Минало несвършено: Между мъките има и веселие

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

На Рождество Христово ви предлагаме писмо, изпратено от български офицер до списание "Отечество" през 1916 г.

Тук живеем много добре. Четем книги, пеем, играем карти (само с фасул, да не мислите с пари), правим разни игри и пр. Днес се сдобих и с цигулка от един войник - лоша, ама нищо, нали е цигулка! Сега давам уроци на младите си офицери. Утре е Нова година. По този случай, готвим с по-интелигентните войници "Литературна, музикална и хороигрална" вечеринка. Имаме си 2-3 свирки и една гайда, която, за щастие, пристигна завчера в колет. Аз научих вече две шопски хора̀ и това учуди войниците. Интересувате се навярно как прекарахме Коледа? Аз ще ви разправя и това.

Коледа на позицията, Първи пехотен Софийски полк, декември 1916 г.

За Бъдни вечер бях пратил да купят ябълки, орехи и други плодове за войниците. Сварихме фасул и опекохме няколко погачи.

Вечерта напалихме бъдника на поляната до селото, събрахме се на колело около него. Послахме платнища и наредихме софрата. На една керемида турнахме тамян. Разчупихме погачите (на всеки войник по залък) и се започна яденето. После захванахме да си опитваме късмета, а след това започнахме коледните песни.

Ранени войници празнуват Коледа в неустановена болница, Балканската война, 1913 г.

Всяко село, на група, изпя по една коледна песен, след което общо изпяхме няколко войнишки песни. След всяка песен се изреждаха и благословиите от някои по-духовити войници. Най-после и аз (ротния) държах една реч, във вид на благословия, която се посрещна от всички войници с "Ура!". Раздадох на войниците по една цигара от моите, запушихме и така веселието продължи до 11 ч. вечерта. След това пожелах на войниците "Лека нощ", а те на ръце ме занесоха до моята квартира. Така войници, офицери и аз посрещнахме Коледа както никоя година - весели и изпълнени със самодоволство и гордост, че не всички са щастливи на бойното поле да празнуват така.

Войници и офицери от Трети пехотен Бдински полк се забавляват при посрещане на Нова година на фронта, 1918 г.

Към 6 ч. сутринта, на Коледа, чувам пред вратата ни гайди и песни. Набързо се облякохме с офицерите и поканихме коледарите да влязат.

Изпяха ни още веднъж "Стани нине господине" и казаха благословията. Почерпих ги с коняк и малко шоколад. Към 10 ч. ходих на визита по Христовци. На обяд имаше за войниците ракия и прасета. И обядът бе много весел. Следобед имаше хоро от момите в селото и от войниците. Интересно е, че тук момите си образуват отделно хоро, и не пускат никакви ергени, даже и роднини. Със зор ги кандърдисах да пуснат от нашите ергенчета.

Посрещане на Новата 1918 година на фронта от Трети пехотен Бдински полк, 1918 г.

На втория ден на Коледа ходиха войниците на черква, а следобед направиха пак хоро, селска сватба, мечка, камила и други смехории. Дойде ни на гости и 16 рота, която е близко до нас. Цялото село се беше събрало като на панаир. На третия ден ходихме при полковия командир, гдето се събра целият полк. Отслужи се панихида, а после и молебен. Имаше парад, а после общ обяд, смехории и хора̀. Най-после заваля дъжд и ни развали настроението и веселието. Всички си отидохме по селата мокри като мишки.

Ето така живеем тука. Между мъките има и веселие. Сега чакаме да се започне офанзивата срещу англо-френците, та да си разчистим сметките и с тях, а после - всеки по дома.

Публикувано в сп. "Отечество", януари 1916 г.

Снимки: "Изгубената България"