Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България

ПАМЕТ БЪЛГАРСКА

Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България

За писателя, за който Вазов пише: "Жалко за такъв хубав талант", се знае твърде малко, защото той загива на фронта по време на Първата световна война, ненавършил още 29 години. На 28 септември се навършват 104 години от неговата смърт.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Времето притежава недостатъка да заличава. То изтрива от паметта спомени за отминали времена и събития, за стара слава, за хора, допринесли с творчеството си за културата на страната ни, за герои, дали живота си по бойните полета.

За жалост, имената, потънали в забвение са хиляди. Всяко едно от тях заслужава да бъде почетено и възродено.

Владимир Мусаков (1887–1916)

Още

"Малка справка" за безсмъртния певец на народния гняв величав

"Малка справка" за безсмъртния певец на народния гняв величав

За писателя Владимир Мусаков днес се знае твърде малко, защото той загива на фронта по време на Първата световна война, ненавършил още 29 години, преди да успее да развие своя талант, да създаде семейство и потомство. На 28 септември се навършват 104 години от неговата смърт.

Той е роден на 25 октомври 1887 г. в София и е най-голямото от седемте деца на Елисавета и Петър Мусакови. Майката е от известен свищовски род. Нейният баща Атанас Каракашев е виден търговец, който има кантора във Виена. Роднина е с Драган Цанков, на когото децата ѝ казват "вуйчо". Бащата - син на свещеник от с. Българене, Свищовско - завършва първия випуск на Военното училище и като офицер пътува от град на град заедно с голямата си фамилия. Затова повечето от децата са раждани на различни места.

Семейството на Владимир Мусаков – високият прав мъж в средата

Владимир завършва Първа мъжка гимназия в столицата през 1906 г. и записва право в Софийския университет. След като студентите освиркват Княз Фердинанд при откриването на Народния театър през 1907 г. и Университетът е закрит за шест месеца, бъдещият юрист заминава за Русия, където освен право изучава държавни и финансови науки в Юридическия факултет на Московския държавен университет.

Още

Христо Ботев - "между редовете" на споровете за него

Христо Ботев - "между редовете" на споровете за него

По това време вече знае немски, френски и руски, а благодарение на голямата си начетеност, сладкодумието и веселия си характер попада сред висшето общество. От писмата до неизвестна дама на име Ирина, намерени след години във войнишката му раница, близките му разбират, че с далечната страна го е свързвала може би и сърдечна връзка.

Студентските си години посвещава освен на учене, на пътешествия и писане. Пътува из Финландия, Румъния, Турция, сътрудничи на вестниците "Ден", "Балканска трибуна", "Поща", "Дневник". В Русия Владимир започва да пише, но първите му успехи идват в България, където се връща след дипломирането си през 1912 г.

Завръща се в София и започва своя адвокатска практика. Той е един от основателите на адвокатското дружество. Пише като сътрудник за списанията "Листопад", "Светлина", "Факел" и "Родно изкуство". Публикуват негови разкази, стихове в проза, приказки, импресии.

Младият писател

Още

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

Записва се да учи и в Школата за запасни офицери, която завършва през 1915 г. След започването на Първата световна война е произведен в чин подпоручик и мобилизиран. Първоначално е изпратен на Южния фронт, където се сражава със сръбските войски в Сърбия.

По-късно е прехвърлен на Добруджанския фронт. Там, на 19 септември 1916 г., при с. Кокарджа, е ранен тежко с два куршума в левия крак и един в лявата ръка. Десет дни по-късно, на 28 септември, издъхва във военната болница, разкрита в училището на село (сега град) Алфатар, от раните си и от тетанус. Гробът му е под каменен кръст в двора на черквата "Св. Троица".

Картечна позиция на Добруджанския фронт през Първата световна война

Предчувствайки близкия си край, той пише писма до майка си и до своята тайнствена любима Ирина:

"Мила мамо, отдавна не съм се обаждал. Това, уверен съм, ви създава безпокойства и вие сте принудени да вярвате на разни слухове. За зло тия слухове не са дотам неверни. Аз съм ранен на три места. Пиша ви направо без да ви заблуждавам, като вярвам, че ще бъдете извънредно твърди да понесете всичко. Раните са две в левия крак и една в лявата ръка (тая лява страна!). В София само не искам скоро да дойда, пътят е далеч. Но помислете най-сетне, че има и убити, а аз съм само ранен."

Още

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

Уви, утехата към майката не е за дълго. Войната отнема на България един от големите ѝ таланти. Само пет дни по-късно на Южния фронт пада пронизан и поручик Димчо Дебелянов.

За смъртта на Мусаков през 1935 г. в книгата си "Един от Първа дивизия" Георги Ст. Георгиев пише:

"...После бяхме прехвърлени в Алфатар. Тук сме десетина в една училищна стая. Всички тежко ранени. Сарафов е до мен. Встрани и надясно, през два-три кревата, е подпоручик Мусаков, също от нашия полк, с когото се бях запознал при настъплението.

Намираме се в болницата на двама софийски лекари. Появата на единия, с брада и тъй добродушно лице, се посрещаше винаги от всички ни с радост...

Мусаков се поразговори по-надълго с него. Каза му, че е завършил в Москва, помоли за книги на руски. И лекарят, сам завършил в Русия, му донесе Пушкин.

Ранени по време на Първата световна война войници се възстановяват в Александровската болница в София, 1918 г.

Така минаваха дните. Веднъж, когато Мусаков бе върнат от превързочната, с печално лице ни каза:

- Тежка е лекарската присъда. Ще ми отрежат крака. Няма що, ще се понесе.

Когато на другия ден го внесоха, вече само с един крак, беше също тъй спокоен, както и по-рано.

Но положението му се влоши и страшно предчувствие ни обхвана. По устата му започна да се явява пяна. Ние, от разните кревати, само се споглеждахме и на устните ни замръзваше думата: тетанус!

Устата му започна да се сковава. Здрави, железни клещи не можеха да я разтворят. А той, спокоен, поиска със знак да му дадат хартия и писалка и ни написа няколко думи. Лекарят взе листа и ни го прочете гласно: "Ясно и напълно виждам, чувам и чувствам всичко, само не мога да го изкажа. Устата ми е скована. Колко жално, че умирам. Но, такава ми е била съдбата."

Още

Ще станем европейци тогава, когато станем истински българи - не българи с европейски маски

Ще станем европейци тогава, когато станем истински българи - не българи с европейски маски

След малко, по-младият лекар влезе бледен, развълнуван и обръщайки се към нас, каза, че Мусаков ще бъде изнесен. Там, отделно, ще му бъде по-добре.

Другарят ми от стаята, бойният ми другар от полка, авторът на "Далила" и "Кървави петна" бе вдигнат на носилка и, обръщайки се към нас, Сарафов и мен, отправи последния си поглед.

На другия ден камбаната би един път в повече..."

Именно на фронта, в окопите, Мусаков създава книгата, с която остава в родната литература - малкият сборник "Кървави петна". Написана е като писма от личен дневник. И е определена като най-значителното, реалистично, антивоенно произведение на автора. Някои дори определят Мусаков като баща на пацифистичната литература у нас. Тази книга предсказва трагичния край на своя автор.

Корицата и предговорът на първото издание на сборника “Кървави петна“

Още

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

Пак на фронта, той започва и роман под заглавие "Яна". Други негови произведения, писани преди това, са драмата в 3 действия "Далила", драматическата поема в 4 картини "Сатанаил", останала недовършена, приказките, напомнящи с нещо Оскар Уайлд, стихове в проза, импресии, статии.

Приживе Мусаков не успява да види издадена своя книга или поставено на сцена свое произведение. Това се случва едва пет години след смъртта му, когато през 1921 г. почти едновременно е публикувана творбата му "Кървави петна", а Народният театър за първи път представя пред публика драмата "Далила", с Адриана Будевска в главната роля. За съжаление дълго време след това софийското общество и пресата обсъждат не достойнствата на творбата или спектакъла, а коментират силно разголения костюм на актрисата.

Актрисата Адриана Будевска в ролята на Далила от едноименната драма на Владимир Мусаков, поставена на сцената на Народния театър през 1921 г.

След смъртта на Владимир Мусаков, лично Иван Вазов пише съболезнователно писмо до семейството му с думите: "Жалко за такъв хубав талант". Това писмо, както и всичко, намерено в раницата на писателя, роднините даряват на Народната библиотека. За себе си оставят само няколко снимки.

Името на писателя намира място сред стотиците герои, загинали в името на Отечеството

Името на писателя, произведен посмъртно в чин поручик, е било изписано върху стените на Мемориала на Първи и Шести пехотен полк, намирал се на мястото на разрушения паметник "1300 години България" пред Националния дворец на културата в София.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"

Още

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Още

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Ген. Стефан Тошев: България не е чифлик, за да може някои да разполагат с нея

Още

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Още

Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

Още

Преди 105 години Яворов напуска живота охулен и изоставен

Преди 105 години Яворов напуска живота охулен и изоставен

Още

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

Панайот Пипков написва музиката на химна "Върви, народе възродени" за 15 минути

Коментирай 9

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Владимир Мусаков (1887–1916)

Името на писателя намира място сред стотиците герои, загинали в името на Отечеството

Актрисата Адриана Будевска в ролята на Далила от едноименната драма на Владимир Мусаков, поставена на сцената на Народния театър през 1921 г.

Корицата и предговорът на първото издание на сборника “Кървави петна“

Ранени по време на Първата световна война войници се възстановяват в Александровската болница в София, 1918 г.

Картечна позиция на Добруджанския фронт през Първата световна война

Младият писател

Семейството на Владимир Мусаков – високият прав мъж в средата

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Не е загубена за бъдещето една народност с граждани и общественици, които в критически за нея дни проявяват най-голямата доблест - потискат личните си чувства и идейни несъгласия пред общественото благо и народното спокойствие

Минало несвършено: Метаморфозите на софийския храм "Свети Седмочисленици"

Тази църква, толкова почитана и обичана днес, е огледало на историята на града. Построена като джамия, през годините тя променя няколко пъти предназначението си – била е оръжеен склад и затвор, докато накрая е преустроена в православен храм

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Честваме 170 години от рождението на Патриарха на българската литература. Impressio ви припомня неговата единствена автобиография