Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Провален коледен бал едва не влошава отношенията между България и Русия преди 111 години

СУЕТА

Провален коледен бал едва не влошава отношенията между България и Русия преди 111 години

Дни наред куриозната случка се обсъжда разгорещено из светските и дипломатическите среди

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Годината е 1908-ма, три месеца след обявяването независимостта на България - събитие, което накърнява редица чужди интереси. Една на пръв поглед незначителна случка с участието на семейството на руския посланик, Царят и Царицата на България, родното офицерство и една придворна дама е на косъм да предизвика международен скандал.

Женското благотворително дружество "Евдокия" носи името на българската княгиня Евдокия и е под нейното покровителство. В управителния съвет влизат видни столични дами - съпруги на министри, дипломати, общественички. Към 1908 г. председателка на дружеството е съпругата на руския посланик в България, г-жа Олга Сементовска-Курило - една високообразована жена, много учтива, радваща се на общи симпатии в столичните висши обществени кръгове.

Дмитрий Сементовски-Курило - посланик на Русия в България (1907-1911)

Всяка година през месец декември дружеството организира годишен бал, който се счита за един от най-представителните и добре уредени балове в София, където се стича елитът на столицата и държавата. За бала в края на 1908 г. настоятелството на благотворителната организация полага големи усилия и старание. Предварително председателката моли г-жа Мария Петрова-Чомакова, придворна дама на Нейно Величество Царица Елеонора, да попита кога да се устрои балът и да покани Техни Величества да го удостоят с присъствието си.

Още

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Царят и царицата определят първия ден на Коледа, 25 декември, за бала. Г-жа Сементовска-Курило се заема с организацията и с нейно съдействие руската Императрица Александра Фьодоровна изпраща като подарък за бала скъпоценни вази и други предмети, които да се използват за благотворителна лотария. Ден-два преди бала г-жа Сементовска-Курило среща г-жа Петрова-Чомакова и я пита поканени ли са Техни Величества и ще дойдат ли на бала.

- Всичко е уредено! - отговаря придворната дама, което успокоява председателката на дружеството.

Настъпва денят на бала. Всички приготовления вървят трескаво. Дипломатическият корпус, офицери, чиновници, граждани бързат да се приготвят. Около 18 часа обаче, г-жа Сементовска-Курило среща Страшимир Добрович, началник на тайния кабинет на Цар Фердинанд, и го пита ще присъстват ли довечера Техни Величества. Г-н Добрович отговаря, че няма да отидат на бала, тъй като не са поканени по надлежния ред. Сементовска-Курило се смутила сериозно - тя е сигурна, че поканата е направена.

Вечерта салонът на Офицерския клуб се изпълва отрано с гости. Между тях са министър-председателят Александър Малинов и министърът на търговията и земеделието Андрей Ляпчев. Всички очакват Царя, защото никой не знае за станалото. Междувременно офицерите получават заповед - едни по телефона, други пред входа на клуба, да се връщат и да не присъстват на бала, защото Царицата не била поканена.

Още

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Изгубената България: Деветоюнският преврат в снимки

Настъпва голям смут. Г-н Дмитрий Сементовски-Курило и жена му са страшно изненадани. Те възприемат отсъствието на царското семейство като демонстрация срещу тях и като реванш за 6 декември с.г. (Никулден), когато в руския параклис на легацията по време на молебен в чест на Император Николай II, името на Цар Фердинанд не е споменато.

Австро-унгарският дипломатически агент граф Йохан Дъглас Търн-Валсасина схваща работата като политически разрив между България и Русия. Мнозина тържествуват. Между г-н Сементовски-Курило и Александър Малинов става живо обяснение. Към 23 часа г-н Добрович се явява на бала и донася парична помощ от 500 лева, предоставени от Техни Величества за благотворителната дейност на дружеството.

Н.В. Цар Фердинанд и Н.В. Царица Елеонора, 1908 г.

Дни наред след бала случката се обсъжда разгорещено из светските и дипломатическите среди, търсят се обяснения, причини. Едни казват, че Царят и Царицата не са били поканени, защото г-н и г-жа Сементовски-Курило искали да избегнат неприятността да ги титулуват "Величество", защото новото положение на България - независимо царство - не е припознато от Великите сили. Други смятат, че ако покана не е била направена, виновно е цялото настоятелство на дружество "Евдокия", а не само председателката му. Трети осъждат разпореждането на военния министър генерал Данаил Николаев за неотиването на офицерите. Четвърти уверяват, че не генералът, а неговият син, поручик Николаев, щом чува, че Царицата няма да присъства на бала, предава това на коменданта на София генерал Стефан Тошев, и го съветва да заповяда въздържаност у офицерите. Някои възприемат неотиването им като бойкот срещу руския посланик и изобщо срещу руската дипломация.

Още

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Във всички светски салони се обсъжда инцидентът и неговите евентуални последици, които могат да доведат до нежелателно охлаждане на и без това недобрите отношения между София и Петербург. И всичко това благодарение на едно вероятно най-обикновено недоразумение при отправяне на поканата, която според дворцовите кръгове е трябвало да се направи официално, чрез депутация от страна на дружеството.

Дмитрий Сементовски-Курило решава да подаде оставка от поста си на дипломатически агент на Русия. Съпругата му пък поисква аудиенция от Царя и Царицата, на която прави разяснения по случката и те я уверяват, че са обърнали слабо внимание на въпроса за етикецията при поканата и не са обидени.

Въпреки това, настоятелството на дружеството взима решение също да подаде оставка. На заседание, свикано от управителния съвет в крайна сметка се стига до заключението, че г-жа Сементовска-Курило и членките на настоятелството са действали правилно и коректно, и нямат вина. Оставката не е приета, единодушно им се гласува вот на доверие.

Още

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Положението на г-жа Мария Петрова-Чомакова е разклатено, вследствие на подозренията, че именно тя е причина за недоразуменията между Царицата и дружеството. В дворцовите кръгове се предполага, че тя ще напусне Двореца и ще бъде заместена от г-жа Султана Рачо Петрова.

След оневиняването на дружеството обаче остава въпросът кому е бил нужен този инцидент и защо е бил създаден той. Този въпрос е от голяма важност, защото излага дворцовите кръгове и офицерството, което по заповед на началството демонстрира против бала. Всички излизат прави, освен офицерството!

Офицерският клуб в София, около 1910 г.   

Така и не се изяснява докрай кой точно дава заповедта на военните да не присъстват. Знае се само, че е предадена от името на Двореца. Като извинение към Русия българското правителството обмисля да наложи наказания или да смъмри генералите Данаилов и Тошев. Дипломатическите и политическите кръгове мислят, че целта била да се оскърби руския дипломат и да бъде принуден да напусне България. Така няма да има кой да докладва на руското правителство за политическите събития у нас и за новите австрофилски ветрове.

От своя страна дипломатическият корпус, обиден от постъпката на офицерите на бала, на който присъстват всички дипломати, взима решение да не посещава Офицерския клуб и да не присъства на офицерските забави и мероприятия. Така българското офицерство се оказва най-потърпевшо, намесено в политически игри и използвано за оръдие на нечии лични борби.

Още

Минало несвършено: Между мъките има и веселие

Минало несвършено: Между мъките има и веселие

Като политическо следствие на случилото се, се отбелязва обстоятелството, че турското правителство отлага повикването на Андрей Ляпчев за преговори, за да види какъв ще бъде изходът от новите руско-български отношения. На тези преговори трябва да се уредят спорните въпроси между България и Турция и да се признае независимостта на нашата страна. А именно Русия, преди злополучния бал, поема инициативата да посредничи между двете страни, за да се изгладят съществуващите конфликти.

Постепенно нещата утихват, инцидентът е позабравен. Руският посланик Дмитрий Сементовски-Курило остава на поста си до 13 януари 1911 г., когато умира в София след тежко боледуване. Изпратен е с големи почести, на заупокойната молитва в руската легация присъстват и Техни Величества Фердинанд и Елеонора.

Снимки: "Изгубената България"

Още

От "Изгубената България" с любов (галерия)

От "Изгубената България" с любов (галерия)

Още

Изгубената България:  Първият звънец в усмивки от старите ленти

Изгубената България: Първият звънец в усмивки от старите ленти

Още

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

 

Още

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Коментирай 8

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Дмитрий Сементовски-Курило - посланик на Русия в България (1907-1911)

Н.В. Цар Фердинанд и Н.В. Царица Елеонора, 1908 г.

Офицерският клуб в София, около 1910 г.

Календар

Препоръчваме ви

Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България

За писателя, за който Вазов пише: "Жалко за такъв хубав талант", се знае твърде малко, защото той загива на фронта по време на Първата световна война, ненавършил още 29 години. На 28 септември се навършват 104 години от неговата смърт.

Първият учебен ден - пчели или пеперуди? (галерия)

Нека всички, които почват новата година, да повторят заедно с Данте: Младежо, изгони от себе си мързела и твоята съдба ще бъде такава, каквато си я направиш

Минало несвършено: Метаморфозите на софийския храм "Свети Седмочисленици"

Тази църква, толкова почитана и обичана днес, е огледало на историята на града. Построена като джамия, през годините тя променя няколко пъти предназначението си – била е оръжеен склад и затвор, докато накрая е преустроена в православен храм

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Честваме 170 години от рождението на Патриарха на българската литература. Impressio ви припомня неговата единствена автобиография