Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Гробно мълчание: 95 години от атентата в "Света Неделя"

ПАМЕТНИТЕ ДАТИ

Гробно мълчание: 95 години от атентата в "Света Неделя"

За един от най-зловещите епизоди в българската история разказва един от оцелелите

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

На 16 април 1925 г. е извършен най-кървавият терористичен акт в нашата история - атентатът в катедралата "Св. Неделя" в София. Убити са над 150 души, ранените са повече от 500. По-късно от раните си умират още хора и броят на жертвите надхвърля 200. Сред тях е част от елита на нацията - военни, политици, общественици, но и много невинни жени и деца.

За един от най-зловещите епизоди в българската история разказва един от оцелелите. Владимир Такев е общественик и политик, деец на Демократическия сговор, подпредседател на XXII Обикновено народно събрание, главен редактор на вестник "Пряпорец", брат на друг виден политик - Михаил Такев.

По време на атентата в църквата "Св. Неделя" Владимир Такев е народен представител.

Отидох от дома право в църквата. Шествието не беше още пристигнало. Входовете се пазеха от стража, а и вътре имаше няколко реда стражари. Като официално лице — народен представител — пуснаха ме да вляза. Църквата бе празна; тук-таме се виждаха лица, дошли по-рано. Заех място в южната артика, на която впоследствие целият свод се срути и причини най-голямата катастрофа. Чакайки шествието, аз забелязах срещу мене под северната артика другаря ми Григор Василев. Напуснах мястото си и отидох при него. Застанах под високия амвон и се опрях на неговата колона. Това преместване, съвършено случайно, ме спаси от неизбежната смърт, защото сводът на тая част на църквата не се срути.

Владимир Такев (1874-1932)

Още

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Малко време след това разместване, шествието пристигна. Катафалката с тялото на покойния генерал Георгиев се носеше от неговите другари, между които бе и министърът на вътрешните работи генерал Иван Русев, главният секретар Разсуканов, струва ми се и от генерал Иван Вълков, военният министър. Балюстрадата, на която се постави сандъкът с мъртвеца, бе издадена много напред към олтаря. Министрите застанаха един след друг към това място, владиката Стефан се качи на трона и започна опелото. Църквата се препълни и претъпка с народ.

Тъкмо когато владиката започна да чете Евангелието, свещите угаснаха внезапно и всичко потъна в непроницаем мрак. Един трясък, подобен на експлодирала граната, се чу високо над нас.

Всички онемяха в ужас. Въздухът се сгъсти от прах и дишането стана мъчно. Разбрах, че е извършен атентат и очаквах всеки миг нов удар, който трябваше да ни зарови в земята. Започна се инстинктивно движение към вратите и прозорците. Нищо се не виждаше. Полунаведени, като сомнамбули, в тъмнината се тласкахме пипнешком напред.

Гробно мълчание. Убитите бяха завинаги млъкнали. Ранените не издаваха никакви стонове —вероятно не чувствуваха болките си или се въздържаха да охкат. В тая зловеща тишина чуваха се само думите: "Полека", "Полека"!, с което се предупреждаваха хората да се не тласкат, за да не се задушат едни други.

Генерал Коста Георгиев, на чието опело в църквата "Св. Неделя" е извършен атентатът

Още

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

Преди 75 години София изживява един от най-страшните дни в историята си

Движейки се полунаведен, чувствувах, че стъпвам върху купища развалини и трупове под тях. Не можеше обаче да се схване размерът на нещастието. Всички бяха зашеметени и бързаха инстинктивно да излязат от църквата преди да последват други удари. Срутването на една част от свода и откриването на купола осветлиха малко вътрешността на църквата, въздухът се разреди и дишането стана по-леко. Така продължихме към вратите и излязохме на бял свят от преизподнята, в която преживяхме няколко минути.

Бяхме окончателно спасени. Мислех, че всички са живи, че няма убити хора, защото в тъмнотата нищо не се виждаше, а в зашеметяването си не чувахме стоновете на умирающите. Когато излязохме вън, бяхме буквално засипани с пепел. Дрехите ми бяха окървавени, по лицето ми течеше кръв — тогава чак забелязах, че съм ранен в главата. Отправих се към близката аптека на Немски, където доктор Чавов посрещаше ранените и с голяма грижа даваше първа медицинска помощ.

У дома си намерих грамадно множество познати и съседи, дошли да се осведомят за станалото в църквата. Аз бях изпаднал в морална безчувственост, в един атонизъм, който ми пречеше да схвана всичкия ужас на преживяната трагедия.

Вътрешността на храма преди атентата

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

След една инжекция против тетанус прекарах нощта в спокоен и дълбок сън. Сутринта ръмеше ситен дъжд и студен вятър смразяваше лицата. Движението по улиците бе спряно. Първото ми желание бе да отида в църквата и когато видях мястото, гдето стоях, обърнато в купище от блокове и пръст, аз разбрах опасността, от която само Провидението е могло да ме спаси. Повечето хора около мене бяха загинали под тия развалини. Качих се на автомобил и се отправих за Александровската болница. Там бяха отнесени всички мъртви и голяма част от ранените.

Част от покрива на "Св. Неделя" и предполагаемото място, където е била поставена адската машина - под средното кубе на тавана

Още

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае... (галерия)

Три големи стаи в моргата бяха препълнени с трупове. Първото лице, което видях, бе моят другар Паскал Паскалев, кмета на София. Легнал на гръб с отворени очи. Хубав, както винаги, той изглеждаше жив с една струя кръв на сляпото око. До него лежеше непознато лице, мисля, че бе офицер със смазана глава, от която течаха пърчета мозък... Генерал Давидов, мой съвипусник, изопнат в своя шинел лежеше до Паскалев. Съпругата на заслужилия вожд на Втора армия генерал Георги Тодоров с разкъсани дрехи бе поставена до вратата. В тая стая бе и хубавият, елегантен и даровит офицер от Генералния щаб подполковник Евлоги Тодоров, който бе дошъл в църква с майка си, сестра си и детето си. Всички загинаха там.

Някои от невинните жертви на жестокото покушение са погребани в т.нар. братска могила - общ гроб

Още

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

До него изстинали лежаха няколко войници и офицери в униформа; по-нататък купчина от генерали и полковници, имената на които ми избягват в тоя момент. В съседната стая погледът се хвърляше върху снажната фигура на младия Лекарски, секретаря на министър Александър Цанков, един левент момък, който и сега мъртъв поразяваше със силата и свежестта на своето младо тяло. До него друг министерски секретар, братът на г-н Бобошевски, с когото малко преди атентата аз бях разговарял. И тая стая както първата бе претъпкана с трупове и друга до нея също. Близките на тия покойници, потънали в скръб и траур, плачеха из коридорите на болницата, а майките и съпругите им си кършеха ръцете от ужасни страдания! Едни след други, пристигаха файтони и автомобили с гробни сандъци и вдигаха мъртъвците, за да ги отнесат в техните къщи. Два дена наред по десетки мъртъвци се отнасяха на гробищата. И всеки ден все нови жертви, все нови гробове се откриваха, защото голяма част от ранените измряха в тия дни на неописуеми мъчения...

Владимир Такев,
в. "Пряпорец", април 1926 г.

Екзекуцията на атентаторите Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев, София, 27 май 1925 г.

Паскал Паскалев - адвокат, член на Демократическата партия, депутат. По време на атентата е кмет на София. Загива на 50 години.

Генерал-лейтенант Калин Найденов - участник в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война, инспектор на артилерията, военен министър по време на Първата световна война. Загива на 60 години.

Генерал-лейтенант Кръстю Златарев - участник в Сръбско-българската война, командир на 29 пехотен Ямболски полк по време на Балканската война. През Първата световна война е командир на 11 пехотна Македонска дивизия. Загива на 61 години.

Генерал от пехотата Стефан Нерезов - участник в Сръбско-българската, Балканската (като началник на Оперативния отдел и помощник-началник на Щаба на действащата армия), Междусъюзническата война. По време на Първата световна война последователно е началник на 9 пехотна Плевенска дивизия, началник на Трета армия, началник на Моравската областна военна инспекция, командир на Първа армия. След войната, в периода 2 ноември 1919 - 3 септември 1920 е началник-щаб на българската армия. Загива на 57 години. На снимката: Генерал Стефан Нерезов (на вратата), като командир на 9 Плевенска пехотна дивизия с български и германски офицери в щаба на дивизията, Южния фронт, 1916 г.

 

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 145

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Владимир Такев (1874-1932)

Генерал Коста Георгиев, на чието опело в църквата "Св. Неделя" е извършен атентатът

Вътрешността на храма преди атентата

Част от покрива на "Св. Неделя" и предполагаемото място, където е била поставена адската машина - под средното кубе на тавана

Някои от невинните жертви на жестокото покушение са погребани в т.нар. братска могила - общ гроб

Екзекуцията на атентаторите Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев, София, 27 май 1925 г.

Паскал Паскалев - адвокат, член на Демократическата партия, депутат. По време на атентата е кмет на София. Загива на 50 години.

Генерал-лейтенант Калин Найденов - участник в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война, инспектор на артилерията, военен министър по време на Първата световна война. Загива на 60 години.

Генерал-лейтенант Кръстю Златарев - участник в Сръбско-българската война, командир на 29 пехотен Ямболски полк по време на Балканската война. През Първата световна война е командир на 11 пехотна Македонска дивизия. Загива на 61 години.

Генерал от пехотата Стефан Нерезов - участник в Сръбско-българската, Балканската (като началник на Оперативния отдел и помощник-началник на Щаба на действащата армия), Междусъюзническата война. По време на Първата световна война последователно е началник на 9 пехотна Плевенска дивизия, началник на Трета армия, началник на Моравската областна военна инспекция, командир на Първа армия. След войната, в периода 2 ноември 1919 - 3 септември 1920 е началник-щаб на българската армия. Загива на 57 години. На снимката: Генерал Стефан Нерезов (на вратата), като командир на 9 Плевенска пехотна дивизия с български и германски офицери в щаба на дивизията, Южния фронт, 1916 г.

Календар

Препоръчваме ви

Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България

За писателя, за който Вазов пише: "Жалко за такъв хубав талант", се знае твърде малко, защото той загива на фронта по време на Първата световна война, ненавършил още 29 години. На 28 септември се навършват 104 години от неговата смърт.

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

112 години независима Трета българска държава

Улпия Сардика, Сердика, Триадица, Средец - откъде произхождат наименованията на днешна София

Петото, последно и днешно название на столицата София има голяма история, разказва д-р Никола Радев

Първият учебен ден - пчели или пеперуди? (галерия)

Нека всички, които почват новата година, да повторят заедно с Данте: Младежо, изгони от себе си мързела и твоята съдба ще бъде такава, каквато си я направиш

Ах, морето! Мисли и недомислия отпреди 130 лета (галерия)

Екзотични наставления за къпане от (не)далечното минало

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

125 години от първото организирано изкачване на Черни връх