СОФИЙСКИ ГРИЖИ
Минало несвършено: Мъгли и мръсен въздух мъчат софиянци и преди 80 години
И преди, и сега София е на благоволението на ветровете
Редактор : / 7089 Прочита 28 Коментара
Снимки: "Изгубената България"В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Един от най-важните въпроси за всички нас днес е "Какво дишаме?". Резултатите от различните методи за измерване чистотата на въздуха често се разминават, но настъпи ли зимният период, смогът се настанява трайно над големите градове.
За съжаление, този въпрос не е от днес. Ето какво открихме по темата в старите вестници.
Мъглата над София
Слънчевата топлина предизвиква превръщане на водата от течно във въздухообразно тяло. Изпарението е възможно при всяка температура. При по-ниските температури изпарението е по-слабо, отколкото при по-високите, но понеже то е възможно при всички температури, във въздуха винаги има едно определено количество па̀ра, която дава неговата влажност. Водната па̀ра не винаги е видима с просто око. Тя мое да се види ясно само когато е повече, когато насити въздуха. От температурата на въздуха зависи какво количество па̀ра е необходимо, за да бъде наситен. Когато температурата е висока (лятно време), нужно е по-голямо количество водна па̀ра, за да стане видима. Зимно време изпаренията са по-слаби, но поради ниската температура на въздуха, той се насища и с по-малки количества па̀ри - това е мъглата, а когато мъглата се отдели от земята и се издига нагоре - това са облаците.
Когато температурата се понижава, водната па̀ра се сгъстява и става видима, стига само да няма вятър, който да я прогони. За образуването на мъглата спор не може да има. Но казаното дотук не може да обясни, защо над градовете обикновено зимно време мъглите са по-чести, по-продължителни и по-гъсти. По този въпрос са правени проучвания и е установено по един положителен начин, че саждите, пушекът и димът способстват за образуването на мъглата преди да са настъпили необходимите въздушни състояния за това. Саждите, пушекът и димът, които излизат от комините на къщите, фабриките, локомотивите и пр., ускоряват образуването на мъглата и я задържат по-дълго време. Димът се състои от малки и леки въглеродни частици, които плуват във въздуха. Тези частици образуват ядки, около които водните па̀ри се прилепват, сгъстяват и дават начало на мъгла, преди въздухът да е наситен с водни па̀ри. Въглеродните частици играят роля, подобна на катализатор, за бързото сгъстяване и превръщане на водните па̀ри в мъгла.
Орлов мост, езерото Ариана и Перловската река, панорама от 30-те години на ХХ век
Това действие на саждите, пушека и дима е установено по безспорен и научен начин. Преди 30-40 години София се отопляваше с дърва. При отоплението с дърва изгарянето на въглерода е по-пълно, пушекът във въздуха е по-малко и мъглите над града бяха по-рядко явление. Има места където мъглите се образуват по-често и стоят по-дълго време: такива са котловините, запазени от ветрове. В такива котловини може да няма нито градове, нито села, и в такъв случай мъглите пак се образуват, но ако в тях има градове, които се отопляват с въглища в печки и пещи с непълно горене, мъглите ще бъдат още по-големи и по-гъсти. По-възрастните софийски жители помнят, че никога преди 30-40 години София не е бивала покрита с такава непрогледна мъгла, каквато се наблюдава от няколко години и която от година на година влошава все повече хигиената и естетиката на града. Това явление се дължи изключително на пушека и на саждите, които зимно време са много, които за ден-два образуват черна кора върху белия сняг, и които почерняват храчките.
Ежедневно през зимата София гори около 700 тона каменни въглища. Близо два вагона от тия въглища се превръщат в прах, пушек, сажди и дим. Независимо от загубата на тия въглища, които влошават хигиената на града, поради мъглата, която предизвикват и задържат по-дълго, гражданите са принудени да осветляват жилищата и канторите си повече часове през денонощието: те губят платените суми за електричество през ранните часове на вечерта и през късните часове на сутринта, когато поради мъглата, те са заставени да се осветляват. Че мъглата влошава здравословното състояние на София, и върху това спор не може да има! Ежедневно, ако приемем, че едно лице поглъща чрез дишането минимално количество 0,5 грама сажди, дим и прах на ден, това прави за цял град на ден 150 кг погълнати въглища, а за една седмица - над 1 тон въглища минават през гърдите на софийските жители. Убеден съм, че ако Главна дирекция на народното здраве нареди наблюдения над саждите и пушеците, които плуват във въздуха, и като се знае какво количество въздух употребява за дишането си един човек дневно - тя ще дойде до резултати много по-големи, от посочените.
Централната минерална баня и градината пред нея, края на 20-те години на ХХ век
За отстраняването на това зло преди 2-3 години общината бе назначила една комисия, която да проучи въпроса и да посочи мерки. Допускам, че комисията е изпълнила добросъвестно задачата си, но като се оставят настрана няколко по-големи инсталации за парни отопления като на Минералната баня, на някои държавни сгради, спирането на парните котли на трамвайното депо и други, едва ли може да се твърди, че злото е намалено или спряно, напротив - общо е впечатлението, че то расте и че взетите досега мерки са крайно недостатъчни. Днес София е на благоволението на ветровете: ако духнат ветрове, въздухът ще бъде чист от сажди и мъгла, но спрат ли ветровете - мъглата за ден-два се образува и стои над града до нов вятър.
Да се преустроят огнищата на всички пещи, в които се гори каменен кюмюр, като се започне по определен ред и в определен срок от най-големите и се върви към по-малките; да не се одобряват планове за нови строежи, в които въпросът за отоплението не е уреден добре; да се произведе конкурс за печки за пълно горене и одобрените да се въвеждат в обществените сгради задължително; да се насърчи употребата на електричество в отоплението, като се продава на по-ниски цени електричеството на държавните мини "Перник" и на общинските водни централи, и пр. Това са разумните мерки срещу саждите, пушека и дима, и срещу мъглата и влагата, които те поддържат. Тия мерки са известни. Необходимо е да бъде организирано прилагането им. Задачата на санитарната власт не е трудна, ако борбата се ръководи по определен план. Хигиената на атмосферата е една обща нужда за всички граждани без разлика на възраст и положение. Санитарната власт не трябва да стои със скръстени ръце.
Инж. Тодор Романов,
в-к "Мир", януари 1939 г.