Името на Гео Милев винаги е събуждало у българите с родолюбиво сърце смесените чувства на гордост и гняв. Гордост от това, че сме имали и имаме в литературната си история един интелектуалец от ранга на личности от световния културен авангард; един човек с будна съвест и куража да бъде войник и бунтар, вместо писарушка; срам, заради края на този човек; и гняв, заради вината на безименните му палачи. "Малката справка", заради която е отведен от дома си, е "подписът" на смъртната му присъда. Врата към безименния му гроб.

Едно стъклено око, намерено след десетилетия в онзи гроб, сякаш продължава да ни пита втренчено, като на снимките, иззад перчема: "Защо?" Въпрос без отговор, тревожно запечатан в нас като клеймо на плик без получател...

Още

Мрачният прорицател на утопията "Септември ще бъде май"

Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е роден на 15 януари 1895 г. в с. Радне махле (дн. град Раднево), Старозагорско. Той е най-голямото от шестте деца на учителите Мильо и Анастасия Касабови. След две години семейството се мести в Стара Загора, където бащата става книжар и издател. Книжарницата му се превръща в средище на културната общественост в града и става клуб на интелектуалците. По-късно Мильо Касабов подкрепя сина си Гео, като печата неговите списания "Везни" и "Пламък".

Мильо Касабов и съпругата му Анастасия - родителите на Гео Милев

Още

Преди 105 години Яворов напуска живота охулен и изоставен

Гео се развива извънредно рано, интелектуално изпреварва връстниците си, удивлява възрастните с рисунките си на 2-3-годишна възраст. Чете и пише от 5-годишен. Тръгва на училище едва на 5 и половина години. От 1907 г. учи в Старозагорската гимназия и я завършва на 16 години. Там научава френски и руски, а един гурбетчия от града го учи на английски език. В училище, едва 12-годишен, започва да издава първите си самостоятелни вестничета със свои стихове и рисунки, превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов и др. Обича да прави театрални представления у дома.

Още

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Веднага след завършване на гимназията, през 1911 г., е приет в Софийския университет, специалност романска филология. Мечтата му обаче е да учи на Запад. За 6 месеца научава немски език и през 1912 г. продължава да следва във Философския факултет в Лайпцигския университет. Там попада в центъра на модернизма, който оказва силно влияние върху него. До 1914 г. слуша лекции по философия, литература и театрално изкуство. Опознава културния живот в Германия и сам започва да пише есеистика и литературна критика. Поставя основите и на забележителното си преводаческо дело, което ще съпътства целия му творчески живот.

Гео Милев (прав вдясно) със семейството си, малко преди заминаването му за Германия, август 1912 г.

Още

Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

През декември 1913 г. в списание "Листопад" се появяват първите публикации на Гео Милев - "Литературно-художествени писма от Германия". На следващата година в сп. "Звено" излиза статията му "Модерната поезия. Бележки и идеи", която се превръща в негов своеобразен манифест. В нея провъзгласява основните принципи на модерното изкуство, прави преводи на модерни европейски поети.

През август 1914 г., тъкмо когато започва Първата световна война, Милев заминава за Лондон, за да научи по- добре английски и да се запознае с културните паметници на страната. Там се осъществява една от мечтите му - запознава се с известния белгийски поет Емил Верхарен, на когото се възхищава дълбоко.

Връщайки се в Германия, на 19 октомври 1914 г. е арестуван в Хамбург от немската полиция - заподозрян е, че е английски шпионин. Освободен е след 11 дни поради липса на доказателства. Прибира се в Лайпциг и започва последната университетска година. Тук пише първия вариант на "Панихида за поета П. К. Яворов".

Още

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

Войната принуждава Гео да се завърне в България в началото на 1915 г. Започва да издава своите "Лирически хвърчащи листове" с преводи от Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някого от младите поети-символисти - Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов.

Работи и върху дисертацията си, заминава за Германия, за да я предаде, но му е върната за преработване.

Така и не я защитава. През зимата на 1915-1916 г. заедно с Никола Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления.

Още

22 септември 1921 г. - последният ден на Иван Вазов

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Поради голямата нужда от военни кадри за фронта курсът на обучение е съкратен на 6 месеца. На 4 септември 1916 г., заради незадоволително представяне на изпитите, не получава офицерски чин, а е произведен по втори разряд в чин запасен старши подофицер. На 26 септември е зачислен като взводен командир от 2-ра рота на 34-ти пехотен Троянски полк, с който се отправя на фронта при връх Кала тепе край Дойран. През есента е в окопите. Пише импресиите "При Дойранското езеро" и "Ужасът на огнения бич". 

Позициите на българските войски при Дойранското езеро, 1917 г.

Още

10 факта и 5 цитата с името Захарий Стоянов

Заради езиците, които владее, е назначен като преводач при Щаба на дружината и участва в разпити на пленници. През януари-април 1917 г. е назначен за началник на подслушвателна команда в местността Студената скала край Дойран, където ползва немски, френски и английски език. На 20 април е произведен в офицерски кандидат. В периода 20-30 април 1917 г. Девета пехотна Плевенска дивизия, в състава на която влиза и 34-ти полк, води тежки боеве за отбраната на позициите при Дойран. Само за 4 дни върху българските позиции са изсипани 150 хил. снаряди.

На 28 април силна артилерийска канонада унищожава подслушвателната станция и избива войниците. Между труповете е намерен жив Гео Милев - тежко ранен в главата, с разбита челна кост и загуба на дясното око. Отнесен е в немски лазарет в пълно безсъзнание. Там е разпознат от д-р Никола Градецки - близък роднина. През юни е преместен в българската болница в Скопие, а през август в Александровската болница в София, където може вече да чете. На 26 септември Гео Милев е произведен в чин запасен подпоручик.

През декември 1917 г. приятелят му Николай Лилиев го запознава на улицата с младата красива актриса Мила Керанова, която по-късно става съпруга на Гео.

Мила Керанова

Още

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

През февруари 1918 г. заминава заедно с Мила за Берлин на лечение. От март до декември са му направени 12 операции за реконструкция на челната кост и клепачите на избитото око. Между операциите посещава изложби, концерти, театър, запознава се с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата в експресионистичните списания "Ди Акцион" и "Дер Щурм". От разстояние координира дейността на създаденото вече издателство "Везни" и изпраща материали.

През януари 1919 г. му е направена последната операция на клепача и му е поставено изкуствено око.

По време на лечението в Германия

Гео Милев между операциите, извършени в Берлин от легендарния немски хирург Йоханес Есер - един от пионерите на пластичната хирургия (Архивни кадри/Колаж: Dir.bg)

Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак...

Връща се в България през март. На 13 юни с Мила се венчават. През септември започва издаването на сп. "Везни" (1919-1922) - "списание на българските модернисти", което заедно с едноименното издателство и алманахът играят водеща роля в българското следвоенно изкуство. Гео Милев се изявява като редактор и критик, поет и преводач. Съставител е на няколко антологии - "Антология на жълтата роза" (1919), "Антология на червената роза" (1924), "Кръщение с огън и дух" (1923), "Антология на българската поезия" (1925).

Още

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Театралните му интереси пък обхващат целия творчески цикъл - от драматургията до режисурата и сценографията. През януари 1920 г. поставя пиесата на А. Стриндберг "Мъртвешки танц" на сцената на Народния театър. Постановката предизвиква остри критики от страна на традиционалистите и както и други следващи негови режисьорски опити, е спряна. Така не се сбъдва една от мечтите на Гео Милев - да стане театрален режисьор, въпреки че има още няколко режисьорски опита.

Автопортрет

На 5 февруари 1920 г. се ражда дъщерята на Гео и Мила - Леда-Евгения, а на 17 април 1921 г. - Бистра.

През цялото време след връщането си в България превежда, пише, издава, изнася сказки из цяла България.

Още

Христо Ботев - "между редовете" на споровете за него

Събитията в България през 1923 г. и жестокото потушаване на въстанието от септември същата година стават основен фактор и дават решителен тласък на Гео Милев към политическото изкуство, към открито манифестирана гражданска позиция. Еволюцията към революционни леви идеи намира израз в новото списание "Пламък", което започва да издава през януари 1924 г. По-голямата част от материалите в списанието пише и подготвя сам. Като отделно издание на списанието през 1924 г. излиза поемата "Септември", най-ярката творба в българската септемврийска поезия. Заради нея книжка 7-8 на списанието е конфискувана, през януари 1925 г. списанието е забранено и спряно - след само 11 издадени книжки.

Още

Как Захарий дари България с Ботев

На 23 януари започва углавно дело срещу Гео Милев по Закона за защита на държавата пак заради поемата "Септември". Арестуван е и пуснат под гаранция. Вероятно с това е щяло да му се размине, ако не беше зловещият атентат в църквата "Св. Неделя" на 16 април с.г. Дело на комунисти, гоненията срещу тях са безпощадни. Започва т.нар. "бял терор", с който се прави опит с един замах да бъдат ликвидирани всички леви сили в страната. В тези условия, на 14 май 1925 г. съдът се произнася - Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, 20 000 лв. глоба и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май рано сутринта агент от Обществената безопасност отвежда Гео Милев от дома му за "малка справка". Той никога повече не се завръща. След една година е обявен за безследно изчезнал. 

Още

Възторг и гузност с името Вапцаров

Ужасяващата истина за смъртта му се разкрива близо 30 години по-късно по време на процеса на Върховния касационен съд срещу ген. Иван Вълков и група физически убийци на антифашисти през кървавата 1925 г., по времето на т.нар. "бял терор". Един от подсъдимите - ап. Кефсизов, разказва как арестуваните са били удушавани с въже или жица в 4-и артилерийски полк и как още топлите трупове са били заравяни край Илиянския форт. При разкопаването на общите гробове, на 24 януари 1954 г. са идентифицирани останките само на двама от убитите - един военноинвалид по дървената протеза на единия му крак, и на Гео Милев - по синьото стъклено око в черепа му.

Черепът и окото са представени като веществени доказателства в съдебната зала през 1954 г. На този процес се изяснява, че голяма част от избитите антифашисти са били членове на Земеделския съюз или комунисти.

Гео Милев никога не е членувал в никоя политическа партия. Убит е заради ярката публицистика в сп. "Пламък" и заради една поема - "Септември".