Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

103 години от смъртта на героя, който завеща: За да победим, от смърт не трябва да се боим. Две смърти няма, без една не може!

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Герой, станал символ на почти невъзможна храброст, на жертвоготовност и достойнство, прославили българския воин, уважаван тактик, военен педагог и любим командир. Тези величествени думи се отнасят за прославения пълководец полковник Борис Дрангов.

Още

Изгубената България: Помнете падналите!

Изгубената България: Помнете падналите!

Борис Стоянов Дрангов е роден на 3/15 март 1872 г. в Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. Баща му е заможен търговец на дървен материал, съдружник с бащата на друг виден българин - Гоце Делчев. На петте си деца старият Стоян не завещава голямо богатство (голяма част от имуществото си дарява на Скопски черкви), а им повтаря, че трудолюбието е най-ценното, което човек може да притежава. Осигурява им много добро образование.

Семейството на Борис Дрангов, края на XIX в.

Още

Героите, за които знаем малко: Днес ехото от подвизите им кънти по-силно от всякога

Героите, за които знаем малко: Днес ехото от подвизите им кънти по-силно от всякога

Борис завършва пети клас на местната педагогическа гимназия с отличен успех. Той няма намерение да продължи със семейния занаят, от малък мечтае да бъде военен и заминава за София, където през 1891 г. е приет във Военното училище. Този випуск напълно заслужава да се нарече "Македоно-Одрински" - заедно с Дрангов в училището тогава служат още Гоце Делчев, Борис Сарафов, Петър Дървингов, Димитър Думбалаков, Йордан Венедиков и редица други юнкери, бъдещи офицери от българската армия, които ще запишат имената си в историята на македоно-одринската освободителна борба.

София, юнкери от Военното училище пред старата сграда на училището (бивша турска военна болница), намирала се на мястото, където днес е Военния клуб - бул. “Цар Освободител”, края на XIX, преди 1892 г.

Още

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Началник на училището по това време е Кирил Ботев - брат на Христо Ботев. Дрангов е зачислен към Първа юнкерска рота. Той е сред първенците на випуска по успех, но прямият му характер на няколко пъти го конфронтира сериозно с консервативните порядки на системата. Противопоставя се без страх на закоравелите привички, наследени от руските офицери. Често лежи в ареста, а през 1894 г. едно сериозно спречкване с помощник ротния командир му коства изключване от Военното училище. Това ще е едва първият от поредица скандали на Дрангов с по-висшестоящи. Разжалваният старши портупей-юнкер е изпратен да доизслужва срока на действителната военна служба в Трети конен полк в Пловдив като редник. След четири месеца, поради отлична атестация, дадена от командира на полка, отново е приет във Военното училище, но обидата го е променила. Въпреки всичко, той завършва училището с отличен успех и на 1 януари 1895 г. е произведен в първи офицерски чин - подпоручик. Избира за свое офицерско поприще кавалерията и е назначен за младши офицер отново в Трети конен полк в Пловдив. Докато служи там, написва своята "Подробна програма за обучение на младите и стари войници в пехотата", която поставя началото на българската военна педагогика.

Подпоручик Борис Дрангов, 1895 г.

Още

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

През 1898 г. е преместен във Втори конен полк в Лом, като командир на ескадрон. На 1 януари 1899 г. е произведен в чин поручик. В Лом Дрангов среща своята бъдеща съпруга Райна Денкова Попова - дъщеря на Денко Николов Попов от с. Мало Нагоричене - четник на дядо Ильо войвода, участвал в Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878), Илинденско-Преображенското въстание (1903) и вече на преклонна възраст като опълченец в Балканската война.

В семейството на Райна и Борис се раждат пет деца, едно от които - Кирил Дрангов, е виден деец на ВМРО.

Борис Дрангов и съпругата му Райна, София 1907 г.

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

По това време Дрангов се включва в нелегалната офицерска организация "Български освободителни братства", чиято задача е да помага в национално-освободителната борба на българите в Македония и Одринско. През лятото на 1900 г. на пристанището в Лом пристигат под формата на пратка със син камък закупени от Виена 1700 пушки, които със съдействието на Дрангов стигат до тайните скривалища на ВМОК.

През юни 1903 г. Втори конен полк е преместен от Лом в Радомир. По това време Кюстендилският окръг, който включва и Радомирска околия, е основна база на македоно-одринската освободителна борба. Точно тогава подготовката за Илинденско-Преображенското въстание навлиза в своята заключителна фаза. Подобно на много други офицери, особено родените във все още поробените български земи, Дрангов напуска военната служба, за да участва във въстанието. На 17 август, на път за Македония, от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което пише:

"В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...".

Заедно със съвипускника си Владислав (Славчо) Ковачев Дрангов предвожда чета от 120 души, която действа в планината Плавица, Кратовско. Водят само едно сражение - на 29 август 1903 г. против 300 души редовен турски аскер. Опитните командири успяват да спасят четата, тя дава само две жертви, а са убити 25 османски войници.

Воеводите Борис Дрангов (седнал, вляво) и Владислав Ковачев (прав, ляво), в дясно седнал - Стоян Вълев Митовски, родом от гр. Троян, махала Попишка, воевода на Кочанската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, 1903 г.

Още

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

В битка за Отечеството: Когато капитаните побеждават генералите

След неуспешния край на въстанието, Борис Дрангов се връща в България и отново заема заслуженото място в армията. Изявил се като способен командир, той е изпратен да завърши висше военно образование в чужбина - от 1904 до 1907 г. следва в Николаевската генералщабна академия в Петербург, която завършва с пълно отличие. Междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин ротмистър (капитан от кавалерията).

Ротмистър Борис Дрангов, 1906 г.

Още

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

Героят от Булаир - воинът, който не знаеше да мрази

След завръщането си в България е назначен за командир на ескадрон в Десети конен полк в Шумен. От март 1909 г. е офицер за поръчки в Щаба на войската. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. Същата дисциплина преподава и в Школата за запасни подпоручици в Княжево. Качествата му са високо оценени от ген. Никола Жеков, тогава началник на Военното училище, който го назначава за ротен командир и не след дълго разпасаната команда от юнкери се превръща в стройна команда от готови да умрат за Отечеството си бъдещи командири.

За да осъществи новаторските си идеи, съставя учебник по тактика за юнкерите във Военното училище. Често изнася сказки пред офицерите от столичния гарнизон и публикува статии във военния печат ("Военен журнал", "Военни известия", списание "Народ и армия"), които неизменно предизвикват интерес и полемика.

Още

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

С обявяването на мобилизацията за Балканската война на 17 септември 1912 г., майор Дрангов получава назначение за началник-щаб на Първа бригада от Първа Софийска пехотна дивизия. С нея участва в едни от най-славните сражения през войната - при Гечкенли (22 октомври 1912 г.), Чаталджа (17 ноември 1912 г.), Одрин (13 март 1913 г.), Селиолу, Ески-Полос и Петра. Длъжността му не предполага пряко участие в бойните действия, но той често е на най-тежките участъци, сражава се заедно с войниците и бързо печели обичта и уважението им.

"С блага дума те накарува да умреш", казвали подчинените му.

При овладяването на Селиолу (в Лозенградската операция през октомври 1912 г.) лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с Орден "За храброст" IV степен.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк.

Дрангов вижда редица грешки на висшия команден състав по време на двете Балкански войни и не ги премълчава. През есента на 1913 г. публикува поредица от критични статии: "Военни недъзи", "Не наливайте ново вино в стари мехове", "Военно-нравствено тровило", "Военни въпроси" и др. В тях засяга широк кръг проблеми от ръководството и обучението на армията, критикува военната система, посочва конкретни недостатъци. Дрангов отправя упреци срещу бившия началник-щаб на Действащата армия ген. Иван Фичев и инспектора на кавалерията ген. Александър Танев. Засегнатите генерали завеждат дело срещу него, което започва да се разглежда на 18 февруари 1914 г. в Пловдивския военен съд. Оправдан е на два пъти (и при преразглеждането на делото), но конфликтът оставя петно върху кариерата му, изпада в немилост и от този момент винаги бива пренебрегнат при повишенията. Снет е от длъжността старши адютант на Втора инспекционна област, която заема от ноември 1913 г., изпратен е да служи в най-отдалечените гарнизони - първоначално в гарнизона в Девин, а по-късно е преместен в Смолян и Нова Загора.

Още

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Още много пъти Дрангов си е навличал гнева на висшестоящите със своята любов към истината и дързостта си да я защитава публично. Много пъти срещу него са хвърляни упреци, клевети или обиди, едни зад гърба му, други направо от трибуната на Народното събрание.

Командва дружина в 21-ви Средногорски (1914-февруари 1915 г.) и 32-ри Загорски пехотен полк (февруари-август 1915 г.). На 19 февруари 1915 г. получава последното си повишение приживе - произведен е в чин подполковник.

Първата световна война е апогеят във военната кариера на подполковник Борис Дрангов. Влизането на България в нея го заварва като командир на Пети пехотен Македонски полк от 11-а Македонска дивизия, създадена на основата на бившето Македоно-одринско опълчение.

Клетва на 5-ти пехотен Македонски полк, 11-та пехотна Македонска дивизия, ноември 1915 г.

Повереният му полк е съставен почти изцяло от необучени българи от Македония и Одринско, без никакъв военен опит. Тук Дрангов прилага уменията си на командир педагог и добър психолог, и само за няколко месеца успява да превърне тълпата бежанци в стегната бойна единица.

Подполковник Борис Дрангов, командир на 5-ти Македонски пехотен полк, говори на войниците.

Първият бой е при Голите чуки край р. Вардар. Българите бързо напредват и за месец заемат всички укрепления на противника чак до гара Удово. Участват в кръвопролитните боеве със сръбската войска при Калиманци, Кочани и Щип и с англо-френските ѝ съюзници при Криволак. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под ръководството на Дрангов е превзето село Градец.

Част от 11-та пехотна Македонска дивизия

През февруари-март на 1916 г. полкът се намира източно от Петрич. Там по идея на подполковника (в землището на днешното село Дрангово) през този период се изгражда паметник-чешма на загиналите войници и офицери от Пети пехотен Македонски полк.

Паметник-чешма на загиналите войници и офицери от Пети пехотен Македонски полк, издигната по инициатива на Борис Дрангов, и наречена по-късно Дрангова чешма, осветена на 16 април 1916 г.

Още

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

В разгара на войната по всички фронтове загиват много български висши офицери. Родната армия е изправена пред заплаха да остане без ръководни кадри, и именно затова извънредно през месец май 1916 г. е създадена Школа за запасни подпоручици в Скопие. Лично военният министър ген. Никола Жеков избира подполк. Дрангов за началник на Школата. Тя е тържествено открита на 17 май и в нея постъпват над 1000 младежи. За няколко месеца Дрангов успява да превърне невъобразимата смес от висшисти, незавършили студенти и голобради юноши в способни младши командири - възпитатели, способни да поведат войниците в боя.

Строеви развод, проведен от началника на Скопската школа за запасни офицери подполковник Борис Дрангов, Скопие 1916 г.

Скопска школа за запасни офицери, команден състав с началник подполковник Борис Дрангов, Скопие 1916 г.

Кабинета си нарочно оставя без пердета, за да могат школниците да наблюдават работата на командира си. Мебелировката е съставена от маса, стол, войнишки креват и библиотека. Школниците през целия си живот помнят примера на Дрангов и разказват с умиление за обучението си. Сред тях са бъдещи министри, офицери, генерали, лекари, писатели, инженери - имена като Чудомир, Стойчо Мошанов, Йордан Бадев, Крум Кюлявков, Асен Йорданов и мн. др.

През този период Дрангов издава в Скопската общинска печатница една легендарна книга - "Съвети за строеви офицери" , по-известна като "Помни войната".

Командният състав на Школата за запасни офицери в Скопие с началник подполковник Борис Дрангов, 1916 г.

Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват близо 900 души и веднага заминават на фронта. Школата е извършила мисията си и е закрита.

Школници от Скопската школа за запасни офицери на тържества в Скопие, вдясно с гръб - полковник Борис Дрангов, 1916 г.

Още

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

На 21 септември 1916 г. Дрангов заема длъжността началник-щаб на Първа пехотна Софийска дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа в кампанията срещу Румъния. Атакува Тутраканската крепост заедно с други две дивизии и с вихрената конница на ген. Колев форсира р. Дунав и влиза тържествено в Букурещ - първата столица, покорена от Българската армия. Чудни спомени оставя Дрангов между войниците. За тях той е ангел-хранител и добър, но строг и справедлив баща.

Щабната работа никога не му е била по сърце и затова след завършване на бойните действия на север, той отказва работа в Щаба на войската и сам моли да бъде назначен в строя. Молбата му е изпълнена и на 18 март 1917 г. поема командването на Девети пехотен Пловдивски полк от Втора пехотна Тракийска дивизия.

В първата си заповед към полка, той се обръща към своите войници така:

"Честни български деца! От дън душа ви желая да бъдете здрави, бодри; до смърт да служите на Отечеството вярно и да го завещаете на деца, внуци и правнуци обединено, велико, честито. Па нека те, жънейки благите плодове от родолюбивата ви дейност, умилно да благославят имената ви, свято да почитат паметта ви! Юнаци! Нека Бог ни помага, така достойно да изпълним дълга си!"

Знамето на Девети пехотен Пловдивски полк, 1918 г.

Полкът действа на Южния фронт - отбранява участъка от Кота 1050 до завоя на река Черна в Македония. При неимоверни трудности, недобро снабдяване с провизии и снаряди пловдивци успяват да спрат атаките на сръбски и френски полкове. Зимата изтощава до крайност техните сили. При встъпването си в длъжност като командир подполковник Дрангов заявява пред строя на войниците:

"Юнаци, нека твърдо да вярваме, че за да победим, от смърт не трябва да се боим. Две смърти няма, без една не може!".

Зима на Южния фронт

Още

Свободата остава завинаги на Шипка!

Свободата остава завинаги на Шипка!

За кратко време подобрява битовите и фортификационните условия, спечелва обичта и уважението на войниците си и подготвя полка за започналите през месец май 1917 г. боеве с намиращите се срещу него съглашенски сили. Дотогава те обстрелват българските позиции денонощно с т.нар. "обезпокояващ артилерийски огън". На 5 май сутринта започва ожесточена артилерийска канонада, която разрушава част от българските окопи и укрития. И така до 10 май съоръженията денем са разрушавани от артилерийския огън, а през нощта българите ги възстановяват. Всички опити за атака на противниковата пехота са отбити от картечния и артилерийски огън на българите и те се отказват да атакуват на този участък. Продължават само артилерийските престрелки.

Позиция на българско далекобойно оръдие на Южния фронт

На 26 май 1917 г., около 14 ч. на позицията близо до Кота 1050 при завоя на река Черна, подполковник Борис Дрангов, държейки както винаги да бъде близо до войниците, вместо да се укрива в окоп, обядва с офицерите от полка. Излиза пред щабната землянка и обикаля позициите. Макар и слаб, противниковият обстрел продължава. Въпреки призивите на подчинените си да се прикрие, Дрангов продължава да обикаля в цял ръст окопите и траншеите. Непосредствено до командира пада вражески снаряд. Подполковникът е ранен тежко - шрапнел разкъсва крака му. По-късно се оказва, че е засегната артерия. Ранена е и ръката му. Но той не губи съзнание. Отказва всякаква извънредна грижа и заявява:

"Каквото за всички войници, това и за мен..."

Кръвозагубата е голяма и той отпада бързо.

Лекар все пак пристига, но вече е късно. Борис Дрангов умира същата вечер, едва на 45 години. Смъртта му предизвиква широк отзвук на фронта и в България. Самият той никога не се е страхувал от смъртта и учи всички да не се боят, защото според него животът се мери не по неговата дължина, а по съдържанието му.

Големият пълководец е погребан на 29 май с големи военни почести в двора на църквата "Свети Димитър" в родния му град Скопие. Целият град се стича да го изпрати. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.

Погребението на подполковник Борис Дрангов в Скопие, май 1917 г.

Славата на Дрангов като изключително човечен командир преминава и от другата страна на фронтовата линия. Само няколко дни след гибелта му са намерени забодени върху телените заграждения съболезнователни писма от френски офицери.

През 1930 г. сръбските власти преместват костите му в градското гробище Бутел в гроба на брат му Тома Дрангов, където са и до днес.

Поклонение на гроба на полковник Борис Дрангов на скопските гробища, 1942 г.

Кирил Дрангов, син на Борис Дрангов и член на ВМОРО, на панихидата на баща си в Скопие в 1942 г.

Още

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Полковник Дрангов оставя богато военно-теоретично наследство. Неговите разностранни интереси са насочени към военната педагогика, военната история, тактиката и изобщо всичко, което има отношение към войската, отечеството и дълга. В продължение на 23 години - от 1894 до 1917 г. - той публикува 160 статии и брошури, от които 17 преводни. Сътрудничи на "Военна България", "Военен глас", "Народ и армия", "Военен журнал" и други военни и граждански издания. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.

Докато закостенялото офицерство невинаги е дружелюбно към него, упреква го в идеализъм, за войниците полк. Дрангов е изключителен авторитет, истински идол. Той е и блестящ оратор, и проникновен психолог, и образцов офицер, но преди всичко голям човек. Познава болното място на всеки свой войник. Казват дори, че нощно време обикалял спалните помещения и наглеждал заспалите момчета дали са завити. Грижел се и за храната им, сам проверявал какво им разливат в канчетата, а веднъж дори изсипал в пазвата на готвача казана с буламач. Това човешко отношение към редовия състав на армията е възпято в популярните крилати фрази: "Празна раница не пази граница!", "Има Дрангов, има хлеб!" и др.

  

В чест на Борис Дрангов още от 30-те години на ХХ век три български села носят името му - Дрангово има в Петричко, Кърджалийско и Пловдивско. Още през 1918 г. е създаден комитет за издигане паметник на славния полковник в двора на Военното училище, но след последвалата национална катастрофа дейността на комитета замира. През 1934 г. инициативата е подновена. Влизането на България във Втората световна война обаче отново проваля идеята. Едва през 2007 г., при честване 90 години от смъртта на Дрангов, на мястото, където са били казармите на Девети пехотен пловдивски полк в Пловдив, е издигнат паметник в негова чест.

Един от заветите на Борис Дрангов гласи:

"Всякога за България в живот и смърт! Винаги горди юнаци и никога бити негодници!"

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 13

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Семейството на Борис Дрангов, края на XIX в.

София, юнкери от Военното училище пред старата сграда на училището (бивша турска военна болница), намирала се на мястото, където днес е Военния клуб - бул. “Цар Освободител”, края на XIX, преди 1892 г.

Подпоручик Борис Дрангов, 1895 г.

Борис Дрангов и съпругата му Райна, София 1907 г.

Воеводите Борис Дрангов (седнал, вляво) и Владислав Ковачев (прав, ляво), в дясно седнал - Стоян Вълев Митовски, родом от гр. Троян, махала Попишка, воевода на Кочанската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, 1903 г.

Ротмистър Борис Дрангов, 1906 г.

Клетва на 5-ти пехотен Македонски полк, 11-та пехотна Македонска дивизия, ноември 1915 г.

Подполковник Борис Дрангов, командир на 5-ти Македонски пехотен полк, говори на войниците.

Част от 11-та пехотна Македонска дивизия

Паметник-чешма на загиналите войници и офицери от Пети пехотен Македонски полк, издигната по инициатива на Борис Дрангов, и наречена по-късно Дрангова чешма, осветена на 16 април 1916 г.

Строеви развод, проведен от началника на Скопската школа за запасни офицери подполковник Борис Дрангов, Скопие 1916 г.

Скопска школа за запасни офицери, команден състав с началник подполковник Борис Дрангов, Скопие 1916 г.

Командният състав на Школата за запасни офицери в Скопие с началник подполковник Борис Дрангов, 1916 г.

Школници от Скопската школа за запасни офицери на тържества в Скопие, вдясно с гръб - полковник Борис Дрангов, 1916 г.

Знамето на Девети пехотен Пловдивски полк, 1918 г.

Зима на Южния фронт

Позиция на българско далекобойно оръдие на Южния фронт

Погребението на подполковник Борис Дрангов в Скопие, май 1917 г.

Поклонение на гроба на полковник Борис Дрангов на скопските гробища, 1942 г.

Кирил Дрангов, син на Борис Дрангов и член на ВМОРО, на панихидата на баща си в Скопие в 1942 г.

Календар

Препоръчваме ви

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Честваме 170 години от рождението на Патриарха на българската литература. Impressio ви припомня неговата единствена автобиография

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

На 18 май преди 115 години Княз Фердинанд открива официално един от най-старите музеи в България. От неговите сбирки водят началото си още няколко културни институции

Анастасия Димитрова - първата българска учителка

"И да ме затворите, и да ме убиете даже, няма да има полза от това, защото народът трябва да учи своя език, да познава своята история и вие не можете да го спрете, той видя вече истината. Ако мене убиете, още по-силно ще се развие народното чувство". Турците се надсмиват над думите ѝ и оставят "тая луда жена" на свобода.

Образът на Свети Георги сам се изписал в Зографския манастир

Днес, в деня за почит към паметта на светеца, и храмов празник на светата обител, ще ви разкажем за това свещено място. Така, както го е видял известният скулптор Иван Лазаров преди 95 години

Изгубената България: Помнете падналите!

В Деня на храбростта ще ви разкажем не за някоя от славните победи, записали златни страници в бойната ни история, а за подвига на един обикновен войник