Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

Инфлуенцата в София през 1927-ма: Който види вълка - вика, който не - дваж вика

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.

Днес, когато България е в извънредно положение заради коронавируса - за първи път в най-новата си история, нека разгърнем отново старите вестници. Светът е оцелял, защото се е смял. Щипка хумор от миналото определено няма да ни навреди.

Impressio призовава - бъдете отговорни! Към себе си, към близките си и към околните. Останете си вкъщи. Пазете се и бъдете здрави!

Който види вълка - вика, който не - дваж вика

Тая поговорка ми мина през ума, когато видях, че населението на София е изплашено повече от появилата се в града инфлуенца, отколкото се би уплашило от появяването на смъртоносната чума. По всяка вероятност, за тоя необясним страх са допринесли разните сведения и разкази, давани от компетентни и некомпетентни, чрез печата. Когато болестта се появи във Франция, писа се, че тя била много злокачествена и вземала с хиляди жертви. Това бе достатъчно да се изплашат софиянци и да се загрижат какво ще правят, ако тя дойде и у нас. Когато болестта премина в Швейцария, извести се, че там тя била още по-злокачествена и че жертвите са били още по-многобройни. Това вече направи да настръхнат косите на софийското население. И най-сетне, когато се оповести, че болестта преминала в Австрия, прекрачила Унгария, дошла до Белград и изпратила своите авангарди у нас, столичани загубиха ума и дума.

Медицински корпус за химическа защита по време на Първата световна война (1914-1918)

Още

Власт и мъст в минало несвършено време

Власт и мъст в минало несвършено време

Добили едно смътно, грозно и страшно понятие за една позната у нас от 40 години болест - инфлуенцата, столичаните се отчаяха и под това впечатление те поискаха да им се покажат най-могъщите средства за защита. Намериха се хора, които им показаха тия средства. Но нека признаем, показаните мерки бяха малко преувеличени и това, вместо успокоение, вся още по-голям страх и смут. И всичко това ни докара до такова положение, че днес в първопрестолния град на България не рядко се срещат къщи, в които обитателите са се буквално барикадирали и не пускат да влезе никакво чуждо лице при тях; има болни, които са изолирани в някоя стая и никой не влиза при тях, други болни са оградени с паравани, с пердета и никой ги не приближава. А окръжающите болните, за да се запазят от заразата, ходят с памуци в двете ноздри, с ръкавици на ръце, с престилки на гърди. Така че, днес софиянци живеят под впечатлението, че инфлуенцата чука на техните врати, боят се, гушат се от страх и се питат - дошла ли е? Страшна ли е?

В срещите на улицата, в събранията, в обществените заведения, в забавителните помещения, днес не се говори за нищо друго, освен за инфлуенцата.

Деца пред лекарски кабинет, вероятно за ваксинация, 30-те години на ХХ век

Още

Минало несвършено: Мъгли и мръсен въздух мъчат софиянци и преди 80 години

Минало несвършено: Мъгли и мръсен въздух мъчат софиянци и преди 80 години

Предвид на тая забърканост в понятията, предвид на тая суматоха, мисля, че е дълг на всекиго да направи зависещото от него, за даване едно по-точно понятие за естеството на болестта, за нейното лечение и за предпазването от нея.

Преди всичко, трябва да се знае, че инфлуенцата е вече в София и че е в доста големи размери. Рядка е къща, дето тя не се е промъкнала и засегнала един или повече членове от семейството. А има и къщи, гдето болшинството от семейството или цялото семейство, заедно със слугите, боледуват от инфлуенца. Утешителното е, че, поне засега, болестта е в лека форма и трае само няколко дена.

Народна медицина: Събиране на вода за лекуване на зрение в село Волче, 30-те години на ХХ век

Ето и някои кратки сведения за болестта.

Още

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Денят на нашата печал: Атентатът в "Света Неделя" в спомените на оцелелите

Инфлуенцата е позната като отделна болест отпреди 40 години. У нас тя е пренесена в 1879 г. и оттогава изчезва и дохожда периодически. Инфлуенцата е заразна болест и микробът ѝ е открит в 1892 г. от професор Рихард Пфайфер. Заразата се намерва в голямо количество в слюнката и храчките на болния.

София, Александровска болница, около 1912 г.

Периодът от проникване на заразата в тялото до заболяването е много къс - от няколко часа до 1-2 дена.

Заболяването от инфлуенца е бързо, почти внезапно. Човек заболява както работи или както спи.

Още

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

Различават се три форми инфлуенца, според органите, които са засегнати най-много: нервна, гръдна и коремна.

Нервната форма започва с главоболие, придружено със светобоязън, повръщане и сънливо състояние; това главоболие е тягостно, придружава се с чувство на удари и стягане в челото и слепите очи. Освен главоболието, има и силни нервни болки по разните части на тялото, особено в кръста. Болките се усилват постепенно и се разпространяват по врата, ръцете и краката. Боли цялото тяло.

Гръдната форма се явява с признаци на дихателните органи, започва със силна хрема и гърлобол, и след това - възпаление на гръкляна и белодробните цеви. В началото ноздрите са подути, зачервени, носът е запушен и от него изтича бистра течност, която отпосле става лигава и даже гнойна. В това време, очите се зачервяват, сълзят и болният усеща чувство на задушаване и диша с отворена уста, след това се появява силна и мъчителна кашлица.

Стомашната форма се среща по-рядко. Езикът е обложен, бял, влажен, със зачервени краища. В устата се чувства горещина, сухост, гълтането е затруднено. Апетитът е съвършено загубен и жаждата голяма. Стомашните болки са чести, понякога придружени с повръщане. Запичането е правило.

Части на Българския Червен кръст - милосърдни сестри, лекари и санитари, транспортират ранени войници в Балканската война на гарата в Стара Загора (1912-1913).

Още

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Сърцето е повлияно от високата температура и от състоянието на белите дробове.

Кръвоизлиянията от носа са много чести.

Пулсът е често нередовен.

Температурата е повишена почти при всички случаи и се колебае между 38,5 - 40 °C. Тя се покачва още от първия ден и спада постепенно. Траенето на температурата е различно, от 3 до 8 дни.

Слаби кожни изривания придружават понякога инфлуенцата, предимно по лицето и ръцете.

Още

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Ушите бучат, често има възпаление на средното ухо.

Очите са възпалени, зачервени, сълзят и смъдят.

Траенето на инфлуенцата е различно.

Леката форма се състои само от главоболие, хрема, слаба кашлица, слабо разстройство на стомаха, температурата не се вдига много. Болният прекарва на крака, гледа си работата и за 2-3 дена преминава всичко.

По-силната форма започва бурно, температурата се повдига бързо, главоболието е силно, чувства се обща слабост, обаче след 3-4 дена, ако не се появят усложнения, болният оздравява.

Български лекарки с награди от Първата световна война, около 1920 г. 

От горните сведения се вижда ясно, че инфлуенцата далеч не и нито тъй страшна, нито винаги тъй опасна и смъртоносна болест, както я описват и рисуват; напротив, тя, сравнително, е една от по-леките и скоро проходящи заразни болести, особено когато човек се пази от настинка и когато се лекува навреме.

Още

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Лечение. Трябва да признаем, че сигурно лекарство против инфлуенцата не съществува. Обаче, има лекарства, които безспорно действуват и като предпазително и като лечебно средство. Такова лекарство е сместа от аналжезин, хинин и кафеин, в установени и неизменни пропорции. Тоя състав е употребяван от близо 40 години при инфлуетични заболявания и винаги с добри резултати. В сегашната епидемия това лекарство е било подложено на нови опити и резултатите са били винаги задоволителни. Употреблението на това лекарство е известно и доста разпространено между софийската публика. То се приготовлява във всяка аптека и се продава във вид на булинки. Като предпазително средство, булинките се вземат всеки трети ден, за възраст от 14 години нагоре, по три на ден, а като лечебно средство същите булинки се вземат средно по пет на ден. Дългогодишният опит е показал, че ония, които употребяват поменатите булинки, заболяват по-рядко и ако заболеят прекарват болестта сравнително много по-леко.

София, болница “Червен кръст” - на мястото, където сега се намира "Пирогов”, около 1912 г.

Предпазване. Най-важното, което интересува всички ни, е предпазването от тая болест, защото, както казва народната мъдрост:

"По-добре е да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем".

Обаче, трябва да признаем, че, както за лекуването, така и предпазването нямаме сигурно средство.

От многобройните наблюдения е установено, че инфлуенцата съвпада с едно влажно, мъгляво и сравнително не много студено време, каквото е сегашното.

Нейно царско височество Княгиня Евдокия на посещение в училището за медицински сестри в София, 1926 г.

Инфлуенцата е прилепчива болест, тя се предава не само чрез общуване с болния, но и с вещите, и главно чрез въздуха. Заразяването става по един особен и непознат още начин и с една скорост, която не съществува при никоя друга заразна болест.

Щом инфлуенцата проникне в някоя местност, тя се разпространява не само чрез зараза от болните, но още чрез въздуха, водата, вещите, домашните животни. Като се знае това, лесно е да се разбере, че засега ние не разполагаме с никакви сигурни средства за избягване на болестта и че предпазването чрез пердета, запушване на носа с памуци, неръкуване и пр., са повече залъгалки, които не могат да имат голямо значение.

Във време на инфлуенца, каквото е сегашното, най-доброто предпазително средство е избягване на настинките и дишането на студен, влажен и нечист въздух. Копринените чорапи, отворените рокли и късите ръкави отварят широко вратите на инфлуенцата, с всичките нейни последствия; с други думи - който се пази от студа, пази се от инфлуенцата.

Д-р М. Русев,
публикувано във в. "Мир", януари 1927 г.

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 24

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Части на Българския Червен кръст - милосърдни сестри, лекари и санитари, транспортират ранени войници в Балканската война на гарата в Стара Загора (1912-1913).

Деца пред лекарски кабинет, вероятно за ваксинация, 30-те години на ХХ век

Български лекарки с награди от Първата световна война, около 1920 г. 

Народна медицина: Събиране на вода за лекуване на зрение в село Волче, 30-те години на ХХ век

Нейно царско височество Княгиня Евдокия на посещение в училището за медицински сестри в София, 1926 г.

Медицински корпус за химическа защита по време на Първата световна война (1914-1918)

София, болница “Червен кръст” - на мястото, където сега се намира "Пирогов”, около 1912 г.

София, Александровска болница, около 1912 г.

Календар

Препоръчваме ви

Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България

За писателя, за който Вазов пише: "Жалко за такъв хубав талант", се знае твърде малко, защото той загива на фронта по време на Първата световна война, ненавършил още 29 години. На 28 септември се навършват 104 години от неговата смърт.

Първият учебен ден - пчели или пеперуди? (галерия)

Нека всички, които почват новата година, да повторят заедно с Данте: Младежо, изгони от себе си мързела и твоята съдба ще бъде такава, каквато си я направиш

Минало несвършено: Метаморфозите на софийския храм "Свети Седмочисленици"

Тази църква, толкова почитана и обичана днес, е огледало на историята на града. Построена като джамия, през годините тя променя няколко пъти предназначението си – била е оръжеен склад и затвор, докато накрая е преустроена в православен храм

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Честваме 170 години от рождението на Патриарха на българската литература. Impressio ви припомня неговата единствена автобиография