МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем
Инфлуенцата в София през 1927-ма: Който види вълка - вика, който не - дваж вика
Редактор : / 9002 Прочита 24 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.
Днес, когато България е в извънредно положение заради коронавируса - за първи път в най-новата си история, нека разгърнем отново старите вестници. Светът е оцелял, защото се е смял. Щипка хумор от миналото определено няма да ни навреди.
Impressio призовава - бъдете отговорни! Към себе си, към близките си и към околните. Останете си вкъщи. Пазете се и бъдете здрави!
Който види вълка - вика, който не - дваж вика
Тая поговорка ми мина през ума, когато видях, че населението на София е изплашено повече от появилата се в града инфлуенца, отколкото се би уплашило от появяването на смъртоносната чума. По всяка вероятност, за тоя необясним страх са допринесли разните сведения и разкази, давани от компетентни и некомпетентни, чрез печата. Когато болестта се появи във Франция, писа се, че тя била много злокачествена и вземала с хиляди жертви. Това бе достатъчно да се изплашат софиянци и да се загрижат какво ще правят, ако тя дойде и у нас. Когато болестта премина в Швейцария, извести се, че там тя била още по-злокачествена и че жертвите са били още по-многобройни. Това вече направи да настръхнат косите на софийското население. И най-сетне, когато се оповести, че болестта преминала в Австрия, прекрачила Унгария, дошла до Белград и изпратила своите авангарди у нас, столичани загубиха ума и дума.
Медицински корпус за химическа защита по време на Първата световна война (1914-1918)
Добили едно смътно, грозно и страшно понятие за една позната у нас от 40 години болест - инфлуенцата, столичаните се отчаяха и под това впечатление те поискаха да им се покажат най-могъщите средства за защита. Намериха се хора, които им показаха тия средства. Но нека признаем, показаните мерки бяха малко преувеличени и това, вместо успокоение, вся още по-голям страх и смут. И всичко това ни докара до такова положение, че днес в първопрестолния град на България не рядко се срещат къщи, в които обитателите са се буквално барикадирали и не пускат да влезе никакво чуждо лице при тях; има болни, които са изолирани в някоя стая и никой не влиза при тях, други болни са оградени с паравани, с пердета и никой ги не приближава. А окръжающите болните, за да се запазят от заразата, ходят с памуци в двете ноздри, с ръкавици на ръце, с престилки на гърди. Така че, днес софиянци живеят под впечатлението, че инфлуенцата чука на техните врати, боят се, гушат се от страх и се питат - дошла ли е? Страшна ли е?
В срещите на улицата, в събранията, в обществените заведения, в забавителните помещения, днес не се говори за нищо друго, освен за инфлуенцата.
Деца пред лекарски кабинет, вероятно за ваксинация, 30-те години на ХХ век
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Предвид на тая забърканост в понятията, предвид на тая суматоха, мисля, че е дълг на всекиго да направи зависещото от него, за даване едно по-точно понятие за естеството на болестта, за нейното лечение и за предпазването от нея.
Преди всичко, трябва да се знае, че инфлуенцата е вече в София и че е в доста големи размери. Рядка е къща, дето тя не се е промъкнала и засегнала един или повече членове от семейството. А има и къщи, гдето болшинството от семейството или цялото семейство, заедно със слугите, боледуват от инфлуенца. Утешителното е, че, поне засега, болестта е в лека форма и трае само няколко дена.
Народна медицина: Събиране на вода за лекуване на зрение в село Волче, 30-те години на ХХ век
Ето и някои кратки сведения за болестта.
Инфлуенцата е позната като отделна болест отпреди 40 години. У нас тя е пренесена в 1879 г. и оттогава изчезва и дохожда периодически. Инфлуенцата е заразна болест и микробът ѝ е открит в 1892 г. от професор Рихард Пфайфер. Заразата се намерва в голямо количество в слюнката и храчките на болния.
София, Александровска болница, около 1912 г.
Периодът от проникване на заразата в тялото до заболяването е много къс - от няколко часа до 1-2 дена.
Заболяването от инфлуенца е бързо, почти внезапно. Човек заболява както работи или както спи.
Различават се три форми инфлуенца, според органите, които са засегнати най-много: нервна, гръдна и коремна.
Нервната форма започва с главоболие, придружено със светобоязън, повръщане и сънливо състояние; това главоболие е тягостно, придружава се с чувство на удари и стягане в челото и слепите очи. Освен главоболието, има и силни нервни болки по разните части на тялото, особено в кръста. Болките се усилват постепенно и се разпространяват по врата, ръцете и краката. Боли цялото тяло.
Гръдната форма се явява с признаци на дихателните органи, започва със силна хрема и гърлобол, и след това - възпаление на гръкляна и белодробните цеви. В началото ноздрите са подути, зачервени, носът е запушен и от него изтича бистра течност, която отпосле става лигава и даже гнойна. В това време, очите се зачервяват, сълзят и болният усеща чувство на задушаване и диша с отворена уста, след това се появява силна и мъчителна кашлица.
Стомашната форма се среща по-рядко. Езикът е обложен, бял, влажен, със зачервени краища. В устата се чувства горещина, сухост, гълтането е затруднено. Апетитът е съвършено загубен и жаждата голяма. Стомашните болки са чести, понякога придружени с повръщане. Запичането е правило.
Сърцето е повлияно от високата температура и от състоянието на белите дробове.
Кръвоизлиянията от носа са много чести.
Пулсът е често нередовен.
Температурата е повишена почти при всички случаи и се колебае между 38,5 - 40 °C. Тя се покачва още от първия ден и спада постепенно. Траенето на температурата е различно, от 3 до 8 дни.
Слаби кожни изривания придружават понякога инфлуенцата, предимно по лицето и ръцете.
Ушите бучат, често има възпаление на средното ухо.
Очите са възпалени, зачервени, сълзят и смъдят.
Траенето на инфлуенцата е различно.
Леката форма се състои само от главоболие, хрема, слаба кашлица, слабо разстройство на стомаха, температурата не се вдига много. Болният прекарва на крака, гледа си работата и за 2-3 дена преминава всичко.
По-силната форма започва бурно, температурата се повдига бързо, главоболието е силно, чувства се обща слабост, обаче след 3-4 дена, ако не се появят усложнения, болният оздравява.
Български лекарки с награди от Първата световна война, около 1920 г.
От горните сведения се вижда ясно, че инфлуенцата далеч не и нито тъй страшна, нито винаги тъй опасна и смъртоносна болест, както я описват и рисуват; напротив, тя, сравнително, е една от по-леките и скоро проходящи заразни болести, особено когато човек се пази от настинка и когато се лекува навреме.
Лечение. Трябва да признаем, че сигурно лекарство против инфлуенцата не съществува. Обаче, има лекарства, които безспорно действуват и като предпазително и като лечебно средство. Такова лекарство е сместа от аналжезин, хинин и кафеин, в установени и неизменни пропорции. Тоя състав е употребяван от близо 40 години при инфлуетични заболявания и винаги с добри резултати. В сегашната епидемия това лекарство е било подложено на нови опити и резултатите са били винаги задоволителни. Употреблението на това лекарство е известно и доста разпространено между софийската публика. То се приготовлява във всяка аптека и се продава във вид на булинки. Като предпазително средство, булинките се вземат всеки трети ден, за възраст от 14 години нагоре, по три на ден, а като лечебно средство същите булинки се вземат средно по пет на ден. Дългогодишният опит е показал, че ония, които употребяват поменатите булинки, заболяват по-рядко и ако заболеят прекарват болестта сравнително много по-леко.
София, болница “Червен кръст” - на мястото, където сега се намира "Пирогов”, около 1912 г.
Предпазване. Най-важното, което интересува всички ни, е предпазването от тая болест, защото, както казва народната мъдрост:
"По-добре е да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем".
Обаче, трябва да признаем, че, както за лекуването, така и предпазването нямаме сигурно средство.
От многобройните наблюдения е установено, че инфлуенцата съвпада с едно влажно, мъгляво и сравнително не много студено време, каквото е сегашното.
Инфлуенцата е прилепчива болест, тя се предава не само чрез общуване с болния, но и с вещите, и главно чрез въздуха. Заразяването става по един особен и непознат още начин и с една скорост, която не съществува при никоя друга заразна болест.
Щом инфлуенцата проникне в някоя местност, тя се разпространява не само чрез зараза от болните, но още чрез въздуха, водата, вещите, домашните животни. Като се знае това, лесно е да се разбере, че засега ние не разполагаме с никакви сигурни средства за избягване на болестта и че предпазването чрез пердета, запушване на носа с памуци, неръкуване и пр., са повече залъгалки, които не могат да имат голямо значение.
Във време на инфлуенца, каквото е сегашното, най-доброто предпазително средство е избягване на настинките и дишането на студен, влажен и нечист въздух. Копринените чорапи, отворените рокли и късите ръкави отварят широко вратите на инфлуенцата, с всичките нейни последствия; с други думи - който се пази от студа, пази се от инфлуенцата.
Д-р М. Русев,
публикувано във в. "Мир", януари 1927 г.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}