 г.

Генерал Иван Колев и щабът на Първа конна дивизия при с. Геринджек, 1916 г.

Руският имперски флот обстрелва бреговете на Варна, февруари 1916 г. (оригинално надписана - “Руския флот бомб. Варна 1916“)

Щабният телефон на 23 пехотен Шипченски полк, 1916 г.

Войници от 23 пехотен Шипченски полк по време на отдих след битката, 1916 г.

Войници от 23 пехотен Шипченски полк изработват художествени предмети, Струмски фронт 1916 г.

Български офицери, юни 1916 г.

Български авиатор със самолет Албатрос Б.I (Albatros B.I), юни 1916 г.

Фронтовият театър “Бомба” на 28 пехотен Стремски полк, 25 юли 1916 г. - неизвестно къде. Снимката е надписана: “Мили ми тате, за да не скучаят войниците, когато немат работа създадохме им театър. Дават се повече смешни работи. Даже и балканската комедия. Снимката представлява момента, когато Ганю е на тесно. Аз съм здрав. Поздравявам всички. Син ти Митко.”

Убити румънски войници на брега на р. Дунав край Тутракан, 1916 г.

Трофейно румънско оръжие и боеприпаси, пленени след падането на Тутраканската крепост, Тутракан, 1916 г.

Руски брониран автомобил Остин II серия с име "Скобелев", пленен в бой на 17 септември 1916 г. на Добруджанския фронт, с руски офицер от екипажа му (вероятно командирът на бронеавтомобила) и български офицер-техник

Н.В. Царица Елеонора и Княгините Евдокия и Надежда, като милосърдни сестри, с пруския Принц Август Вилхелм (син на кайзер Вилхелм II) и други германски и български военни пред сградата на днешното 20 ОУ “Тодор Минков” в София, превърната в болница по време на Първата световна война, 1916 г.

Позиции с оръдия, пригодени за стрелба по аероплани, Южния фронт, 1916 г.

Бивак на част от 38 пехотен Одрински полк, 1916 г.

Коледа на позицията, 1 пехотен Софийски полк, декември 1916 г.

Български войници и офицери, и дете с униформа, осиновено от полка, с останки от 18-килограмов снаряд на 58-милиметрова френска минохвъргачка, фронтът в Македония, 12 февруари 1917 г.

Български офицери край взривен от противника железопътен мост, Южния фронт, 1917 г.

Офицери от 32 пехотен Загорски полк разглобяват картечница, Южния фронт, 1917 г.

Посещение на генерал Георги Тодоров, командир на Трета Българска армия на позициите на 22 артилерийски полк при Беласица, шофьор е подпоручик Княз Кирил Преславски, 12 юни 1917 г.

Войници и офицери от 34 пехотен Троянски полк, с богати трофеи от пленено британско въоръжение – пушки, картечници, каски. Дойран, лятото на 1917 г.

В окопите на позициите на 23 пехотен Шипченски полк, 1917 г.

Офицери от Трета дружина на 84 пехотен полк от състава на Седма Рилска пехотна дивизия, на гости на артилерийска позиция. Южния фронт, 1917 г.

Фронтова бръснарница, 1917 г.

Оръдейна стрелба, Южния фронт 1917 г.

Български войници пред един от 3-те свалени на 29 октомври 1917 г. английски изтребители, Блерио - RAF B.E.12 (Bleriot)

Тунел “Полковник Стефан Илиев” на връх Пелистер, Баба Планина, октомври 1917 г.

Събиране на телената мрежа пред английските окопи след изтласкването на англичаните от позиция на Круша планина, 1917 г.

Пленени сръбски войници, Кюстендил, Главната квартира на Българската армия, 1917 г.

Награждаване на отличилите се, от 3 пехотен Бдински полк (”Бдинци”) при мартенските боеве на Червената стена - Баба планина, Македония, 1917 г.

Генерал-майор Владимир Вазов, командващ 9 пехотна дивизия, и командващият Първа армия генерал-лейтенант Димитър Гешов правят преглед на 33 пехотен Свищовски полк, Дойран, 1917 г.

Снимка за спомен с бойното знаме на пионерна част, Южния фронт, ранната есен на 1917 г.

Портрет на кандидат подофицер с два ордена “За храброст”, родом от село Две могили, завърнал се от Америка (САЩ) за да воюва като доброволец, 1917 г.

Из частите на 3/6 бригада: Пост на “Буджоите”, 1917 г., Южния фронт

Артилерийски снаряди, предназначени за Дойран, с надпис: "Гергьовски подарък от град Солун на 26 май 1918 г."

Генерал-майор Владимир Вазов, командващ 9 пехотна Плевенска дивизия при позициите край Дойран, около 1918 г.

Български офицери с германските съюзници на халба бира, 1918 г.

Български авиатори преди боен полет на борда на разузнавателен биплан Albatros C.III, наречен “Тутракан”. В кабината на наблюдателя е подполковник Васил Златаров, командир на българската авиация през Първата световна война, картечницата е авиационна 7,92-mm MG 14 Parabelum (“Парабелум”), 1918 г.

Противоаеропланна картечна рота от 3 пехотен Бдински полк, окопала се на позиция при Червената стена – подстъп за контрола на Битолско-Прилепското поле в подножието на Баба планина, Македония, 1918 г.

Български войници се хранят на позиция в окопите, 1918 г.

Ранени войници се възстановяват в Александровската болница в София, 1918 г.

Полевият лазарет на 11 пехотна Македонска дивизия

Единствената подводница в състава на българската флота, клас UB-I - Подводник № 18, реквизиран от Антантата след войната

Подготовка за вдигане във въздуха на балон за наблюдение

Български офицери и войници, охраняващи свален неприятелски аероплан

Пета рота от 83 пехотен полк на Кота 204 от позицията на 20 пехотен полк, Южния фронт

Пета рота от 83 пехотен полк на Кота 204 от позицията на 20 пехотен полк, с трофейни френски картечници Шоша (Chauchat), Южния фронт

Пехотинци в готовност за залп срещу противников аероплан, Южния фронт

Войник и дете с тежък едрокалибрен снаряд, неизвестно къде, 1915/1918 г.

Погребение на загинал боен другар – последно сбогом

Български войник – опълченец, доброволец в Първата световна война

Фотография за спомен на петима бойни другари от военнопленичеството им в Сърбия след Първата световна война, продължило повече от три години, Белград, около 1918-19 г.

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 39

1/1

Снимка: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Двама мъже и дете празнуват нахлуването на австрийската армия в Белград, отразено във вестник “Утро” и началото на Първата световна война, 1914 г., неизвестно къде.

Трофейни артилерийски амуниции, картечници и лафети, Дойран, ноември 1915 г.

Отляво надясно: генерал Стефан Тошев, командващ Трета армия (Добруджа), Главнокомандващият генерал Никола Жеков, полковник Стоян Пушкаров, полковник Йеротей Сирманов, подполковник Йосиф Петров, генерал Георги Тодоров, командващ Втора армия

Генерал-лейтенант Климент Бояджиев, командващ Първа армия, на обиколка край фронта, 1915-1916 г.

Генерал Иван Колев и щабът на Първа конна дивизия при с. Геринджек, 1916 г.

Руският имперски флот обстрелва бреговете на Варна, февруари 1916 г. (оригинално надписана - “Руския флот бомб. Варна 1916“)

Щабният телефон на 23 пехотен Шипченски полк, 1916 г.

Войници от 23 пехотен Шипченски полк по време на отдих след битката, 1916 г.

Войници от 23 пехотен Шипченски полк изработват художествени предмети, Струмски фронт 1916 г.

Български офицери, юни 1916 г.

Български авиатор със самолет Албатрос Б.I (Albatros B.I), юни 1916 г.

Фронтовият театър “Бомба” на 28 пехотен Стремски полк, 25 юли 1916 г. - неизвестно къде. Снимката е надписана: “Мили ми тате, за да не скучаят войниците, когато немат работа създадохме им театър. Дават се повече смешни работи. Даже и балканската комедия. Снимката представлява момента, когато Ганю е на тесно. Аз съм здрав. Поздравявам всички. Син ти Митко.”

Убити румънски войници на брега на р. Дунав край Тутракан, 1916 г.

Трофейно румънско оръжие и боеприпаси, пленени след падането на Тутраканската крепост, Тутракан, 1916 г.

Руски брониран автомобил Остин II серия с име "Скобелев", пленен в бой на 17 септември 1916 г. на Добруджанския фронт, с руски офицер от екипажа му (вероятно командирът на бронеавтомобила) и български офицер-техник

Н.В. Царица Елеонора и Княгините Евдокия и Надежда, като милосърдни сестри, с пруския Принц Август Вилхелм (син на кайзер Вилхелм II) и други германски и български военни пред сградата на днешното 20 ОУ “Тодор Минков” в София, превърната в болница по време на Първата световна война, 1916 г.

Позиции с оръдия, пригодени за стрелба по аероплани, Южния фронт, 1916 г.

Бивак на част от 38 пехотен Одрински полк, 1916 г.

Коледа на позицията, 1 пехотен Софийски полк, декември 1916 г.

Български войници и офицери, и дете с униформа, осиновено от полка, с останки от 18-килограмов снаряд на 58-милиметрова френска минохвъргачка, фронтът в Македония, 12 февруари 1917 г.

Български офицери край взривен от противника железопътен мост, Южния фронт, 1917 г.

Офицери от 32 пехотен Загорски полк разглобяват картечница, Южния фронт, 1917 г.

Посещение на генерал Георги Тодоров, командир на Трета Българска армия на позициите на 22 артилерийски полк при Беласица, шофьор е подпоручик Княз Кирил Преславски, 12 юни 1917 г.

Войници и офицери от 34 пехотен Троянски полк, с богати трофеи от пленено британско въоръжение – пушки, картечници, каски. Дойран, лятото на 1917 г.

В окопите на позициите на 23 пехотен Шипченски полк, 1917 г.

Офицери от Трета дружина на 84 пехотен полк от състава на Седма Рилска пехотна дивизия, на гости на артилерийска позиция. Южния фронт, 1917 г.

Фронтова бръснарница, 1917 г.

Оръдейна стрелба, Южния фронт 1917 г.

Български войници пред един от 3-те свалени на 29 октомври 1917 г. английски изтребители, Блерио - RAF B.E.12 (Bleriot)

Тунел “Полковник Стефан Илиев” на връх Пелистер, Баба Планина, октомври 1917 г.

Събиране на телената мрежа пред английските окопи след изтласкването на англичаните от позиция на Круша планина, 1917 г.

Пленени сръбски войници, Кюстендил, Главната квартира на Българската армия, 1917 г.

Награждаване на отличилите се, от 3 пехотен Бдински полк (”Бдинци”) при мартенските боеве на Червената стена - Баба планина, Македония, 1917 г.

Генерал-майор Владимир Вазов, командващ 9 пехотна дивизия, и командващият Първа армия генерал-лейтенант Димитър Гешов правят преглед на 33 пехотен Свищовски полк, Дойран, 1917 г.

Снимка за спомен с бойното знаме на пионерна част, Южния фронт, ранната есен на 1917 г.

Портрет на кандидат подофицер с два ордена “За храброст”, родом от село Две могили, завърнал се от Америка (САЩ) за да воюва като доброволец, 1917 г.

Из частите на 3/6 бригада: Пост на “Буджоите”, 1917 г., Южния фронт

Артилерийски снаряди, предназначени за Дойран, с надпис: "Гергьовски подарък от град Солун на 26 май 1918 г."

Генерал-майор Владимир Вазов, командващ 9 пехотна Плевенска дивизия при позициите край Дойран, около 1918 г.

Български офицери с германските съюзници на халба бира, 1918 г.

Български авиатори преди боен полет на борда на разузнавателен биплан Albatros C.III, наречен “Тутракан”. В кабината на наблюдателя е подполковник Васил Златаров, командир на българската авиация през Първата световна война, картечницата е авиационна 7,92-mm MG 14 Parabelum (“Парабелум”), 1918 г.

Противоаеропланна картечна рота от 3 пехотен Бдински полк, окопала се на позиция при Червената стена – подстъп за контрола на Битолско-Прилепското поле в подножието на Баба планина, Македония, 1918 г.

Български войници се хранят на позиция в окопите, 1918 г.

Ранени войници се възстановяват в Александровската болница в София, 1918 г.

Полевият лазарет на 11 пехотна Македонска дивизия

Единствената подводница в състава на българската флота, клас UB-I - Подводник № 18, реквизиран от Антантата след войната

Подготовка за вдигане във въздуха на балон за наблюдение

Български офицери и войници, охраняващи свален неприятелски аероплан

Пета рота от 83 пехотен полк на Кота 204 от позицията на 20 пехотен полк, Южния фронт

Пета рота от 83 пехотен полк на Кота 204 от позицията на 20 пехотен полк, с трофейни френски картечници Шоша (Chauchat), Южния фронт

Пехотинци в готовност за залп срещу противников аероплан, Южния фронт

Войник и дете с тежък едрокалибрен снаряд, неизвестно къде, 1915/1918 г.

Погребение на загинал боен другар – последно сбогом

Български войник – опълченец, доброволец в Първата световна война

Фотография за спомен на петима бойни другари от военнопленичеството им в Сърбия след Първата световна война, продължило повече от три години, Белград, около 1918-19 г.

Снимка: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Не е загубена за бъдещето една народност с граждани и общественици, които в критически за нея дни проявяват най-голямата доблест - потискат личните си чувства и идейни несъгласия пред общественото благо и народното спокойствие

Минало несвършено: Метаморфозите на софийския храм "Свети Седмочисленици"

Тази църква, толкова почитана и обичана днес, е огледало на историята на града. Построена като джамия, през годините тя променя няколко пъти предназначението си – била е оръжеен склад и затвор, докато накрая е преустроена в православен храм

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Честваме 170 години от рождението на Патриарха на българската литература. Impressio ви припомня неговата единствена автобиография