Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

ПАМЕТНИТЕ ДАТИ

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

112 години независима Трета българска държава

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Като ръководител на българската делегация на Хагската конференция за мирно уреждане на международните конфликти и ограничаване на въоръженията, проведена между 15 юни и 18 октомври 1907 г., Александър Малинов се опитва да представи България като независима суверенна държава, но среща упоритата съпротива на турските представители. Те го принуждават да гласува против конвенцията за арбитража.

Портрет на министър-председателя Александър Малинов от времето на правителството, обявило Независимостта на Царство България, 1908 г.

"Спирайки се върху доклада и върху този инцидент, казах на Княза, че ще трябва най-после да се тури край на отношенията между нас и Турция, в каквито ни е поставил Берлинският конгрес, че е дошло крайно време да помислим сериозно за провъзгласяването на независимостта на България" - пише в спомените си видният български държавник.

Само няколко месеца по-късно, през януари 1908 г., Княз Фердинанд възлага на Малинов, като лидер на Демократическата партия, да състави следващото правителство на страната. Вече като премиер, политикът отново поставя пред монарха въпроса за неотложното провъзгласяване на независимостта.

Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари, принц Сакскобургготски, Княз на България (1887-1908), официален портрет, София, 1896 г.

Още

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

През юли с.г. Османската империя е разтърсена от Младотурската революция. Новата власт издига лозунг за демократизация на обществото и за равенство на всички националности в империята, независимо от тяхната етническа принадлежност и вероизповедание.

Тези намерения обаче съвсем скоро остават без реално покритие, обстановката се усложнява, новият режим прокламира своите права върху васална България, и в същото време изпада в неприятното състояние на фактическа международна изолация.

Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев

Още

22 септември 1921 г. - последният ден на Иван Вазов

22 септември 1921 г. - последният ден на Иван Вазов

Промяната на обстановката на Балканите активизира българската дипломация на ниво правителство и държавен глава. Александър Малинов поема инициативата и изпраща до почиващия в унгарското си имение в Карпатите български Княз писмо, в което за пореден път повдига въпроса за независимостта. В отговор Фердинанд телеграфически го извиква и на 23 август в една от вилите му в Пусто поле двамата обсъждат този въпрос.

"Изслуша, бих казал, дългата ми пледоария в защита на тезата ми, че повелително се налага провъзгласяването независимостта на България, Князът, като стисна ръката ми, заключи: "Qui ne risque -ne gagne pas" ("Който не рискува - не печели"). Така минах Рубикон: решението бе взето окончателно и безвъзвратно" - пише Малинов.

Н.В. Цар Фердинанд, Христо Славейков, Андрей Ляпчев, Иван Салабашев, Александър Малинов, Михаил Такев, генерал Петър Марков и други, Триумфалната арка на хълма Царевец в Търново по случай провъзгласяване на Независимостта на България, 22 септември 1908 г.

Още

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

На 30 август нашият дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов не е поканен на приема за рождения ден на султана и по нареждане на правителството демонстративно напуска турската столица.

В началото на септември последва ново събитие, което още повече задълбочава конфликта между двете държави. Персоналът на Източната Баронхиршова железница, която по протежение на 309 км е на българска територия, обявява стачка. Тогава влак с турски офицери се насочва към България, за да въдвори ред във "васалната територия".

В това българското правителство вижда явна провокация и нарежда влакът да бъде спрян и всички гари на виенската железопътна компания да бъдат завзети от войска и полиция.

Манифестът за обявяване на Независимостта

Още

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

По това време Княз Фердинанд е във Виена. Първоначално той реагира много остро на този акт и настоява правителството ни да върне обратно жп линията на чуждестранната компания, но Малинов категорично се противопоставя на това искане и дори намеква, че може да подаде оставката на кабинета. Монархът повече не повдига въпроса и така железницата остава в български ръце.

Точно толкова неотстъпчив е премиерът и в желанието си да убеди Княза за обявяването на независимостта. Той изпраща множество настойчиви телеграми до Фердинанд с молба за по-скорошното му прибиране в България и разрешаването на този толкова важен въпрос.

Н.В. Цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта на Царство България, хълма Царевец, 22 септември 1908 г.

Още

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Отговорите са редки и неясни. Липсва и международна подкрепа. Наскоро победената във войната срещу Япония Русия и желаещите спокойствие на Балканите Англия, Франция и Германия не насърчават българските проекти. Единствено Австро-Унгария тихомълком подкрепя подобни планове, тъй като те съвпадат с намеренията ѝ при изтичащия 30-годишен срок на управление на Босна и Херцеговина да анексира окончателно двете бивши турски провинции.

При посещение във Виена по случай тържествата за 60-годишнината от възшествието на император Франц-Йосиф Князът среща разбиране сред официалните кръгове и най-сетне потегля към България решен да действа.

Тържественото прогласяване на Независимостта

Малинов пише в спомените си:

"Място и време за колебание нямаше. Почнах да бомбардирам с шифрованите си депеши Княза, в които настоявах вече за връщането му в България, за да турим най-после решението си за прокламиране на независимостта в изпълнение. Той отговаряше нарядко и неясно. Заподозряхме го, че играе, че и тоя път ще иска да отложи работата за неопределено време. Разумява се, че това можеше да направи вече само с друго правителство, тъй като бяхме взели твърдо решение да му поднесем мотивираната си оставка, но след като бихме имали категоричния му отговор: да или не.

Дотам обаче работата не отиде.

В Двореца на 20 септември се получи една телеграма, в която Князът молеше да ми бъде предадено желанието му, щото с всичките си другари да се намеря в Русе, гдето щял, идещ от Румъния, да пристигне. Това негово нареждане можеше да се тълкува и така, и инак; то криеше в себе си възможността за един отрицателен или положителен отговор. Потеглихме обаче за Русе.

Триумфалната арка на площада пред Офицерския клуб в Пловдив, издигната за посрещането на техни величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора след обявяването на Независимостта на Царство България, 27 септември 1908 г.

Още

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

Пристигнали там, отидохме на пристанището да го посрещнем. Когато яхтата му "Цар Крум", с която беше минал Дунава, акостира и хвърли котва, бяхме помолени да влезем всички в парахода. Тук Князът, като се ръкува с всички министри и поразмени с тях по някоя и друга дума, ме помоли да се оттеглим на "съвещание", както се изрази той.

Горях от нетърпение да зная защо ни е повикал в Русе. Не чаках много. Князът каза: "Е, господин Малинов, най-после дългоочакваният ден от Вас и мен, от целия български народ, дойде! Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново, старата столица на българските царе. Как да стане това?" - попита той.

"Разумява се, чрез прочитане на един манифест", отговорих му аз. "Моля, вземете грижата тогава да го приготвите", отвърна той весел и радостен, така както никога не съм го виждал. Станахме. Така свърши съвещанието ни. След туй напуснах го и отидох при колегите си, които знаех, че ме чакат с нетърпение. Когато влязох при тях, прочетох по лицата им един обединяващ ги тревожен въпрос: Е, оставка ли, или независима България? Поздравих ги с утрешното тържество в Търново и ги помолих да си стегнат багажа за път.

Посрещането на Н.В.Цар Фердинанд I в София при завръщането му от Търново след обявяването на Независимостта на България, 30 септември 1908 г.

Още

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Едва след полунощ потеглихме затам с царския влак, който беше от по-рано изпратен в Русе от София за Княза. Във влака седнах и написах проекта на манифеста. Той се одобри от Княза и колегите ми почти без поправки."

На 22 септември 1908 г. по обяд в историческата църква "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолната столица Княз Фердинанд прочита изготвения от Александър Малинов манифест и обявява независимостта на Царство България. От името на правителството премиерът приветства монарха и го помолва да приеме титлата "български Цар". Фердинанд приема и от този ден започва да се титулува официално "Цар на българите".

Н.В. Цар Фердинанд облечен в македонска носия от Дебърско (фотография от периода на обявяването на Независимостта на Царство България), Рила над Царска Бистрица, септември 1908 г.

Още

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

Истината за Съединението: Лични спомени и преживелици

На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Първоначално останалите Велики сили отказват да признаят акта по обявяване независимостта на България и фактическото нарушение на Берлинския договор от наша страна. Постепенно обаче те разбират решимостта на управляващите в страната да не отстъпват от завоюваната позиция. На практика се получава така, че исканото от силите спокойствие на полуострова би могло да се възстанови чрез приемането на извършеното в Търново. След по-малко от шест месеца бившият сюзерен Турция признава българския суверенитет. Същото правят и Великите сили.

Посрещането на техни величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора в двора на църквата "Св. Четирдесет мъченици" в Търново за честването на една година от обявяването на независимостта на Царство България, 22 септември 1909 г.

Още

Преди век България е жестоко наказана с Ньойския договор

Преди век България е жестоко наказана с Ньойския договор

Опозиционните партии в родината ни също не приемат независимостта. Те твърдят, че това е атентат срещу интересите на българщината в Македония и Одринско, обявяват се против възраждането на монархическата институция точно в този момент.

Русофилската опозиция начело с д-р Стоян Данев и Теодор Теодоров обвинява кабинета, че осъществил този акт зад гърба на Русия, нанесъл удар на Сърбия, изострил отношенията с Османската империя.

Цар Фердинанд с правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта, от ляво на дясно: Михаил Такев - министър на вътрешните работи, Иван Салабашев - министър на финансите, Александър Малинов, генерал Стефан Паприков - министър на външните работи и изповеданията, Цар Фердинанд (в македонска носия), Никола Мушанов - министър на Народното Просвещение, генерал Данаил Николаев - военен министър, Андрей Ляпчев - министър на търговията и земеделието, д-р Тодор Кръстев - министър на правосъдието, Чамкория, дворецът Ситняково 1908 г.

В заключителната си реч на дебатите министър-председателят Александър Малинов отговаря следното:

"Симпатиите са нещо ценно в международните отношения, но не са всичко. Не са те, а са интересите, които насочват и определят една политика на един народ. В политиката е повече като в математиката - само еднородни, а не разнородни величини се прихващат и компенсират. Политическият дефицит на едного от славяните не може да се покрива с политическия успех на другиго. На България се пада да води своя българска политика и трябва тутакси да се уговори: българинът преди всичко е българин и само след това славянин!

Аз не разбирам формулата "не трябва да правим политика с Русия". Трябва да я правим с всички, и с Русия в това число. Това повелително се диктува от националните интереси и достойнството на България. Не с комплименти ще разположим към нас Русия, а с открита, искрена, достойна за двата народа политика."

Актът от 22 септември 1908 г. има своите достойни измерения в историческата съдба на българите. Той е продължение на делото на Съединението и решителна крачка към национално обединение.

Снимки: "Изгубената България"

Още

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

Още

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

Още

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Още

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Още

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

Още

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Още

Гробът на генерал-майор Георги Тановски, убит жестоко, остава загадка

Гробът на генерал-майор Георги Тановски, убит жестоко, остава загадка

Още

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

Коментирай 14

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Посрещането на Н.В.Цар Фердинанд I в София при завръщането му от Търново след обявяването на Независимостта на България, 30 септември 1908 г.

Триумфалната арка на площада пред Офицерския клуб в Пловдив, издигната за посрещането на техни величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора след обявяването на Независимостта на Царство България, 27 септември 1908 г.

Тържественото прогласяване на Независимостта

Н.В. Цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта на Царство България, хълма Царевец, 22 септември 1908 г.

Манифестът за обявяване на Независимостта

Н.В. Цар Фердинанд, Христо Славейков, Андрей Ляпчев, Иван Салабашев, Александър Малинов, Михаил Такев, генерал Петър Марков и други, Триумфалната арка на хълма Царевец в Търново по случай провъзгласяване на Независимостта на България, 22 септември 1908 г.

Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев

Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари, принц Сакскобургготски, Княз на България (1887-1908), официален портрет, София, 1896 г.

Портрет на министър-председателя Александър Малинов от времето на правителството, обявило Независимостта на Царство България, 1908 г.

Цар Фердинанд с правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта, от ляво на дясно: Михаил Такев - министър на вътрешните работи, Иван Салабашев - министър на финансите, Александър Малинов, генерал Стефан Паприков - министър на външните работи и изповеданията, Цар Фердинанд (в македонска носия), Никола Мушанов - министър на Народното Просвещение, генерал Данаил Николаев - военен министър, Андрей Ляпчев - министър на търговията и земеделието, д-р Тодор Кръстев - министър на правосъдието, Чамкория, дворецът Ситняково 1908 г.

Посрещането на техни величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора в двора на църквата "Св. Четирдесет мъченици" в Търново за честването на една година от обявяването на независимостта на Царство България, 22 септември 1909 г.

Н.В. Цар Фердинанд облечен в македонска носия от Дебърско (фотография от периода на обявяването на Независимостта на Царство България), Рила над Царска Бистрица, септември 1908 г.

Календар

Препоръчваме ви

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Не е загубена за бъдещето една народност с граждани и общественици, които в критически за нея дни проявяват най-голямата доблест - потискат личните си чувства и идейни несъгласия пред общественото благо и народното спокойствие

Минало несвършено: Метаморфозите на софийския храм "Свети Седмочисленици"

Тази църква, толкова почитана и обичана днес, е огледало на историята на града. Построена като джамия, през годините тя променя няколко пъти предназначението си – била е оръжеен склад и затвор, докато накрая е преустроена в православен храм

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Честваме 170 години от рождението на Патриарха на българската литература. Impressio ви припомня неговата единствена автобиография