В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

На Рождество Христово ви предлагаме писмо, изпратено от български офицер до списание "Отечество" през 1916 г.

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Тук живеем много добре. Четем книги, пеем, играем карти (само с фасул, да не мислите с пари), правим разни игри и пр. Днес се сдобих и с цигулка от един войник - лоша, ама нищо, нали е цигулка! Сега давам уроци на младите си офицери. Утре е Нова година. По този случай, готвим с по-интелигентните войници "Литературна, музикална и хороигрална" вечеринка. Имаме си 2-3 свирки и една гайда, която, за щастие, пристигна завчера в колет. Аз научих вече две шопски хора̀ и това учуди войниците. Интересувате се навярно как прекарахме Коледа? Аз ще ви разправя и това.

Коледа на позицията, Първи пехотен Софийски полк, декември 1916 г.

Още

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

За Бъдни вечер бях пратил да купят ябълки, орехи и други плодове за войниците. Сварихме фасул и опекохме няколко погачи.

Вечерта напалихме бъдника на поляната до селото, събрахме се на колело около него. Послахме платнища и наредихме софрата. На една керемида турнахме тамян. Разчупихме погачите (на всеки войник по залък) и се започна яденето. После захванахме да си опитваме късмета, а след това започнахме коледните песни.

Ранени войници празнуват Коледа в неустановена болница, Балканската война, 1913 г.

Още

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Всяко село, на група, изпя по една коледна песен, след което общо изпяхме няколко войнишки песни. След всяка песен се изреждаха и благословиите от някои по-духовити войници. Най-после и аз (ротния) държах една реч, във вид на благословия, която се посрещна от всички войници с "Ура!". Раздадох на войниците по една цигара от моите, запушихме и така веселието продължи до 11 ч. вечерта. След това пожелах на войниците "Лека нощ", а те на ръце ме занесоха до моята квартира. Така войници, офицери и аз посрещнахме Коледа както никоя година - весели и изпълнени със самодоволство и гордост, че не всички са щастливи на бойното поле да празнуват така.

Войници и офицери от Трети пехотен Бдински полк се забавляват при посрещане на Нова година на фронта, 1918 г.

Към 6 ч. сутринта, на Коледа, чувам пред вратата ни гайди и песни. Набързо се облякохме с офицерите и поканихме коледарите да влязат.

Изпяха ни още веднъж "Стани нине господине" и казаха благословията. Почерпих ги с коняк и малко шоколад. Към 10 ч. ходих на визита по Христовци. На обяд имаше за войниците ракия и прасета. И обядът бе много весел. Следобед имаше хоро от момите в селото и от войниците. Интересно е, че тук момите си образуват отделно хоро, и не пускат никакви ергени, даже и роднини. Със зор ги кандърдисах да пуснат от нашите ергенчета.

Посрещане на Новата 1918 година на фронта от Трети пехотен Бдински полк, 1918 г.

Още

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

На втория ден на Коледа ходиха войниците на черква, а следобед направиха пак хоро, селска сватба, мечка, камила и други смехории. Дойде ни на гости и 16 рота, която е близко до нас. Цялото село се беше събрало като на панаир. На третия ден ходихме при полковия командир, гдето се събра целият полк. Отслужи се панихида, а после и молебен. Имаше парад, а после общ обяд, смехории и хора̀. Най-после заваля дъжд и ни развали настроението и веселието. Всички си отидохме по селата мокри като мишки.

Ето така живеем тука. Между мъките има и веселие. Сега чакаме да се започне офанзивата срещу англо-френците, та да си разчистим сметките и с тях, а после - всеки по дома.

Публикувано в сп. "Отечество", януари 1916 г.

Снимки: "Изгубената България"